Решение по дело №873/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1318
Дата: 6 март 2025 г. (в сила от 6 март 2025 г.)
Съдия: Невена Чеуз
Дело: 20241100500873
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1318
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100500873 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ищец в първоинстанционното производство,
чрез процесуален представител – юрк. Д. Н. срещу решение № 17503
/26.10.2023 г. на СРС, 42 състав, постановено по гр.д. 5717/2023 г. С
обжалваното решение са отхвърлени предявените от „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК ********* искове по реда на чл. 422 от
ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 430 ал.1 и ал. 2 от ТЗ срещу И. Х. К.,
ЕГН ********** и М. Х. К., ЕГН **********, и двете на съдебен адрес: гр.
София, ул. **** за признаване за установено, че съществува вземане на ищеца
в размер на 59, 62 лв. – главница по договор за потребителски кредит №
80600КР-АА-6737, сумата от 0,79 лв. – договорна лихва в периода 08.09.2009
г. – 08.10.2009 г. , сумата от 7,99 лв. – наказателна лихва в периода 21.08.2009
г. – 08.10.2009 г., сумата от 281, 53 лв. – обезщетение за забава за периода
09.10.2009 г. – 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. -16.02.2021 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9575/2021 г. по описа на СРС, 42
състав. В жалбата са наведени твърдения, че пълното погасяване на дълга е
реализирано чрез проведено принудително изпълнение по изп. д. 1003/22 г. на
1
ЧСИ – Ц. като към момента на удържане на сумите в изпълнителното
производство нямало влязло в сила решение за недължимост на вземането,
както и възражение от длъжника по чл. 415 от ГПК. Твърди се, че
погасяването на дълга е признаване чрез конклудентни действия на същия.
Изложени са общи съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответниците в първоинстанционното производство И. Х. К., чрез адв. С. З. и
М. Х. К., чрез адв. М. Н., в което са наведени подробни съображения относно
правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.
Претендират се сторените в производството съдебни разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Видно от данните по делото, „ЦКБ“ АД е депозирало пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу И. Х.
К. и М. Х. К. за сумата 59, 62 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № 80600КР-АА-6737, сумата от 0,79 лв. – договорна лихва в периода
08.09.2009 г. – 08.10.2009 г. , сумата от 7,99 лв. – наказателна лихва в периода
21.08.2009 г. – 08.10.2009 г., сумата от 281, 53 лв. – обезщетение за забава за
периода 09.10.2009 г. – 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. -16.02.2021 г., ведно със
законна лихва върху главницата и сторените разноски. Въз основа на
заявлението е образувано гр.д. 9575/21 г. по описа на СРС, 42 състав, който на
20.04.2021 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ за горецитираните суми, както и изпълнителен лист, получен от
заявителя на 17.10.2022 г.
В срока по чл. 414 от ГПК, на 10.11.2022 г. И. Х. К. и М. Х. К. са
депозирали възражения по вземанията на заявителя.
С разпореждане от 23.12.2022 г., СРС, 42 състав е дал указания по чл.
415 ал.1 от ГПК на заявителя, получени от същия на 04.01.2023 г. като с молба
от 01.02.2023 г. са представени доказателства за тяхното изпълнение.
2
В образуваното исково производство са ангажирани доказателства, че
вземането на ищеца е по повод сключен договор за потребителски кредит от
16.10.2006 г. с Л.С.Б. за сумата от 3 000 лв. и срок на до 08.10.2010 г.
Установено в производството е, че кредитополучателят е починал на
04.11.2006 г.
Не е формиран спор между страните, че на 31.10.2007 г. е сключено
споразумение между жалбоподателя в настоящото производство и Х.В.К.,
наследник по закон на починалия кредитополучател, съгласно което е
погасена предсрочно сума в размер на 1 832 лв. и е изготвен нов погасителен
план.
Изслушаната пред СРС, 42 състав съдебно счетоводна експертиза,
приета като неоспорена от страните е установила размера на дължимите от
ответниците в производството, наследници по закон на починалия
кредитополучател, суми.
Страните са формирали спор относно наличието на изтекла
погасителна давност по отношение на процесните по делото вземания дали
основание на първоинстанционния съд да отхвърли заявените претенции. По
отношение вземането за главница, произтичаща от договор за банков кредит е
релевантен общият петгодишен давностен срок, установен в разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД, доколкото изпълнението по тези договори на анюитетни
вноски съставлява изпълнение на части, а не касае периодична претенция,
както е приел и СРС, 42 състав. Падежът на последната анюитетна вноска по
договора за кредит, с оглед сключеното споразумение от 31.10.2007 г., най-
благоприятния момент за настоящия жалбоподател, е 08.10.2009 г. Съобразно
правилата за броене на срокове, петгодишният давностен срок е изтекъл на
08.10.2014 г. Няма данни по делото, а и страните не са навели твърдения, този
срок да е бил спиран или прекъсван на някое от основанията, посочени в чл.
115 - 116 от ЗЗД. Исковата молба следва да се счита предявена на 17.02.2021 г.,
поради което вземането за главница е било погасено по давност, както е приел
и СРС, 42 състав, с оглед надлежното позоваване на последиците на
давността, от страна на ответниците в първоинстанционното производство. С
оглед акцесорния характер на останалите вземания, то същите също следват
да се считат погасени по давност по арг. на чл. 119 от ЗЗД.
Не намират законодателна опора твърденията, заявени в жалбата, че
3
факта на погасяването на дълга е признаване чрез конклудентни действия на
същия. В този смисъл следва да се има предвид, че погасителната давност не
води до погасяване на самото вземане, а само възможността да бъде
принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува и длъжникът
продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничено до
доброволното му изпълнение по арг. на чл. 118 от ЗЗД. Доброволно
изпълнение на дълга в рамките на настоящото производство не е установено.
Изпълнението е реализирано в паралелно развиващото се изпълнително
производство, по повод издаден в производството по чл. 417 от ГПК
изпълнителен лист, чрез предприети от ЧСИ изпълнителни действия, което по
правило изключва доброволния му характер.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемите страни се следват разноски в размер на по 400 лв. – адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, посочени в приложените
списъци по чл. 80 от ГПК и с оглед представените доказателства,
установяващи реалното им заплащане. Заявеното възражение по смисъла на
чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на въззивника и при съблюдаване фактическата и
правна сложност на делото, извършените в рамките на настоящото
производство процесуални действия, броя на заявените искове и тяхната цена,
се възприема като неоснователно от съда в решаващия му състав.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17503 /26.10.2023 г. на СРС, 42 състав,
постановено по гр.д. 5717/2023 г.
ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 87 да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на И. Х. К., ЕГН
********** и М. Х. К., ЕГН **********, и двете на съдебен адрес: гр. София,
ул. **** сумата от по 400 /четиристотин/ лв. на всяка една от двете – съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5