Р Е Ш Е Н И Е
№
28.01.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№3094/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”, ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк. Г. Ч., против П.М.Т.,***, с която се твърди, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№7802/2017г., по описа на ПлРС. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот-
апартамент, на адрес гр. *** съставляващ Магазин ***. Твърди се, че ответникът Т.,
е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се,
че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично
оповестени Общи условия, като договор между страните не е сключван. Твърди се,
че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите, въз основа на ОУ, са длъжни да
заплащат потребената от тях ТЕ, в срок до 20- число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на фактурата, като при
неизпълнение държат лихва за забава. Посочва се, че от страна на длъжника не е постъпвало възражение за
преразглеждане на начислените суми. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ,
в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли съдът да конституира „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД като
трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника П.Т., че дължи,
сумата общо 625,01лв., от която сумата от 529,83лв.- главница, за периода
м.11.2014- м.04.2016г. съставляваща стойността на потребена
и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб.
№401308, находящ се в гр. София, и сумата от 50,22лв.- лихва за забава, за периода
31.12.2014-19.07.2017г, както и сумата от 37,28лв.- главница, съставляваща
услуга дялово разпределение, за периода м.11.2014- м.04.2016г., и сумата от
7,68лв.- лихва за забава., за периода 31.12.2014-19.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК -10.08.2017г., , до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 133 от ГПК, отв. П.М.Т., ред. ув., чрез
своята майка- К.Х. ***, представя доказателства за заплащане на сумата от
792,03лв. по сметка на ищеца., вкл. главница, лихва и разноски.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5106/05.10.2017г.,
по ч. гр.д.№ 7802/2017г. по описа на ПлРС. В
указаният от съда едномесечен срок, по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е
предявен настоящия установителен иск, поради което
същият е допустим.
По делото, въз основа на
представения с ИМ нотариален акт №108, н.д.№1266/2006г, обективиращ
договор за покупко- продажба, се установява, че отв. П.Т., е собственик на процесния топлоснабден
имот, съставляващ МАГАЗИН №19, в гр. ***. Установява се също, че основа на
депозирана от отв. Т. молба- декларация от 2007г., до
ищеца, е открита партида за посочения имот, за ползване на топлинна енергия за
нежилищни нужди.
По делото се установява също и
факта на сключване на договор №5225/29.10.2007г, между Етажна собственост на ***като
възложител и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД- като изпълнител, за доставка и монтаж на
уреди за дялово разпределение, както и за индивидуално измерване на
потреблението и дяловото разпределение на ТЕ в сградата.
По делото е представен и договор
№ 94/01.11.2007г, между Топлофикация- София АД и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, при
общи условия, за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл.139в,
ал.2 от ЗЕ.
По делото са представени Общите условия,
за продажба на ТЕ за стопански нужди, от които се установява, че срокът за
заплащане на потребената ТЕ, е 20-то число на месеца,
следващ месеца, на доставката- чл.40, ал.1.
По делото, от страна на третото-
лице- помагач, са представени изисканите от съда писмени доказателства-
индивидуални справки за отчитане ТЕ, за процесния топлоснабден
имот.
По делото, с отговора на ИМ, от
страна на ответника, са представени доказателства за заплащане на сумата от 792,03лв.
на 09,10.2018г. По делото, от страна на ищеца е депозирано изявление, в което
се посочва, че е налице плащане на претендираните суми, станало след образуване
на настоящето производство; претендират се разноски. Съдът констатира, видно от
представеният касов бон, че отв. Т. е посочила, че заплаща
сумите, както следва: сумата от 567,11лв.- главница, сумата от 57,90лв.-лихва
за забава, сумата от 100лв.- разноски и сумата от 67,02лв- законна лихва.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 149,
ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди, се извършва въз основа на сключени договори при
ОУ, между доставчика и потребителя. По делото не се установява, и изрично се
посочва в ИМ, че такъв договор, между страните по делото не е сключен. По
делото се установява безспорно, съобразно представените от третото лице помагач, писмени доказателства, че от страна
на ответника има потребление на ТЕ за
нежилищни нужди, за посоченият по- горе имот, за който е открита партида, и
съответно дължи плащане на потребената ТЕ. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установява, че отв. Т. е заплатила сумата от 792,03лв. на
09,10.2018г.- след връчване на ИМ и приложенията й за отговор. Видно от
представеният касов бон, както бе посочено по- горе, се установява, че отв. Т., е заплатила в повече от претендираната сума от
общо 625,01лв., от която 529,83лв.- главница, 50,22лв.- лихва и 44,96лв.- сума
за дялово разпределение–, като е внесена сумата от 792,03лв., за която е
посочено, че погасява: сумата от
567,11лв.- главница, сумата от 57,90лв.-лихва за забава, сумата от 100лв.-
разноски и сумата от 67,02лв- законна лихва. След служебно изчисляване на
размера на законната лихва, с помощта на www.calculator.bg, съдът установи, че размерът на
същата, върху главницата от 567,11лв., за периода 10.08.2017- датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК, до 09.10.2018г- датата на плащането е 67,10лв., с което съдът приема, че ответницата
изцяло е заплатила задължението за законна лихва, за посочения период.
Съобразно нормата на чл.235, ал.3
от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право. С оглед на извършеното
в хода на делото плащане изцяло на претендираните суми, вкл. и законната лихва, следва предявените искове да бъдат
отхвърлени, като погасени чрез плащане, в хода на процеса.
Съдът намира, че ответникът е
станал причина за завеждане на делото, тъй като плащането е извършено в хода на
настоящето исково производство, поради което следва да понесе сторените от
ищеца разноски. В случая, от страна на
ответника са заплатени 100лв.- разноски,
с което съдът намира, че се покриват изцяло разноските по заповедното производство,
в размер на 75лв. /вкл. 25лв- д.т. и 50лв.- юрк.
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК/ и частично-
остатъка от 25лв.- разноските по настоящето производство. Съдът намира, че
разноските в настоящето исково производство, са в общ размер от 175лв., от
които сумата от 75лв.- държавна такса и сумата от 100лв-юрк. Възнаграждение,
определено от съда в минимален размер по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. Така,
съобразявайки остатъка от внесената сума, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 150лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, искове
с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника П.М.Т., ЕГН **********,***,
ЧЕ ДЪЛЖИ сумата общо 625,01лв.- от която сумата от 529,83лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода м. ноември. 2014г.- м.
април. 2016г., за имот МАГАЗИН №19, с код на платеца 104308, сумата от 50,22лв.- лихва за
забава, за периода 31.12.2014-19.07.2017г, сумата от 37,28лв.- главница,
съставляваща услуга дялово разпределение, за периода м.11.2014- м.04.2016г., и
сумата от 7,68лв.- лихва за забава., за периода 31.12.2014-19.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-10.08.2017г., за която сума има издадена
заповед за изпълнение №5106/05.10.2017г., по ч. гр.д.№ 7802/2017г. по описа на ПлРС, като ПОГАСЕНИ
чрез ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, П.М.Т., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление *** от 150лв. съставляващи направени по
делото разноски.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, с въззивна жалба, пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: