№ 361
гр. София, 03.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902843 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „К.П.“ ООД срещу „Д.К.К.”
ЕАД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба обстоятелства намира
следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба факти и формулирания от ищеца
петитум се налага изводът, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че „К.П.“ ООД не дължи на
„Д.К.К.” ЕАД сума в размер на 25 053, 34 лева, представляваща частично заявена претенция
от цялата такава в размер на 71 580, 98 лв., представляваща сума, дадена на ищеца от
ответника по нищожен договор от 07.05.2016 г., която подлежи на връщане.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на всеки един установителeн
иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за
ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен. При
предявен отрицателен установителен иск с предмет едно притезателно право, за ищеца ще е
налице правен интерес от търсената с него защита, когато лицето, срещу което е насочен
иска, претендира отричаното от ищеца право, тъй като по този начин се смущава
нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита. За наличието на
правен интерес съдът следи във всеки един момент от развитие на производството.
За да направи извод за това дали ответникът „Д.К.К.” ЕАД претендира
съществуването и изпълнението на правото на вземане, което е предмет на предявения
отрицателен установителен иск и чието съществуване ищецът отрича, съдът съобразява
направените от тази страна в хода на процеса твърдения. В подадения по делото писмен
отговор ответникът твърди, че спорното вземане към ищеца съществува, тъй като
договорът, въз основа на който е платена сумата от 71 580, 98 лв., е нищожен. В съдебно
заседание, проведено на 16.11.2022 г. обаче процесуалният представител на ответника
1
заявява, че към датата на заседанието той вече не претендира, че вземането, което е предмет
на предявения в процеса отрицателен установителен иск, е възникнало и съществува в
негова полза към ищеца. От представените в производството доказателства се установява, че
той е направил и изрично извънсъдебно изявление в този смисъл. Това означава, че към
настоящия момент между страните по делото вече не е налице правен спор относно
съществуването на вземането, предмет на предявения отрицателен установителен иск, като
ответникът не претендира, че това право, което ищецът отрича, съществува. С оглед на това
се налага изводът, че към момента за ищеца вече не съществува правен интерес от търсената
с предявения иск защита, тъй като въпреки че е бил налице към датата на подаване на
исковата молба, е отпаднал. Това прави отрицателният установителен иск, за разглеждане на
който е образувано делото, недопустим и исковата молба, с която той е заявен, следва да
бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Ищецът е направил искане за присъждане на направените от него разноски за
заплатена държавна такса, което съдът счита за основателно. В по-голямата част от
практиката на ВКС се приема, че когато ответникът е дал повод за предявяване на иска и
този повод отпадне в хода на висящия исков процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато производството по предявения иск е прекратено. В случая се установява, че преди
завеждане на делото ответникът е претендирал, че отричаното от ищеца право на вземане
съществува, като е отправил покана за неговото доброволно изпълнение, поради което и
правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск е бил налице към датата
на неговото завеждане. Той е направил изявление за съществуване на спорното право и в
подадения по делото писмен отговор. Изявление за това, че спорното право не се претендира
от него като съществуващо е направено от ответника едва в хода на процеса, в който момент
правният интерес от провеждане на исковата защита е отпаднал за ищеца. Ето защо съдът
приема, че с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото от ищеца и
трябва да понесе отговорността за направените от него разноски при прекратяване на делото.
Те са в размер на 1 002, 13 лв. – платена държавна такса за завеждане на предявения иск.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС № 35196/ 23.12.2021
г., подадена от „К.П.“ ООД срещу „Д.К.К.” ЕАД.
ОСЪЖДА „Д.К.К.” ЕАД, с ЕИК: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „К.П.“ ООД, с ЕИК: ****,
сума в размер на 1 002, 13 лв. /хиляда и два лева и тринадесет стотинки/, представляваща
направени разноски в производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
2
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3