№ 20454
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20231110140003 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „***” ЕАД излага в исковата молба, че ответницата има
качеството на собственик на топлоснабден имот, представляващ ап. 55,
находящ се в гр. София, п.к. 1111, обл, София, общ. Слатина, ул.“***/“, бл***,
*** и е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало
въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот,
чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде установено по отношение на Е. С. К. с ЕГН:**********, че
дължи на „***“ ЕАД сумата от 3 317,38 лева, от крито 2 691,34 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 13.10.2022г. до
1
изплащане на вземането, 587,35 лева - мораторна лихва за забава от
16.10.2019г. до 29,09.2022г., както и суми за дялово разпределение 31,20 лева -
главница за периода от м .09.2019г. до м.О2.2021г., ведно със законната лихва
от 13Л0.2022г, до окончателното изплащане на вземането, и 7,49 лева - лихва
за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата изразява становище за
неоснователност на исковете. Счита за недоказано наличие на облигационно
правоотношение между страните. Оспорва общите условия. Оспорва
количеството и качеството на доставяната топлинна енергия, както и размера
на претендираните вземания.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***с“ ЕООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на
топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
Представена е заповед от 15.11.1990г. на председател на ИК на
ОбНС-Община Слатина, с която е продаден топлоснабдения имот на
2
ответницата. Поради изложеното се установява пасивната й материално-
правна легитимация и качество клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Предвид изложеното
съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите
на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "***" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по
отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 2691,34лева за топлинна
енергия и 31,20лева за дялово разпределение, размерът на лихвата за забава
върху главницата за ТЕ е 581,99лева, върху главницата за дялово
разпределени е 7,49лева.
Предвид изложеното се установява, че ответницата има задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените
от вещото лице размери, като искът за мораторна лихва върху главницата
следва да се отхвърли за разликата от 581,99лева до 587,35лева.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи
условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец
е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на
отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба.
Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане
3
на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото
дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради
това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за
основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната
сума поради акцесорният й характер.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени до предявените
размери.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съобразно с
уважената част от исковете. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 887,69лева, която включва юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева за исковото и заповедното производство. Искът е
отхвърлен за 1/663, като следва да се присъдят разноски в размер на
886,35лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доказателства в тази връзка не
са ангажирани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „***“ ЕАД с ЕИК ***
срещу Е. С. К. с ЕГН:**********, че дължи на „***“ ЕАД сумата от 2691, 34
лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
13.10.2022г. до изплащане на вземането, 581,99 лева - мораторна лихва за
забава от 16.10.2019г. до 29.09.2022г., както и суми за дялово разпределение
31,20 лева - главница за периода от м .09.2019г. до м.02.2021г., ведно със
законната лихва от 13.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и
7,49 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 29.09.2022г., като отхвърля иска
с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД за разликата от
581,99лева до 587,35лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. С. К. с ЕГН:********** да
заплати на „***“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в исковото и заповедното
4
производство в размер на 886,35лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „***с“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5