№ 1511
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110210047 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ЛЮБ. П. (подадена чрез адв. Ч.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-010075 от 21.05.2021г., издадено от Началник група към
Отдел «Пътна полиция» при СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.104Б, т.2 от
ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 3000 (три хиляди) лева и «лишаване от право да управлява МПС» за
срок от 12 месеца.
В жалбата на Д. ЛЮБ. П. се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Заявява се, че има пълна липса на описание на конкретните факти
относно вмененото нарушение и поради това съществено било нарушено правото на защита
на жалбоподателя. Посочва се и че съставът на чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП не включва
посоченото поведение на П. /описано в АУАН и НП/, тъй като описаното в Акта поведение
сочи на нарушение на забраната по чл.5, ал.1, т.4 от ЗДвП, което не се субсумира под
състава на чл.175А от ЗДвП. Изтъква се, че в ЗДвП не се съдържа легална дефиниция на
понятието „дрифт“ и поради това било недопустимо налагането на санкция за нарушение,
което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Отрича се деянието на Д.
ЛЮБ. П. да е извършено „преднамерено“ и се лансира версията, че случилото се дължало на
техническа неизправност на автомобила, тъй като бил с повредени амортисьори и тампон на
заден мост. Поради това се прави извод, че административната отговорност на лицето е била
неоснователно ангажирана. На следващо место в жалбата се посочва, че извършеното от П.
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че има множество
1
смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на жалбоподателя, трудовата му
ангажираност и липсата на други административни нарушения. Поради това процесното
нарушение се характеризирало с по-ниска обществена опасност от типичните нарушения по
чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП и предвидената санкция се явявала несъразмерно тежка. С тези
аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят се представлява от адв. Ч.. В съдебно
заседание на 18.01.2022г. тя заявява, че поддържа жалбата. В съдебно заседание на
29.03.2022г. се явява и адв. Ч., и жалбоподателят П.. По време на съдебните прения пред
районния съд П. пледира за отмяна на Наказателното постановление, тъй като отрича да е
дрифтил и да е правил маневри, които не съответстват на правилата за движение по
пътищата. Твърди, че е използвал пътя по предназначение. В пледоарията си адв. Ч. казва,
че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че
свидетелите ........ и ......... нямат спомен за нарушението. Адвокатът иска СРС да кредитира
показанията на свидетелката ............, която била присъствала при движението на автомобила
по бул. „Цветан Лазаров“ и не е видяла да има извършване на маневра, свързана с извеждане
на МПС-то извън контрол чрез презавиване, довеждане до загуба сцепление на гумите, като
по този начин жалбоподателят да е използвал пътищата за други цели, а не в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Защитата цитира и разпоредбата чл.189,
ал.2 от ЗДвП и заявява, че от събраните по делото доказателства не било установено Д.П. да
е извършил описаната в Акта маневра „дрифт“, поради което АУАН бил с оборена
доказателствена сила. На следващо място адв. Ч. посочва, че са нарушени разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и преповтаря аргументите от жалбата, че понятието „дрифт“ не
съществува като законова дефиниция и че автомобилът е имал техническа неизправност,
която е била свързана с повредени амортисьори и тампон на заден мост, поради което
деянието не било извършено „преднамерено“. Пледира се за отмяна на Наказателното
постановление и за присъждане на направените по делото разноски, за които се представя
списък с разноски.
Въззиваемата страна Началник група към ОПП – СДВР не изпраща представител
пред СРС – 10 състав и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Свидетелката Андреана ............ била на гости в дома на родителите на жалбоподателя
Д. ЛЮБ. П.. В неустановен час преди 21.46 часа на 27.04.2021г. тя си тръгнала с
управлявания от нея личен автомобил. С нея тръгнал и Д.П., тъй като имал уговорка със
сина на св. ............ да прибере в гаража колата му - лек автомобил марка «........» с рег. №
............. ............ и П. трябвало в гр. София да се придвижат от ж.к. „Дружба“ до кв. „Гео
Милев“. Двамата управлявали МПС-та заедно до светофара на бул. «Проф. Цветан Лазаров»
и бул. «Копенхаген». Там ............ останала на червен сигнал на светофара, а П. продължил
2
напред.
На 27.04.2021г., около 21.46 часа, полицейските служители от ОПП – СДВР –
свидетелите Войнов и Велинов се намирали в град София, бул. «Проф. Цветан Лазаров»
след № 105А. В същия момент и на същото място Д. ЛЮБ. П. управлявал автомобила на
.......... – сина на свидетелката ............ (лек автомобил «........ 323 ЦИ» с рег. № ............) с
посока на движение от бул. «Копенхаген» към ул. «Ханс Кристиан Андерсен». Полицаите
видели, че П. извършва рязка маневра и преднамерено извежда МПС-то извън контрол чрез
презавиване и така довежда до загуба на сцепление на гумите, което било възприето като
„дрифт“, поради което полицаите спрели водача на пътното платно. Едва след като Д.П. бил
спрян от полицаите и му се извършвала полицейска проверка, покрай тях преминала св.
............ с управлявания от нея автомобил, но не спряла, а продължила по пътя си. В хода на
полицейската проверка св. Войнов, в присъствието на св. Верлинов, съставил срещу Д.
ЛЮБ. П. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АA № 888988
от 27.04.2021г. за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Срещу подпис Д. ЛЮБ. П. получил
препис от Акта на 27.04.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-010075 от 21.05.2021г., с
което Началник група към ОПП – СДВР е санкционирал Д. ЛЮБ. П. за нарушение по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП с «глоба» в размер на 3000
(три хиляди) лева и «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 12 месеца.
Наказателното постановление е получено от Д. ЛЮБ. П. срещу подпис на
29.06.2021г. и е обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 01.07.2021г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства (АУАН Серия АA № 888988 от 27.04.2021г.; справка
картон на водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи; Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-1802 от 01.03.2019г. на Директора на
СДВР), както и от показанията на разпитаните от СРС-10 състав свидетели Войнов, Велинов
и .............
Приложените по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства са достоверни, непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства.
Справката-картон на Д. ЛЮБ. П., Заповедта на Министъра на вътрешните работи с №
8121К-13180 от 23.10.2019г., Актът за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповедта на
Министъра на вътрешните работи с № 8121з-515 от 14.05.2018г. и Заповедта на Директора
на СДВР с № 513з-1802 от 01.03.2019г. представляват официални документи, издадени от
държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на справката – картон на водача съдът
установява, че жалбоподателят има и други нарушения на ЗДвП. На база цитираните по-
горе Акт за встъпване, Заповеди на Министъра на вътрешните работи и на Директора на
СДВР съдът приема, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това
лица.
3
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката ............, тъй като думите й са
вътрешно логични, последователни и звучат достоверно, въпреки наличието на приятелски
взаимоотношения между ............ и родителите на жалбоподателя. Въз основа на тези
свидетелски показания СРС приема, че до кръстовището на бул. «Проф. Цветан Лазаров» и
бул. «Копенхаген» ............ и П. са управлявали автомобилите заедно, а след това
свидетелката е останала на червен сигнал на светофара, докато П. е продължил напред. От
коментираните тук свидетелски показания се установява и че следващите непосредствени
възприятия на св. ............ спрямо поведението на П. и управляваното от него возило са вече,
когато се е извършвала полицейската проверка на жалбоподателя, т.е. след като той вече е
бил спрян за проверка от свидетелите Войнов и Велинов. От тук следва изводът, че относно
процесното деяние св. ............ няма непосредствени, лични възприятия, тъй като не се е
движила зад автомобила, управляван от П. и когато той се е намирал в гр. София, бул.
«Проф. Цветан лазаров» след № 105А, св. ............ е била на светофара на бул. «Проф. Цветан
Лазаров» и бул. «Копенхаген». Именно доколкото св. ............ е видяла П., когато вече е бил
«спрян от полиция», съдът счита, че свидетелката не е била непосредствен очевидец на
деянието, поради което и нейните показания относно самото нарушение се явяват
неинформативни. Поради това те не са в състояние да оборят останалите събрани по делото
доказателства. От това, че ............ не е видяла жалбоподателят да извършва «дрифт», не
означава, че не е имало такова поведение, а единствено, че свидетелката не го е възприела.
От показанията на св. ............ се установява само това, че на бул. «Проф. Цветан Лазаров»
Д.П. е бил «спрян от полиция» докато е шофирал автомобила на сина й. Това са и част от
констатациите, вписани в Акта. Те намират опора в думите на ............ и съответно се
кредитират от съда.
Вярно е, че свидетелите Войнов и Велинов нямат съхранен спомен за нарушението и
в тази връзка показанията им относно деянието се явяват неинформативни. Същевременно
думите им, че Войнов е съставил Акта, а св. Велинов е свидетел по него намират опора в
самия Акт. Поради това в тази част показанията на двамата служители на ОПП – СДВР са
информативни, достоверни и доколкото намират опора в самия Акт, следва да се кредитират
от съда.
От направения по-горе анализ на гласните доказателства следва, че нито от
показанията на свидетелите Войнов и Велинов, нито от думите на свидетелката ............ може
да се установи какво се е случило на 27.04.2021г., около 21.46 часа, в град София, бул.
«Проф. Цветан Лазаров» след № 105А. Поради това като единствено относимо и
информативно доказателство за процесното деяние се очертава АУАН Серия АA № 888988
от 27.04.2021г. Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените Актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът приема, че при
съставянето на Акта не са допуснати пороци. Поради това АУАН следва да се кредитира,
ако посоченото в него се потвърждава от събраните доказателства и съответно да не се
кредитира, ако констатациите в Акта се опровергават от някой доказателства. Водим от това
принципно положение СРС прие, че следва да кредитира АУАН, тъй като отчасти
4
констатациите от него намират опора в показанията на свидетелите Войнов, Велинов и
............, а в останалата част (относно това дали жалбоподателят П. е извършил рязка
маневра и преднамерено извеждане на МПС-то извън контрол чрез презавиване и довеждане
до загуба на сцепление на гумите) констатациите от Акта не се опровергават от нито едно
доказателство и поради това СРС следва да им се довери, тъй като Актът има
доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства.
Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
За пълнота на изложението СРС – 10 състав намира за важно да посочи, че не
подложи на анализ и съответно не кредитира приложения на лист 8 от делото работен лист
за извършен ремонт на МПС с рег. № ............. От една страна този документ датира от
29.04.2021г., т.е. два дни след процесното деяние и поради това се явява неотносим към
събитията от 27.04.2021г. Заради това СРС не го подлага на анализ, тъй като го приема за
неотносим към предмета на доказване. От друга страна - този документ е частен
свидетелстващ документ, който няма достоверна дата. Поради това съдът може да приеме,
че той е наличен в правния мир едва от момента на неговото депозиране, а в случая това е
станало едва с подаване на жалбата срещу НП – на 01.07.2021г. Този документ не е
представен в хода на производството пред ОПП – СДВР след съставянето на АУАН и преди
издаване на НП, което поставя под съмнение неговата достоверност и заради това СРС не го
и кредитира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
С оглед датата на съставяне на Акта /в деня на извършване на нарушението –
27.04.2021г./ и датата на издаване на НП /21.05.2021г./ – съдът приема, че в случая са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
След служебна проверка на материалите по делото съдът прие, че АУАН и НП
изхождат от компетентни лица, тъй като от Заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. следва, че
Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор „Административно обслужване” към
ОПП – СДВР и на основание точка 2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да издава Наказателни
постановления, включително и процесното НП, а от точка 64 от Заповед № 513з-1802 от
01.03.2019г. на Директора на СДВР и точка 1.2. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи се доказва, че св. Войнов е имал правото да издава Актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
5
Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
съставляват формално основание за отмяна на Наказателното постановление. И в Акта, и в
Наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението по чл.104Б, т.2 от
ЗДвП, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано
и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и Наказателното постановление.
Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Поради
това СРС счита, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
при издаването на оспореното Наказателно постановление.
Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална
дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари”,
което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според
особеностите на всяка хипотеза (в този смъсъл : Решение № 2453/13.04.2021г. на АССГ, XVI
касационен състав по адм. дело № 376/2021г.). В процесния казус в АУАН и в НП не само е
посочено, че не се използва пътя по предназначение, но е описано, че водачът извършва
рязка маневра като извежда МПС-то извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление
на гумите. Така описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не
представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и
товари. Поради това СРС счита, че в случая нарушението е достатъчно ясно и пълно
описано, посочени са обстоятелствата, при които то е реализирано и санкционираното лице е
наясно какво поведение му се вменява. Това, че е използвана думата „дрифт“ не означава, че
обвинението е неясно. Може да няма подобен термин в ЗДвП, но думата има общовалидно
значение и както за жалбоподателя, така и за всяко друго лице е ясно какво се има предвид,
още повече, че конкретното поведение на водача на МПС-то е описано съвсем подробно и
недвусмислено в АУАН и НП. Дрифт е техника в шофирането, при която водачът
преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол през презавиване,
довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми. Доколкото това поведение е описано
в АУАН и НП, дори и да не беше написана думата „дрифт“, пак би станало ясно какво е
направил деецът. Поради това не следва да се споделя тезата на жалбоподателя за нарушено
право на защита и спорът следва да бъде решен по същество.
За да е налице нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът
на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Според §6, т.1, изр.1 от ДР на ЗДвП «път» е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Според чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП «отворен за обществено ползване» е всеки път,
условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. От тук
следва, че мястото на извършване на процесното деяние - бул. «Проф. Цветан Лазаров» се
6
явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на
превозни средства при еднакви условия за всички участници в движението.
От събраните по делото доказателства и най-вече от АУАН съдът установява, че Д.
ЛЮБ. П. е управлявал лек автомобил „........” с рег. № ............ в град София, бул. «Проф.
Цветан Лазаров» и след № 105А е извел МПС-то извън контрол чрез презавиване и
довеждане до загуба на сцепление на гумите. Това поведение на водача не съответства на
нормалното предназначение на пътя – да се движат автомобили, да пресичат хора и да се
пренасят товари. Въпросният булевард не е място за състезания или за изпробване на
техническите възможности на превозните средства, тъй като това би представлявало
опасност за останалите участници в движението. Като е извършил рязка маневра и е извел
автомобила извън контрол чрез презавиване и довеждане до загуба на сцепление на гумите
на МПС-то с пътя, жалбоподателят не е шофирал според общоважимите норми и явно е
използвал въпросния булевард не по предназначение, а с друга цел. Другата цел в случая е
да се извършват резки маневри с автомобила, да се управлява МПС-то при загуба на
сцепление на гумите, т.е. да се извършва „дрифт“. Подобно поведение на пътя е не просто
неуместно и несъответно на предназначението на пътя, но е и опасно. Поради това СРС
счита, че правилно наказващият орган е приел, че Д. ЛЮБ. П. е използвал пътя в нарушение
на чл.104Б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на МПС-то е знаел за забраната по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП и въпреки това я е нарушил. Времето и действията на Д. ЛЮБ. П.
доказват, че той е съзнавал обществено - опасния характер на поведението си и е искал
настъпването на обществено - опасните последици, т.е действал е с пряк умисъл – да
извърши „дрифт“ (в смисъла, посочен по-горе). Поради това СРС приема, че е безспорно
доказано, както от обективна, така и от субективна страна извършването на нарушението по
чл.104Б, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
Съдът не счита, че нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП е маловажно и че следва да
се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Видно от справката картон на
водача П. има и други нарушения на ЗДвП. Това, че е млад и работи не са нито
изключителни, нито многобройно смекчаващи отговорността обстоятелства, както се твърди
в жалбата. Освен това поведението на П. на пътя се явява и обществено - опасно, тъй като
може да доведе до неовладяване на автомобила, до загуба на пълен контрол над МПС-то, а
от там и до фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за
движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и
на останалите участници в движението, а и освен това е съпроводено с шум в късните
часове, което допълнително нарушава общественото спокойствие и като цяло характеризира
подорен род поведение като такова с висока степен на обществена опасност. Нарушението е
формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима.
Неприложима е и нормата на чл.5 от ЗДвП, която се цитира в жалбата. Освен, че в
жалбата е некоректно посочен чл.5, ал.1, т.4 от ЗДвП (тъй като алинея 1 има само две точки),
правилата, разписани в чл.5 от ЗДвП са общи, а нормата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП е специална
и като такава имено тя е приложима.
Недоказана е и тезата на жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е бил
7
технически неизправен към 27.04.2021г. Дори и да е имало проблем в някой от частите по
автомобила, то не е доказано това да е в пряка и непосредствена връзка с поведението на
водача в процесния момент. Извеждането на автомобила извън контрол чрез презавиване и
довеждане до загуба на сцепление на гумите е класически пример за извършване на „дрифт“
на пътя. Смяната на амортисьори и тампони на заден мост, дори да са се случили, се отнасят
към последващ момент и без каквито и да било доказателства, че именно тези части на
автомобила са били причината за загубеното сцепление на гумите на МПС-то на
27.04.2021г. Поради това СРС счита, че тази версия обслужва защитната позиция на
жалбоподателя и доколкото е останала недоказана, не следва да се взема предвид при
решаването на спора.
Съгласно чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, се наказва с «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 12
месеца и с «глоба» в размер на 3000 лева. Поради това и с оглед доказаността на
нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДвП на Д. ЛЮБ. П. следва да бъдат наложени тези
наказания, които са в отнапред установени в закона размери. Точно фиксираният размер на
административното наказание «глоба» и «лишаване от право да управлява МПС» за
нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Водим от изложеното по-горе и доколкото определеният в Наказателното
постановление размер на глобата и лишаването от право да управлява моторно превозно
средство за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП съвпадат с посочените в закона,
санкционната част на НП също се явява законосъобразна и следва да се потвърди.
Водим от изложеното до тук СРС прие, че процесното Наказателно постановление е
законосъобразно и справедливо, поради което следва да се потвърди изцяло.
Въпреки изхода на делото, доколкото органът, издал обжалваното НП, нито е бил
защитаван от юрисконсулт, нито е направил разноски по делото, нито е поискал
присъждането на такива, съдът не следва да присъжда разноски в полза на ОПП – СДВР.
Заради изхода на спора – направените от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско
възнаграждение следва да останал за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-010075 от 21.05.2021г.,
издадено от Началник група към Отдел «Пътна полиция» при СДВР, с което за нарушение
по чл.104Б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Д. ЛЮБ. П. е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 3000 (три хиляди) лева и «лишаване от
право да управлява МПС» за срок от 12 месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8