№ 232
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЗАД „А.“ АД /длъжник по
изп.производство/ срещу „разпореждане“ от 21.06.2021 г., постановено по
изп.дело № 20217880400292 от ЧСИ М.К., рег.№ 788, с район на действие
СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника относно
определяне като размер на адв.възнаграждение на взискателя в размер над 200
лв. , както и срещу определения размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение,
определено от ЧСИ в размер на 800 лв. е прекомерно по смисъла на чл.10, т.1
от НМРАВ, където се приемал размер от 200 лв. Твърди се нарушение на
чл.53 от Етичния кодекс на ЧСИ. Не било дължимо възнаграждение по т.2 от
чл.10 от същата Наредба, тъй като в случая било извършено само образуване
на изп.дело. Не била налице и фактическа и правна сложност на делото.
Освен това дружеството-длъжник било с публично оповестени банкови
сметки. Съобразно минимално-установения размер на адв.възнаграждение от
200 лв. следвало да бъде намален и размерът на таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ.
1
Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде
уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде
определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните
размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 800 лв. лв., както е
приел СИ.
С жалбата се претендират разноски – държавна такса - 25 лв. и
юриск.възнаграждение в размер на 200 лв. като със самата жалба се представя
списък по чл.80 ГПК.
По жалбата е постъпил отговор от взискателя – Л.В.К..
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата
била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната
неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени
разноските в полза на взискателя като се позовава на чл.7, ал.2, т.4 във връзка
с чл.10, т.2 от НМРАВ. Следвало да се има предвид адекватната защита, която
бил предоставил адвоката на взискателя.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен на
23.06.2021 г.
Жалбата е подадена на 06.07.2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.
По основателността на жалбата:
Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на
09.06. 2021 г. за събиране на сумата в размер на 18 000 лв. – главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
28.06.2016 г. ведно със законната лихва от 16.06.2017 г. до окончателното
плащане, по изп.лист от 03. 06.2021 г., издаден от СГС, Първо ГО, 9-ти
състав.
Претендирани са и разноски, вкл. такива за адв.възнаграждение.
С постановление от 09.06.2021 г. ЧСИ е приел следните разноски:
2
адв.хонорар в размер на 800 лв., Такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер
на 2 189,04 лв. Пропорционалната такса по т.26 е определена в размер на
2141, 04 лв. с ДДС върху сумата в размер на 26 070 лв.
С поканата за доброволно изпълнение, изх.№ 4381/09.06.2021 г. ЧСИ е
определил за дължими разноски по изпълнителното дело –такси по
ТТРЗЧСИ –2 194,08 лв., както и сумата в размер на 800 лв.
-адв.възнаграждение или общо задължение в размер на 28 334,08 лв.
Оправена е ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумите.
Поканата е била връчена на длъжника на 09.06.2021 г., който признава това.
На 14.06.2021 г. е постъпило от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК
с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано настоящето
производство. Направено е и искане СИ да намали и таксите по Тарифата към
ЗЧСИ.
С обжалваният акт, изх. № 4779 от 21.06.2021 г. /наречен от
жалбоподателя „разпореждане“/ възражението по чл.78, ал.5 ГПК е
оставено без уважение без изложени конкретни мотиви.
По доводите в жалбата:
Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно
с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез
с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право,
поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният
изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия
съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните
права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да
откаже защитата им.
Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да
възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325
3
ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва
изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това
съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на
процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват
превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“-
решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО.
Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с
фактическа и правна сложност.
В конкретния случай единственото действие, което е предприето от
взискателя е това по образуването на изп.дело.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.
По изп.дело не са предприети никакви действия по принудителното
събиране на вземанията, заради което е образувано.
Наред с това се установява, че длъжника е извършил плащане на
задълженията си.
Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по
чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваният отказ на ЧСИ ще следва да бъде отменен
относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв..
Що се касае до искането за намаляване размера на
пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага
следните мотиви:
Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането,
4
което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от
Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може
да надвишава една десета от вземането.
Ето защо в настоящия случай дължимата такса по т. 26, изчислена по
реда на т.26, б.г) от Тарифата при материален интерес от 10 000 до 50 000
лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. е в размер на 1740,40
лв.
В постановлението за разноски от 09.06.2021 г. съдебния изпълнител е
посочил размер от 2 141, 04 лв., то определена такса по т.26 е извън рамките
на законното съответствие с материалния интерес по издадения изпълнителен
лист.
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси по
ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на
тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този
смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно, жалбата и в тази й част е основателна.
По разноските:
С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски,
разноски не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ „разпореждане“ от 21.06.2021 г., постановено по изп.дело №
20217880400292 от ЧСИ М.К., рег.№ 788, с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражението на длъжника от 15.06.2021 г. относно
определяне като размер на адв.възнаграждение на взискателя в размер над 200
5
лв., както и срещу определения размер на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ М.К., рег.№ 788, с район на
действие СГС, по изп.дело № 20217880400292, адв.възнаграждение в полза на
взискателя – Л.В. К., ЕГН *******, до сумата в размер на 200 лв.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата
по ЗЧСИ по изп.дело № 20217880400292 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788, с
район на действие СГС, до сумата в размер на 1740, 40 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6