Протоколно определение по ЧНД №7316/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5746
Дата: 14 ноември 2025 г.
Съдия: Вилислава Янчева Ангелова
Дело: 20251100207316
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 5746
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 33 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вилислава Янч. Ангелова
при участието на секретаря Александра Огн. Величкова
и прокурора К. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Частно
наказателно дело № 20251100207316 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явява прокурор Д..

ОСЪДЕНИЯТ Й. Г. М. – редовно призован, се явява лично, доведен от
Затвора - София.

В залата се явява АДВ. М. Л. М. от САК – служебен защитник назначен
с уведомително писмо № 8674/2025.
АДВ. М.: Запознат съм с делото, мога да поема защитата.
ПОДС. М.: Съгласен съм адв. М. да ме защитава.
Съдът на основание чл. 94, ал. 1, т. 5 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. М. Л. М. за служебен защитник на осъдения Й. Г. М..

За ЗАТВОРА - София – редовно призован, се явява инспектор Г.А, със
Заповед № Л-266/04.09.2024 г.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ на основание чл. 272, ал.1 от НПК снема самоличността на
осъдения, както следва:

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
Й. Г. М. – роден на ****г., в гр. София, българин, български гражданин,
осъждан, разведен, с основно образование, с постоянен адрес: гр. **** и
настоящ адрес: гр. ****, с ЕГН: **********.
/Самоличността снета по формуляр за досие на лицето./

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на страните и осъдения, включително
правото му на отвод.

ОСЪДЕНИЯТ М.: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава
на съда и секретаря.
АДВ. М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ИНСПЕКТОР Г.А: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

ОСЪДЕНИЯТ М.: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

ИНСПЕКТОР Г.А: Представям и моля да приемете Заповед актуална
справка за изтърпяната част от наказанието.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приемат представените
доказателства.
АДВ. М.: Нямам искания. Представям, но нямам копие, Решение
издадено от съда на основание чл. 26 от ЗЗД двете малолетни деца С. и Г. на 7
и 8 години, настанени в Смолян и единствено това е нашият мотив, а грижата
която следва да полага бащата, тъй като от 10 години е разведен и децата са
настанени в дом за деца без родителски надзор в гр. Смолян. Има по случая
бракоразводно решение на СРС, 3 гражданско отделение, 91 състав с което
действително е допуснат развод и децата с основание са настанени, защото
остават без родителски надзор.
2
ПРОКУРОРЪТ: Относими са, да се приемат.
ИНСПЕКТОР Г.А: Да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените в днешното с.з. писмени доказателства.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на осъдения Й. Г. М.,
с искане за постановяване на предсрочно условно освобождаване. По делото е
приложено и затворническо досие.
Прочете се.

АДВ. М.: Моля да уважите молбата. Поддържам я така, както е
подадена.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Поддържам молбата си.
ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна. Няма да соча нови
доказателства.
ИНСПЕКТОР Г.А: Считам молбата за неоснователна.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, включително съдържащите се в затворническо досие на
осъдения, изпратени за послужване от Началника на Затвора - София, както и
от процесуалния представител на Затвора - гр.София, включително
представените в днешното с.з. заповед от началника на затвора и справка за
изтърпяната част от наказанието от ГД ИН.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на
осн. чл.286, ал. 2 и чл. 291, ал.1 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. М.: С оглед на постъпилото заявление от осъдения и подзащитен Й.
М. с дата 07.10.25г. изразява становище под формата на молба към съда, да
бъде условно предсрочно освободен, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 НК. Тъй
като за съшия е налице това основание поради това, че 1/2 от наложеното му
наказание е изтърпяно, а именно това се подкрепя от днешната справка, която
бе представена днес от ГД ИН при СЦЗ, където е видно че осъденият е
постъпил на 16.07.25г. с начало 30.07.25г. за изпълнение на наложеното му
наказание в размер на 1 година и 2 месеца ЛОС, което му е определено по
гледано преди това негово становище по НОХД 10332/2025г. на СРС. Става
въпрос, че в това НОХД съда го е признал за виновен на основание чл. 144,
ал. 3, т. 1 НК, а именно закана за заплаха за убийство налице от женски пол, а
именно Н.В.Д.. Това му наказание е определено въз основата на приложеното
по делото доказателства и същият е изтърпял 1/2 от наказанието, за да има
основание да си пусне молба за УПО.
Преглеждайки всички материали приложени по делото се вижда, че от
доклада който е изнесен за него от ГД ИН към СЦЗ, неговото състояние е
адекватно към настоящия момент за тази негова претенция да бъде условно
предсрочно освободен, т.к. поведението му на психическа и волева основа към
настоящия момент е добро, няма награди, не е наказван към настоящия
момент е в 9 група на СЦЗ и работи като бакар. Всички тези моменти са
изнесени в самия доклад на ГД ИН-СЦЗ, че при лицето, осъдения М. има
основание за това негово условно предсрочно освобождаване. Същият преди
години е имал и други осъждания, но всички са минали и единствено което е,
към тях се налага реабилитация по чл. 86 НК, така че към настоящия момент
това, което му остава го е излежал половината. Има критичност към това за
което е осъден, поправил се е, не е допуснал други такива дисциплинарни
нарушения, по това, което се изнася от затворническата администрация,
неграмотен е, не може да чете и пише, но той е единствения, който към
настоящия момент има основания, а и това което изложих се налага т.к. тези
две деца някой трябва да се грижи за тях, Г. е на 7 г. и С. е на 8, не може тези
деца да бъдат настанени за постоянно и той като един нормален родител
следва да полага бащински грижи. Същият има едно нормално, правилно
отношение към труда, правилно осъзнава тези неща и той трябва да продължи
трудовата си дейност т.к. преди да бъде разгледано това НОХД от 2025г. на
СРС, той е работил като монтажист на дограма 6месеца, а в миналото е бил в
строителния сектор и все пак не е безхаберен към труда, има адекватно
мнение за работа и желае да работи и да прекрати общественоопасни деяния,
които се преследват от НК. Същият е с постоянен адрес в гр. София, с
българско гражданство, с основно образование, разведен е и осъждан, и към
настоящия момент, в негова защита вярвам, че в престоя по линия на МВР,
където са му приспаднали предварителния арест от 7 месец, както и
изтърпяването на половината от така постановената му присъда, същият е
4
проумял, осъзнал вината си и е решил отново да бъде сред обществото като
пълноценен гражданин, няма награди, но няма и дисциплинарни нарушения,
които пък позволява да са пречка за неговото условно предсрочно
освобождаване. Моля за вашето становище с което да постановите УПО, за да
си вземе децата и да бъде пълноценен гражданин.
ОСЪДЕНИЯТ М.: Поддържам адвоката си. Моля да бъда освободен
условно предсрочно, за да си взема децата, те тъгуват, осъзнах си грешката и
няма да допускам такива грешки в бъдеще, искам да работя и да си изуча
децата.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение искането за УПО,
считам че не са налице основанията за това. В частност М. е рецидивист по
смисъла на ЗИНЗС, чисто формално. Аз бих добавил, че той в пенитенциарен
рецидивист, вкарват го в затвора, излиза, после пак го вкарват, излиза и върши
престъпления, вече четвърти път е в СЦЗ. Не са основателни съображенията,
че само на него разчитат децата, те са настанени в дом това е доказано по
делото. Нещо повече, с оглед личността на осъдения, считам че са налице дори
основания той да бъде лишен от родителски права, т.к. не е в състояние да
полага грижи за синовете си.
На последно място М. не се поправил, сигурен съм че ако бъде оставен
на свобода пак ще извърши деяние.
ИНСПЕКТОР Г.А: Молбата на Й. М. е със съдържание, което е хуманно
до голяма степен по основен мотив това, което е написал, че полага грижи за
децата си, но абстрахирайки се от това, т.к. то не може да бъде основна
причина за УПО, Началникът на затвора е с друго становище и мнение и най-
вече докладите на социалния инспектор. Виждате колко дефицитни зони са
изложени, тяхното съдържание, всичко това е подкрепено с криминализацията
на М. и въобще то не е от днес за днес, а обхваща един период от неговия
живот, както определя бъдещ такъв. Рискът от рецидив е с доста високи
точки, рискът за обществото е среден, в случая по-важна е генералната
превенция. Положително в случая е, че М. работи, с това той ще облекчи до
голям степен положението си, ще намали остатъка от изтърпяната част от
присъдата, която има строг режим и заради това становището на Началника на
затвора е отрицателно.

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ Й. Г. М.: Не съм съгласен с мотивите на прокурора и на
началника на затвора. Това са моите деца, не са на друг, всеки е родител тук и
всеки го боли. За началника на затвора нямам пари да му дам, за да ме пусне,
5
идвам по редовен начин без корупция, за да кандидатствам. Нито съм
наркоман, нито дилър, дилърите ги пускат, наскоро пуснаха най-големия
дилър, платил си е под масата, 10 000лв на година, тук всички знаят и
прокуратурата взима пари, не е тайна. Аз идвам по редовен начин, да си пусна
документи. Молбата ми е да си изляза на свобода, да си взема децата, имам с
работа 40 дена, без работа са 2 месеца, не смятам, че 40 дни ще ме поправят.
Аз съм си взел поука в живота, аз съм полезен, работя постоянно, не крада,
имам малко проблем с алкохола, само децата си имам, нямам майка и баща,
сега съм си взел поука в затвора, там не мие мястото, утайката на обществото
е там, аз съм различен. Моля да бъда условно предсрочно освободен, за да си
отида при децата.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от
НК.
Образувано по молба на осъдения Й. Г. М. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.
В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник -
адв. М. поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите
изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК.
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за
неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на
затворническото досие, изготвените доклади и становището на
затворническата администрация и най-вече с оглед средните нива на риска от
рецидив и от вреди от обществото, както и наложеното дисциплинарни
наказание.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения
от свобода Й. Г. М. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на
представителя на затворническата администрация, че не е реализирано
напълно поправянето на осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума,
осъденият Й. Г. М. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата
му, подадена до съда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 33-ти състав след като се запозна с
материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
6
Осъденият Й. Г. М. е роден на ****г.

