Р
Е Ш Е Н И Е №3
07.01.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ККК Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
публично заседание, проведено на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня
Богоева
Евгения Стамова
при участието на секретаря Р.С., след
като разгледа, докладваното от съдия Стамова гр.д.№446/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Делото
е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Д., като пълномощник на Б.Б.Н.,
със съд.адрес и адрес за призоваване: гр.Д., ул.”*”№*, ет.* срещу решение на Дупнишкия районен съд по гр.д.№1119/2018г.
С
посоченото решение на ДнРС е признато за установено по отношение на Б.Б.Н., ЕГН
**********, че дължи на “* ЕАД, ЕИК * сумите по издадена заповед за изпълнение, както
следва:*лева – главница топлинна
енергия, за периода м.12.2014г. - м.04.2015г., *лева – лихва за забава, ведно
със законната лихва от 09.03.2018г. и *лева разноски.В решението е обективиран и осъдителен
диспозитив и за сумите *лева главница и *лева лихва за забава за периода от 05.12.207г- до
25.04.2018г. И законна лихва върху главницата от 08.05.2018г.
С
жалбата е заявено искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете.Искането се основава на твърдението, че по делото не са установени
обстоятелства обуславящи
вземане в посочения размер – че ответникът е ползвал услуги на дружеството, че
са доставени посочените количества топлинна енергия, а ответникът е употребил
същите,че стойностите са изчислени на база действащите цени на услугата.Не било доказано, че исковата сума за
процесния период сътветства н припадащия се на ответника дял от стойността на дължима от етажни съсобственици цена при спазване
изискването на чл.139 ЗЕ.Не било доказано какви са показанията на общия
топломер и общия водомер в абонатната станция, показанията на СТИ и средствата
за дялово разпределение в имота му и в останалите жилища от сградата,какви са
били одобрените през исковия период цени на услугите.Не било доказано публикуването на Общи условия по
предвидения в ЗЕ начин, поради което не можело по категоричен начин да се
приеме съществуването на договорно отношение между страните и съдържанието
му.Необосновано било позоваването на каузи от представените по делото Общи условия.Като основание за неправилност на
решението е посочено и необсъждането на възраженията на ответника.
Препис
от жалбата е връчен на ищеца в първоинстанционното производство “* ЕАД.Писмен отговор не е постъпил.
Жалбата
е подадена в срок , от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт.Нови доказателства страните не са посочили.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано е по
предявени от "* ЕАД срещу Б.Б.Н., при условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.
124, ал.1 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е предявил искове за установяване, че
ответникът в качеството му на собственик и потребител на топлинна енергия (ТЕ)
за битови нужди за топлоснабден имот - ап. 7, находящ се на адрес гр. С., ж.к. "**", бл.
*, вх.*, ет.*, ап.* дължи на ищеца сумите, както
следва:*лева главница, представляваща
сума за незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.12.204г. - м.04.2015г. и *лева – лихва за периода от 15.02.2015г. До
22.112017г., както и законната лихва върху главницата, за които суми в полза на ответника е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№486/2018г. срещу която ответникът в срок е
възразил.Дължимостта на сумата е основана на твърдението, че като собственик на
посочения имот ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ, ползвал е такава и по
силата на действащи ОУ е бил длъжен да заплаща цената за топлинна енергия в 30
дневен срок от датата на публикуване им на интернет страницата на дружеството,
което не е сторено.
Ответникът
е оспорвал исковете по съображения,
че жилището принадлежи и на съпругата му, на 16.03.2015г. е отчуждено, през исковия период е било необитаемо,радиатор е имало само в кухнята, а в хол и стая, както
и в банята не е имало такива, оспорени са като неудостоверяващи неизгодни за
съставителя си изготвени от ищеца справки за дължими суми, договорът с
разпределително дружество през исковия период не е действал поради изтичане на
срока, с оглед даденото в ТР №3 от
18.05.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г. разрешение било недопустимо издаване на
заповед за изпълнение за лихви за забава.Заявено е, че не се сочат
доказателства за показанията на измервателните уреди през исковия период, как се отчитани показанията на уредите за дялово
разпределение,кави са били конкретните
консумирани мерни единици, на каква стойност и дали има служебно начисляване на
топлоенергия.еккто и неяснота на заявената претенция относно дължими суми за отопление
на имота му, за сградна инсталация и отопление на общи части.Доводи за
неприложимост на представените с исковата молба Общи условия и относно
стойностите на действащите през исковия период цени за доставените услуги не са
изтъкнати.
Установено е по делото, че правото на собственост
върху процесното жилище е придобито от жалбоподателя през 1996г., към който
момента същият е бил в брак с лицето Е. Н.а – нотариален акт №* том * н.д.*удостоверение за граждански брак №*
С договор за продажба от 16.03.2015г. обективиран в нотариален акт №*, том *, н.д.№* Правото на собственост е отчуждено.
По
делото са представени Общи условия, публикувани във в.монитор както и договор
за извършване на услугата топлинно счетоводство, чрез система за индивидуално
отчитане и разпределение на топлинна енергия, за сградата в която се намира
процесното жилище, който съгласно чл.22 е безсрочен.
Ищецът
е представил с исковата молба справка, съдържаща посочване на фактури и дължими
суми.
По
негово искане е назначена съдебно – счетоводна експертиза.Съгласно заключение с
вх.№1329/29.01.2019г. На в.л. Ш., в “* е открита партида на името на Б.Н. за процесното
жилище, което е с абонатен номер *, в сградата е
действала система за дялово разпределение, сумите за ТЕ за отделните имоти са
били начислявани по прогнозни месечни вноски, които включват отопление в имота, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ
за битово гореща вода, след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни
сметки на база действителен отчетен разход на уредите за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела, въз основа на които отчети се изготвят фактури по абонати.В случая начислените прогнозни
суми, съгласно фактури №58296624,58723430,59147810,59572344,59994281 възлизат на *лева, а дължимата
съгласно изравнителни сметки сума на исковите главница и мораторни лихви, от
тях *отопление с включени *** сградна инсталация и *лева подгряване.Вещото лице е посочило, че изравнителните сметки са
изготвени от “* ООД, като отразяват периодично
отчитане по отделните пера консумацията на топлинна енергия при спазване на
чл.71 от Наредба №2/28.05.2014г. И Наредба №16-334/06.04.2007г.
Разпитан
е като свидетел синът на ответника, който заявява, че е живял в жилището и е
ползвал за отопление климатици.
Ответникът
се е позовал и на влязло в сила съдебно решение с което искът на дружеството за
предходен период е бил отхвърлен – решение по гр.д.№488/2018г.
Приложено
е гр.д.№486/2018г. по което е издадена
заповед за изпълнение в полза на дружеството за исковите суми.
Представен е формуляр за отчет от
27.04.2015г. според който в жилището има радиатори в спалня и хол, липсва такъв
в кухня, а в баня и коридор има щранг лири.
Предвид
така изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи:
На първо
място с оглед данните относно издадената в полза на “*ЕАД заповед за изпълнение и подадената срещу нея от
жалбоподателя в срок възражение, съдът преценява исковете, като допустими за сумите *лева – главница топлинна енергия, за периода
м.12.2014г. - м.04.2015г., *лева – лихва за забава, ведно със законната лихва от
09.03.2018г. Допустимо е и обжалваното
решение в частта му, обективираща произнасяне по тези претенции.Същевременно
поради липса на заявени искове за сумите *лева главница и *лева лихва за забава за периода от 05.12.207г- до
25.04.2018г. и законна лихва от
09.05.2018г., в частта му признаваща за установена дължимостта на такива суми,
решението е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото
прекрати.
В тежест на ищеца по установителния иск за
главница е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните
вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответниците
през процесния период, както и че през този период е доставил в имота на
ответниците твърдяното количество ТЕ, която е била доставена и отчетена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност. В
тежест на ответниците е да докажат възраженията си по основание и размер в
частта им, в която се позовават на положителни факти, респ. да установят
плащане.
През исковия период са действали Закона за енергетиката
/ЗЕ/ (обн. ДВ бр.107/09.12.2003 г.), приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл.
от ЗЕ/ Общи условия (ОУ), както и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г./.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В
конкретния случай е доказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот
през процесния период до 16.03.2015г.,
което предвид безспорния факт, че сградата е топлоснабдяване обосновава извод
за възникнало и съществувало през този период между страните облигационно
отношение.
Няма представени доказателства, между
страните да е сключен индивидуален писмен договор, поради което и
съществуващите между тях облигационни отношения следва да се регулират от
цитираните нормативни актове, както и от общите условия на ищеца, които не са
оспорени от ответника в първоинстанционното производство, а оспорването им пред
въззивното е недопустимо.
По
силата на цитираните актове и с оглед установеното, като безспорно качество на
ответника на собственик, респ. на потребители на топлинна енергия, съдът
приема, че ищецът е имал задължение през процесния период да доставя ТЕ, а
ответникът - да я заплащат за периода до отчуждаване на правото на собственост.Доставената
топлинна енергия до сградата, в която е собствения на ответника топлоснабден
имот, подлежи на разпределение между отделните имоти, за определянето на
последното се използва нормативно въведената система за дялово разпределение –
чл.144 ЗЕ, която отчита условни единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилищата, а топлинната енергия
за една единица се определя като топлинната енергия за отопление на сградата,
намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл. 143, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4, т. 1, се раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела
в сградата.В случаите, когато няма монтирани уреди за дялово разпределение,
въпреки че такова е въведено в сграда в режим на ЕС, по отношение на съответния
потребител се прилага реда по чл. 144, ал.6
от ЗЕ – в случая има данни, че
към момента след изтичане на исковия
период в едно от помещенията не е имало монтирано измервателно средство
на уреда за отопление.От друга страна, съгласно чл. 141 а.1 ЗЕ топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда
- етажна собственост, се определя чрез:количеството вода, консумирано в
сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер;разхода на
топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода от количеството по т. 1,
определен при условията и по реда на наредбата
по чл. 125, ал. 3. , съгл. Ал.2 топлинната енергия по ал. 1 се
разпределя между клиентите при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3 - Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г.Съгласно чл.52 от
Наредбата за дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се използват средства, монтирани след средството
за измерване за търговско плащане, както следва:1.индивидуални разпределители
на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или
индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната
стандарти и нормативни актове;2. (изм. – ДВ, бр. 94 от
Дължимата цена от потребителите на ТЕ се
формира от цена за отопление (формирана от цената на ТЕ за имота, цената на ТЕ
за сградната инсталация и цената за отопление на общи части - ако се отопляват
такива) и от цена за битово горещо водоснабдяване (БГВ).
В конкретния случай ответникът твърди
недоказаност спазване на установения начин за определяне количествата действително
потребена топлинна енергия за които се дължи плащане в това число и определяне
на припадаща се част от консумация на сградна инсталация, доказателства за
което от ищеца не са ангажирани.В този
смисъл съдът не приема, като доказателство заключението на в.л. основаващо се
на изравнителни сметки, изготвени от разпределителното дружество, доколкото
спорът в случая касае именно съответствието на изготвените изравнителни сметки
с действителната консумация.Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване
на реални показатели на измервателните уреди снети по установения ред. В
заключението на в.л. е направен извод, за спазване на нормативно установения
ред при изготвяне на изравнителните сметки, но на в.л. не е била поставена проверка
относно стойностите на показанията на измервателните уреди, относими към
изчисляване на консумацията в съответствие с горепосочените норми и няма данни
такава да е извършена.Вещото лице не е извършило проверка относно начина на
отчитане на показанията за отоплителни уреди в жилището, броя на отоплителните
уреди в жилището през исковия период, показанията на уреда за дялове
разпределение, показания на уредите касаещи сградната инсталация и пр.Ето защо
въз основа на заключението не може да се направи извод за доказаност на иска за
цена топлинна енергия.От представеното решение на КнОС по гр.д.№488/2018г. на
КнОС се установи, че не е признато вземане на дружеството, като е отречена
консумация за периода м.06.2012г. до м.04.2014г. при което остава неясно кой
отчетен период е използван за определяне на прогнозни месечни вноски за
процесния исков период.
Предвид изложеното съдът приема за недоказано
вземането за главница, което обуславя извод и за недоказаност на вземането за
мораторни лихви.
Поради несъвпадане на правните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, обжалваното решение следва да се отмени, а исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя се
дължат разноски в размер на *лева – платено възнаграждение за двете инстанции,
а решението с което е осъден да заплати разноски на другата страна следва да се
отмени..
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Дупнишкия районен
съд от 08.05.2019г. по гр.д.№1119/2018г. по описа на същия съд, в частта му, в
която е признато за установено по отношение на Б.Б.Н., ЕГН **********, че дължи
на “* ЕАД, ЕИК *сумите по издадена заповед за изпълнение, както следва:*лева –
главница топлинна енергия, за периода м.12.2014г. - м.04.2015г., *лева –
лихва за забава, ведно със законната
лихва от 09.03.2018г. и *лева разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕДОКАЗАНИ предявените
от “* ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”*”№*срещу Б.Б.Н.,
ЕГН ********** с посочен по делото адрес с.С., ул.”*№*, искове по чл. 415, ал.1
от ГПК, вр. с чл. 124, ал.1
от ГПК, вр. чл. 79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал.1
от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответника,че дължи на “* ЕАД, ЕИК * сумите по
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№486/2018г. по описа на ДнРС, както
следва:*лева – главница топлинна енергия, за периода м.12.2014г. - м.04.2015г.,
*лева – лихва за забава, ведно със
законната лихва от 09.03.2018г.
ОБЕЗСИЛВА решение на Дупнишкия
районен съд от 08.05.2019г. по гр.д.№1119/2018г. по описа на същия съд, в
частта му, в която е признато за установено по отношение на Б.Б.Н., ЕГН **********,
че дължи на “* ЕАД, ЕИК *сумите по издадена заповед за изпълнение, както
следва:*лева главница и *лева лихва за забава за периода от 05.12.2017г. до
25.04.2018г. и законна лихва върху главницата от 08.05.2018г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в посочената
част.
ОСЪЖДА “* ЕАД, ЕИК *със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.”*”№* да заплати на Б.Б.Н., ЕГН ********** ***
деловодни разноски за двете инстанции в размер на *лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: