РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Силистра, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500373 по описа за 2025 година
Настоящото дело е образувано по въззивна жалбата, предявена от О. Р. С. , чрез
адв. Р. Н. и адв. Д. М., двамата от АК, гр. Варна, против решение №109/04.06.2025 г.
постановено по гр.дело №705/2024 г. по описа на РС-Тутракан, с което съдът го е ОСЪДИЛ
да премахне за своя сметка незаконното допълващо застрояване с предназначение „гараж“ с
действителна площ 74 кв.м., което е изгР.л в собствения си недвижим имот УПИ XVI-113, в
квартал 13 по плана на с. Зафирово, общ. Главиница обл. Силистра, в близост до
регулационната линия с УПИ XVII-112, тъй като същото е изпълнено при неспазване на
строителните норми, навлиза със стряхата на покрива си в имотните граници на УПИ XVII-
112, опасно е за здравето и живота и по този начин неоснователно пречи на собственика на
УПИ XVII-112 - Б. М. С. да ползва имота си пълноценно и по предназначение, като е
присъдил в негова тежест и съответни разноски. Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано, поР. което моли въззивната инстанция да го измени в
частта, с която решаващия съд постановява да премахне постройката за своя сметка, като го
задължите да извърша необходимите дейности. Така формулирано искането е неясно, но
може да се извлече от контекста на съдържанието на жалбата, в която жалбоподателят се
позовава на изявление на вещите лица пред РС, които след като са направили всички
изчисления са заявили, че има технически възможности процесният обект да бъде саниран и
съобразен със законовотехническите изисквания, поР. което счита за възможно обжалваното
решение да бъде изменено и да бъде да приведе обекта в годно техническо състояние.
Според него, при правилна преценка на всички обстоятелства взети поотделно и в тяхната
съвкупност, се стига до единствено правилния извод, че претенциите на ищеца могат да
бъдат удовлетворени без да е нужно цялостно премахване на допълващата постройка, а
именно с реконструкция на покрива. В с. пред тази инстанция се явява адв. М., която
поддържа жалбата.
1
Ответникът по жалбата и ищец по предявения пред районния съд иск по чл.
109 ЗС - Б. М. С., чрез адв. Щ. Н. от СлАК, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263
ГПК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поР. което
моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение. В с.з. пред ОС се
явява адв. Н., който поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна , против подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поР. което е допустима.
Настоящият въззиваем - Б. М. С., чрез адв. Н., е предявил негаторен иск по чл.
109 ЗС против О. Р. С., настоящ въззивник, като претендира съдът да осъди последния да
премахне за своя сметка незаконното допълващо застрояване с предназначение „гараж“ с
действителна площ 74 кв.м., което е изгР.л в собствения си недвижим имот УПИ XVI-113, в
квартал 13 по плана на с. Зафирово, общ. Главиница обл. Силистра, в близост до
регулационната линия с УПИ XVII-112, тъй като същото е изпълнено при неспазване на
строителните норми, навлиза със стряхата на покрива си в имотните граници на УПИ XVII-
112, опасно е за здравето и живота и по този начин неоснователно пречи на собственика на
УПИ XVII-112 - Б. Мехмед С. да ползва имота си пълноценно и по предназначение.
Имотите на страните са съседни. Въззиваемият се легитимира като собственик на
УПИ XVII-112 в кв. 36 по регулационния план на с. Зафирово, обл. Силистра, по наследство
от баща си М. С. М., като представя нотариален акт № 160, том I, дело 385/1968 г. от
08.10.1968 г. на Тутраканския народен съдия, с който праводателят му е купил къща,
построена в дворно място с площ 817 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 379, в парцел III, в
кв. 39 по тогавашния план на с. Зафирово, а също и с Нотариален акт № 139, том I, дело
315/1967 от 19.07.1967 г. на Тутраканския народен съдия,с който е придобил и самото дворно
място. Съгласно Удостоверение № УТ-02-114-[1] от 17.02.2025 г., издадено от старши
специалист Р. Сюлейман при Община Главиница наследените недвижими вещи и УПИ
XVII-112 в кв. 36 по действащия към настоящия момент регулационен план на с. Зафирово,
обл. Силистра са идентични .
По делото е представен и Нотариален акт за покупко- продажба, вписан под акт
№ 43 на 11.06.2014 г., том V, дело № 833/2014на СВ-Тутракан, съгласно който, въззивникът е
собственик на УПИ XVI-113.
Според показанията на разпитаните пред РС свидетели, в близост до
регулационната линия между двата имота са съществували стопански постройки, като
понастоящем тази на въззиваемия все още съществува, а другата, която била в имота на
въззивника е съборена и през 2016 – 2018 г. на нейно място била изградена сега
съществуващата постройка , която била завършена през 2019 г. Преди да довърши гаража,
въззивникът се сдобил с нотариално заверена декларация –съгласие от въззиваемия да
построи гараж и складово помещение с площ от 75 кв.м. на 0,5 метра от регулационната
граница между двата имота. Не били издадени нито строително разрешение, нито били
спазени строително – техническите норми, което РС е установил от назначената СТЕ. Тъй
като сградата е изградена след 31.03.2001 г. , тя не би могла да бъде снабдена с
удостоверение за търпимост по реда на параграф 16 от ЗУТ. Районният съд е посочил, че
представеното по делото Удостоверение рег.№ УТ-02-30-[1] от 28.01.2021 г. не отговаря на
изискванията да е удостоверение за търпимост, като е отбелязал, че вероятно и авторът –
старши специалист техник на Община Гравиница е осъзнавал, че издава документ, който не
отговаря на изискванията на материалния закон. В този смисъл е и констатацията в
представеното по делото писмо от РДНСК до кмета на Община Главиница с изх.№ СС-343-
00-301/04.08.2022 .
От назначената СТЕ пред РС се установяват множество нарушения в
строителните правила и норми, като всички те са подробно изброени в обжалваното
2
решение . В случая въззивната инстанция акцентира на констатациите на вещото лице, че
гаражът на въззивника, макар и построен в неговия имот, с една част навлиза в този на
въззиваемия, като навлизането не е при основите и стените на гаража, а е със стрехата на
покрива на гаража, видно от снимките към експертното заключение и описанието на вещите
лица как е изпълнен строежът. Освен това,процесният гараж не отговаря на никакви
строителни изисквания и при евентуално снегонавяване или силен земетръс, каквито вещото
лице конструктор е съобразило за региона, той би поддал и би се срутил, при което може да
засегне стопанската постройка на ищеца. Следователно, постройката е опасна както за
ответника, така и за ищеца. На основание чл. 225, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, строежът е незаконен,
защото изпълнението му е в нарушение на строителните и монтажни работи и това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване. Водоотвеждането от
покрива на гаража на въззивника не е изпълнено според строителните изисквания, тъй като
наклонът на покрива е към имота на въззиваемия. ЗаР. неправилното водоотвеждане от двете
сгР. - на ищеца и на ответника, основите и на двете постройки са подкопани.
Обилната съдебна практика, че само незаконността на един строеж не е
основание за уважаване на иск по чл.109 ЗС, чиято цел е да се отстранят пречките за
пълноценно упражняване на правомощията на собственика, а е необходимо и нарушенията
на строителни и санитарно-хигиенни норми да води до ограничаване на правата на
собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение е
подробно обсъдена от РС.
След като СТЕ е изяснила, че гаражът на въззивника съществено засяга правото
на собственост на въззиваемия, тъй като последният не би могъл да построи нова, по-висока
сграда на мястото на съществуващата си стопанска постройка или да я надстрои, поР.
неоснователно ограниченото му пространство за такива дейности по вертикала и
хоризонтала от надвисналата стряха над неговия покрив, както и че нарушението на
строителните норми е довело и до състояние, което застрашава устойчивостта на сградата,
правейки я опасна, като може да засегне имота на въззиваемия е да застраши живота и
здравето на хора и животни, РС е достигнал до правилиня извод, че не незаконността на
строежа, а неудобствата, които той създава за въззиваемия да ползва имота си по
предназначение водят до основателност на иска .
Ето защо, законността на постройката на въззиваемия, което беше поставено във
фокуса на делото като предпоставка за основателността на иска не е съображение, което
предопределя изхода на делото, а правото му да ползва имота си безопасно и пълноценно,
независимо от това дали в съседство с пречещата сграда има друга негова незаконна сграда.
В допълнение на това, настоящата инстанция споделя и доводът на РС, че наведените
възражения от въззивника, че стопанската постройка на въззиваемия, която е в съседство с
процесния гараж, също е незаконна и му пречи, не подлежат на обсъждане, тъй като не е
предявен насрещен или отделен иск по чл. 109 ЗС в този смисъл.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че жалбата е неоснователна, а решението на
районния съд следва да бъде потвърдено. Въззиваемият претендира разноски за тази
инстанция, които съобразно представения списък възлизат на 2 000 лв. за адвокатско
възнаграждение и следва да му бъдат присъдени.
С оглед на гореизложеното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №109/04.06.2025 г. постановено по гр.дело №705/2024
3
г. по описа на РС-Тутракан .
ОСЪЖДА О. Р. С. с ЕГН ********** да плати 2000 /две хиляди/а на Б. М. С. с
ЕГН ..........за сторените разноски по гр.д.№ 373/2025 на СсОС.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4