РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1310
гр. Пловдив, 06.07. 2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
XII състав, в публично съдебно заседание на седми юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П. и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 415 по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по искова молба от С.П.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген.
Николай Столетов” № 21, с която се претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди за престоя му в затвора в град Пловдив,
за периода от 01.04.2022г. до 13.02.2023г. - момента на подаване на исковата
молба, вследствие на нарушение на правата му по чл.3 от ЗИНЗС, посочени в
исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до пълното изплащане на сумата, изразяващи се в болки, страдания,
обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“.
Конкретните
оплаквания се изразяват в:
1) липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек).
Допълнително посочва, че по време на престоя в Затвора Пловдив е бил в Пети пост
в килия № 65, където са били 7 л.св., както и в трети пост в килия № 35, където
са били 6 л.св. и всички пушели бонзай и приемали наркотици;
2) без санитарен възел на
определените и задължителни места. Допълнително посочва, че на коридора нямало
баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било
студено и много неприятно да минават през двора, а когато правели каре за един
час не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито
мивка, нито тоалетна;
3) наличие на хлебарки, дървеници и
гризачи (мишки и плъхове);
4) липса на адекватно лечение и
липса на подходяща храна за здравословното му състояние. Допълнително посочва,
че в затвора са около 450-500 човека и не могат да разчитат на елементарни
медицински грижи. Сочи се, че по време на пандемията е нямало лекар и много
хора са починали поради липса на медицински грижи. Твърди се също, че 40% от
лишените от свобода са с диагноза ХИВ и няма осигурено лечение;
5) липса на пералня (дрехите се
перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен
и дишат влага).
С
горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане
на сторените разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв.).
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
исковата претенция.
Административен
съд – Пловдив, II отд., XII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Ищецът
е постъпил в Затвора Пловдив на 31.03.2022 г.
(становище на юриск. Ч. на л. 17), но
в исковата молба се претендира присъждане на обезщетение от април 2022 г.,
предвид което настоящият съдебен състав приема, че периода, в който се претендира
обезщетение е 01.04.2022г. до 13.02.2022 г. (датата на депозиране на исковата
молба).
Според
представените по делото документи ( така Становище на л.56) ищецът П. е бил
настанен в Приемно отделение в стая „ОП-2“, която е с площ от 26,28 кв.м.(без
площта на санитарен възел), и с капацитет до
6 л.св, където е пребивавал от 01.04.02022 г. до 05.04.2022 г., като на 01.04.2022
г. в стаята са били настанени 4 л.св., а в периода 02.03.2022г. до 04.03.2022
г. са били настанени 3 л.св. Стаята разполага с два прозореца с размери 0,44 м.
x 1,18 м. и 0,98 м
x 1,18 м със санитарен възел с площ от 2,70 кв.м., който санитарен
възел разполага с един прозорец с размери 0.35 м. x 1,18 м и с течаща студена
вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с
две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно
парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и
др., се извършва редовно от външна лицензирана фирма. При постъпване в затвора
на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и
спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично
спално бельо. Хигиената на спалните
помещения, в т.ч. и на спално бельо, е задължение на самите лишени от свобода.
При
престоя си в Приемно отделение, ищецът С.П. не е подавал молби или жалби,
свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.
В
периода от 05.04.2022 г. до 22.07.2022
г. ищецът е бил настанен в помещение № 65 на пост V
(становище на л. 51), което спално
помещение е с площ от 27,24 кв.м. (без санитарен възел), и с капацитет до 6 л.св., като през периода: от
05.04.2022 г. до 18.04.2022 г. вкл.; от 26.04.2022г. до 20.06.2022 г., вкл. и
от 08.07.2022 г.-до 21.07.2022 г. вкл. в стаята са пребивавали до 6 л.св., през периода: 18.04.2022
г.-25.04.2022г. вкл.; периода 21.06.2022 г. до 26.06.2022 г. вкл. и през
периода от 28.06.2022 г.до 07.07.2022 г. вкл. в стаята са пребивавали 5 л.св. В становището (л. 51) е
посочено също, че на 27.06.2022 г.са били настанени 4 л.св.
