РЕШЕНИЕ
№ 1237
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на М. М. Н. против Наказателно Постановление № 25-0433-
000887/20.05.2025г. на Началника на РУ в ОД-МВР-В., 1 РПУ, с което му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30.00 лева на
основание чл.184 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП.
В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде отменено.
В съдебно заседание редовно призован жалбоподателя не се явява, не се
явява и процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по
жалбата. Изпращат се писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 08.05.2025г. в 11 и 54 часа в гр.В., бул. „С." до №16 жалбоподателят
управлявал велосипед по площи предназначени само за движение на
1
пешеходци.
Бил съставения акт, след което било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел описаната в него фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.81 т.5 от ЗДП. За
него на жалбоподателя на основание чл.184 ал.1 т.1 от ЗДП било наложено
наказание „Глоба" в размер на 30.00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление издадено от компетентен орган в
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на
възз. Н. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не е допуснато нарушение на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което
той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
В хода на съдебното дирене бе изискана информация за организация на
движението на участъка, на който е констатирано нарушението. От Община
Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ сочат, че
2
бул.“С.“ в участъка от бул.“К. Б. I“ до входа на Морската градина,
включително и адрес – бул.“С.“ №16 , е пешеходна зона в централната градска
част на гр.В. – зона с пълна забрана за движение на МПС, разписана в раздел
„Пешеходно движение“ от Генералния план за организация на движението на
територията на община В.. Същият участък не е предвиден за велосипедно
трасе/велосипедна алея, видно от раздел „Велосипедно движение“ от ГПОД.
Съгласно изискванията на ГПОД за тази пешеходна зона на бул.“С.“ в участъка
от бул.“К. Б. I“ до входа на Морската градина, включително и адрес – бул.“С.“
№16 важат монитраните на място пътни знаци – Г 15 „Задължителен път само
за пешеходци“ и знак В9 „Забранено влизането на велосипеди“, и Т17 „Табела
с текст“ – „Пешеходна зона – Забраната важи за електрически превозни
средства“. От община В. сочат, че в участъка няма обособено платно за
движение на МПС и няма обособена велоалея. Посоченият адрес попада в
обхвата на зона регламентирана за движение само на пешеходци и е забранено
влизането и движението на велосипеди в нея. Приложена е извадка от плана,
ведно с поставените пътни знаци.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.81 т.5 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал велосипед на
площ предназначена само за пешеходци. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. От показанията на свидетеля П. и приложените по
делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на посочената дата
в АУАН жалбоподателят е извършил посоченото в акта и в НП нарушение на
ЗДвП, а именно: управлявал е двуколесно ППС - велосипед по площите,
предназначени за пешеходци. Съгласно разпоредбата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП,
на водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено да управлява
превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази
забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години. С оглед на
което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе
предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на
3
него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено.
Забраната да се управлява велосипед по пешеходната зона произтича
директно от закона от разпоредбата на чл. 81, т. 5 от ЗДвП, предвид на което
не е необходимо да се поставят пътни знаци, забраняващи движението на
велосипеди, понеже това е изрично разписано в закона. Ако жалбоподателят
Д. не е знаел за тази забрана, то това представлява незнание на закона, което не
е извинително. Забранителните пътни знаци за движение на велосипеди се
поставят на места, на които принципно е разрешено по закон движението на
такива, но поради някаква друга причина то се забранява с поставения пътен
знак. Там където обаче по закон изначално е забранено движението на
велосипеди, не е необходимо това да се указва и с поставянето на нарочен
пътен знак за тази забрана, защото тя произтича от закона. По същия начин е
забранено управлението на велосипеди по магистрала, но на входовете към
магистралата няма поставени пътни знаци "В-9", които да забраняват
влизането на велосипеди, тъй като тази забрана е изрично разписана в закона
и тя произтича по силата на закона, а не по силата на пътен знак.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като
въззивника е бил длъжен да се съобрази с разпоредбата на закона, но не го е
сторил, а незнанието на закона не е извинително. Той е бил длъжен и
обективно е могъл да спази закона, като не управлява велосипеда по
пешеходната зона, но не го е сторил.
Разпоредбата на чл. 184, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда глоба в размер на
30 лева за водач на пътно превозно средство, което не е моторно, който
наруши правилата за движението по пътищата. Правилно е определена
санкционната норма за извършеното нарушение, като наказанието е във
фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Макар съставът на извършеното нарушение да не предвижда
настъпването на вредни последици и самото нарушение да е формално, то
същото не може да се счете за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението се явява типично, обичайно, тоест не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Освен това чрез него се създава реална опасност за увреждането на здравето и
4
живота на пешеходците, при настъпване на евентуален сблъсък с
велосипедиста, а и актосъставителката при разпита си сподели, че в този
участък имало много жалби и инциденти с блъснати от велосипедисти
пешеходци, включително и малки деца. Всички тези обстоятелства карат съда
да приеме, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От друга
страна съдът намира, че наложената глоба в размер на 30 лева не се явява
прекомерна и несъответна на тежестта на извършеното нарушение, като не би
създала някакви особени трудности на жалбоподателя във връзка със
заплащането й.
Въз основа на горното, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.В. да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 25-0433-
000887/20.05.2025г. на Началника на РУ в ОД-МВР-В., 1 РПУ, с което на М.
М. Н. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 30.00 лева
на основание чл.184 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. М. Н., ЕГН ********** да заплати на ОД–МВР-гр.В.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн.чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6