Разпореждане по дело №1499/2016 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 4192
Дата: 12 декември 2016 г.
Съдия: Яна Василева Николова
Дело: 20161810101499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№……

Гр. Ботевград, 12.12.2016г.

 

            РАЙОНЕН СЪД – ГР. БОТЕВГРАД, VI състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:           Яна Николова

като разгледа гр. д. № 1499/ 2016г., за да се произнесе взе предвид следното.

Образувано е въз основа на искова молба вх. № 6956/12.12.2016г. (13:40 часа), подадена от Р.М.С. с ЕГН: ********** против Т.Н.Т. с ЕГН: **********, с която е предявен иск по чл. 76 от ЗС – за възстановяване на отнето на 08.11.2016г. по скрит начин владение върху недвижим имот – остъклена пристройка – част от вилна сграда и гараж на ул. „Горски пътник” № 31 и пристройка – външна  тоалетна, състояща се от две помещения – баня и тоалетна, построени в южната част на имот кад. № 534 при граници: ул. „Горски пътник”, имот кад. № 533, имот кад. № 531 и имот кад. № 530.

В исковата молба ищецът е посочил, че наред с предявения иск е предявил и установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК.

С разпореждане № 4183/12.12.2016г. съдът изрично е указал на ищцата, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна, като държи сметка за разпоредбата на чл. 359 от ГПК да уточни кога, между кои страни и за кой (кои) имоти се отнася предявеният установителен иск за собственост.

            В изпълнение на дадените указания с молба вх. № 6964/12.12.2016г. (16:35 часа) ищцата чрез пълномощника си адв. П.А. е посочила, че предявеният установителен иск е входиран с искова молба № 6957/12.12.2016г. от Р.М.С. с ЕГН: ********** против Т.Н.Т. с ЕГН: **********, т. е. между същите страни, за имот – вилна сграда с пристройка – помещение за склад, пристройка гараж, пристройка – външна тоалетна, състояща се от две помещение – баня и тоалетна. Посочила е, че въз основа на подадената молба е образувано гр. дело № 1500/2016г., V състав.

            Към молбата е приложена искова молба вх. № 6957/12.12.2016г. Видно от съдържанието й в първата част от обстоятелствената й част, същата дословно повтаря изложеното в искова молба вх. № 6956/12.12.2016г. Отделно от това изрично посочено е, че наред с иска са собственост е депозирана и друга искова молба с иск по чл. 76 от ЗС – за защита на отнетото владение. Установява се от описаното в нея, че производството по предявения установителен иск за собственост е между същите страни и касае същите имоти.

            С оглед така установените факти, съдът приема, че предявения иск по чл. 76 от ЗС – за възстановяване на отнето на 08.11.2016г. по скрит начин владение върху недвижим имот – остъклена пристройка – част от вилна сграда и гараж на ул. „Горски пътник” № 31 и пристройка – външна  тоалетна, състояща се от две помещения – баня и тоалетна, построени в южната част на имот кад. № 534 при граници: ул. „Горски пътник”, имот кад. № 533, имот кад. № 531 и имот кад. № 530 е недопустим. Съображенията за това са следните:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 359 от ГПК лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.

Установява се в настоящия случай, че искът за собственост и искът по чл. 76 от ЗС за защита на владението, с две различни искови молби, са предявени на една и съща дата - 12.12.2016г. Твърди се и в двете производства, че владението е отнето на 08.11.2016г. Изложеното води до извод, че не е налице предвиденото в цитираната норма изключение, а именно отнемането на владението да се е случило след предявяване на иска за собственост.

Като констатира, че предявеният иск е недопустим, съдът намира, че на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба следва да бъде върната като по този начин се сложи край на производството по гр. дело № 1499/2016г.

С оглед констатацията за гореизложеното, съдът намира, че не следва да се произнася по искането за допускане на обезпечение, доколкото процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от това искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим (арг. по чл. 391 от ГПК).

По тези съображение и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 6956/12.12.2016г., подадена от Р.М.С. с ЕГН: ********** против Т.Н.Т. с ЕГН: **********, с която е предявен иск по чл. 76 от ЗС – за възстановяване на отнето на 08.11.2016г. по скрит начин владение върху недвижим имот – остъклена пристройка – част от вилна сграда и гараж на ул. „Горски пътник” № 31 и пристройка – външна  тоалетна, състояща се от две помещения – баня и тоалетна, построени в южната част на имот кад. № 534 при граници: ул. „Горски пътник”, имот кад. № 533, имот кад. № 531 и имот кад. № 530.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: