№ 15501
гр. С., 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110100081 по описа за 2023 година
Адв.С. Т. И. е предявил срещу А. съд- С. град иск с правно основание
чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация във вр. с чл.49 от ЗЗД и
чл.45 от ЗЗД за сумата от 5005 лева-обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от действия/бездействия на АССГ по касационно адм.дело
№245/2022 на АССГ и адм.дело №5038/2021, вследствие на дискриминация и
/или тормоз по смисъла на чл.4 от Закона за защита от дискриминация, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди по-неблагоприятно третиране вследствие на лични
негативни персонални отношения.Поддържа, че е бил процесуален
представител по касационно адм. дело №245/2022 по описа на АССГ по реда
на чл.38 от ЗА.Исковата молба и касационната жалба били уважени частично
–касационната жалба в частта по претендираната лихва, а исковата молба –за
част от иска.Касационната жалба на насрещната страна била отхвърлена
изцяло.Въпреки, че изготвената касационна жалба е била частично
основателна в частта по претендираната лихва, АССГ е отказал да му присъди
адвокатско възнаграждение.Поддържа, че му се дължи адвокатско
възнаграждение както за частично уважената касационна жалба, така и за
успешната защита по касационната жалба на насрещната страна.Поддържа,
че по аналогичен случай ВКС му е присъдило адвокатско възнаграждение.
1
Поддържа, че по административно дело №5038/2021 частично е уважен иска в
размер на 500 лева и му е присъдено адвокатско възнаграждение много под
минимума, а именно:възнаграждение в размер от 38 лева, което също
уврежда неговите права. Твърди, че в случая следва да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение съобразно минимума от 400 лева.Твърди, че
неприсъждането на адвокатско възнаграждение засяга неговото имущество
като вид граждански права. Твърди, че третирането на АССГ представлява
„дискриминация” и/или „Тормоз” по смисъла на чл.4 от Закона за защита от
дискриминация по признака „лично положение”.Поддържа, че
неимуществените вреди се изразяват в загуба на доверие в правосъдието,
чувство за несправедливост, накърнено достойнство и огрочение от
враждебното отношение и негативни изживявания.Твърди, че е осъществена
и дискриминация под формата на „преследване” по смисъла на §1, т.3 от
Закона за защита от дискриминация.Твърди, че е налице дискриминация и във
връзка с отказа на съда да се произнесе по искане за отвод по адм.дело
№245/22.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А. съд- С. град оспорва
предявения иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №6448/3.11.2022 по дело №245/2022, А. съд-С. град е
оставено в сила решение №5885/18.10.2021 по адм. дело №5038/2021 по описа
на А. съд –С. град, 1 отделение, 43 състав.
С определение №9901/16.12.2022 по дело №245/2022, А. съд- С. град е
оставено без уважение искането на Х. Т. И., чрез адв. И. за изменение на
решение №6448 от 3.11.2022 по адм. дело №245/2022 по описа на АССГ, XXIII
касационен състав в частта за разноските пред касационната инстанция като
на адвоката на жалбоподателя се присъди възнаграждение в размер на
минималния, предвиден в чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С определението е оставено без разглеждане
искането на Х. Т. И., чрез адв. И. за отвод на съдебния състав.
С определение №10021 от 21.12.2022 по дело №245/2022 на А. съд-С.
град е оставена без уважение молба от 30.11.2022 на адв. С. И. за допълване на
2
съдебно решение №6448/3.11.2022, 23 касационен състав на АССГ в частта за
разноските.
С решение №5885 от 18.10.2021 по дело №5038/2021, А. съд-С. град е
осъдена ГД „Изпълнение на наказанията да заплати на Х. Т. И. по иск с
правно осонвание чл.284 от ЗИНЗС сума в размер на 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в
отказ от лечение на туберколоза за периода от 27.09.2019 до 1.10.2019, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от 15 000
лева.С решението е осъден ГДИН да заплати на Х. Т. И. сума в размер на 38
лева, съставляваща разноски по делото.
С допълнително решение №6816 от 15.11.2022 по дело №538/2021,
Адм. съд-С. град е допълнено съдебно решение №5885/18.10.2021 по адм.
дело №5038/21 като след „от 27.09.2019 до 1.10.2019” допълва „ведно с
мораторна лихва в размер на законната от 1.10.2019 до 25.05.2021”.
Съгласно показанията на св. Стоян Димитров Стоянов преди 2-3 години
ищецът го запознал с решението по едно дело, за което не му било
заплатено.Често се срещали с ищеца пред съдебните зали и се чували по
телефона.Началото на зимата ищецът му се обадил и бил изключително
неприятно изненадан и обиден, че не му е присъдено от съда възнаграждение
за касационна жалба и отхвърлена касационна жалба на другата
страна.Твърди, че съдът е отхвърлил касационната жалба на основание част от
мотивите, които ищецът е изложил пред този съд.Обиден бил защото е
отделил време, работил е по това дело и накрая е останал с празни
ръце.Твърди, че се срещали след това и това била болната тема на
ищеца.Обяснявал си го, че ищецът имал много по-голяма клиентела от него и
това временно го е съсипало като работоспособност, като неспособност да
поема нови дела.Един вид професионален стрес.Свидетелства, че от преди две
години почти всеки път това е темата, на която разговарят.Мисли, че делото е
било пред а. съд..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация забранена е
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
3
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия
или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който РБ е страна.
Съгласно чл.4, ал.2 от закона пряка дискриминация е всяко по –
неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства.
В разпоредбата на чл.4, ал.3 от закона е предвидена непряката
дискриминация.
Съдът намира, че съдебните актове подлежат единствено на
инстанционен контрол и след влизането им в сила не подлежат на
преразглеждане и са задължителни за страните.Право на съда по вътрешно
убеждение е да се произнесе по искания на страните, включително и за
разноски..Налице е процедура за изменение на решенията в частта за
разноските.След спазване на процедурата за изменение на съдебните актове в
частта за разноските не съществува друг ред за тяхното преразглеждане.Това
се отнася и в случаите, когато страната е пропуснала срока за молба за
изменение на съдебен акт в частта за разноските.След изтичане на този срок се
преклудират правата на страната да иска изменение на решението в частта за
разноските.
Молбата за установяване на дискриминация въз основа на съдебни
актове по същество представлява преразглеждане на тези актове.Поради това
съдът намира молбата за неоснователна. В рамките на производство по Закона
за защита от дискриминация съдът не може да преразглежда други съдебни
актове и да постановява дали са били правилни или не доколкото е налице
процедура за инстанционен контрол и същите са влезли в сила.
Отхвърлянето на исканията на ищеца за изменение на съдебни актове в
частта за разноските не представлява дискриминационно третиране, а израз на
вътрешното убеждение на състава, мотивирано в съответния съдебен акт.
Отделно от това и за пълнота на изложението с решение №5885 от
18.10.2021 по дело №5038/2021 е присъдена в полза на Х. И. сума в размер на
38 лева – разноски по делото.В случая разноските са присъдени в полза на
4
страната, чиито пълномощник е ищеца, поради което не е налице
дискриминация по отношение на ищеца по личен признак.Освен това
размерът на разноските е определен в мотивите на решението съобразно
уважената част от претенцията.
По отношение на неприсъждането на разноски по отхвърлената
касационна жалба, съдът се е произнесъл, че след като са отхвърлени и двете
касационни жалби разноски не се дължат.С определение е оставено без
уважение искането на Х. И. чрез адв. И. за изменение на решението в частта за
разноските.Определението е влязло в сила и не подлежи на
преразглеждане.Отделно от това искането е направено от страната чрез адв.
И., поради което не е налице дискриминация на основание личен признак.
Не е налице дискримивация и в частта, в която съдът е оставил без
разглеждане искане за отвод. Правомощие на съда е да се произнесе по
искането за отвод и след като искането е оставено без разглеждане.
Определението е влязло в сила и то не подлежи на прераглеждане.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице
действия/бездействия на ответника, които да представляват дискриминация,
тормоз или преследване по смисъла на Закона за защита от дискриминация.
Отделно от това по делото не са доказани неимуществени вреди,
търпени от ищеца вследствие на процесните две дела.Свидетелските
показания не доказват, че именно по процесните две дела са търпените от
ищеца негативни изживявания.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация следва да
бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответника.Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.С оглед на което в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от адв.С. Т. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С.,
жк. „Л. Г”, бл.5, вх.Ж, ет.4, ап.№181, срещу А. съд- С. град, гр.С., ул. „Г.
В.”№17, иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от
дискриминация във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за сумата от 5005 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия/бездействия на
АССГ по касационно адм.дело №245/2022 на АССГ и адм.дело №5038/2021,
вследствие на дискриминация и /или тормоз по смисъла на чл.4 от Закона за
защита от дискриминация
ОСЪЖДА Адв.С. Т. И., ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „Л. Г”, бл.5,
вх.Ж, ет.4, ап.№181, да заплати на А. съд- С., гр.С., ул. „Г. В.”№17, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6