№ 684
гр. В., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20251320100579 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. София, район „Витоша“ ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“, против З. М. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д, обл. В., ул. „Г.Д.“ № 246,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
Твърди се, че вземането е възникнало на основание , Договор за потребителски
кредит № 720031255129 от 30.10.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и З. М. Т..
Сочи се, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е одобрил и предоставил на ответника
З. М. Т., парична сума в размер на 18862.00 лева, която да послужи за закупуване на стоки —
„игрова конзола“.
Излага се, че съгласно клаузата на чл. 7.2.1. при потребителски кредити за общо
ползване, какъвто е и настоящият, кредитът се предоставя от кредитора на разположение на
кредитополучателя в срок от три работни дни считано от датата на сключване на договора
по сметка на кредитополучателя открита в Банката.
Поддържа се, че с извършения превод и захранване сметката на кредитополучателя
кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора.
Твърди се, че по искане на З. М. Т. договорът за кредит е сключен при
застрахователна премия в общ размер на 6162.00 лева, съгласно Договор за застраховка
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, сертификат № 1720031255129, с „Кардиф
1
Животозастраховане, клон България“, с покрити рискове: смърт, трайно намалена или
загубена работоспособност поради злополука или заболяване, времена неработоспособност,
нежелана безработица, хоспитализация над 3 дни, полагане на грижи за болен над 30 дни.
Посочва се, че съгласно клаузата на чл. 7.2.2. от договора за кредит, в случаите
когато потребителят е пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от
средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се превежда от кредитора, по
сметка на съответния застраховател или по сметка на кредитополучателя. В случай, че
сумата на застрахователната премия, бъде преведена от кредитора, по сметка на
кредитополучателя, както е в настоящия случай, видно от представеното счетоводно
извлечение от сметка, последния по своя воля и с изрично нареждане я заплаща по сметка на
застрахователя. Застрахователната премия, става част от дължимата главница и е платима
заедно с вноските за главница и лихва, съгласно погасителния план.
Излага се, че съгласно чл. 19 от договора за кредит потребителя по свое желание и
по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към
някоя от застрахователните програми, без обаче това да е задължително условие за
сключването на договора за кредит.
Въпреки наличието на уговорена между страните застрахователна премия, ищецът
посочва, че същата не е част от исковата претенция.
Срокът на действие на договора е 60 /шестдесет/ месеца, или е с действие за периода
от 15.12.2022 г. до 15.11.2027 г.
Поддържа се, че кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит на
месечни вноски, определени по размер и падеж в погасителния план, инкорпориран в
договора, а именно на вноски в размер на 745.36 лева, представляващи главница и лихва
уговорена в чл. 9.1., които се дължат на 15-то число от съответния месец.
Твърди се, че в чл. 10 е посочен, размера, начина на формиране и допусканията при
които е изчислен Годишният процент на разходите, като към датата на сключване на
договора за кредит същия възлиза на 48,41%.
Сочи се, че е прието, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: за
начална дата на изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; договорът
ще остане в сила за целия първоначален уговорен срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него; приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с
30 дни, независимо дали годината е високосна; приема се че лихвения процент и други
разходи по кредита /ако има такива/ са неизменяеми спрямо техния първоначален размер. В
случая договорът за кредит е сключен БЕЗ никакви други разходи /такси, комисионни,
застраховки и др./.
Излага се, че в чл. 10 от договора за кредит е посочена и общо дължимата сума по
договора за кредит изчислена при допускане, че кредитът бъде погасен при първоначално
уговорените условия - 44 722.16 лева.
2
Поддържа се, че съгласно чл. 20.1. кредитополучателят може да се откаже от
договора, при условията на този текст, с писмено предизвестие в 14-дневен срок от
подписването му. Кредитополучателят не е уведомила Банката, че се отказва от сключения
договор.
Твърди се, че отказ не е направен. Сумата на кредит е усвоена и използвана,
съгласно целите на договора, но е останала непогасена.
Кредитополучателя е приел всички клаузи на договора, които са му били
предоставени предварително, съгласил се е с тях и е приел да изпълни своята част от
договора за кредит, съгласно уговореното.
Посочва се, че на 25.04.2024 г. по силата на Договор за продажба на вземания
кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е прехвърлил на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД портфейл от
вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, както и вземането си към З.
М. Т..
Излага се, че прехвърленото вземане към ответника З. М. Т. е подробно описано на
страница № 80 под референтен номер № 3548 в Приложение № 1, с посочени номер на
договор, три имена и размер на вземането към датата на цесията.
Поддържа се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4
ЗЗД с уведомлението приложено към исковата молба.
След датата на цесията и понастоящем ищецът сочи, че плащания не са правени.
Твърди, че крайният срок за погасяване на потребителския кредит е 15.11.2027 г.
Посочва се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано на
05.08.2024 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е претендирал вземане за главница в размер на
2580.70 лева и 1930.06 за редовна /възнаградителна/ лихва. Тези суми представляват сбор от
падежиралите и непогасени вноски по главницата и лихвата, за период от 15.12.2022 г. до
15.06.2024 г., респективно от 15.12.2022 г. до 15.02.2023 г. и следователно изискуемостта им
е обективен факт настъпил преди датата на образуване на заповедното производство.
Образувано е ч. гр. д. № 1889/2024 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 1737.61 лева
- част от претендираната в заповедното производство главница, представляваща само чиста
стойност, и формирана като сбора на непогасени вноски за главница /чиста стойност/,
съгласно погасителен план за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. вкл.;
Претендират се съдебни разноски в заповедното производство и разноски в
настоящото производство, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева с ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като
3
предявеният иск е оспорен изцяло като неоснователен.
Изложени са следните съображения в отговора на исковата молба:
Наведени са възражения за нередовност на исковата молба, а именно: Посочва се, че
настоящото производство е образувано като продължение на заповедното производство,
развило се по ч.гр.дело № 1889/ 2024г. на PC- В., по което е издадена заповед за изпълнение
за главница по Договор за потребителски кредит № 720031255129 от 30.10.2022 г. в размер
на 2580.70 лв. и лихва в размер на 1930.06 лв. и др. Ответникът излага, че като предмет на
настоящото производство ищецът въвежда претенцията си за установяване дължимостта
само на сумата от 1737.61 лв. като главница, която определя в петитума като „чиста
стойност“, съгласно погасителен план за периода 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. вкл., като не
поддържа претенцията за лихва. Неясно обаче остава какво има предвид ищецът под т. нар
от него „чиста стойност“ на главницата и спрямо кой погасителен план се сочи, че се дължи
тази обща сума на главницата за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. включително. Такъв
погасителен план липсва към приложените към исковата молба документи. Липсват и
обяснения каква е тази чиста стойност, как е съотнесена по периоди и на какво основание се
претендира за посочения период в посочения размер.
С оглед на горното ответникът счита, че следва да бъдат дадени указания на ищеца
за изясняване на горепосочените обстоятелства, вкл. да се задължи същия да представи
справка за дължимостта на претендираната като “чиста сума“ за главница с разбивка по
месени, с цел предприемане на адекватна защита на ответницата.
По основателността на исковата претенция са наведени следните възражения:
Ответникът посочва, че е трудно да вземе становище за дължимостта на сумата,
предвид посочената по- горе неяснота, касаеща нейната същност и основание. Независимо
от горното е взето следното становище:
В представения с исковата молба Договор за потребителски кредит № 720031255129
от 30.10.2022 г. е посочено, че на ответницата е предоставен кредит в общ размер на
18862.00 лв., формирана от 12700 лв. предоставени директно по сметка на
кредитополучателя и 6162 лв. - предоставени в кредит за заплащане на задължение на
кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Защита на кредита и сметките.
Договорната лихва, която се претендира въз основа на договора се изчислява и върху двете
горепосочени суми.
В случая се посочва, че претендираното вземане произтича от договор, по който
кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята
търговска или професионална дейност, поради което има качеството на потребител по
смисъла на Закона за защита на потребителите и се ползва от защита относно
неравноправните клаузи в договора. Съгласно чл. 7.2.2 от приложения към исковата молба
договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да
се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при
условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
4
конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по
банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора. В договора за кредит формално са посочени общия
размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10
от ЗПК, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че
сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с
посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 41,15 %, което е в пряко
противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за
прилагане на лихвения процент по кредита. Стойността на застраховките, като част от
месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и
не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 48,41 %.
Наведено е възражение, че клаузата на чл. 7.2.2 от Договора е неравноправна, тъй
като същата не е индивидуално уговорена. Действайки като застрахователен посредник „Ти
Би Ай Банк“ АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото
да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл. 313 от КЗ. При
настъпване на застрахователното събитие "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице
по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение, но не и да
търси реално изпълнение на вноските по премията. Включването на вноските за застраховка
към главницата по кредита, не легитимират банката като титуляр на това вземане спрямо
кредитополучателя. Клаузата за заплащане на застраховки е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.
Съобразявайки свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща
заедно с погасителната вноска по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.
При подписване на договора ответницата сочи, че е нямала достатъчна яснота
относно това с каква сума в действителност ще разполага, какво ще върне и каква точно
главница ще олихвява кредиторът, като по този начин е била лишена от възможност да
прецени икономическите последици от сключването на договора за кредит. Независимо, че в
договора уж й е дадено право на избор дали да сключи или не застраховка, то тази
застраховка изначално е инкорпорирана в договорното правоотношение. Ответницата
твърди, че не е имала възможност да се запознае нито с условията на застраховката,
предлагана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД преди сключването на договора, нито да избере
застрахователно дружество, различно от това, използвано от банката. При това положение,
на основание процесния договор за потребителски кредит изначално й е вменено
задължение да заплаща към месечните вноски и застрахователни премии, поради което
клаузата, съгласно която ответницата следва да заплати застрахователна премия,
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП. Механизмът на
5
сключване на договора е, че на ответницата са били изпратени като пакет документи - както
индивидуалният договор, така и този със застраховател, при това едностранно определен от
"Ти Би Ай Банк". Обстоятелството, че представеният по делото договор за кредит и
приложенията към същия са потвърдени от ответницата на 30.10.2022г. в един и същи час и
минута - 10.39 ч., сочат, че на ответницата не са били предоставени предварително
Стандартния европейски формуляр, Общите условия по застраховката живот и декларациите
към нея и към договора за кредит, за да може тя да се запознае е тях и да се съгласи или не с
приемането им, каквото изискване се съдържа в чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
В § 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на "Общ разход по кредита за
потребителя" и същата включва изрично като част от общия разход по кредита
застрахователните премии и таксите.
Излага се, че съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите,
включени в общите разходи по кредита за потребителя /р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/.
Съгласно Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016 г. по дело С-377/14, чл. 3, б. л и чл. 10, § 2
от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити, трябва да се
тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват
всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези,
които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и
които на практика не се изплащат на потребителя. Незаконосъобразното включване в общия
размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, води
до изчисляване на по-нисък ГПР, а оттам и неточност на данните, които трябва да бъдат
посочени в договора.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на
елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до
определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам и до недействителност на договора
съгласно чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Наведено е възражение, че приложеният към исковата молба договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, където е посочено, че договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Установява се от представения по делото договор, че в него е посочен ГПР в размер на 48,41
%, като формално изискването за посочване се явява изпълнено. Липсва обаче допълнителна
информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и
какво е взето предвид при формирането му. Освен това, Съдът на ЕС е имал повод да се
6
произнесе в решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17, че ситуацията, в която договор
съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй
като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото
изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че
разполага е всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.
В настоящия случай ответницата сочи, че не се съдържа дори и подобна математическа
формула. Освен това, ако към ГПР бъде включена и застрахователната премия, неговият
размер ще надвиши петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, който
е и максималният допустим съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва и други разходи по кредита.
Независимо от горното, доколкото недействителността на договора за кредит не
влече като своя последица недействителност и на сключения въз основа на него
застрахователен договор, то ответницата моли съда да вземе предвид, че на 09..11.2023 г. в
резултат на новооткрито туморно образувание в главата й, на същата е извършена спешна
неврохирургична операция, след която същата е трайно нетрудоспособна, поради което към
настоящия момент са й определени 95 % ТНР- с чужда помощ. Налице е застрахователен
риск, обхванати от сключената е ответницата застраховка в полза на кредитора, поради което
същата счита, че неоснователно се претендират от ищцовото дружество суми директно от
нея, а не от застрахователя.
Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения
договор за потребителски кредит № 720031255129, сключен на 30.10.2022 г.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1889/2024 г. по описа на РС - В..
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр. д. № 1889/2024 г. по описа на РС - В., по което на 07.08.2024 г., срещу ответника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1040/07.08.2024 г.
за следните суми: 2580.70 лева – главница, 1930.06 лева – възнаградителна лихва за периода
от 15.12.2022 г. до 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумите 90.22 лева - разноски
за платена държавна такса и 240.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от длъжника и на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок. Искът е предявен в едномесечния срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което се
явява допустим.
7
Представен е договор за потребителски кредит № 720031255129 от 30.10.2022 г.
сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и З. М. Т. като кредитополучател.
Съгласно чл. 7.1 размерът на кредита е 12700.00 лева и Застраховка защита на кредита и
сметките – 6162.00 лева – размер на застрахователна премия по сключена застраховка.
Общият размер на кредита е 18862.00 лева. ГПР към датата на сключване на договора е
48.41 %, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит е 41.15 %.
Съгласно чл. 11.1 от условията по сключения договор ответникът е следвало да
погасява задълженията си като прави месечни погасителни вноски съгласно погасителния
план към договора. Първата погасителна вноска е била на 15.12.2022 г. в размер на 745.36
лева, а последната погасителна вноска е с падеж 15.11.2027 г. в размер на 745.92 лева. Общо
е следвало да се направят 60 бр. погасителни вноски. Към договора е приложен погасителен
план съгласно който паричният кредит е трябвало да бъде изплатен на 60 броя месечни
вноски, включващи главница и лихва – 59 вноски по 745.36 лева и последна 60 вноска –
745.92 лева.
В чл. 7, ал. 2 от Договора е посочено, че средствата по кредита се превеждат от
кредитора на потребителя в срок от 3 работни дни, считано от датата на сключване на
договора по сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и посочена в чл. 11.2 от
договора. Кредитът се счита за усвоен от момента, в който средствата постъпят по сметката
на потребителя. В случаите когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да
се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя за което потребителя дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора.
В настоящия случай ответникът е пожелал да сключи застраховка „Защита на
кредита“ и „Защита на сметките“. Видно от чл. 13 на заявлението – декларация за
установяване на договорни отношения /лист 10 - 11 от делото/, кредитополучателят е
пожелал да сключи горецитираните застраховки. Съгласно чл. 19 от Договора за
потребителски кредит при сключването на процесния договор потребителят не е длъжен да
сключва застраховки. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да
сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, без това да е задължително условие за сключване на договора.
Общото крайно задължение по Договора /чл. 10 от Договора/ възлиза на 44722.16
лева.
По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че няма направени погасителни вноски от ответника нито на цедента,
нито на цесионера. Вещото лице е посочило, че кредитът е усвоен с направен превод по
сметка на ответника, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Посочило е, че непогасените вземания
за главница за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. са в общ размер на 2580.70 лева, от
които: 1737.61 лева - чиста главница и 843.09 лева – застрахователна премия.
Съдът кредитира изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза като
8
обективно, изчерпателно, компетентно.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
25.04.2024 г. и приложенията към него между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, задължението на З. М. Т., произтичащо от Договор за потребителски кредит №
720031255129 от 30.10.2022 г. е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По силата на
договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит,
включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.
Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението,
приложено към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
От представените писмени доказателства и съдебно-счетоводната експертиза е
видно, че между ответника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, като
съгласно чл. 7, т. 2. 1 от договора кредиторът е превел средствата по кредита в размер на
18862.00 лв. по сметка на ответницата.
Договорът е сключен по реда на ЗПФУР и е оформен съгласно разпоредбите на чл.
3, във връзка с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Със сключването на договора е депозирано и Заявление –
декларация съгласие за установяване на договорни отношения и по този ред и втора
декларация, с която кредитополучателят е предоставил лични данни, декларирал е
необходимите за сключване на договора обстоятелства и е предоставил съгласие, вкл. и с
подписването на Стандартния Европейски Формуляр, всички изявления и документи между
страните, съставящи кредитното правоотношение да се извършват чрез средства за
комуникация от разстояние – в случая чрез приложения за мобилен телефон. С оглед
гореизложеното е налице валидно кредитно правоотношение.
Във връзка с изложеното се налага извод, че „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изпълнило
задължението си по договора предоставяйки процесната сума, която ответникът се е
задължил да върне, ведно с дължимите лихви съобразно обективирания в договора
погасителен план.
От заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ответницата не е извършвала погашения по кредита.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
25.04.2024 г. и приложенията към него между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, задължението на З. М. Т., произтичащо от Договор за потребителски кредит №
720031255129 от 30.10.2022 г. е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По силата на
договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит,
включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.
Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението,
приложено към исковата молба.
9
В разглеждания случай е безпредметно да се обсъжда детайлно възражението за
нищожност на процесния договор за заем по следните съображения: Чистата стойност на
кредита /падежирала чиста главница/ за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024 г. е в размер
на 1737.61 лева /без застрахователната премия/, няма извършвани плащания по кредита,
ищецът претендира само и единствено чистата стойност на кредита, падежирала главница
преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 1737.61 лева.
При това положение дори съдът да достигне до краен извод за нищожност на
процесния договор за заем, то на основание чл. 23 ЗПК пак следва да присъди падежиралата
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК чиста стойност на кредита в
размер на 1737.61 лева.
Това е така, тъй като съгласно постоянната практика на ВКС при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора иск
(осъдителен или установителен по чл. 422 ГПК) на договорно основание за заплащане на
дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи на основание чл. 23
ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на
чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо
вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно
основание по чл. 55 ЗЗД. Съображенията са основани на това, че ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и задължението за връщане на чистата сума по кредита следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, при който връщането на
предоставената сума е на вноски с различни падежи. Вземането за връщане на
предоставената сума е изискуемо с оглед обявената недействителност на договора (в този
смисъл е Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., ТК).
От поведението на ищеца /за разлика от заповедното производство, в исковото
производство претендира само чистата падежирала стойност на кредита/, може да се
направи извод, че в отношенията между страните не е и спорно, че в разглеждания случай
процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При това положение
съгласно чл. 23 от ЗПК и цитираната практика на върховната съдебна инстанция ответникът
потребител следва да върне само чистата стойност на кредита, падежирала към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, но не дължи лихва, застраховки или други
разходи по кредита.
По изложените съображения исковата претенция се явява установена както по
своето основание, така и по размер и като такава следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 415, ал. 5 ГПК в частта относно непредявените вземания заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 1889/2024 г. по описа на РС - В. следва да бъде
обезсилена, а именно за следните суми: 843.09 лева – главница и 1930.06 лева –
възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 15.02.2023 г.
По отношение на разноските
При този изход на делото право на разноски има ищеца. В тази връзка ответникът
10
следва да заплати на ищцовото дружество направените разноски по настоящето
производството, в общ размер от 544.75 лева /34.75 лева – заплатена държавна такса, 150.00
лева – възнаграждение за вещо лице и 360.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от иска, които разноски възлизат на сумата в общ
размер от 127.20 лева /34.75 лева - за държавна такса и 92.45 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство
Доколкото предявената в исковото производство претенция е изцяло уважена, то на
процесуалния представител на ответника на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 от
ЗА за исковото производство не следва да се присъжда възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. М. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д, общ. В., ул. „Г.Д.” № 246, че дължи на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, район „Витоша“ ул. „Рачо Петков Казанджията“ №
4-6, сграда „Матрикс Тауър“ сумата от 1737.61 лева – главница /чиста стойност/, дължима
по Договор за потребителски кредит № 720031255129 от 30.10.2022 г., представляваща сбор
на непогасени вноски за главница /чиста стойност/ за периода от 15.12.2022 г. до 15.06.2024
г. вкл.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1040 от 07.08.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1889/2024 г. по
описа на РС - В. в частта й за вземанията за следните суми: 843.09 лева – главница и 1930.06
лева – възнаградителна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 15.02.2023 г.
ОСЪЖДА З. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, общ. В., ул. „Г.Д.” № 246 ДА
ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София,
район „Витоша“ ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, разноски в
настоящото производство съобразно уважената част от иска в общ размер на 544.75 лева
/34.75 лева – заплатена държавна такса, 150.00 лева – възнаграждение за вещо лице и 360.00
лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА З. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Д, общ. В., ул. „Г.Д.” № 246 ДА
ЗАПЛАТИ на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София,
район „Витоша“ ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1889/2024 г. по описа на Районен съд - В. съобразно
11
уважената част от иска в общ размер на 127.20 лева /34.75 лева - за държавна такса и 92.45
лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
1889/2024 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12