№ 46005
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110141191 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Предвид липсата на писмен отговор и оспорване от страна на ответника, съдът
намира, че обективираното в исковата молба доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, не е необходимо за правилното изясняване на спора от
фактическа страна. Към исковата молба са представени документи, които не са оспорени от
ответника.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената и оспорена от
длъжника – настоящ ответник заповед по ч.гр.д. № 4924/2025 г. по описа на СРС, поради
което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 4924/2025г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.01.2026 г. от 10:50 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***” АД срещу *** за
установяване на вземане за главница, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 4924/2025 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между кредитополучателя *** – настоящ
ответник и трето за спора лице - кредитодателя „***“ ЕООД, на 29.06.2021 г. бил сключен
договор от разстояние № 1035755. По силата на договора кредитополучателят получил в
заем сумата от 4000.00 лв., която следвало да върне ведно с лихва, в срок до 21.12.2022г.
съгласно условията на договора. Поддържа още, че на същата дата между ответника и „***“
(сега ***) бил сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „***“ се
задължило спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение
на задължението на кредитополучателя като плати вместо него. Поддържа, че поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът по този договор поискал и
получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта. След изпълнението от
страна на гаранта, същият встъпил в правата на кредита, поради което имал право да иска
изпълнение на задълженията по процесния договор. Сочи ,че на 25.10.2023г. бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между "***" ООД и ищеца, по
силата на който всички вземания на гаранта били прехвърлени на цесионера, като последния
бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Ищецът твърди, че процесния договор за паричен заем бил сключен съобразно
разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закон
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), като кредитополучателят
потвърдил, че е запознат и приема Общите условия за предоставяне на потребителски
кредити на "***" ЕООД, както и че е запознат и приема предоставената му преддоговорна
информация. Тъй като длъжникът – настоящ ответник не изпълнил в срок задълженията си
по договора ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК, като по образуваното в СРС
ч.гр.д.№ 4924/2025 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
претендираната в настоящото производство сума за главница. Тъй като издадената заповед
била оспорена от длъжника, на кредитора - настоящ ищец били дадени указания за
предявяване на установителен иск. По изложените в исковата молба доводи и съображения
ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 4 000,00 лв., представляваща дължима и неплатена главница по договор за
паричен заем № 1035755/29.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изпълнение на
задължението. Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото не постъпил писмен отговор от ответника.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр. 99 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените искове в негова тежест е при условията на
2
пълно и главно доказване да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за цесия/ и в претендирания размер; изправността на цедента – наличието на
сключен договор за паричен заем между ответника и „***“ ЕООД, по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума; настъпил падеж и конкретния размер на
дълга, който се претендира; че е уведомил ответника за извършената цесия по реда и
условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на претендираното вземане.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3