Стаята
разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,99 x1,17 м. и 0,50 x1,17м и със
санитарен възел с размери 2,65 кв.м., който санитарен възел е с един отваряем
прозорец 0,34 x1,17 м. На всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 90 x 180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50 см.
На
всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно
график за разпределение на времето на лишени от свобода, а работещите имат
достъп всеки работен ден. Всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението
се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон.
Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените там задържани
лица, като за целта получават съответните материали и консумативи. Могат да купуват
допълнително такива от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от техни
близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти,
които лишените от свобода получават, ползват и държат при себе си.
Редовно
се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми. След ремонт в 5
група са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения.
Стаите са били оборудвани с нови легла, поставени са били маси, столове и
шкафове, но поради злонамерено действия всичко е било увредено и унищожено,
което е наложило допълнителни ремонти и осигуряване на нов инвентар.
В
приложено по делото становище(л.53) е посочено, че в периода от 22.07.2022 г. до 28.12.2022 г. вкл. и
през периода 04.01.2023 г.-13.02.2023
г.вкл. ищецът е бил настанен в Трета група, стая № 35, която е с площ от 27,91 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като през периода: от 22.07.2022
г. до 26.09.2022г. вкл.; от 30.09.2022г. до 14.11.2022 г., вкл. и от 20.12.2022
г.-до 28.12.2022 г. вкл. в стаята са пребивавали между 7 и 8 л.св., а през
периода: 27.09.2022г. до 29.09.2022 г. вкл.; от 15.11.2022 г. до 19.12.2022 г.
вкл. и през периода от 04.01.2023 г. до 13.02.2023 г. вкл. в стаята са
пребивавали 6 л.св.
В
становището е посочено също, че през периода 29.12.2022г.-03.01.2023г. вкл. ищецът
е настанен в приемно отделение за извършено дисциплинарно нарушение до
разглеждане на докладната записка. Със Заповед № 8/04.01.2023 г. е наказан с
лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца за употреба на алкохол.
Със
Заповед № 1458/15.06.2022 г. е назначен и е работил като бръснар, но със
заповед № 1810/22.07.2022 г. е спрян от работа след получаване на присъда и
преместване в трета група.
Описано
в горецитираното становище е още, че стаята разполага с един отваряем прозорец
с размери 1,20 x 1,20 м, със санитарен възел с площ
от 4,60 кв.м., като във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп
до течаща студена вода, както и че на всички лишени от свобода е осигурен
достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група. А като работещ има достъп всеки
работен ден след приключване на работния процес. Отоплението се осъществява
чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването
в стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез
отваряне на прозорци. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от
настанените като за целта получават прибори, както и могат да ги закупят от
лавката на затвора или да бъдат донасяни от близките им съгласно списък с
разрешени вещи, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе
си.
От
представените становища, изготвени от инспектори СДВР (л. 51, л. 53, л. 56 и л.
58) се установява, че на всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода
съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група, а
работещите имат достъп до баня всеки работен ден, като къпането е в обща баня,
подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи. Всички спални
помещения, в които е бил настаняван ищецът, а и всички спални помещения в
Затвора Пловдив имат обособени санитарни възли с достъп до течаща студена вода.
Съгласно представения График за разпределение на времето на л.св. от Пета
група, л.св. от тази група ползват баня всяка сряда и всеки петък от 09,30 до
11.30 часа, а л.св. от Приемно отделение – всеки вторник и четвъртък от 09,30 часа
до 10,30 часа (л. 52). А съгласно Графика за разпределение на времето на л.св.
от Трети пост, времето за баня е определено на всеки вторник и всеки четвъртък
от 13,30 часа до 16,30 часа (л. 55).
Редовно
се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми, в подкрепа на което
са приложени 7 бр. приемо-предавателни протоколи за извършена ДДД обработка, от
които се установява, че редовно е извършвана обработка на всички части на
Затвора Пловдив (л. 21 – 27). Представени са също договор за възлагане на
обществена поръчка услуги от 20.01.2021 г. с предмет „Извършване на
дезинсекция, дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и териториалните й служби, съгласно който в Затвора в гр. Пловдив
се извършва дезинсекция 8 пъти годишно и дератизация 2 пъти годишно. Срокът на
договора е 36 месеца (л.28).
През
периода на изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора Пловдив не са правени
основни ремонти на стаите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи
ремонти – своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна
на осветителни тела, като не е допускано да има счупени прозорци, тъй като
същите са сменяни своевременно.
През
2017 г. е извършване боядисване на общите помещения на л. св.. Дограмата е
подменена с нова (ПВЦ). Поставени са гранитогрес в общите умивални. Банята е
обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочки. В банята има обособена
съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се предвижват
без дрехи по карето. Банята се ползва по утвърден график, като всички работещи
лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да ползват баня
след приключване на работния ден.
Прането
става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез
изнасяне за пране от близките, в подкрепа на което е представен Седмичен график
на служебната пералня в Затвора Пловдив, видно от който в понеделник и
четвъртък е предвидено изпиране на спалното бельо на л.св., в сряда – на лични
дрехи на социално слаби л.св., а в събота – на лични дрехи на л.св. със
здравословни причини (л. 19). Сушенето на дрехите става по избор – когато се
перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина, а когато се перат от л.св.
има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Л.св.
имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Никога
не е имало проблем стаята да се бъде проветрявана и не би следвало да има
мухъл. (л.58)
Като
свидетели по делото са разпитани А.Л.К., Т.Е.К. и М.В.М..
От
показанията на свидетеля К., се установява, че с П. са били в стая 35 от
началото на октомври 2022г. до март месец 2023г. В стаята са били 7 или 8 души.
Според показанията на свидетеля стените в стаята са били „олюпени“, има
дървеници и е нямало пералня, като са изпирали и простирали дрехите вътре в
помещението. Сочи се също, че са нямали баня в килията и дори в целия затвор
банята не е работила за три месеца. Описва, че от октомври месец 2022г. до края
на месец март 2023г. не е видял да
пръскат и сочи, че има дървеници навсякъде, а
С.П. му се е оплаквал, че го хапят постоянно и му се получава алергична
реакция. Твърди, че медицинско обслужване в затвора няма и когато С.П. се е
нуждаел от лекарска помощ, не му е била осигурена. Описва също, че от януари
месец до март месец са нямали парно. Дава
показания, че в стаите се пуши бонзай и се пие ракия, както и че С.П. имал
хепатит С и не му го лекуват, той е приемал лекарства. Носели са му отвън
витамини, хранителни добавки.
От
показанията на свидетеля К. се установява, че същият е бил в една стая със С.П.
за периода 2022г., пети пост затвора Пловдив през цялата 2022г. В стаята са
били шест души. Описва, че стаите са изкъртени и имат дупки. Вратите на
тоалетните са счупени, няма брави, има хлебарки има и дървеници. Свидетелят сочи, че „пръскат за тях, но няма
никаква файда от това пръскане. Те се намират в дюшеците, още взимаш дюшек и те
са пълни с хлебарки и дървеници, там се намират в дюшеците“. С.П. се е
оплаквал, че го хапят. Описва също, че общата баня се намира отвън и трябва да
се мине през двора, за да се отиде до
банята. В килията има простори и там простират. Сочи също, че лекар всеки ден
има, но се ходи по график. Твърди, че С. го е болял зъб и му казали, че нямало време
да го приеме зъболекаря, защото работи по график.
От показанията на свидетеля М. се установява, че със С.П. са
били заедно миналата година в ареста, после на пети пост и сега са заедно в
стая 35. Описва, че със С.П. са били в
един коридор на пети пост и е влизал в неговата стая №65 в периода от месец
март до юни месец 2022г. Спомня си, че в
стая 65 нямало маси, столове, балатум, нито топла вода само легла и са били
осем или девет човека. Описва, че пералня няма в затвора, топлят си вода на
бързовари, с кофи и простират дрехите
вътре в стаята. Според свидетеля в стаята няма никаква вентилация, само
прозореца се отваря, Сочи, че „…с хлебарки и дървеници е пълно, гъмжи, пръскат
на три месеца веднъж, но това не е пръскане, пръскат с вода и те излизат още
повече….“ Описва също, че С.П. е търсил лекар, но не му е обръщано внимание, не
са му давали лекарства, той имал хепатит С. Сочи, че в момента са заедно с него
в стая № 35, трети пост от миналата година към 20 юли до сега. В стая № 35
условията са още по - лоши от тези в стая № 65 и има и влага.
Съдът
приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на
непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се
преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда
на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На
следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все
в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство
на задържаните лица.
В
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според
чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано,
че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В
спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и
ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването
на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че следва да посочи доказателства за
всички обстоятелства, които твърди в исковата си молба.
От
събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че исковата
претенция на ищеца П. е за периода 01.04.2022 г.- 13.02.2023 г. вкл. (датата на
депозиране на исковата молба в съда).
Установява
се още, че на П. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в
следните периоди: - 22.07.2022г. - 26.09.2022 г. вкл., в периода 30.09.2022 г.-14.11.2022г.
вкл., в периода 20.12.2022г. -28.12.2022г., вкл., когато е пребивавал в трета
група, стая №35, с площ от 27,91 кв.м. и
с капацитет до 6 л.св., и където са били настанени 7 или 8 л.св.; както и през периода 29.12.2022 г.-03.01.2023 г. вкл.,
през който период има данни, че П. е бил настанен в приемно отделение, като
няма данни за площта на приемното отделение, поради което и съобразявайки
разпоредбите на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, според която, в случаите по ал. 1,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Т. е., когато ищецът докаже извършено нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, настъпването на
неимуществени вреди се презюмира. В случая, доколкото не е доказано от страна
на специализираните органи по изпълнение на наказанията изпълнение на
законовите изисквания, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, които
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и
по-конкретно с недостатъчната жилищна площ в помещенията, в които е бил
настанен за процесния период.
Поради
това настоящият съдебен състав приема, че за период от общо 128 (сто двадесет и осем) дни ищецът е
пребивавал в помещения, в което жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на
Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. В
останалите периоди не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, поради
което настоящият състав приема, че ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
Не
се установява твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във
всички помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал П., е
осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се
установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, освен това, за част от пребиваването си в затвора се установява, че
ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.
Отделно от това, липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на
тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им
на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период
от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди
или след това.
Що
се касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от
помещението за къпане, да преминават през двора, както и че през зимата е
студено и е много неприятно да минават през двора, настоящият съдебен състав
намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на
затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не се установява по безспорен начин
къде точно се намира помещението за къпане, къде са се намирали стаите, в които
ищецът е бил настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през
зимните месеци през открита площ. До извод в обратната насока не водят и
показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото нито един от тях не
потвърждава това твърдение на ищеца. Свидетелите К. и К. посочват, че трябва да
минат през двора, за да стигнат до банята, но не посочва това ли е единственият
път до банята, а и свидетелят К. посочва също, че се къпят в килията, т.е. в
санитарния възел в килията, като си топлят вода.
Като
недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на
хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят всички части
на Затвора Пловдив. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и
липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в
помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.
И
тук, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме,
че помещенията, в които е пребивавал П., са с лоши хигиенни условия, но както
вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях
санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното
няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни
условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, в т.ч. и за
наличието на мухъл, доколкото решение на самите л.св. е да сушат дрехите си в
спалните помещения. А и няма данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието
на мухъл в килиите.
Все
в тази насока и досежно твърденията, че към момента на депозиране на исковата
молба няма пералня в Затвора Пловдив и се перат дрехите на ръка, простират в
килиите и дишат влага, е необходимо да се посочи, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено по
преценка на самите л.св., които могат да сторят това или в пералнята на
затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като
им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в
общото помещение на съответната група или на карето, или да ги предоставят за
пране от техни близки, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността
на органите на ГДИН за решенията на самите л.св. да перат дрехите си в килиите,
респ. да ги сушат отново там. А и дори пералнята в даден момент да не е
работила, то безспорно се установява, че на л.св. е осигурена възможност да
поддържат личната си хигиена и по друг начин, а именно като ползват общи
помещения за изпиране на дрехите и бельото, в т.ч. е обособено пространство за
тяхното изсушаване.
Относно
наведените твърдения за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна
за здравословното състояние на ищеца не бяха представени доказателства в настоящето
производство, в това число медицинска документация за състоянието на ищеца,
както и доказателства, че същият е бил диагностициран с Хепатит С, респ. да е
подлежал на лечение и диетична храна и такива да не са му били осигурени, или,
че е получил алергични реакции, като дори в исковата молба няма конкретно
посочено заболяване на П., или данни за алергични реакции. Това се твърди всъщност
само от разпитаните свидетели в хода на съдебното производство.
Не
са ангажирани доказателства както за здравословното състояние на П., така и за
направени искания за преглед от негова страна,респективно отказ, предвид
свидетелските показания, че лекарят работи по график.
Тук
е мястото да се посочи и че се констатира противоречие между свидетелските
показания на свидетелите К. и М. и на
свидетеля К..
Според
показанията на св. К. „лекарят идвал един път седмично“, а според показанията
на св. М. „Лекарят не идва на работа. Има график, но не идва на работа“. Според
свидетеля К. „Лекар има всеки ден, но трябва по график да се ходи…“
Останалите
изложени в исковата молба твърдения, свързани с медицинското обслужване като
цяло в Затвора Пловдив, са твърде общи и от тях не може да се установи по
безспорен начин ищецът да е имал някакви здравословни оплаквания и да не е
получил адекватно лечение, поради което и същите следва да се приемат за
недоказани. Не се установи също така и в помещенията, в които ищецът твърди, че
е пребивавал, а именно в Пети пост, всички настанени л.св. да са пушели бонзай
и да са приемали наркотици.
Ето
защо, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна
на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите: 22.07.2022г.-26.09.2022г. вкл;
30.09.2022г.-14.11.202 г. вкл., 20.12.2022г.-28.12.2022г. вкл., както и през периода 29.12.2022г.-03.01.2023г. вкл.,
което води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за
тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че П. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук
е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва
вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че
държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица
при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така,
съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по
препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория
и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се
определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите
условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив
и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди – 2022 г.),
според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер на 768,00 (седемстотин шестдесет и осем) лева,
съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се
посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би
присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в
Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по
допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и
16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива
база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така
Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.;
Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като
посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши
условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този
смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни
възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %,
то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите
периоди (които са в рамките на 2022 г.) би следвало да се счита такъв между
2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00
евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Ето защо, според този
съд, при положение, че се установи, че за период от 128 дни е налице единствено
пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив,
т.е. констатирано е едно нарушение, именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 13.02.2023г. до окончателното й изплащане.
С
оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски,
които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
На
основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата в
размер на 84,48 лв.(осемдесет и четири лева и 48 ст.), съразмерно на уважената
част от иска, изчислена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да
заплати С.П.П., ЕГН **********,***, сумата от общо 768 (седемстотин шестдесет и
осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора
Пловдив в периода от 01.04.2022г. до 13.02.2023г. вкл., изразили се в липса на
достатъчно жилищна площ за 128 (сто двадесет и осем) дни в посочения период, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2023г. /датата на
предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата до пълния й предявен размер от общо 20 000 лева и за останалите
оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да
заплати на С.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 10 (десет) лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адвокат Н.П.Д.
с адрес ***, сумата в размер на 84,48 (осемдесет и четири лева и 48 ст.), представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен
съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: