№ 707
гр. Плевен, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430107403 по описа за 2021 година
Делото е образувано от ***, против: СТ. ЕМ. Т. и В. КР. Т., с правно
основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска за главница: 595,32
лв. цена на иска за лихва: 84,07 лв. с обща цена на исковете: 679,39
лв.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през исковия
период за топлоснабден имот, находящ се в на посочения адрес, за
която ответниците не са му заплатили дължимата цена. Поддържа, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение от
закона със съдържанието по приложените към исковата молба общи
условия. Съдът е сезиран с искане да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство.
С отговора на исковата молба се оспорва предявеният иск като
неоснователен.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му
представител поддържа предявените искове.
Ответниците, чрез адв. Д., поддържат възражението си, че
нямат качеството на потребители на топлинна енергия за имота.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
От приложеното към настоящето ч.гр.дело е видно, че въз основа
на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и
против ответниците е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение С възражение, подадено в законовия срок по
чл.414, ал.1 ГПК, са оспорени вземанията.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта
на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение на парични задължения.
От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесните вземания и
искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият
се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове, преди всичко следва да
бъде установено наличието на облигационно правоотношение между
страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на
ответниците през исковия период топлинна енергия по количество и
цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.
Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на твърдяното договорно
правоотношение с ответника.
Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на
потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост
или ограничено вещно право върху даден имот.
Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
2
освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й /Тълкувателно решение №2/2017г. по т.д. №
2/2017г. ОСГК на ВКС на РБ/.
По делото не се установява дали и на какво основание
ответниците владеят имота. Не е представена молба за откриване на
партида при ищеца на името на ответниците, каквато възможност е
предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна
енергия за битови нужди.
При това положение, съдът намира, че отсъства както законово,
така и договорно основание за ангажиране отговорността на
ответниците за плащане на цената за доставената топлинна енергия до
жилището.
При тези съображения, искът за главница и акцесорният иск за
обезщетение за забава следва да се отхвърлят, тъй като по делото не
се установи привлечените към отговорност лица да са пасивно
легитимирани да отговорят по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката.
При този изход на делото разноските остават за сметка на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, адрес на управление: ***,
представлявано от *** ***. Й.В.В., чрез ***. С.С. против: СТ. ЕМ. Т.
ЕГН **********, *** и В. КР. Т., ***, с правно основание: чл. 422, ал.
1 от ГПК и цена на иска за главница: 595,32 лв. цена на иска за
лихва: 84,07 лв, с обща цена на иска: 679,39 лв като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №
6155 /2021 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Плевен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3
4