№ 37190
гр. София, 05.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20251110117419 по описа за 2025 година
Ищецът „М.г“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ......., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът „Ф. С.“ ЕАД, ЕИК *********
/преди преобразуване „Ф. С.“ ЕООД/, седалище и адрес на управление гр. Благоевград,
бул./........., дължи следните суми: 3028,60 лв. -такса за надвишен пробег по чл. 64.1 от
Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг от 12.03.2019 г., с
предмет на договора отдаване на лек автомобил Ленд Ровър Рейндж Ровер Велар, с номер
на шаси: SALYA2BN3JA736486, ДК № ............, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.01.2025 г. до окончателното изплащане; 3590,90 лв. /частична претенция от 96
666,66 лв./ неустойка за предсрочно прекратяване на договора съгласно чл. 62.8 от Договора;
1376,51 лв. /частична претенция от 37 055,55 лв./ неустойка за забава за връщане на
автомобила съгласно чл. 37 от Договора за периода 04.01.2024 г. – 19.02.2024 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
54/2025 г. по описа на РС – Благоевград. Ищецът твърди, че на 12.03.2019 г., между него /в
качеството му на лизингодател/ и ответника /в качеството му на лизингополучател/ бил
сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг от
12.03.2019 г., с предмет отдаване на лек автомобил Ленд Ровър Рейндж Ровер Велар, с номер
на шаси: SALYA2BN3JA736486, ДК № ............, при условия на оперативен лизинг.
Предметът на лизинговото правоотношение бил определен в отделна Поръчка № 2SOV-
074488/07.03.2019 г., съдържаща условията на договора – гаранционна вноска в размер на
3067,75 евро, първа месечна вноска в размер на 12 356,22 евро, както и 59 месечни вноски
по 459 евро, дължими до 5-то число на текущия месец и съгласно уговорен между страните
погасителен план. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, включително да предаде
лизинговата вещ, за което бил подписан приемо-предавателен протокол от 15.03.2019 г.
Договорът влизал в сила от деня на подписването му, а срокът на лизинга започвал да тече
от датата на предоставяне на автомобила. От момента на сключване на договора до месец
юни 2023 г. лизингополучателят изпълнявал своите задължения, като заплащал дължимите
суми по договора, след което преустановил плащанията, поради което до ответника била
1
изпратена покана /Уведомление с изх. № L49759 от 14.12.2023 г./ за заплащане на сумите,
дължими до края на месец декември 2023 г., както и уведомление, че при неизпълнение,
договорът ще се счита развален по вина на лизингополучателя. Поканата била изпратена до
адреса, посочен от ответното дружество като адрес за кореспонденция в чл. 65 от договора,
като било уговорено, че при изпращане на документи на този адрес, същите ще се считат за
надлежно връчени. Поканата била връчена на 18.12.2023 г., но плащане не постъпило. Въз
основа на изложеното, лизинговото правоотношение било прекратено едностранно от
лизингодателя, считано от 01.01.2024 г. На следващо място, съгласно чл. 64.1 от Договора, в
случай че при връщане на автомобила бъде констатирано, че максимално определеният по
чл. 2.7 пробег (в км.) е надвишен, лизингополучателят заплаща на лизингодателя дължимата
сума, изчислена за всеки надвишен километър пробег, както е уговорено по размер в
поръчката за съответния автомобил – в случая пробегът се определял на 90 000 км, а при
надвишаване, се дължало по 0,125 евро за км. В приемо-предавателния протокол от
19.02.2024 г. било констатирано, че пробегът на автомобила при неговото връщане е бил 102
388 км, т.е. надвишен с 12 388 км, съответно сумата за надвишен пробег възлиза на 3028,60
лв. По отношение на неустойката за прекратяване на договора поради виновно
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, същата била уговорена в чл. 62.8 от
процесния договор, като се формирала от четири лизингови вноски – 96 666,66 лв. /по 24
166,67 лв. всяка/, като се претендират 3590,90 лв. Относно неустойката, дължима при забава
връщането на автомобила – в чл. 37 от договора било уговорено, че при предсрочно
прекратяване на договора, лизингополучателят се задължавал в тридневен срок от датата на
прекратяване да върне автомобила в най-близкото представителство на „М.г“ ЕООД. В
настоящия случай договорът бил прекратен на 01.01.2024 г., а автомобилът бил върнат на
19.02.2024 г., поради което за лизингополучателя възникнало задължение за плащане на
неустойка в размер на 1/30 част от размера на първата лизингова вноска /12 356,22 евро,
съответно 24 166,67 лв./, или за периода от 04.01.2024 г. до 19.02.2024 г., била дължима
сумата от 37 055,55 лв., като се претендират 1376,51 лв. Моли да се уважат исковете.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че клаузите, с които са уговорени неустойки са нищожни
поради противоречие с добрите нрави, тъй като са прекомерни. Не оспорва, че между
страните е бил сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен
лизинг от 12.03.2019 г., с предмет на договора отдаване на лек автомобил Ленд Ровър
Рейндж Ровер Велар, с номер на шаси: SALYA2BN3JA736486, ДК № ............, че пробегът е
надвишен с 12 388 км., че договорът е прекратен, както и че след прекратяването му,
ответникът е върнал автомобила на 19.02.2024 г. Счита, че вземането за неустойка за
предсрочно прекратяване, така както е уговорено между страните /в размер на 96 666,66 лв.
общо/ се доближава до стойността на автомобила, респективно до цената за ползването му за
срок от повече от седем години. Относно неустойката за забава при връщане на вещта, сочи,
че сумата от 37 055,55 лв. многократно надхвърля евентуалните вреди от забавата,
равнявайки се приблизително на 34 месечни лизингови вноски за автомобила. Относно
2
неустойката за надвишен пробег, твърди, че при наличието на такъв, не би се стигнало до
значително намаляване стойността на автомобила, т.е. не следва да се приема, че стойността
на последния е намаляла със сумата, която се претендира като неустойка. Поддържа, че
претендирането на неустойките в по-нисък размер от уговореното, не санира порока им.
Посочва, че лизингодателят е задържал и депозит, платен от лизингополучателя, в размер на
24 166,67 лв. без ДДС. Излага подробни съображения в насока на това, че така уговорените
неустойки излизат извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната им функция,
както и че плащането им би довело до неоснователно обогатяване на лизингополучателя.
Моли за отхвърляне на исковете и прогласяване нищожността на процесните неустойки /по
което искане съдът не следва да се произнася поради липса на надлежно предявен иск, като
съдът ще се произнесе в мотивите по релевираното възражение за нищожност/. Претендира
разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което и на
основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК следва да се насрочи делото в открито съдебно
заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
Следва да се приемат приложените доказателства.
Поради това и на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже, че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, че е изпълнил задълженията си по сключения договор /т. е., че е изправна
страна, предоставяйки лизинговата вещ/, че са уговорени неустойки в случай на
неизпълнение на посочените задължения от ответника в претендирания размер и е
реализирано основанието за дължимостта им.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже възраженията си или плащане.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните
е бил сключен Договор за отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг от
12.03.2019 г., с предмет на договора отдаване на лек автомобил Ленд Ровър Рейндж Ровер
Велар, с номер на шаси: SALYA2BN3JA736486, ДК № ............, че договорът е прекратен и
ответникът е върнал автомобила на 19.02.2024 г., като пробегът е надвишен с 12 388 км.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства и ПРИЛАГА материалите по ч.
гр. д. № 54/2025 г. по описа на РС – Благоевград.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 5.11.2025 г. от 10.45 ч., за когато да се призоват
страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
3
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4