№ 732
гр. Русе, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201144 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МЕТЕОР” АД против Наказателно
постановление № 38-0001066 / 18.05.2022 г. издадено от директора на РД
„АА“ - гр. Русе, с което на дружеството за нарушение на чл.10, § 2, изр.1, пр.2
от Регламент 561/06 вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАП на основание чл.104, ал.1 от
ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Иска се от съда
да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно издадено, както и да се присъдят направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган излага съображения жалбата да се
остави без уважение и наказателното постановление да бъде потвърдено. В
случай, че съдът отмени същото, прави възражение за прекомерност на
претендираните по делото разходи.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по случая.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и направи преценка на
събраните доказателства, приема за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано затова
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Административнонаказателната отговорност на транспортното
предприятие е ангажирана, затова че не е организирало работата на водача
Ю.А.М., тъй като след осъществени два транспорта на 25.09.2021 г. - първият
започнал в 05:25 часа, а вторият завършил в 23:45 часа, не спазил
изискванията за намалена дневна почивка за времето от 23:45 часа на
25.09.2021 г. до 05:25 часа на 26.09.2021 г., като намалението на времето било
с 3 часа и 20 минути.
Съгласно чл.10, § 2, изр.1, предл. 2 от Регламент (ЕО) № 561 / 2006 г.,
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II
от настоящия регламент. Според новелата на чл.10, § 2, изр.2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. осигуряване спазването на разпоредбите на глава II
визирания регламент се осъществява посредством провеждане на инструктаж
на водачите и извършването на редовни проверки.
В случая в съставения срещу жалбоподателя АУАН и в издаденото
наказателното постановление липсват констатации какво точно не е
извършило транспортното предприятие, с което не е осигурило спазване на
разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561 / 2006 от страна на водачите. Това е
необходимо, тъй като за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на превозвача за нарушение на негово задължение, следва да е
налице пълно и ясно посочване на това задължение и съответно в какви
действия или бездействия се изразява неговото неспазване.
Нещо повече, според разпоредбата чл.19, § 2 от Регламент (ЕО) № 561 /
2006 субекти на административнонаказателна отговорност при неизпълнение
на своите задължения могат да бъдат както транспортните предприятия, така
и водачите, като на последните също са вменени задължения относно
ползването на дневната почивка (вж. чл.8, § 2 от Регламент (ЕО) № 561 /
2006). С други думи процесното нарушение може да е вследствие както на
незаконосъобразно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на
2
самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация на
труда не е спазил установените правила за предвидените почивки.
Неконкретизиране от страна на административнонаказващия орган, в какво
точно се изразява бездействието на транспортното предприятие да създаде
организация за спазване на задължението за ползване на намалена дневна
почивка от водача, води до липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението, както в съдържанието на съставения АУАН, така и в
издаденото наказателно постановление, и е съществено нарушение на чл.42,
ал.1, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, представляващо самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Наред с изложеното, по делото не може да се изведе несъмнен извод, че
дружеството е осъществило нарушението, за което е подведено под
отговорност.
На първо място категорични доказателства, че сочената намалена
дневна почивка е резултат от дейността на превозвача, от създадената от него
организация на работа или липса на такава, не са събрани и анализирани в
административнонаказателното производство. Организацията в
предприятието изобщо не е била изследвана, за да се направи извод, че
нарушението е осъществено. Твърдяната обективна отговорност на
превозвача не е презумирана от закона отговорност и тежестта за
установяване на извършеното нарушение е за санкциониращия орган.
Освен това от приложените по делото доказателства – пътни листи №
43705 и № 0343104, разпечатка от картата на водача Ю.А. и Удостоверение за
дейности е видно, че същият въобще не е извършвал превози след 18:55 часа
на 25.09.2021 г. до 30.09.2021 г., т.е. констатациите, че завършилият в 23:45
часа на 25.09.2021 г. превоз е осъществен от Ю.А. и че на 26.09.2021 г. в 05:25
часа отново е извършен превоз от същия водач, а от тях и извода, че има
нарушение на намалената дневна почивка са неправилни и необосновани.
С оглед изложеното наказателното постановление се явява
незаконосъобразно издадено, поради което подлежи на отмяна.
По разноските:
Жалбоподателя претендира направените разноски в размер на 350 лева
за адвокатско възнаграждение. Същевременно административнонаказващият
орган е направил възражение за прекомерност на заплатеното
3
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. За наложената
санкция, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при определянето размера на
възнаграждението е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
което към момента на заплащането му гласи, че при интерес до 1000 лева
минималният размер на възнаграждението е 300 лева.
Същевременно съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за съответния вид работа. Доколкото в случая възнаграждението
е уговорено при спазване на нормативните правила на Наредбата и
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че
разноските следва да бъдат заплатени в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001066 / 18.05.2022 г.
издадено от директора на РД „АА“ - гр. Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „МЕТЕОР” АД с ЕИК ********* сумата от 350 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе
чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4