№ 59
гр. П., 16.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
ХРИСТО В. СИМИТЧИЕВ
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500073 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 21431/12.08.2022 г. внесена от Н. В. В. с ЕГН –
**********, адрес: село Ц., община С., област П., ул. „К.Ц.“ № 1 против Определение №
1856 от 01.08.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд – П., с което е изменено
Определение № 1234/13.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1303/2022 г.на Окръжен съд -
П., в частта му за разноските, като е осъдена Н. В. В. да заплати на Н. Д. П. с ЕГН -
********** и Н. Д. П. с ЕГН - **********, направените в производството разноски в общ
размер на 100 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката
не е съгласна с обжалваното определение и иска неговата отмяна. Заявява, че жалбата й е
бланкетна, като желае допълнително да изложи основанията си, но не е сторила това.
Прилага копие от внесена искова молба с вх.№ 18521/11.07.2022 г. до ПОС и изпълнение на
разпореждане към него, като желае да се постанови спиране на настоящето дело до
окончателно произнасяне по така предявения иск.
Депозиран е отговор на така внесената от В. частна жалба, като отговорът е с вх.№
24932/28.09.2022 г. и е от Н. Д. П. с ЕГН - ********** и Н. Д. П. с ЕГН – **********, и
двамата с адрес: П., ж.к. „Т.“ бл. 177, вх. „В“, ет. 1, ап. 1 чрез пълномощника си – адвокат Л.
Н. М., вписан в Адвокатска колегия – П.. Считат жалбата на В. за недопустима, а ако е
допустима – за неоснователна. Възразяват срещу искането на спиране на изпълнителното
производство, като сочат, че образуваното по исковата молба на В. пред ПОС гр.д.
1837/2022 г. е прекратено, като прилагат разпечатка от ЦУБИПСА. Заявяват, че искането за
спиране може да бъде разгледано само в посочени от ГПК случаи. Липсват предпоставки за
уважаване на искането.
Постъпила е частна жалба с Вх.№ 25653/05.10.2022 г. от Н. Д. П. и Н. Д. П. чрез адв.
М. против Определение № 1856 от 01.08.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд – П., с
което е отхвърлена молбата на молбата на Н. Д. П. и Н. Д. П. за допълване на определение
№ 1856/01.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 1303/2022 г. от ПОС, като се присъдят
разноски на всеки от тях по 100 лева, а не общо 100 лева. Искат да бъде отменено
определението, като бъде постановено друго, с което бъдат присъдени на всеки един от тях
по 100 лева разноски за адвокатско възнаграждение по делото, а не както е записано – общо
1
100 лева. Твърдят, че по делото са представени доказателства – два броя договори за правна
помощ, всеки един от които на стойност 100 лева за двамата жалбоподатели поотделно.
По така внесената частна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна Н. В. В..
В мотивите на така обжалваното Определение от 01.08.2022 г. ПОС е констатирал, че
по делото е постановено определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. В.
против действия на ЧСИ. В определението съдът не се е произнасял по разноските на
ответната страна - настоящи молители. В подадения от Н. П. и Н. П. отговор на жалбата
същите са поискали присъждане на разноски, като според ПОС са представили и договор за
правна защита и съдействие, от който се установявало, че са заплатили сумата от 100 лева за
адвокатско възнаграждение. Доколкото разноските са поискани своевременно, и са
представени доказателства за извършването им, то са били налице основанията на чл. 248 от
ГПК за изменение на определението в частта за разноските, като претендираните такива
следвало да се присъдят.
Внесена е частна жалба с Вх.№ 28841/03.11.2022 г. от Н. Д. П. и Н. Д. П. чрез адв. М.
против Определение № 2477/26.10.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд – П., с което
е отхвърлена молбата им за допълване на определение № 1856/01.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 1303/2022 г. от ПОС, като се присъдят разноски на всеки от тях по 100 лева, а не
общо 100 лева. Молят за отмяна на това определение, като искат да бъде постановен акт, с
който да се върне делото на ПОС за произнасяне на така подадената молба по чл. 250 от
ГПК за допълване на определение 1856/01.08.2022 г. или да бъде постановено от въззивния
съд определение, с което тя бъде уважена. Сочат конкретни доводи, като приемат, че не е
налице очевидна фактическа грешка с приложимост на чл. 247 от ГПК. Би следвало да се
приеме, че производството е по чл. 248 от ГПК, като е налице непълно произнасяне по
първоначалното искане за изменение на определението на ПОС за разноски. Изводът е, че
производството би следвало да е чл. 250 от ГПК, като се цитира практика на ВКС. Молят да
бъде споделено виждането им, като бъде отменено така обжалваното определение
2477/26.10.2022 г.
По така внесената от П.и втора частна жалба не е постъпил отговор от насрещната
страна Н. В. В..
Окръжният съд е констатирал в мотивите на определението си от 26.10.2022 г., че по
гр.д. № 1303/22 г. е било постановено определение № 1856/01.08.2022 г. по реда на чл. 248
от ГПК, като съдът е приел, че молителите Н. и Н. П.и са направили в срок искане за
присъждане на разноски, но съдът не им е присъдил такива. В диспозитива на
определението е записано, че разноските, дължими от Н. В. са в общ размер на 100 лева,
вместо поисканите по 100 лева за всеки от молителите. В случая не е налице непроизнасяне
по цялото искане, за да е приложима хипотезата на чл. 250 от ГПК, а е налице грешка в
диспозитива. Същата би могла да се отстрани или по пътя на чл. 247 от ГПК - чрез поправка
на очевидна фактическа грешка или по пътя на инстанционния контрол. Между впрочем
частна жалба в същия смисъл вече е била подадена по делото с вх.№ 25653/05.10.2022 г.
Макар и да нямало искане за поправка на ОФГ, съдът можел и по своя инициатива да
допусне поправката, ако е налице очевидно разминаване между формираните мотиви и
диспозитив. В случая, обаче, липсвали изложени в определението мотиви в тази насока,
поради което и би било неправилно съдът за първи път да изложи такива в производството
по чл. 247 от ГПК.
Настоящият състав намира, че и трите жалби с оглед основния им предмет –
изменение, респ. отмяна на определение 1856 от 01.08.2022 г., с което е изменено
Определение № 1234/13.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1303/2022 г. на Окръжен съд –
П., както и свързаното с него Определение № 2477/26.10.2022 г. следва да бъдат разгледани
2
в едно въззивно производство.
Частните жалби против първоинстанционното Определение с № 1856 от 01.08.2022 г.
по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд – П. са подадени в срока за неговото обжалване по чл.
248, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – страни по делото. Частната жалба против
Определение № 2477/26.10.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд – П. е подадена в
срок от легитимирани лица – ответници. Частните жалби са допустими и разгледани по
същество, съдът ги намира, както следва:
Неоснователна е частната жалба на Н. В. В. против Определение № 1856 от
01.08.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд – П., с което е изменено Определение №
1234/13.05.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1303/2022 г.на Окръжен съд - П., в частта му за
разноските, като В. е осъдена да заплати на Н. Д. П. и Н. Д. П. сумата в общ размер от 100
лева - направени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Делото е образувано по жалба на В. против разпореждане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по гр.д. 3727/20 г. на ПОС и ПДИ по изп.д. 323/22 г. на
ЧСИ Д.М. № ... с район на действие – района на ПОС. С Определение 1234 от 13.05.2022 г.
ПОС е оставил без разглеждане жалбата на В. и е прекратил производството по делото, като
е оставил и без уважение искането за спиране на изпълнителното дело. С окончателно
Определение № 48 от 09.02.2023 г. по в.ч.гр.д. 55/2023 г. Апелативен съд – П. е потвърдил
постановено от ПОС Разпореждане 3115/01.08.2022 г. по гр.д. 1303/22 г. за връщане на
частната й жалба против определението на ПОС от 13.05.2022 г., както и е оставил без
уважение искането за спиране на производството по изп.д. 323/22 г. на ЧСИ Д.М..
От материалите по делото се установи, че с писмен отговор вх.№ 5668/09.05.2022 г.
П.и са поискали да им бъдат присъдени разноските пред ПОС, като на листове 20 и 22 от
делото са приложени два договора за правна помощ. Първият е с № 13725 от 03.05.2022 г.
между адв. М. и Н. П. на стойност 100 лева, платени в брой на адвоката. Вторият е с №
32574 от 03.05.2022 г. между адв. М. и Н. П. и е също на стойност 100 лева платени в брой.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото. Ето защо частната жалба на В. против определението от 01.08.2022 г. на ПОС за
присъждане на разноски в полза на П.и е неоснователна. Не са изложени конкретни доводи,
по които да бъде взето отношение. В тази част частната жалба на В. е неоснователна.
Неоснователна е жалбата и в частта с искане за спиране на производството по делото. Не са
изложени никакви аргументи в бланкетната частна жалба, обосноваващи хипотезите по чл.
229, ал. 1 от ГПК, вкл. и по т. 4 за исканото спиране, както и не е обосновано с какво
решението на гр.д. 1837/22 по описа на ПОС би имало значение за правилното решаване на
спора по настоящето дело, още повече, че има данни за прекратяване на производството
пред ПОС по посоченото дело.
Основателна е жалбата на Н. и Н. П.и против определението от 01.08.2022 г. Поради
сходството във формата и вида на хартията, идентичния размер на договорената сума и с
оглед разположението им един върху друг в делото на хартиен носител, двата посочени по-
горе договора за правна помощ не са били възприети като два отделни договора, а като един.
Действително в мотивите на определението си от 01.08.2022 г. ПОС не е обосновал, защо е
уважил разноските само по единия договор за правна помощ и ето защо искането по чл. 247
от ГПК не може да бъде разгледано. По линия на инстанционния контрол това
несъответствие ще бъде отстранено, тъй като жалбата по чл. 248 от ГПК е основателна.
Приложени са два договора за правна помощ сключени от адв. М. с всеки от ответниците по
жалбата на В., като по всеки един е внесена сумата от 100 лева в брой. Ето защо следва
обжалваното определение на ПОС от 01.08.2022 г. да бъде отменено в осъдителната част и
да бъде постановено присъждане на всеки от ответниците сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение. С оглед на този резултат следва да бъде отменено и
3
определението на ПОС от 26.10.2022 г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1856 от 01.08.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд –
П., в частта, с която Н. В. В. с ЕГН – ********** е осъдена да заплати на Н. Д. П. с ЕГН -
********** и Н. Д. П. с ЕГН - **********, направените в производството разноски в общ
размер на 100 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. В. В. с ЕГН – **********, адрес: село Ц., община С., област П., ул. „К.Ц.“
№ 1 да заплати на Н. Д. П. с ЕГН - ********** с адрес: П., ж.к. „Т.“ бл. 177, вх. „В“, ет. 1,
ап. 1 сумата от 100 лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. В. В. с ЕГН – **********, адрес: село Ц., община С., област П., ул. „К.Ц.“
№ 1 да заплати на Н. Д. П. с ЕГН – ********** с адрес: П., ж.к. „Т.“ бл. 177, вх. „В“, ет. 1,
ап. 1 сумата от 100 лева, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1856 от 01.08.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на
Окръжен съд – П. в останалата му част.
ОТМЕНЯ Определение № 2477/26.10.2022 г. по гр.д. 1303/2022 г. на Окръжен съд – П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. В. В. с ЕГН – **********, адрес: село Ц.,
община С., област П., ул. „К.Ц.“ № 1 за спиране на производството по настоящето дело.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4