Решение по дело №3192/2013 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 672
Дата: 6 ноември 2015 г. (в сила от 1 декември 2017 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20135640103192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 672

Том VІІ, стр.120-122

06.11.2015 година, гр. Хасково

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд           Трети граждански състав                                           

на шести октомври през две хиляди и петнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                             Съдия : Нели Иванова                                             секретар Гергана Докузлиева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №3192 по описа за 2013г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от Л.Г.С. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Меглена Гунчева, против Ж.А.Ж. с ЕГН:********** ***, Н.П.Ж. с ЕГН:********** ***, В.Г.Г. с ЕГН:********** *** 011А, М.Г.Ж. с ЕГН:********** ***, В.Н.К. с ЕГН:********** ***, Н.Д.П. с ЕГН:********** ***, З.А.Г. с ЕГН:********** ***, В.П.Ж. с ЕГН:********** ***, Т.Н.Г. с ЕГН:********** ***, Р.Г.Д. с ЕГН:********** ***, И.Г.Н. с ЕГН:********** ***, С.Т.Ж. с ЕГН:********** и Н.Ж.Ж. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Г. С. К., починал на 10.06.2006г. Наследодателят им оставил в наследство недвижим имот в м.”***” с площ 719кв.м., заснет по КК на гр.Хасково от 2006г. с идентификатор 77195.706.98. При опит да се снабдят със скица на имота ищците установили, че той е записан като собственост на наследници на Ж. Н.П., въз основа на решение на ПК №36032/08.10.2008г. Ответниците били наследници на Жеко Н.П., което обосновавало правния интерес на ищците да водят настоящото дело. Твърденията на ищците, че като наследници на Гиню Колев са собственици на имот с идентификатор 77195.706.98 се основават на следните обстоятелства: През 1955г. с писмен договор, регистриран в Хасковския градски народен съвет, наследодателят на ищците С. П. Т., починал на 14.02.1991г. /баща на Г. С. К./ закупил нива с площ от 4,5дка в местността „Ючките лозя”. По-късно С.Т. разделил тази нива между трите си деца – А. С. К., Г. С. К. и П. С. К.. Всеки един от тях през 1986г. декларирал ползвания от него поземлен имот, с оглед действащата правна уредба площта на имотите за лично ползване не  надвишавала 500кв.м. Видно от удостоверението на Община Хасково част от закупения през 1955г. имот с площ 1590кв.м. бил заснет с пл.№57 по кадастралния план, одобрен през 1988г. С последващия кадастрален план от 2000г. /неодобрен/ имот пл.№57 бил разделен на три имота – пл.№661 с площ 723кв.м., записан на името на Гиню С.; пл.№662 с площ 409кв.м., записан на името на Петър С.; пл.№663 с площ 457кв.м., записан на С.П. Т. и С.А.К.. Всеки един от тях владеел и ползвал различните части от имота  от момента на закупуването му от С.Т., като впоследствие техните наследници продължили да ги владеят и ползват. За имотите посочени с пл.№662 и пл.№663 по неодобрената кадастрална карта от 2000г. наследниците на С.Т. се снабдили с нотариални актове, установяващи правата им на собственост. В тях имота на наследодателя на ищците бил посочен като граница. Твърдят, че от момента на закупуване на имота през 1955г. наследодателят им, респ. преди това неговия баща, а след смъртта им те владели и ползвали имота, вкл. и към момента, знаейки, че е тяхна собственост по наследство. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.706.98 по КК на гр.Хасково от 2006г., с площ 719кв.м., стар №661, находящ се в местност „Куба І”, вид територия – урбанизирана, при съседи: имоти с идентификатори 77195.706.107; 77195.706.111; 77195.706.403; 77195.706.96; 77195.706.97; 77195.706.99, който имот придобили по наследство от Гиню С. Колев. Претендират за присъждане на разноски.

         Ответниците депозират отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Твърдят, че следва да се държи сметка за придобивното основание. В тази връзка оспорват и искат откриване на производство по чл.193 ал.1 от ГПК относно истинността на договора за покупко-продажба от 1955г. Оспорват подписа на продавача и на свидетелите, тъй като такива изобщо не били вписани в договора и не ставало ясно кои са. Освен това този договор бил вписан в Хасковски градски съвет въз основа на чл.44 от Закона за местните данъци и такси и това била заверка, която нямала както установителни функции и задачи, така и контролни такива относно правото на собственост. Съгласно чл.77 от ЗС /редакция 1951г./ правото на собственост се придобивало чрез правна сделка. Тази правна сделка за покупко-продажба на недвижими имоти и вещи следвало да бъде извършена по нотариален ред, нотариална заверка на съставения документ и нотариална заверка на подписите на продавача и купувача. В договора от 22.08.1955г. такива липсвали. Освен това на вписване подлежали само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариална заверка на подписите. В случая данни за вписване не били налице. Липсата на данни за изповядване на сделката по нотариален ред правила същата нищожна. Не без значение било и обстоятелството, че има несъответствие на имената на купувача по договора. С договор за доброволна делба от 31.05.1956г. били поделени земеделските земи в наследствената маса на Н. Ж.П.. Този договор бил съставен и изповядан на 31.05.1956г. пред районен съдия, имащ качеството на нотариус. Извода бил, че към 22.08.1955г. Д. Н.П. нямал качеството на едноличен собственик на процесния имот, за да го продаде. Процесната нива от 4,5дка, предмет на покупко-продажбата по договор от 22.08.1955г., останала в собственост на Ж. Н.П., което било видно от договора за делба. След датата на договора за доброволна делба процесния имот се водел на наследниците на Н. Ж.П.. С решение №36032/08.10.2008г. се признавало правото на собственост на процесния имот на наследници на Жеко Н.П. в стари реални граници. За този имот ищецът не подал заявление по съответния ред, след като го считал за свой и не оспорил този административен акт. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция и да се присъдят на ответниците направените по делото разноски. Представят писмени доказателства и правят искане да се изиска от ОСЗ-Хасково преписката със заявлението и приложените доказателства за собственост по решение на ПК по чл.14 ал.1т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници №36032/08.10.2008г. на наследници на Жеко Н.П..

Ответниците Р.Г.Д.; В.Г.Г. и М.Г.Ж. чрез назначения им особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адв.Г.Д.Г. също оспорват предявения иск като неоснователен. Правят искане за изискване на същата преписка от ОСЗ-Хасково.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 15.06.2012г. К. П.П. е призната за собственик на ПИ с идентификатор 77195.706.96 от 425кв.м. по скица от 31.05.2012г., а по нотариален акт от 1990г. 500кв.м., намиращ се в местността „Куба-1“ по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 22.12.1997г., А. С. К. е признат за собственик по давностно владение върху нива от един декар, находяща се в м.“Ючките лозя“ – сега „Куба-1“, Хасковско землище, заснета с пл.№56 по кадастъра на тази местност. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение, от 16.04.1990г. П.С. К.е признат за собственик по давностно владение на нива от 500кв.м. в м.“Остров Куба“, Хасковско землище с №57 по кадастъра на района. В издаденото от Община Хасково удостоверение №ТС-66/16.03.2010г. са описани собствеността и квадратурата на имот пл.№57 по КК, одобрена със заповед №969/1998г. за местност „Куба 1“ в гр.Хасково. Видно от приложеното удостоверение за наследници на С. П. Т., същият е починал на 14.02.1991г. и е оставил като свои наследници синовете си А. С. К., Г. С. К.и П. С. К., последните двама починали съответно на 10.06.2006г. и на 23.11.2004г. и оставили като наследници първия – своите съпруга /Т.П.К./ и син /Л.Г.С./, а втория – дъщеря си Катя П.П.. Т.П.К. е починала на 25.11.2013г. и е оставил ищеца като единствен наследник. Представено е удостоверение за наследници и на Ж.Н.П., починал на 22.01.1983г., и оставил като свои наследници В.Г.Г., М.Г.Ж., В.Н.К., Ж.Н.Ж., Н.Д.П., Ж.А.Ж., З.А.Г., Н.П.Ж., В.П.Ж., Т.Н.Г., Р.Г.Д. и И.Г.Н.. С договор за продажба на недвижим имот от 22.08.1955г. Д. Н.Ж. продава на С. П. К. нива от 4,5дка в м.“Ючките лозя“. С договор за доброволна делба от 20.11.1956г. Ж. Н.П. и Д. Н.П. са поделили помежду си останалите им в наследство ниви от наследодателя Недю Ж.П. /техен баща/, починал на 16.08.1954г. В издаденото от Община Хасково удостоверение №К-35/07.11.2007г. в т.4 е отразено, че ПИ с номер 77195.706.98 в кадастрален район 502, с площ 719кв.м., според разписен лист, е собственост на Г. С. К., без документ за собственост, като от имота могат да бъдат възстановени 719кв.м. Видно от изпратената от ОС-Земеделие-Хасково преписка по заявление от 06.01.1992г. е поискано възстановяване на правото на собственост върху четири ниви в м.“Ючките лозя“ на наследниците на Жеко Н.П.. С решение №36032 от 08.10.2008г. ОСЗ-Хасково признава правото на собственост на наследниците на Ж. Н.П. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 11бр. ниви, като под номер 7 е визиран процесния имот – нива от 0,719дка, находяща се в терен по параграф 4 на гр.Хасково, в м.“Куба-1“, имот №706.98, район 502 от кадастралния план, изработен 1988г.  Със същото решение се възстановява правото на собственост на наследниците на Жеко Н.П. върху 9бр. от тези ниви, една от които представлява и описаната в т.7 нива от 0,719дка. Отказано е възстановяването на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на другите две ниви с мотиви, че попадат в разпоредби на ЗСПЗЗ. Това решение е връчено на Ж.А.Ж. на 06.11.2008г. срещу подпис.

От показанията на свидетелите К. П.П. /братовчедка на ищеца/, А. С. К. /чичо на ищеца/ и Т.Д.Т. /също чичо на ищеца – първи братовчед на бащата на последния/ се установява, че процесната нива е закупена през 1955г. от Ж. Н.. Купувачът С.К. купил нивата от Ж. Н. и от тогава се обработвала от първия, а след неговата смърт съответно от неговите наследници, един от които бил бащата на ищеца. Според свидетелите, досега никой не бил проявявал претенции към процесната нива.     

         За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В заключението си вещото лице сочи, че местоположението на процесния имот с пл.№57, местност „Куба 1“ /Ючките лозя/ по плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №969/1988г. по графичен материал, не може да се определи съвсем точно, тъй като такъв липсва. Вещото лице сочи, че определяне местоположението на процесния имот може да се констатира само по описани съседи от документите за собственост. Съвпадения на описаните съседи на процесния имот по договор за делба от 31.05.1956г. под №2, дял 2, предоставен на Д. Н.П. и договора за продажба от 22.08.1955г. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се изясни, че процесния недвижим имот попада в територия по §4, като към момента все още няма план на новообразуваните имоти, касаещи установяването на собствеността на тези имоти.              

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и основателността на предявения установителен иск за собственост:

Съдът намира предявения установителен иск за допустим, тъй като ответниците оспорват претендираното от ищците право на собственост върху процесния недвижим имот, което сочи на наличието на правен интерес от предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищците право на собственост върху имота.

Разгледан по същество предявения установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК се явява неоснователен. Ищецът основава правото си на собственост върху процесния имот на изтекла в негова полза придобивна давност, като в тази връзка ангажираха показанията на свидетелите К. П.П., А. С. К. и Т. Ди. Т.. Твърденията на ищеца в исковата молба са, че наследодателят му С.Т. /К./ е закупил процесния недвижим имот през 1955г. с договор за покупко-продажба и от тогава до момента само купувача и неговите наследници владеят този имот. В своите показания разпитаните свидетели също заявиха категорично, че процесната нива е закупена през 1955г. от техния и на ищеца наследодател С. К. от продавача Ж.Н.. Свидетелите са категорични, че от тогава нивата се обработва от купувача, а след неговата смърт съответно от неговите наследници, един от които бил бащата на ищеца. Същевременно свидетелите твърдят, че досега никой не е проявявал претенции към процесната нива. На първо място следва да се има предвид, че представения писмен договор за покупко-продажба, с който ищецът твърди, че неговият наследодател е закупил навремето процесната нива не може да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот, тъй като и към онзи моменти и към настоящия, за да се придобие валидно право на собственост върху недвижим имот следва тази сделка да се изповяда пред нотариус. Ето защо, следва да се приеме, че в случая не се е стигнало до валидно прехвърляне на правото на собственост върху процесния имот, именно поради липсата на нотариален акт за покупко-продажба. Напълно основателни са възраженията на ответниците в тази насока, че така представения договор за покупко-продажба се явява нищожен, тъй като не е съставен в предвидената форма, т.е. липсва законово предвидената форма за неговата валидност. В същото време наличието на такъв договор може да се приеме като индиция за началния момент на твърдяното давностно владение, осъществено от наследодателя на ищеца върху имота. Дори да се приеме, обаче, че от тогава наследодателя на ищеца е осъществил владение върху процесния недвижим имот, то съдът не кредитира показанията на свидетелите, че това владение  е продължило до момента и е осъществено явно, необезпокоявано и непрекъсвано. В обратната насока са не само твърденията на ответниците, но и писмените доказателства по делото. Видно от представената преписка от ОСЗ-Хасково още през 1992г. е инициирана процедура по възстановяване на земеделски земи на ответниците като наследници на Ж.Н.П.. Наличието на подобна процедура, завършила с решение на административния орган, с което се възстановява правото на собственост на описаните в заявлението земеделски земи, като една от тези ниви е процесната, сочи на извод, че тези земи са били отнети от техните бивши собственици. Наред с това следва да се има предвид, че както в самото решение на ОСЗ-Хасково за възстановяване на собствеността върху нивите, така и в заключението на вещото лице категорично се сочи, че процесния недвижим имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо, от една страна няма как ищецът да е придобил правото на собственост върху такъв имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Първо защото с инициирането на процедурата по възстановяване на собственост дори да е текла такава давност е прекъсната. Второ, по никакъв начин не се установи основание, на което наследодателят на ищеца се е легитимирал като собственик на имота, респ. негов ползвател. Дори да е бил ползвател на имота, налице е забрана за придобиване по давност на собственост върху такива земи от страна на ползвателите. Същевременно категоричното становище на вещото лице, че имота попада в територия по §4, а липсва все още план на новообразуваните имоти, сочи на извод, че не може към момента да се определи със сигурност собствеността върху такива имоти. Наред с гореизложените съображения следва да се има предвид, че липсват данни на какво основание наследодателят на ищеца е бил вписан като собственик на процесния имот, както и че изрично е отразено в т.нар.разписен лист, че е вписан без наличие на документ за собственост. Същевременно в издаденото от Община Хасково удостоверение по чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ в т.4, която касае процесния недвижим имот с номер 77195.706.98, също изрично е посочено, че според разписен лист този имот е собственост на Г. С. К., но без документ за собственост. Също така изрично е посочено, че имота може да бъде възстановен в неговата цялост. Тези констатации са в подкрепа на извода, че липсва основание, на което да се приеме, че наследодателят на ищеца е придобил на валидно правно основание собствеността върху процесния недвижим имот. Следва да се има предвид също така, че дори дълго и непрекъсвано осъществяване на владение върху един имот, в случай, че не е манифестирано пред неговите собственици не го прави явно, а за да се приеме, че тече придобивна давност едно от изискванията е владението да е явно.  

При тези данни по делото съдът намира така предявения иск за неоснователен и недоказан и счита, че следва да бъде отхвърлен. Изцяло в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване своето претендирано право на собственост, което в случая не се доказа от събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.        

С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да бъде осъден ищеца да заплати на отв.Н.П.Ж. направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.             

         Мотивиран така, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Г.С. с ЕГН:********** ***, против Ж.А.Ж. с ЕГН:********** ***, Н.П.Ж. с ЕГН:********** ***, В.Г.Г. с ЕГН:********** *** 011А, М.Г.Ж. с ЕГН:********** ***, В.Н.К. с ЕГН:********** ***, Н.Д.П. с ЕГН:********** ***, З.А.Г. с ЕГН:********** ***, В.П.Ж. с ЕГН:********** ***, Т.Н.Г. с ЕГН:********** ***, Р.Г.Д. с ЕГН:********** ***, И.Г.Н. с ЕГН:********** ***, С.Т.Ж. с ЕГН:********** и Н.Ж.Ж. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК : да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.706.98 по КК на гр.Хасково от 2006г., с площ 719кв.м., стар №661, находящ се в местност „Куба І”, вид територия – урбанизирана, при съседи: имоти с идентификатори 77195.****; 77195.******; 77195.*******; 77195.*****; 77195.*****; 77195.*****, който имот придобил по наследство от Г. С. К., като неоснователен.

 ОСЪЖДА Л.Г.С. с ЕГН:********** ***, да заплати на Н.П.Ж. с ЕГН:********** ***, направените по делото разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ :/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.П.