РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и
втори април през две хиляди
и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Донка
Шулева, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов
в.гр.дело № 13690 по описа
за 2018 год., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 39297 от 25.07.2018
г., постановено по гр. д. № 65463/2017 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав, в
частта, с която са отхвърлени предявените срещу В.Н.Н.,
Д.Ц.Н. и Б.Ц.Г. искове за главница за доставена топлинна енергия за период
01.05.2014 г. – 30.04.2014 г. за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******,
ап. 26, за разликата над уважения до пълния предявен размер; за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2014 г. – 12.09.2017 г.; както и за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.06.2014 г. до 30.05.2015 г.
С обжалвания съдебен акт ответниците В.Н.Н., Д.Ц.Н. и Б.Ц.Г. са осъдени
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД суми, както следва: за
В.Н.Н. – 1/ сумата от
422,69 лева,
представляваща главница за доставена топлинна
енергия за период 01.05.2014 г. – 30.04.2014 г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „******, ап. 26 и 2/ сумата от 23,79 лева, представляващи припадаща се част
от цената за услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2014 г. – 30.05.2015 г.; за
Д.Ц.Н. – 1/ сумата от 105,67 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за период 01.05.2014 г. – 30.04.2014 г.
за топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******, ап. 26 и 2/ сумата от 5,95 лева, представляващи
припадаща се част от цената за услугата дялово разпределение за периода
01.06.2014 г. – 30.05.2015 г.; за Б.Ц.Г. - 1/ сумата от 105,67 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за период 01.05.2014 г. –
30.04.2014 г. за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ап. 26 и 2/ сумата от
5,95 лева, представляващи припадаща се част от цената за услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2014 г. – 30.05.2015 г., като са отхвърлени
предявените срещу В.Н.Н., Д.Ц.Н. и Б.Ц.Г. искове за
главница за доставена топлинна енергия за период 01.05.2014 г. – 30.04.2014 г.
за топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******, ап. 26, за разликата над уважения до пълния
предявен размер; за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 12.09.2017 г.; както
и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2014 г. до 30.05.2015 г.
Във въззивната жалба на ищеца
„Т.С.“ ЕАД са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в
частта, с която исковите претенции са отхвърлени като неоснователни. Поддържа
се, неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
частично предявените от дружеството искове, като е приел, че възражението на
ответната страна за погасяване на предявените искове по давност е основателно.
В тази връзка се сочи, че от събраните по делото доказателства се е установило
по делото наличието на ликвидни и изискуеми вземания на ищцовото
дружество срещу ответниците в претендирания
размер.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2014 г. – 12.09.2017 г. се поддържа, че страните по спора са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия, както
следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002
г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Новинар и в-к
Демокрация на 23.05.2002 г., в сила от 22.06.2002 г.; Общи условия за продажба
на топлинна енергия, както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
Пари на 23.12.2005 г., в сила от 22.01.2005 г.; Общи условия за продажба на
топлинна енергия, както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Дневник на 14.01.2008 г., в
сила от 13.02.2008 г., както и че с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от раздел VII
от Общите условия – „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия
следва да заплащат дължимите суми за топлинна енергия, а именно в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка се поддържа,
че задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия, както и че с изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали
в забава за тази сума.
По отношение на претендираните
от ищеца лихви върху главницата за дялово разпределение се посочва, че самото
издаване на фактура за предоставена услуга дялово разпределение, както и
качването ѝ на сайта на дружеството, представлява покана до длъжниците за заплащане на задължението.
Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните части. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните по
нея страни.
Софийски градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът
следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни
отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, в това
число и качеството му потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната
стойност възлиза именно на претендираната сума.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения
на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153,
ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани
жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването)
със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния
период – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017
от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
От събраните по делото писмени доказателства се установява,
че през процесния период ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответниците В.Н.Н., Д.Ц.Н. и Б.Ц.Г.
са били обвързани от валидно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за топлоснабден имот – находящ
се в гр. София, ж.к. „******, ап. 26. За установяване на това обстоятелство по
делото са събрани писмени доказателства, а именно: нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 10.05.1991 г., от който се установява, че ц.д.Н.
/наследодател на ответниците/ е придобил
собствеността върху процесния недвижим имот и
удостоверение за наследници на лицето ц.д.Н., от което се установява, че именно
ответниците В.Н.Н., Д.Ц.Н.
и Б.Ц.Г. са негови наследници по закон.
В контекста на изложеното въззивният
съд приема, че като собственици на процесния имот ответниците са имали качеството потребител на топлинна
енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без да е
необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Следователно те са задължени лица за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150
ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет
на предявените искове, както е приел и първоинстанционният
съд.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната от ищеца цена, са
представени по делото дялови разпределения и документи за главен отчет,
съставени от фирмата за дялово разпределение. По делото са изслушани и приети
заключения на вещи лица по неоспорени от страните съдебно-техническа експертиза
и съдебно-счетоводна експертиза. При преценката на заключенията на СТЕ и ССчЕ по реда на чл. 202 ГПК въззивният
съдебен състав намира, че същите са изготвени компетентно и безпристрасно,
като пълно и ясно са отговорили на поставените задачи, поради което намира, че
следва да ги кредитира.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за
доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество
енергия. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало
заключението си върху данните за реално потребената и
отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за
измерването ѝ с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на
стойността на същата, настоящият състав на въззивния
съд намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана
именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и безпристрастно,
се установява, че през процесния период начислените
суми за топлинна енергия в имота на ответниците са по
прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово
разпределение е изчислявала реалното потребление на топлинна енергия и е
извършвало изравняване между начислената
и дължимата сума, съгласно действащите нормативни документи. Установява
се още, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общия топломер в
абонатната станция е преминал необходимите първоначална и последващи
метрологични проверки. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява също, че за процесния период
е доставяна топлинна енергия за сградна инсталация и
за отопление на топлоснабдения имот, както и че
стойността на доставената топлинна енергия е в общ размер на 634,04 лева, до
който и предявените главни претенции за доставена топлинна енергия се явяват
основателни.
По отношение на исковете за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2014 г. – 12.09.2017 г., настоящият намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че
страните в настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателят, изложени в жалбата, че за процесния
период страните по спора са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002
г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Новинар и в-к Демокрация на 23.05.2002 г., в
сила от 22.06.2002 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Пари на 23.12.2005
г., в сила от 22.01.2005 г.; Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Дневник на 14.01.2008 г., в
сила от 13.02.2008 г, като въззивният съдебен състав
намира, че в отношенията между страните в настоящото производство приложение
намират именно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета
на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия са уредени
въпросите свързани със заплащането на топлинната енергия и услугата за дялово
разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителни
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32, ал. 2 и то
само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с
цитираната разпоредба възникването на задължения за обезщетение за забава върху
вземането за потребено количество топлинна енергия е
поставено под условие, доказването на сбъдването на което е в тежест на
продавача – ищец в настоящото производство. По делото не са представени
доказателства за сбъдване на условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите
страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, поради което и предявените искове за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2014 г. – 12.09.2017 г., правилно са отхвърлени от първоинстанционния съд, доколкото са недоказани.
Не е доказано по делото и настъпване на забава в
плащането на главницата за дялово разпределение, поради което законосъобразно
са отхвърлени от СРС и исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.06.2014 г. до 30.05.2015 г.
По изложените съображения, доколкото други доводи за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са
наведени, следва да се приеме, че решението на Софийския районен съд е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в оспорените му части, а подадената
срещу него жалба – оставена без уважение.
Решението в необжалваните части е влязло в сила, поради
което въззивният съд не дължи произнасяне по
отношение на тях.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите, които своевременно са направили искане да им
бъдат присъдени такива и са представили доказателства за извършването им.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати на В.Н.Н., Д.Ц.Н. и Б.Ц.Г. сумата
от 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
39297 от 25.07.2018 г., постановено по гр. д. № 65463/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 156 състав, в обжалваните части.
Решението
в необжалваните части е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”
ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2