Присъда по дело №31/2025 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 8/31.01.2025 година по НОХД № 31/2025 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Н. М. А. (N. M. A.), роден на ********** г. в гр. Нангархар,
Ислямско емирство **********гражданин на Ислямско емирство **********е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2025
година в района на гранична пирамида №190 в землището на с.Воден, обл.Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на
подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения
му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от събраните
по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде
определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето
му съдът вземе предвид липсата на доказателства за предходни осъждания и предходни
обществено-опасни деяния на подсъдимия и оказано от подсъдимия съдействие за
разследване на престъплението. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание пет
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три
години, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото за това престъпление
наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. К. Ш. от АК - Ямбол в хода на
съдебните прения не взема становище по доказаността на обвинеието. Пледира за
определяне на наказание на подзащитния й при условията на чл.55 от НК, под най-ниския
предел предвиден от закона, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде
отложено на основание чл.66 от НК. Искането си мотивира с чистото съдебно минало на
подзащитния й и съдействието му при разкриване на обективната истина по делото.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Н. М. А. (N. M. A.), роден на ********** г. в гр. Нангархар,
Ислямско емирство **********гражданин на Ислямско емирство **********с основно
образование, с постоянен адрес в гр. Нангархар, Ислямско емирство **********без
документи за самоличност.
През есента на 2024 година подсъдимия напуснал държавата си по произход -
Ислямско емирство Афганистан и влязъл на територията на република Турция с цел да
продължи пътуването си и достигне Република Австрия, не по установения от закона ред,
преминавайки и през границата на Република България без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за това места.
1

Още докато подсъдимия бил в Афганистан по – големия му брат организирал
пътуване му от Афганистан до Република Австрия, с помощта на трети лица. Във връзка с
горното подсъдимия отишъл в гр. Истанбул, република Турция. На 09.01.2025 година
подсъдимия заедно с още 11 лица, всички негови сънародници бил превозен в близост до
турско българската граница. След това подсъдимия заедно с единадесетте негови
сънародника, всички водени от двама водачи продължил към границата на Република
България с Република Турция. На 10.01.2025 година рано сутринта подсъдимият влязъл
през границата на страната ни от Република Турция в Република България, в района на 190
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, без
разрешение на надлежните органи на властта, като преминал над възпрепятстващото
съоръжение на границата на страната ни с помощта на стълба поставена от водачите на
групата на възпрепятстващото съоръжение. Останалите единадесет лица от групата, с които
подсъдимия се придвижвал и двамата им водачи също влезли в Република България по
идентичен начин, по същото време и от същото място.
При влизането си в страната ни на 10.01.2025г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България. След влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му продължили
движението си на територията на Република България, първоначално с двамата им водачи,
а после сами. На 14.01.2025 година подсъдимия и спътниците му били установени в
изоставена селскостопанска постройка в дворно място в земището на с.Стефан Караджово,
обл. Ямбол от служители на ГПУ - Болярово, между които и св. Г. М. –полицейски
инспектор във II Група за охрана на държавната граница. При извършената полицейска
проверка на място, никой от групата, вкл. и подсъдимия не представил документ за
самоличност и/или документ разрешаващ му да влезе в страната.
След това подсъдимият и останалите лица, с които се придвижвал били задържани в
помещение за задържане на лица в РДГП – Елхово. При извършения на подсъдимия обиск
при задържането му в него не са били открити никакви документи.
На 14.01.2025 година при извършена проверка на линията на държавната граница от
служители на ГПУ - Болярово е било установено, че групата в която се е намирал
подсъдимия е влязла през границата на страната ни в района на 190 гранична пирамида,
находяща се в землището на с Воден, община Болярово, обл.Ямбол.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената Н. М. А. (N. M. A.), роден на ********** г. в гр.
Нангархар, Ислямско емирство **********гражданин на Ислямско емирство **********с
основно образование, неженен, безработен, неосъждан, живущ в гр. Нангархар, Ислямско
емирство Афганистан.
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган,
при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така
установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода
на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Г. М., дадени в хода на съдебното
следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
2

доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Г. М. факти са пряко относими
към действията на подсъдимия след влизането му в Република България и към мястото,
времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателствени
източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Н. М. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 10.01.2025 година в района на
гранична пирамида №190 в землището на с.Воден, обл.Ямбол, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Н. М. А. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на св. М..
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения
в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От показанията на св. М. и обясненията на подсъдимия Н. М. А., преценени в
тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на
държавната ни граница от подсъдимия, а именно на 10.01.2025 г. в района на 190 гранична
пирамида, находяща се в землището на с. Воден, общ. Болярово, обл. Ямбол, на българо -
турската граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
3

крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република
България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - **********както и в държавата, от
където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна Н. М. А. за виновен в престъпление по чл.279,
ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото, младата му възраст и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното
производство.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в размер на 15 лева, в
досъдебната фаза на процеса.
Съгласно чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на досъдебното производство
са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за
сметка на съда. Поради това, на основание посочената законова норма от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното производство
4

в размер на 15.00 лева да остават за сметка на органа, който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	8
Дата:	31 януари 2025 г. (в сила от 18 февруари 2025 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20252310200031
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 януари 2025 г.

Присъда по дело №31/2025 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите