Р Е Ш Е Н И Е № 55
гр. Нови пазар, 02.07.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд - Нови пазар в съд в публичното си заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при
секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНД
№ 358 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по подадена жалба по чл. 59 от ЗАНН от „Айсис”
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***“ № ***,
представлявано от Т.И.С., действащ чрез адв. М. М.от
ШАК, срещу Наказателно постановление № 27-0000908 от 11.10.2019 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. Жалбоподателят твърди, че издаденото
НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени противоречия с
материалния и процесуалния закон. Твърди, че няма доказателства лицето в
действителност да е работело по трудово правоотношение към датата на
проверката. Твърди също, че лицето е било на територията, за да търси
информация за работа, но не се е намирало в работен процес , нито с работни
дрехи. Освен това счита, че единственото доказателство в тази насока –
декларацията на лицето по чл. 402 от КТ е съставена при процесуални нарушения.
Счита, че след като лицето е било непълнолетно, то съставянето на декларацията
е следвало да стане от него със съгласието на родител. Освен това попълнените в декларацията факти се диктували
от проверяващите. Счита, че декларацията по чл. 402 от КТ не следва да се цени
като доказателствено средство. По тези причини жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъда отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството жалбоподател че поддържа
изложените в жалбата твърдения.
Въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Ш. се представлява от юрк.Десислава Иванова. В съдебно заседание и в писменото
становище, изпратено с административно наказателната преписка се твърди, че
липсват допуснати нарушения, които да опорочават АУАН или НП. Намира
извършеното нарушение за напълно доказано, а издаденото НП, като законосъобразно
и правилно моли да бъде потвърдено. Съдът,
като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната
съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото
наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя се явява неоснователна.
На
20.08.2019 г. в 10.30 часа служители на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш. – св. М.М., св. С.К.
и св. Г.П., придружени от инспектор от детска педагогическа стая към РУ Нови
пазар – св. Н.Г. и служители от криминална и икономическа полиция, сред които и
св. П.Т. ***2, стопанисван от жалбоподателя „Айсис”
ООД.
АУАН №
27-0000908 от 13.09.2019 г. е съставен за това, че на 20.08.2019 г.
работодателят „Айсис” ООД при осъществяване на
неговата дейност е нарушил разпоредбите
на трудовото законодателство с това, че приел на работа Д.Н. Ш. с ЕГН:**********, ненавършил 16 години,
без да е поискал и получил предварително разрешение за това от Д.“ИТ“ –гр.Ш., с което е нарушил чл. 302, ал. 2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на
представител на жалбоподателя – неговият управител, връчен и подписан от него
на 13.09.2019 г. Въз основа на така
съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 27-0000908 от 11.10.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ш., с което на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Айсис”
ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.
302, ал. 2 от КТ.
Съдът
намира, че при съставянето на АУАН № 27-0000908 от 13.09.2019 г. не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на издаденото НП.
Намира
също, че при съставянето на НП № 27-0000908 от 11.10.2019 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ш. не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правата на жалбоподателя и налагащи отмяната на НП на
това основание. Съдът не споделя възраженията, че в НП липсва проверка на
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Има изрично изявление, че
административно-наказващият орган счита деянието за такова с висока обществена
опасност и не се явява маловажно. Дали този извод е правилен е въпрос по
същество. Твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП, поради липса на описание на нарушението също
не почиват на факти. В действителност в НП има детайлно описание на
нарушението.
Проверяваният
обект представлява консервена фабрика в гр.К., обл.Ш., на ул.“***“ №*. Достъпът
до обекта бил ограничен с ограда и пропускателен пункт със звънец. В деня на
проверката, когато позвънили се появила служителка и проверяващите се
представили. Служителката ги помолила да изчакат докато извика някой от
ръководството. Изминал половин част преди да бъдат допуснати на територията на
фабриката. При проверката на място установили, че зад една от сградите на
поляна до оградата имало голяма група хора, сред които и такива с работно
облекло. От разговора с тези хора станало ясно, че те работят във фабриката, но
нямат трудови договори. Проверяващите започнали да правят проверка на
самоличността на лицата и да изясняват кой какво точно прави.
Установили
сред тези хора и непълнолетни. Сред бях бил и св. Д.Н. Ш. с ЕГН:**********, ненавършил 16 години.
Разпитан, същият обяснил, че работи във фабриката от две седмици, като нарежда стифове с буркани. Започва работа в 7 часа и приключва в
17.30 часа. Получава 150 лв. на седмица и няма сключен договор с работодателя.
Тази
фактическа обстановка се установява от почти всички събрани по делото
доказателства. Единствените доказателства в обратен смисъл са тези на св. Б.Н.
и св. З.Ф.. Съдът категорично не кредитира техните показания, тъй като не
кореспондират с останалите доказателства по делото. Дори самият Д.Н. заявява, че е бил този ден там и е полагал
труд, както и предни дни. По тази причина, твърденията им, че лицата са се
намирали зад сградата, за да не пречат, докато тече проверката и са дошли само,
за да питат за работа, са недостоверни. Всички останали гласни и писмени
доказателства са в подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка. Съдът
не споделя възражението, че декларацията по чл. 402, ал. 1 т. 3 от КТ е негодно
доказателствено средство, тъй като не са били спазени изискванията на ЗЛС и СК
за извършване на правни действия от непълнолетния. В действителност тази
декларация има характер на процесуално действие по събиране на доказателства в
рамките на един административно-наказателен процес. Тъй като в ЗАНН няма
изрично правило за участие на непълнолетните в административно-наказателния
процес, то субсидирано се прилагат правилата на НПК. Неуведомяването на
родителите на детето може да засяга донякъде неговите права, но не и
съществено, след като на място се е намирал инспектор от детска педагогическа
стая. НПК не поставя съгласието на родителя като изискване за редовност за участие
в процеса на непълнолетния.
При
установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил нарушение на разпоредбата, посочена в АУАН и НП, като е приел на
работа Д.Н. Ш. с ЕГН:**********,
ненавършил 16 години, без да е поискал разрешение от Д „ИТ“, както изисква
разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от КТ.
Съдът
намира също така, че в случая не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. За
да се прецени наличието на маловажност на случая, трябва да се съобразят всички
обстоятелства, при които е извършено деянието. Прави впечатление, че
работодателят е извършил и други нарушения на КТ – не е сключил трудов договор
в писмена форма, не е инструктирал работника за безопасни и здравословния
условия на труд. Това показва една трайна нагласа за игнориране правилата на
трудовото законодателство. Освен това трябва да се има предвид, че в конкретния
случай става дума за нарушение, извършено по отношение на норма на трудовото
законодателство, която осигурява по-висока степен на защита на децата при
наемането им на работа.
Предвид
това съдебният състав намира и това възражение на жалбоподателя за
неоснователно.
Предвид
изложеното съдът намира, че има нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ.
За това
нарушение чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда изрична санкция, а именно: имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15000 лв. Настоящият съдебен състав счита, че поради липсата на смекчаващи
или утежняващи отговорността обстоятелства наказанието следва да бъде около
средния размер, но административно-наказващия орган е наложил наказание в
минималния размер от 1500 лв. Не е в компетенциите на съда да увеличи така
определеното наказание, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление Наказателно
постановление № 27-0000908 от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Ш..
Решението
подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14
(четиринадесет) – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.
Районен
съдия: …………………..….......…
Петина
Николова