№ 68
гр. Ихтиман, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200069 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: град
Пловдив, ул. „*“ № 13 чрез адвокат Р. П. срещу електронен фиш серия К №
8419642, издаден от ОДМВР София, с който на жалбоподателя е било
наложено на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за
административно нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш поради допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и нарушение на приложимия материален закон. Жалбоподателят
възразява, че в ЕФ не са посочени ясно фактическите обстоятелства,
обуславящи твърдяното административно нарушение, а именно липсва
описание на участъка от пътя с посочване на мястото и координатите, за
който е действащо ограничението, не е описан и акта, по силата на който е
наложено ограничение на скоростта от 80 км/ч в конкретния участък от пътя,
като същото ограничение е останало и недоказано по несъмнен начин.
Оспорва се местоположението на АТСС и техническата изправност на
същото. Иска от съда да отмени електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не се представлява. В депозирано писмено становище от
пълномощник, заявява, че поддържа въззивната жалба, няма доказателствени
искания, счита делото за изяснено от фактическа страна и иска от съда да се
произнесе с решение, с което да отмени атакувания електронен фиш като
1
незаконосъобразен. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител по закон или по пълномощие.
Депозира писмено становище, с което оспорва жалбата, иска от съда да
постанови решение, с което да потвърди атакувания ЕФ като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева. В условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП /видно от справка
АИС АНД – л. 19 от делото и от пощенското клеймо - л. 11 от делото на
СРС/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 10.10.2023г. в 10:41ч.
в област Софийска, община Костенец по АМ „Тракия“ 53.300 км с посока на
движение към град София лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“
с рег. № *, собственост на П. Т. Т., ЕГН: **********, адрес: град Пловдив, ул.
„*“ № 13, се движил със скорост 99 км/ч. при ограничение на скоростта 80
км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с което било
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата поради
управление на автомобила с превишена скорост. Нарушението било
установено и заснето с мобилна радарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип № ATCC TFR 1-M 613, насочена
към град Пловдив. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 102 км/ч., като след приспадната максимално допустима
грешка 3% била установена стойност на скоростта на движение от 99 км/ч.,
при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с
19 км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на собственика на
заснетото МПС – П. Т. Т. бил издаден атакувания електронен фиш, с който му
било, наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 50,00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и веществени доказателствени
средства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност
на мобилната система до 24.02.2020г.
От Протокол № 5-39-23 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
2
TFR1-M № 4835 от 14.03.2023г. е видно, че процесното техническо средство с
идентификационен № 613/12 е преминало последваща метрологична
проверка на 14.03.2023г. със заключение, че съответства на одобрения тип,
т.е. отговаря на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 10.10.2023г. се установява, че на дата 10.10.2023г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 613 е заснела 399 броя
статични изображения с номера от 33979 до 34378, с начален час на работа
08:00ч. и краен час на работа 12:30ч., с място на контрол АМ „Тракия“, км
53+300, посока на движение на моторните превозни средства към град София,
където е действало ограничение на скоростта за движение от 80 км/ч.
Радарната система TFR1-M с № 613 е била разположена в спрян служебен
автомобил с рег. № *.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал
от радар TFR1-M № 613, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № *, собственост на П. Т. Т., ЕГН:
**********, адрес: град Пловдив, ул. „*“ № 13, е заснет на 10.10.2023г. в
10:41ч., като стойността на измерената му скорост е 102 км/ч. От същия
снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек
автомобил е с GPS координати EL 23˚90979; NL 42˚35724.
От справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ /л. 25-26 от делото/,
извършена по географско информационна система на агенцията, се
установява, че координати EL 23˚90979; NL 42˚35724 отговарят на километър
52+884 на АМ “Тракия” в близост до ляво платно за движение в посока град
София.
От приетата като писмено доказателство по делото справка от Агенция
«Пътна инфраструктура» ведно с приложени към нея заповеди и схема на
знаковото стопанство се установява, че към дата 10.10.2023г. на АМ «Тракия»
посока на движение град София е имало въведена временна организация на
движението с пътен знак В-26 във връзка с контроно пропускателен пункт на
ОДМВР – София, при тунел «Траянови врата» при км. 53+297км за участъка
от км 52+800 до км 54+640, като на километър 52+884 е действало
ограничение 60 км/ч.
Съгласно справката от Агенция «Пътна инфраструктура» е имало създадена
постоянна организация на движението към дата 10.10.2023г. на км. 53+200 на
АМ «Тракия» ляво платно посока на движение град София, съгласно която с
пътен знак В-26 било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч., като
същото е важало до км. 52+800, където в лявото платно бил поставен пътен
знак В-34 за отмяна на въведеното ограничение.
От справка за собственост на МПС с рег. № *, се установява, че същото е
собственост на жалбоподателя П. Т. Т., ЕГН: **********.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за
издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
електронни фишове.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на
3
законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен
съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.
Неотразяването в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната максимално
допустима грешка от 3 %, не е съществено процесуално нарушение,
доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за липса на пълно описание
на нарушението в ЕФ. Ясно и недвусмислено в електронния фиш е посочено
мястото на нарушението, посоката на движение на МПС, действащото
ограничение на скоростта, как е въведено ограничението, описано е и
техническото средство, с което е заснето нарушението, индивидуализирано е
МПС -то, собственика му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
законодателят е посочил като реквизит на електронния фиш посочване на
мястото на нарушението, като няма изрично изискване това да става чрез
посочване на точните географски координати, още повече, че точните
географски координати на мястото на заснемане са описани в статичното
изображение, изготвено чрез АТСС, което е надлежно приложено към
административно наказателната преписка, следователно санкционираното
лице е имало възможност да се запознае с него и ако прецени да го оспори.
Статичното изображение съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено
доказателствено средство.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. "б" от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. В случая не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-931 от 30.08. 2016г., приет като писмено
доказателство по делото. Протоколът има нормативно установеното
съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба.
Процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-931/30.08.2016г. Нарушението е установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено,
че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Съдът намира, че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен №
613, с която е бил заснет процесния автомобил, е била технически изправна.
Действително от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ
периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно т. 31 от Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.)
периодичността на проверките на скоростомери е една година.
По делото се доказа, че мястото, на което е заснет процесният автомобил да
се движи със скорост от 99 км/ч. попада в пътния участък от АМ „Тракия“, за
4
който е имало ограничение на скоростта за движение от 80 км/ч.
Съгласно издадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ справка за км
52+884 на АМ „Тракия“ ляво платно, посока на движение град София към
10.10.2023г. е важало ограничение на скоростта 80 км/ч., като същото се
отменя на км 52+800 с пътен знак В-34. Съгласно чл. 61, ал. 2 от Наредба №
18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ бр. 73 от
21.08.2001г., пътен знак за отмяна на въведена забрана се поставя на място, в
което отпада необходимостта от въведената забрана. Доколкото пътен знак В-
34 е поставен на км 52+800, то следва от цитираната разпоредба, че
ограничението на скоростта, въведено на км 53+200 на АМ „Тракия“ ляво
платно на движение посока град София, с пътен знак В-26 от 80 км/ч., е
действало на км 52+884, където е установено жалбоподателят да управлява
автомобила си със скорост над разрешената, а именно с 99 км/ч.
Следва за пълнота да се отбележи, че видно от справката и приложената към
нея заповед от Агенция „Пътна инфраструктура“, към дата 10.10.2023г. в
процесния участък е имало въведена и временна организация на движението,
съгласно която разрешената скорост е била 60 км/ч., но доколкото
административно наказващият орган е приложил по – благоприятния за дееца
закон и с оглед характера на производството пред настоящата инстанция,
горното обстоятелство е ирелевантно за правните изводи на въззивния съд.
Предвид изложеното атакуваният фиш се явява правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора с правно на разноски разполага въззиваемата страна.
Процесуалният представител на последната е направил изрично и
своевременно искане (обективирано в молба на л. 36 от делото) за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева.
Съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК на въззиваемата страна се дължат разноски за юрисконстултско
възнагражение. Съгласно чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и че защитата в настоящото производство се изразява в бланкетно
писмено становище относно законосъобразността на ЕФ и неоснователността
на депозираната жалба, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ минимален размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.4
ЗАНН, Районен съд Ихтиман
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8419642 на ОДМВР София,
с който на П. Т. Т., ЕГН: **********, e наложено на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
50,00 лева за административно нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА П. Т. Т., ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР София сумата
от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6