Присъда по НЧХД №154/2025 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 17
Дата: 10 октомври 2025 г.
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20254150200154
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 юли 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 17
гр. Свищов, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т.Б.С
при участието на секретаря А.Е.А
като разгледа докладваното от Т.Б.С Наказателно дело частен характер №
20254150200154 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. С. – роден на 11.09.1971 година в гр. Р., с
адрес гр. Р., ул. „Р.И.“ № 6, вх. 2, ап. 19, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в
това, че на 27.02.2025 г. в гр.Р. е казал нещо унизително за честта и
достойнството на В. П. Г. с ЕГН ********** в негово присъствие: написал по
отношение на него „Вие сте боклук“ в изготвен документ, подаден в
деловодството на Р.нска районна прокуратура с вх. № **/24 от 25.02.2025 г.-
престъпление по чл. 146 ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. С. – роден на 11.09.1971 година в гр. Р., с
адрес гр. Р., ул. „Р.И.“ № 6, вх. 2, ап. 19, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН
да е извършил горното деяние, като обидата да е нанесена публично и да е
разпространена, поради което го оправдава по обвинението по чл. 148, ал. 1,
т.1 и т.2 пр.2 от НК.
1

ЕИСПП на престъплението ***

ОСВОБОЖДАВА Н. С. С. – роден на 11.09.1971 година в гр. Р., с адрес
гр. Р., ул. „Р.И.“ № 6, вх. 2, ап. 19, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН ********** от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл. 146
ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева),
както и 5,00 лв. (пет лева) такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „Р.И.“ № 6, вх. 2, ап.
19 ДА ЗАПЛАТИ на В. П. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „Б.“ № 8, ет. 3
сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на деянието 27.02.2025 г, до окончателното изплащане, като за
разликата до 5000,00 лева отхвърля гражданския иск , като недоказан.

ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „Р.И.“ № 6, вх. 2, ап.
19 ДА ЗАПЛАТИ ДТ върху уважения размер на гражданския иск в размер на
50,00 лева по сметка на Районен съд Свищов, както и 5,00 лева (пет лева) –
такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „Р.И.“ № 6, вх. 2,
ап. 19 да заплати на В. П. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул. „Б.“ № 8, ет.
3, направените по делото разноски в размер на 12,00 лева такса за завеждане
на делото и 1000,00 лева (хиляда лева) – адвокатско възнаграждение.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Велико Търново.

На основание чл. 310, ал. 2 от НПК ОБЯВЯВА срок за изготвяне на
мотивите – 15 дневен срок от днес.

2
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________

3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Н Ч Х Д 154/2025 г.
по описа на Свищовския районен съд
==================================================


Тъжбата срещу подсъдимия Н. С. С. е за престъпление по чл.148 ал.1 т.1
и т.2 пр.2, вр. чл.146 ал.1 от НК , за това че на 27.02.2025г. в гр.Р. е казал нещо
унизително за честта и достойнството В. П. Г. в негово присъствие : написал
по отношение на него „**“ в изготвен от него документ, подаден в
деловодството на Р.нска районна прокуратура с вх.№**/24 от 25.02.2025г.,
като обидата е нанесена публично и е разпространена.

Граждански иск е предявен от В. П. Г. против Н. С. С. за сумата
5000лева - обезщетение за претърпените в резултат на престъплението чл.148
ал.1 т.1 и т.2 , вр. чл.146 ал.1 от НК неимуществени вреди , ведно със
законната лихва от датата на деянието – 25.02.2025г.

Подсъдимият Н. С. С. не се признава за виновен в извършването на
престъплението. Заявява, че тази негова реплика „**“ в изготвен от него
документ, подаден в деловодството на Р.нска районна прокуратура с вх.
№**/24 от 25.02.2025г. е в резултат на негативното отношение на прокурора
Г. към него , като страна по ДП №336-**/2024г. / пр.преписка № **/2024г. на
РП-Р./ , което го карало да се чувства като боклук. Счита , че са налице
основание за прилагане на реторсия.


От събраните по делото доказателства съдът намери за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителят В. П. Г. е прокурор в Районна прокуратура Р.. Наблюдаващ
прокурор е по преписка №**/2024г. на РРП, по която обвиняеми лица са С.Н
С. и Н. С. С.. Към настоящия момент цитираната преписка е приключила ,
видно от представения обвинителен акт. Такъв е внесен в съда с обвинение
против С.Н С. по чл.343 ал.3, пр.6,б“а“, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от
НК и по чл.343в ал.2 от НК, а по отношение на Н. С. С.- по чл.343 ал.3, пр.6,
б“а“, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Подсъдимия Н. С. С. живее в гр.Р. и извършва превоз на пътници с
атракционни влакчета на територията на гр.Р.. Тази дейност осъществява като
ЕТ „**. С.“ и е собственик на атракционен влак „Waran 212“ с
идентификационен номер ** с влекач и прикачени два броя ремаркета. Видно
от обвинителния акт , на 12.04.2024г., при управление на гореописаното МПС
от С.Н С. е възникнало ПТП, при което е причинена средна телесна повреда на
1
пешеходец. По този повод са привлечени като обвиняеми по ДП №336 -
№**/2024г. по описа на ОД МВР Р. С.Н С. и Н. С. С. и датират отношенията
им с тъжителя В. Г.-прокурор по цитираната преписка.
По делото са представени множество съдебни актове- решения на РРС
по АНД, решения на Административен съд Разград, Административен съд
Силистра , Административен съд Варна, видно от които от години
подсъдимият Н. С. С. и синът му С.Н С. са в спор с правоохранителните и
правораздавателни органи, притежават ли свидетелства за правоуправление,
валидни за категорията, към която се отнася атракционен влак „**“ с
идентификационен номер ** с влекач и прикачени два броя ремаркета.
Същото е в основата и на обвинението на Н. С. С. по ДП №336 - №**/2024г. по
описа на ОД МВР Р. / преписка №**/2024г. на РРП с наблюдаващ прокурор
тъжителят В. Г./.
По делото са представени и част от прокурорските актове по въпросната
преписка, както и по други преписки , касаещи подсъдимия , но същите нямат
отношение към предмета на това производство.
Предмет на това производство е отправена обидна реплика „боклук“ в
изречението „**, щом така правите. Аз за подигравка ли съм?“, която
фигурира в писмен документ, адресиран до прокурора по пр.преписка
**/2024г. на РРП и входиран в деловодството на РРП на 25.02.2025г. На
27.02.2025г. този документ е разпределен на прокурор В.Г. , същият се е
запознал със съдържанието му и обидната квалификация е достигнала до
знанието му.
Не се оспорва от страна на подсъдимия С., че той е изготвил въпросното
писмо и го е подал в РП Р., т.е. авторството е установено. Деянието си, си
същият опитва да оправдае със собствените си възприятия, че е третиран
неблагоприятно като обвиняем по пр.преписка **/2024г. на РРП от страна на
прокурора В. Г.. В тази връзка бил призован за предявяване на материалите от
разследващия полицай за ден, в който имал дело в съд в друг град, а
впоследствие когато отишъл в деловодството на РП Р. за да се запознае с
материалите по делото не му било осигурено подходящо място - стоял прав в
продължение на часове, изнервил се , а в същото време в кабинета на
прокурора имало маса и диван. По този начин, подсъдимият също се счита за
обиден и претендира реторсия.
На първо място тъжителят прокурор В. Г. няма никакво отношение към
датата, за която е призован подс.С. в ОДМВР Р. от разследващия полицай ,
още по-малко да е наясно, че за същия ден има призовка за дело в
административен съд. На следващо място, при запознаване на подсъдимия с
материалите по пр.преписка **/2024г. на РРП, по която е обвиняем,
наблюдаващия прокурор Г. няма задължение да му осигурява място за четене
в служебния си кабинет. За обстоятелствата около запознаване с материалите
по делото е разпитана св.М. Г. –деловодител в РРП. Според нея, в РРП няма
обособена стая , в която страните по делата да се запознават с тях, както и
2
няма практика това да става в кабинетите на прокурорите. Действително
подс.Н. С. е идвал в деловодството да чете материалите по преписка **/2024г.
на РРП, която била обемна, два поредни дни. Първия ден стоял прав в ъгъла на
помещението, до малко шкафче, на което си водел записки. Бил възмутен и
изнервен, говорел нервно, че е недопустимо да стои прав и да го болят
краката. На следващия ден , св.М. Г.-деловодител му направила компромис и
му предоставила своето бюро в деловодството, за да си води спокойно записки
от делото. Всичко тези житейски неудобства, претърпени от Н. С. във връзка
със запознаване с материалите по делото,от които той претендира да е унизен
и обиден не могат да се вменят по никакъв начин във вина на прокурор Г..
Няма изречени от страна на прокурора обидни реплики или извършени
действия. Разпоредбата на чл.146 ал.2 от НК има друг смисъл от влаганото от
подсъдимия Н. С. и в случая няма основание за прилагане на института на
реторсията.

С оглед на така установеното, съдът счете,че подсъдимият Н. С. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.146 ал.1 от НК.
От обективна страна:
Обект на престъплението “обида” са обществени отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на конкретен човек в
обществото, и съответно оценката за личността на това лице. Насочена е към
засягане личната чест и достойнство на адресата на обидата с цел да се
въздейства пряко върху неговите вътреши чувства и преживявания. От
обективна страна Н. С. С. е осъществил изпълнителното деяние на
посоченото престъпление чрез действие, като е казал /написал/ нещо,
унизително за честта и достойнството на В. Г., наричайки го „боклук“ в
писмен документ, адресиран до прокурора по пр.преписка **/2024г. на РРП и
входиран в деловодството на РРП на 25.02.2025г. Няма спор, че думата
„боклук“ , изречена като определение за даден човек изразява негативна
оценка и е обидна. За да е налице обида посредством писмен документ, за
каквато се твърди в настоящия случай, е необходимо обидните изрази да се
съдържат в документ, който не само е адресиран до обидения, но и е получен
от него. В случая документът е предоставен от деловодството на прокурор Г.
на 27.02.2025г. и той се е запознал със съдържанието, съответно обидната
дума е достигнала до знанието му. Предвид, че обидата е резултатно
престъпление, в случая е постигнат и престъпния резултат, а именно засягане
личното достойнство на тъжителя.

Съдът счете, че не доказано обидата да е нанесена публично и да е
разпространена. Документът, изготвен от Н. С. С. е бил предназначен само за
прокурора в наказателното производство, а самото му разпространение не се
дължи на обективните му характеристики и вид. Липсват доказателства за
извършени от подсъдимия действия, свързани с разпространението му.
3
Неговото наличие в интернет-пространството не доказва, че той е попаднал
там именно в резултат от действията на подс. Н. С. С. , доколкото по делото не
се установява по никакъв начин участие на подсъдимия в това
разпространение. В тази връзка беше разпитан свидетелят Т. С.-воден от
тъжителя, който обясни че е видял в социалните мрежи , публикувано писмото
, с пояснение под снимката. Не може да установи обаче, на чия страница е
било това, поради което съдът приема че разпространяването не може да се
вмени във вина на подс.Н. С.. Още повече в самата тъжба не са изложени
твърдения и обстоятелства, че разпространението е в социалните мрежи.
Същото важи и за обвинението, че е нанесена публично. Самото естество на
изпълнителното деяние- написване на обидна квалификация в писмо,
адресирано до наблюдаващия прокурор по конкретно ДП и подаването му в
деловодството на Районна прокуратура, не предполага публичност. Не е
предназначено да стигне до знанието на множество лица, а е по конкретно
дело, където наред с искания на обвиняемия по хода на наказателното
производство е нанесена и обида на прокурора. С оглед на това, подс.Н. С.
беше оправдан по обвинението по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НК.

От субективна страна:
Субект на престъплението „обида” е всяко наказателно отговорно лице.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици, целейки унижението на
тъжителя.
Подбудите за извършване на престъплението са: незачитане на
законите в страната и личното достойнство на гражданите; както посочи и
самият подсъдим е бил афектиран поради множеството дела, по които е
страна, включително и наказателното производство с наблюдаващ прокурор –
тъжителя Г. и напрежението е ескалирало в създалата се ситуация.
С оглед на гореизложеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл.146, ал.1 НК, както от обективна, така и от
субективна страна, призна го за виновен и на осн.чл.78а НК го освободи от
наказателна отговорност ,като му наложи административно наказание „глоба”
в размер на 1000лева.
По отношение на подсъдимия са налице предвидените в чл.78а ал.1 от
НК условия за приложение на института „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. Признат е за
виновен за извършено умишлено престъпление, за което се предвижда по-леко
наказание от „Лишаване от свобода”, а именно глоба от 1 000 лева до 3 000
лева, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел ІV, глава 8 от НК и с престъплението не са причинени имуществени
вреди.
Поради едновременното наличие на горните условия, съдът е задължен
4
да освободи от наказателна отговорност подсъдимия и да му наложи
административно наказание, което е и сторил с присъдата. Съдът е приел,
че глоба в размер на 1000 лева е наказание, което е съобразено със степента на
обществена опасност на дееца и деянието, които са сравнително невисока, с
оглед времето, мястото, начина и обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, вида на изречените обиди. Преценявайки изложените
обстоятелства, съдът е приел, че такова по размер наказание е справедливо и
ще съдейства за постигане целите на специалната и генерална превенция.

По гражданския иск:
Искът намира правното си основание в чл. 45 и сл. ЗЗД, според който
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиго. Искът
е доказан частично по основание и размер. Установи се, че подсъдимият
виновно е осъществил противоправно деяние, представляващо престъпление,
за което е признат за виновен с настоящата присъда. В резултата на същото
тъжителят е претърпял неимуществена вреда, изразила се в неудобство и
страдание, в резултат на засягане на доброто му име и лична самооценка, чрез
написване на унизителна за честта и достойнството му обидна дума –боклук.
Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия и
претърпените от тъжителя неимуществени вреди. Тъжителят се е почувствал
огорчен и унизен, още повече че обидата е отправена във връзка с неговата
работа като прокурор. Преценявайки изложеното съдът е приел, че
последните биха се репарирали от подсъдимия чрез заплащане на тъжителя на
сумата от 500 лева / петстотин лева/ , като искът за разликата до 5 000 лева,
като неоснователен е отхвърлен. В случая като мотивация тъжителят е
посочил, че изпитва неудобство от колегите си и третите лица , които са
разбрали за нанесената обида, но същото не е в причинно-следствена връзка с
престъплението обида, за което е признат за виновен подс. С. и е налице
оправдателен диспозитив.
Подсъдимият Н. С. беше осъден да заплати на В. Г. направените
разноски в размер на 1012,00 лева.
Н. С. беше осъден да заплати на РС Свищов 50,00лв.-ДТ върху
уважения граждански иск.


По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


5
Съобщи за изтекли лични данни