Номер 260790 Година
2020, 11 ноември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд четвърти въззивен граждански състав
на единадесети
ноември
година две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Д. Михова
частно гражданско дело
№ 2410 по описа за 2020 година
Производството
е по чл.274, вр.чл.247 от ГПК и е образувано по частната жалба на „ВАСИЛИКО“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Алекси
Нейчев" № 20 ет.1 , против определение № 260015 от 31.08.2020 г. на
Районен съд Карнобат по гр.д.165/2020 г. по описа на КРС, с което е ДОПУСНАТА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА В
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 376/23.07.2020 г. по гр.д.165/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Карнобат /неправилно посочено в диспозитива на определението с номер
гр.д.1650/2020 г./, като в края на диспозитива на определението е добавено „в частта за заплащане на лихва за забава върху
сумите“ и диспозитивът се чете: ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№
165 описа за 2020 година, с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК
образувано по исковата молба на „Гюнел“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Свети Влас, представлявано от Тензиле Исуф Коджаисуф, с
пълномощник адв.Даниела Зарева, срещу „Василико“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Карнобат, в
частта за заплащане на лихва за забава върху сумите.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. По-конкретно
се твърди, че след като съдът е указал на ищцовото дружество да уточни
претенцията си за законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК за кое вземане се претендира и да посочи размера на вземането, и с
молба Вх.№ 3279 от 22.07.2020 г. пълномощникът на ищеца „Гюнел" ЕООД адв.Зарева
е заявила, че на основание чл.232 от ГПК, изр.първо от ГПК оттегля предявеният
иск за заплащане на лихва за забава върху сумите, тъй като последните
представляват лихви за забава, съдът правилно и законосъобразно е прекратил
производството по делото, тъй като с исковата молба се претендира съдът да
приеме за установено, че ответното дружество дължи на ищеца: сумата от 527.50
лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на размер на законната
лихва за забава по фактура № 96 от 01.06.2018 г, както и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане, ведно с
направените по делото разноски, в това число и разноските направени в
заповедното производство в размер на общо 425 лева, от които 25 лева - внесена
държавна такса и 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че в
прекратителното определение не е налице ЯФГ, тъй като не е налице разминаване
между мотивите на съда и диспозитива на определението. Сочи се, че в
обжалваното определение съдът е изложил хронологията на производството, посочил
е, че е постъпила молба от ищцовото дружество с искане за оттегляне на исковата
претенция за заплащане на лихва за забава върху сумите, тъй като последните
представляват лихви за забава и тъй като в този случай не е необходимо
съгласието на ответното дружество е прекратил производството. Посочва се още,
че в случай, че ищецът счита прекратителното определение за неправилно, е
следвало да го обжалва с частна жалба, което до момента не е сторено от ищеца.
На второ място се твърди, че допускайки поправка на
очевидна фактическа грешка в определение № 376 от 23.07.2020 г. съдът е
извършил не поправка, а допълване на своето определение, като в случая съдът е
създал неяснота какво точно извършва -поправка или допълване, и коя претенция
точно приема за оттеглена и спрямо коя претенция прекратява производството, тъй
като е записано, че производството е прекратено в частта за заплащане на лихва
за забава върху сумите, а и двете предявени претенции са за заплащане на
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забавата.
Претендира
се отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените разноски в
настоящото производство
Против частната жалба е подаден писмен отговор от
ищеца по делото, с което оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Твърди се, че предмет на исковото производство са искове за
приемане на установено спрямо ответника
на основание чл. 422 от ГПК, че в полза на ищеца съществува право на вземане за
сумата от общо 527,50 лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва на задължението за плащане на сума, за която е
издадена фактура № 96 от 01.06.2018 г. както и „по погрешка“ заявено искане за
присъждане на лихва за забава върху претендираните суми от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане. Сочи се, че след дадени
от съда указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, с нарочна
писмена молба ищецът е оттеглил част от претенциите, а именно - искането за
присъждане на лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, тъй като исковите суми сами по себе си представляват лихви. Твърди се,
че искът е оттеглен поради забраната за начисляване на лихва върху лихва и
поради липсата на изрични писмена уговорка, доколкото страните са търговци.
Твърди се, че независимо, че е констатирал
в мотивите на определение № 376 от 23.07.2020 г., че оттеглянето е частично, КPC е пропуснал да уточни в разпоредителната част на
определението, в каква част прекратява производството по делото. Този пропуск
на съда е отстранен с обжалваното сега от ответника определение.
Сочи се, че в случая съдът не е приложил
процедурата по чл. 253 от ГПК, а е допълнил свое предходно определение като е
уточнил, в каква част се прекратява производството. На второ място се твърди, че е невярно твърдението в частната жалба, че ищецът не се е
възползвал от възможността за обжалване на определението, тъй като ищецът е
депозирал частна жалба в срока по чл.275, ал.1, изр.първо от ГПК.
Излагат се съображения, че молбата, с която е
оттеглено искането за заплащане на лихва за забава върху сумите, е подадена по
повод процедура по чл.129 от ГПК за отстраняване на нередовности на исковата
молба и указания на съда за конкретизиране претенцията за законна лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за кое вземане се
претендира, като се посочи и размера на вземането. Сочи се, че при така
дадените указания, с нарочна молба ищецът е заявил, че се оттегля искането за
заплащане на лихва за забава върху сумите, за които е издадена заповед по чл.
410 от ГПК, тъй като самите присъдени суми представляват лихва за забавено
плащане на задължения по фактура № 96 от 01.06.2018г., издадена от „ГЮНЕЛ“ ЕООД,
т.е. оттеглена е само претенцията за лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, което е възприето и от първоинстанционния
съд. Вместо да прекрати частично производството по
делото — само по отношение на претенцията за присъждане на лихви за забава,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съдът е прекратил производството изцяло. Твърди се, че този пропуск на
съда е отстранен чрез постановяването на обжалваното определение.
Претендира се оставяне без уважение на подадената
частна жалба и потвърждаване на обжалваното определение.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Производството по
гр.д.165/2020 г. по описа на КРС е образувано по исковата молба на
„Гюнел“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас,
за приемане за установено, на основание по чл.422 ГПК по отношение на частния
жалбоподале „Василико“ ЕООД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 527,50 лв
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за забава на
вземане по фактура № 96 от 01.06.2018 г., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, ведно с направените по
делото разноски, включително и разноските по заповедното производство в размер
на 425 лв, от които 400 лв - адвокатско възнаграждение и 25 лв държавна такса.
С определение № 329/06.07.2020 г. КРС е указал на ищеца да уточни
претенцията си за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК за кое вземане се претендира и да посочи размера на вземането
си, като в тази част исковата молба е оставена без движение.
С молба вх.№ 3279/22.07.2020 г. от адв.Даниела Зарева,
пълномощник на ищеца „Гюнел“ ЕООД, е заявено оттегляне на исковата претенция „за
заплащане на лихва за забава върху сумите, тъй като последните представляват
лихви за забава“.
С определение № 376/23.07.2020г.
съдът е прекратил производството изцяло. В мотивите на определението е изложена
хронологията на извършените от страните и от съда процесуални действия и е
посочено, че с молбата на адв.Даниела Зарева от 22.07.2020 г. „е направено
оттегляне на исковата претенция за заплащане на лихва за забава върху сумите,
тъй като последните представляват лихви за забава“. Съдът е приел, че заявеното
представлява оттегляне на иска, направено преди първото съдебно заседание,
поради което не се изисква съгласие от ответника и производството по делото
следва да се прекрати.
С молба вх.№ 3594/11.08.2020 г. ищецът е
заявил, че е налице очевидна фактическа грешка, поради наличието на
противоречие между мотивите на определение № 376/23.07.2020 г. и диспозитива на
същото.
С обжалваното определение
първоинстанционният съд е допуснал исканата поправка на очевидна фактическа
грешка като е приел, че с молбата на адв.Зарева. „се оттегля претенция за заплащане на законна лихва за забава върху
сумите, като в диспозитива вместо да прекрати частично производството само по
отношение на лихвите, го е прекратил изцяло“.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи:
Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът
по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка в
съдебния акт е налице когато изложените в мотивите съображения на съда противоречат
на изразената в диспозитива на съдебния акт воля.
От мотивите на определение № 376/23.07.2020
г. е видно, че съдът прекратява производството по делото за претенцията, за
която е заявено оттегляне на иска от ищеца с молбата на адв.Даниела Зарева от
22.07.2020 г. От самата молба е видно, че се оттегля исковата претенция „за
заплащане на лихва за забава върху сумите, тъй като последните представляват
лихви за забава“, т.е.само за втората искова претенция, но не и за „сумата от
527 лв, представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва за забава на вземане по фактура № 96 от 01.06.2018 г.“. Ето защо, според
настоящия състав, съгласно мотивите на определение № 376/23.07.2020 г.
първоинстанционният съд е имал волята да прекрати производството по делото само
за претенцията „за заплащане на лихва за забава върху сумите, тъй като
последните представляват лихви за забава“, за която е заявено оттегляне на иска
от ищеца с молбата на адв.Даниела Зарева от 22.07.2020 г.
Постановявайки в диспозитива
на определението си, че прекратява производството по гр.д.165/2020 г. на КПРС
(изцяло), първоинстанционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, която
правилно е отстранена с обжалваното определение.
По второто оплакване на
частния жалбоподател следва да се отбележи, че така постановеният диспозитив в
обжалваното определение, според настоящия състав, не представлява допълване на
определението по смисъла на чл.250 ГПК, тъй като не се касае за произнасяне от
съда по искане на страната, по което съдът не се е произнесъл, а, както се
посочи по-горе, за привеждане на постановения в диспозитива на определението
краен резултат, в съответствие с изразената от съда воля в мотивите на
определението, т.е.за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в
определението.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 260015 от 31.08.2020 г. на Районен съд
Карнобат по гр.д.165/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.