Видно от данните по делото осъденият Й. Г. М. е постъпил в Затвора -
София на 16.07.2025Г. КАТО С НАЧАЛО 30.07.2025Г. се изпълнява наказание
по НОХД № 10332/25 по описа на СРС с размер 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 2/ДВА/
МЕСЕЦА ЛОС 28.04.2017г..Зачетен е предварителен арест от 7 /седем/ месеца
и 23/двадесет и три/ дни.
Към датата на съдебното заседание осъденият е изтърпял фактически не
по- малко от половината от наложеното му наказание, с което е изпълнена
първата предпоставка, визирана в чл. 70, ал.1, т. 1 НК.
По отношение на втората изискуема предпоставка –осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне съдът обсъди приложените по делото
писмени доказателства, както следва:
Доклад от МП ГДИН-Затвора гр. София, видно от който относно
поведението му в затвора- същият нито е наказван, нито е награждаван.
Оценката на риска на правонарушителя е с висока стойност на риска от
рецидив- 98 т. ; Проблемни зони –криминално минало; Отношение към
правонарушението- осъденият не приема отговорността за собственото си
криминално поведение; Умния за мислене- не разпознава проблемите и не ги
решава;Среден риск от вреди ; Прогноза за личността – кумулативно
посочените предпоставки в чл. 439 а НПК не са изпълнени.о делото е
приложен и първоначален план за присъда, в който е посочено че поведението
му предстои да Бъде проследявано. Експертна оценка на актуалното психично
и емоциоанално състояние на осъдения, изготвена от инспектор психолог, от
която се установява, че не е налице напълно завършен корекционен
процес.По делото е приложено и затворническо досие, от което не се
установяват налагани наказания или награди на осъдения.
Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за
поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички
обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока безспорно по делото са приобщени данни, че осъденият
Й. Г. М. е съблюдавал трудовата дисциплина, спазва режимните и нормативни
изисквания.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за
поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155,
също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по
чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем
7
съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Й. Г. М.,
по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки
от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, условното предсрочно освобождаване
може да бъде постановено, когато осъденият е изтърпял фактически не по-
малко от изискуемата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“
и дава достатъчно доказателства за своето поправяне. Законът изисква
кумулативно наличие на двете предпоставки, като липсата на материалната
предпоставка – доказателства за поправяне – изключва възможността за
предсрочно освобождаване, независимо от формално изтърпяната част от
наказанието. Съдебната практика последователно приема, че поправянето не
се свежда само до добро поведение, липса на нарушения или участие в
трудови и възпитателни дейности, а предполага дълбока, трайна и необратима
промяна в личността на осъдения, която да гарантира, че той е възприел
законосъобразен модел на поведение и може да се ресоциализира извън
местата за лишаване от свобода без опасност от рецидив. В конкретния
случай, макар осъденият да проявява дисциплинираност и да участва в
определени дейности, не може да се направи извод за започнал и завършен
необратим поправителен процес. Налице са незавършени корекционни
процеси, посочени в докладите на социалните и психологическите служби,
като поведението му се мотивира основно от външни фактори, свързани с
възможността за предсрочно освобождаване, а не от вътрешна ценностна
промяна. Критичността към извършеното деяние е частична и формална,
липсва пълно осъзнаване на последиците и моралната укоримост на
престъплението, а рискът от рецидив все още не е достатъчно снижен според
оценката на компетентните органи. С оглед на изложеното следва да се
приеме, че осъденият все още не е достигнал необходимата степен на
поправяне, която да бъде определена като трайна и необратима, поради което
не са налице материалноправните предпоставки на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК и
искането за условно предсрочно освобождаване е неоснователно. С оглед
горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без
уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че
нова молба не може да бъде подадена до края на изтърпяване на наложеното
на осъдения наказание.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й. Г. М., ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“.
8

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22
от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на
лишения от свобода Й. Г. М., Началника на Затвора – София и СГП.
Да се издаде заверен препис от протокола на служебния защитник.
Досието на лишения от свобода да се върне на затворническата
администрация.


Съдебното заседание приключи в 10:45 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9