Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер260028., 20 ноември 2020 г. , град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан
Кръстев, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
616 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, моли съда да признае за установено в отношения с ответницата М.Б.Б.,
че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение № 161/23.06.2017 г. по ЧГД № 213/2017 г. на РС
Котел, съобщена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В срока по чл.415,
ал.1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на оспореното вземане - за
сумата 1512.75 лева, представляваща неизплатена от ответницата главница,
дължима по договор за кредит PLUS-10244356,
сключен на 04.07.2013 г. Твърди, че ответницата преустановила плащания на
20.02.2015г. Към него момент били изплатени 19 месечни вноски. Съобразно чл.5
от договора, при неплащане на две или повече вноски цялото задължение ставало
предсрочно изискуемо. Крайната дата на погасяване на кредита била 20.06.2016г.
В
договора бил уговорен 80.53 % годишен процент на разходите и 54.93% годишен
лихвен процент. За периода от 20.02.2015г. до 20.06.2016г. ответницата дължала
възнаградителна лихва в размер на 67.85 лева.
Моли
и за присъждане на мораторна лихва върху неплатената главница в размер на 83.54
лева за периода от 20.03.2015 г. до 11.06.2017 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението на 22.06.2017 г. до
окончателното изпълнение на задължение. Претендира присъждане на разноски в
заповедното и по установителното производства.
Назначеният
на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата – адв. Н.Н. ***,
е подал в срока по чл.131 от ГПК отговор срещу исковата молба, в която исковете
се оспорват с възражения, че липсва договорно правоотношение между страните; че
ищецът не е изпълнил задължението си да даде на ответницата посочената в
договора сума; че ответницата не дължи суми в претендираните размери.
Противопоставя възражение за изтекла погасителна давност за всички суми,
изискуеми преди повече от три години преди подаване на заявлението, т.е. преди
22.06.2015г.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. Исковете се поддържат чрез писмено становище. Разноските се претендират, съобразно представения списък.
Особеният представител поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 04.07.2013г. в град Сливен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за паричен кредит № PLUS-10244356, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 2000.00 лв, която заемателят се задължил да му върне ведно с договорната лихва, на 36 равни погасителни месечни вноски в размер на 122.38 лв. всяка и последна изравнителна в размер на 122.50 лв, като падежът на първата погасителна вноска бил на 19.07.2013 г., а на последната – на 20.06.2016 г. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 54.93 %, а годишният процент на разходите - 80.53 %, като е предвидено какво се включва в ГПР. Кредитът е усвоен същия ден.
В чл.5 от договора е предвидена отговорност на заемателя да заплаща законната лихва в случай на забава.
От приетата по делото съдебносчетоводната експертиза се установява следното : Кредитът бил изцяло усвоен чрез превеждане на сумата по посочена от ответницата банкова сметка. ***.52 лева за погасяване на задълженията по кредита, с които били покрити задълженията по кредита към 21.01.2015г. Към посочената дата размерът на неплатената главница възлиза на 1512.75 лв, дължима за периода от 20.01.2015г. до 20.06.2016г., а на лихвата – 384.47 лв. След посочената дата ответницата направила допълнителни плащания в размер на 576.50 лв, с които погасила част от възнаградителна лихва, както и мораторната лихва, която била начислена от датата на забавата. Размерът на непогасената възнаградителна лихва е 67.85 лв. Размерът на мораторната лихва върху просрочената главница за периода от 20.03.2015г. до 11.06.2017г. е 83.54 лв.
На 22.06.2017 г.
ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, подал до РС Котел заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Б.. Въз основа на
заявлението било образувано частно гражданско дело № 213/2017 г., по което на
23.06.2017 г. било постановено разпореждане № 559, с което е разпоредено да се
издаде заповед за изпълнение срещу длъжницата за сумите, които се претендират и
по настоящото дело.
Тъй като
длъжницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение №
161/23.06.2017г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя
да предяви по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г)
установителен иск за заявеното вземане.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж е универсален правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и упражнява дейността си в България чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България.
Исковата молба,
въз основа на която е образувано настоящото дело, е била подадена в указания
едномесечен срок.
Изложената
фактическа обстановка съдът установи след анализ на събраните писмени
доказателства, които кредитира, съобразно доказателствената сила, която им
придава ГПК. Към доказателствената съвкупност съдът приобщи и изготвената
счетоводна експертиза, след като съобрази, че дава отговори на поставените
въпроси.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, заемодател, и ответницата, заемател, са
сключили договор за потребителски паричен заем, по силата на който заемодателят
предоставил на ответницата парична сума срещу задължението за връщането
ù с изрично уговорено оскъпяване, имащо характер на възнаградителна
лихва. Договорната връзка е породила както права, така и задълженията между
страните. Сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е
сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие. Разпоредбите
за търговските сделки се прилагат и за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ.
Тъй като в ТЗ липсва специална уредба на договора за кредит се прилагат
правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както и на ЗПК.
Ответницата има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите и следователно се ползва от закрилата на този закон и на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Съдът е задължен да изследва служебно дали договорът е действителен като съобразен с императивните норми на закона, независимо че не са релевирани изрични възражения в този смисъл.
Липсват очевидни нарушения на формата, установени в ЗПК, в редакция му, актуална към датата на сключване – ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г, и съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК. Съдът не установи нарушение на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 от ЗПК (ДВ, бр. 30 от 26.03.2013г), водещи до недействителност на договора – чл.22 от ЗПК.
Договорната връзка е породила
както права, така и задълженията между страните. Кредиторът е изпълнил всичките
си задължения по договора, поради което той се счита за изправната страна. След
като кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя
уговорената в договора парична сума, за длъжника се е породило насрещно
задължение да я върне ведно с уговорения годишен процент на разходите, съгласно
уговореното с погасителния план чрез 36 месечни вноски на точен падеж. Установи
се, че ответницата не е платила част от главницата в размер 1512.75 лв. По
делото не са представени доказателства, че това задължение е недължимо. По тези
причини съдът приема, че искът с правно основание
чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.422 от ГПК е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 67.85 лева също се явява основателен. При извършената служебна проверка на клаузата за възнаградителна лихва съдът не установи тя да е недействителна на основание чл.26 от ЗЗД или като неравноправна. Доколкото не са противопоставени възражения срещу действителността на тази клауза, съдът не дължи излагане на подробни съображения в тази насока.
Искът с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за мораторна лихва е изцяло основателен. Мораторната лихва е начислена след изпадане на ответницата в забава до подаване на заявлението в съда. Основанието на този иск произтича от чл.5 от договора, според който при забава на плащане на задълженията заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. В случая са неприложими постановките в т.2 от ТР № 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК, тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем. Простото неплащане на две или повече последователни месечни вноски не е довело до автоматична предсрочна изискуемост на кредита така както гласи текстът на клаузата на чл.5. Съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК, т.18, ефектът на предсрочната изискуемост настъпва с достигане на изявлението на кредитодателя до кредитополучателя. В настоящия случай не са представени доказателства в такава насока, нито дори се твърди изпращане на такова съобщение.
Неоснователно се явява възражението в отговора за погасяване на задълженията по давност. Давността е прекъсната с подаване на заявлението на 22.06.2017г. и е очевидно, че дотогава не са изтекли давностните срокове по чл.110 от ЗЗД нито за главницата (пет години), нито за лихвите (три години).
По претенциите за
разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са предмет на установителния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират, съобразно представен списък, както следва : по заповедното производстство – 33.28 лв държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение; по установителното производство – 127.23 лв държавна такса, 100.00 лв юрисконсултско възнаграждение, 230.00 лева възнаграждение за вещото лице и 346.50 лева възнаграждение на особения представител.
По заповедното производство : Претендираното юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер, поради което следва да се уважи. Следователно по заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на претендирания от 83.28 лева, в това число и платената държавна такса.
По установителното производство следва да се
присъдят всичките претендирани по списък разноски, съобразно пълната
основателност на предявените искове.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по реда на
чл.422 от ГПК в отношенията между ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град
София, п.к. 1766, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, и ответницата М.Б.Б.,
ЕГН **********,***, че ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 161/23.06.2017 г. по частно
гражданско дело № 213/2017 г. на РС Котел, както следва : 1512.75 лева (хиляда петстотин и дванадесет лева и седемдесет и пет
стот), представляваща неизплатена от ответницата главница, дължима по договор
за кредит PLUS- 10244354, сключен на 04.07.2013 г., 67.85 лева (шестдесет и
седем лева и осемдесет и пет стот), представляващи възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2015г. до 20.06.2016г., 83.54 лева (осемдесет и три лева и
петдесет и четири лева), представляващи мораторна лихва за периода от
20.03.2015г. до 11.06.2017г., както и законната лихва от 22.06.2017г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.Б., с
посочени данни, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, с посочени данни, сумата 83.28
лева (осемдесет и три лева и двадесет и осем стот),
представляващи направени по ЧГД № 213/2017г. на РС Котел разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.Б., с
посочени данни, да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон
България, с посочени данни, сумата 803.73 лева (осемстотин и
три лева и седемдесет и три стот), представляващи направени по настоящото дело
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ОС Сливен с възиввна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :