№ 570
гр. Айтос, 26.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110101075 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е първоначално пред СРС по иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен от ЗД „Б.И."
АД срещу А.Т., във вр. с упражняване на регресни права на застрахователя срещу делинквента,
възникнали след изплащане на застр. обезщетение на трето лице, претърпяло вреди, вследствие на
противоправното поведение на прекия причинител, като се твърди, че ответника е управлявал
процесното МПС с 2,07 промила алкохол в кръвта, както и че е неправоспособен водач.
С определение от 30.09.21 г. съставът на СРС е прекратил производството по иска на осн. чл.
113 ГПК и е изпратил делото по подсъдност на РС Айтос.
Настоящият състав намира, че не е местно компетентен да се произнесе по иска поради
следното. Чл. 113 ГПК предвижда специална местна подсъдност по потребителски спорове, за
спазването на която съдът следи служебно (чл. 119, ал. 3 ГПК). Съгласно чл. 113 ГПК исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Предмет на делото е регресна
претенция на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" срещу
застрахования делинквент – ответника Т., имащ пост.и наст. адрес в гр. А.. Действително
последният е страна по сключен с ищеца договор за застраховка, но отговорността му в
разглежданата хипотеза произтича не от клаузите на договора, а по силата на закона, на специално
извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване (чл. 500 КЗ). Не може да
се приеме, че ответникът има качеството на потребител на застрахователна услуга по см. на чл. 2,
ал. 2 КЗ, респ. същият не попада в обхвата на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което не намира
приложение чл. 113 ГПК (в т.см. по идентичен казус Определение № 1128 от 16.09.2021 г. на ОС -
Бургас по в. ч. гр. д. № 1505/2021 г. и цитираната там практика на ВКС, още и Определение от
18.02.2021 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 91/2021 г., Определение № 1612 от 3.11.2021 г. на ОС
- Бургас по в. ч. гр. д. № 1709/2021 г. по сходни казуси). В случая е неприложим и чл. 115, ал. 2
ГПК. При липсата на основание за специална местна подсъдност, за която съдът да следи
служебно, прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност би било допустимо
единствено след възражение от ответника в законовия срок, каквото в случая не е налице. Поради
изложеното и доколкото съставът счита, че компетентен по образуваното дело е СРС, е налице
основание за повдигане на препирня за подсъдност по см. на чл. 122 ГПК. Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА на осн. чл. 122 ГПК спор за подсъдност пред ОС Бургас (между РС Айтос и СРС)
за разглеждане на предявения иск от " ЗД „Б.И." АД срещу А.Т. с правно основание чл. 500, ал. 1,
1
т. 1 КЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на ОС Бургас за произнасяне по компетентност.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
2