№ 274
гр. Габрово, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100323 по описа за 2024 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260, предявена срещу М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********”
№ 10, вх. Г, ет. 5, ап. 9, за установяване съществуването на права на вземания, за които
е снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че на 10.05.2022 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" като кредитор и М. Й. К., като кредитополучател е сключен договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS – 19311062 от 10.05.2022 г. и Приложение № CARD – 19358940 към
договора, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз
основа на договора кредиторът предоставил на ответника револвиращ заем с
максимален кредитен лимит в размер 10000 лв., за усвояването на който на
кредитополучателя била издадена кредитна карта „Mastercard" с персонален
идентификационен номер. Излага, че съгласно уговореното в договора
кредитополучателят дължи върху усвоения размер на кредитен лимит годишен лихвен
процент в размер на 35,00 %, като договореният лихвен процент се изчислява върху
усвоения размер на кредитен лимит за времето на ползването му. Твърди, че
кредитополучателят, възползвайки се от предоставения му кредитен лимит, е
извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез терминални устройства
POS и тегления в брой от банкомат ATM, като е останала непогасена сума в размер на
875.57 лева, съответно договорна възнаградителна лихва в размер на 33.94 лв. Сочи, че
ответникът дължи и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.
Твърди, че на 01.06.2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* придобило
търговското предприятие на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България",
при което правата и задълженията по процесния договор за кредит преминали върху
1
приемащото дружество.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
875.57 лева – главница по сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS – 19311062 от 10.05.2022 г. и Приложение №
CARD – 19358940 към договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.09.2023 г. до погасяването й, сумата 33.94 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2023 г. до 10.02.2023 г., сумата 64.57 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 07.02.2023 г. до 16.09.2023 г., както и за направените по
делото разноски - държавна такса и адвокатско възнаграждение. По предявеното
заявление било образувано ч. гр. дело № 1478/2023 г. по описа на ГРС и била издадена
заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение
срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът
предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на
правата на вземания за посочените суми. Претендира направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба.
В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане,
което възражение следва да бъде разгледано от исковия съд, съгласно приетото в т.
11.а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS –
19311062 от 10.05.2022 г. и Приложение № CARD – 19358940 към договора, се
установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” предоставил на
ответника М. Й. К., ЕГН ********** револвиращ кредит в размер на 10000 лева,
усвояването на който се осъществява, чрез издадена международна кредитна карта
„Mastercard" с персонален идентификационен номер.
Договорено е, че кредитополучателят има право да усвоява предоставеният
кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в
рамките на наличния лимит, като ползването на тази услуга се отразява като
транзакция в месечното извлечение. Кредитополучателят може да ползва кредита и за
покупка на стоки на изплащане от търговски партньори на кредитора, като при всяко
ползване на тази услуга се подписва приложение към договора, съдържащо
конкретните параметри на транзакцията. Съгласно т. 14 от приложението за ползването
на револвиращия кредит, кредитополучателят дължи върху усвоения размер на
кредитен лимит годишен лихвен процент в размер на 35,00 %. Договореният лихвен
процент се изчислява върху усвоения размер на кредитен лимит за времето на
ползването му. Уговорено е, че лихвата се начислява върху сумата формирана от
всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната
транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. За ползването на картата
кредитодържателят дължи и такси съгласно тарифа посочена в приложението.
2
Съгласно т. 12 от приложението кредиторът издава месечно изявление за
осъществяване на транзакции до 15-то число на месеца и го изпраща на електронната
поща на кредитополучателя. Месечните погасителни вноски се извършват до 1-во
число на месеца, следващ месеца на издаване на извлечението, като
кредитополучателят е длъжен да заплати поне минималния размер на вноската
съгласно тарифата поместена в приложението (т.13). Месечната погасителна вноска
покрива задължението в последователност: разноски, лихва, главница. Подписвайки
договора страните са уговорили, че при условие, че кредитополучателят не извърши
плащане по дължимите суми в рамките на два месеца от последното плащане,
последният дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата за всяка забавена вноска.
Не е спорно между страните, а и се установява от извършена справка в
търговския регистър, че ищецът „Юробанк България“ АД придобило през 2023 г.
търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”,
при което правата и задълженията по процесния договор за кредит са преминали върху
приемащото дружество.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1478 по описа за 2023
г. на РС-Габрово, се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
Относно обективно, кумулативно съединените искове, с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал. 2 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск
за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявените установителни искове се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем (кредит), елемент от съдържанието на което са
задълженията на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, да заплати
уговорената лихва, настъпила изискуемост на задълженията и релевирано от длъжника
неизпълнение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се
приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на
волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл.240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му
– заместими движими вещи (парична сума) на заемателя. Последният обаче следва да
изрази воля, съгласие – независимо от неговата форма, за получаването им при
условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото.
3
В случая, се установява наличието на сключен договор, който инкорпорира,
както волеизявление на заемателя, така и волеизявление на заемодателя. Съгласно
клаузите на договора, ищецът предоставя на ответника сума в размер на 10000 лева,
ползването на която се осъществява чрез карта - техническо средство за достъп до
откритата му картова сметка, а ответникът-заемател се задължава да погасява
ползваните чрез картата суми, както и да заплати дължимата възнаградителна лихва и
такса за обслужване. С изявлението на заемателя, че му е предадено техническото
средство – карта и персонален код за достъп и активирането от последния,
фактическият състав на реалния договор за заем е завършен, като в правната сфера на
ответника е възникнало задължението за връщане на предоставените му парични суми.
В договора е предвидено задължение за погасяване на ползваната по картата
сума, съответно задължение за заплащане на възнаградителна лихва и такса, както и е
договорено акцесорно задължение, заемателят да престира определена /в процент/
парична сума, като обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на породеното
главно задължение. Главните задължения са уговорени като срочни – дължими
ежемесечно, следователно заемателят е изпадал в забава на първо число на месеца,
следващ този, за който вноските са били дължими.
С оглед обстоятелството, че ответникът не оспорва размера на претендираните
вземания, а неизпълнението на ответника по отношение на така установените
задължения, съдът приема за доказано, тъй като последният не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи точно във времево отношение изпълнение,
съдът приема за установено, че кредитополучателят К. дължи заплащане на сумата
875.27 лева – главница и сумата 33.94 лева - договорна лихва за периода 01.01.2023 г. -
10.02.2023 г., съответно поради неизпълнението на главното задължение в тежест на
кредитополучателя е начислена лихва за забава за периода 07.02.2023 г. – 16.09.2023 г.
в размер на 64.57 лева.
Следва да се отбележи, че в депозираното възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, ответникът не оспорва правопораждащите вземанията факти, а
единствено противопоставя възражение, че не е уведомен извънсъдебно за настъпване
на предсрочна изискуемост. Доколкото в случая изискуемостта на всички
претендирани вземания е настъпила преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение то е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит,
включително дали до длъжника е достигнало едностранното изявление на кредитора за
обявяването ѝ.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство.
При този изход на правния спор, право на разноски се поражда за ищеца, който
доказва извършени в заповедното производство разноски в размер на сумата 505 лева
(25 лева – внесена държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение), а за
настоящото производство - в размер на 562.49 лева, формиран от внесена държавна
такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер 537.49 лева, които
4
суми, следва да му се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като се възложат в
тежест на ответника М. Й. К..
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, адрес: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260,
обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 10, вх. Г, ет. 5, ап. 9,
дължи на ищеца сумата 875.57 лева - главница по сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 19311062 от 10.05.2022 г. и
Приложение № CARD – 19358940 към договора, което вземане е придобито от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2023 г. до
окончателното й плащане, сумата 33.94 лева – договорна възнаградителна лихва за
периода 01.01.2023 г. – 10.02.2023 г., сумата 64.57 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 07.02.2023 г. до 16.09.2023 г., за които суми в производството
по ч. гр. д. № 1478/2023 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 10,
вх. Г, ет. 5, ап. 9, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, адрес: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 505 (петстотин и пет) лева – разноски за заповедното производството и
сумата 562.49 лева (петстотин шестдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки) –
разноски за исковото производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5