Решение по дело №1974/2022 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 42
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Дело: 20221810101974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Б., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т.В. Б.
като разгледа докладваното от И.Цв. Т. А. Гражданско дело №
20221810101974 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
”А. за с. на в.”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д.,
бул.Д-р П. Д. №*, офис сграда лабиринт, ет.*, офис *, с ЕИК:*, чрез пълномощник
юрисконсулт Ц. П., моли да бъде признато за установено по отношение на В. Х. Н. от Б.,
ул.Х. А.№*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед
№ * за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.07.2022г. по ч.гр.д.№
1362/2022г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 1685.93 лева /хиляда
шестстотин осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № *, сключен на 07.02.2018г., както и за сумата от 265.33
лева /двеста шестдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 11.10.2018г. до 15.10.2019 г., както и за сумата от 750.77 лева
/седемстотин и петдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава за периода от 12.10.2018г. до 27.07.2022г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 27.07.2022г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното
производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Ц. П. е депозирала молба с вх.
№707 от 01.02.2023г. по ел. пощата на съда, с което заявява, че поддържа предявените
искове и моли съда да постанови неприсъствено съдебно решение, с което да уважи
исковете при условията на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.
Ответникът- В. Х. Н. от Б., не е направила възражение по исковете и не е
представила писмен отговор в предвидения в закона срок, след като на 21.11.2022г. е
получила лично разпореждане по чл.131 от ГПК, съобщение, препис от исковата молба и
приложенията към нея.
1
В съдебно заседание на 20.02.2023г. ответникът В. Х. Н., която на 23.01.2023г. е
получила призовка за делото и е редовно призована, не се явява, не изпраща представител и
не взема становище по исковете, както и не е направила искане делото да се гледа в нейно
отсъствие.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно приложеното копие от ч.гр.д. № 1362/2022г. по описа на РС-Б., се
установява, че на основание чл.410 от ГПК на 29.07.2022г. е разпоредено по искане на
ищеца издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № * от
29.07.2022г. по ч.гр.д.№ 1362/2022г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парични
задължения от страна на ответника, за това, че последният има не заплатени задължения,
произтичащи от сключен Договор за потребителски кредит № * от 07.02.2018г. между „Т.Б.
А. Б.“ЕАД като кредитор и ответника В. Х. Н. като потребител с краен срок на плащане на
месечните вноски на 15.10.2019г., като вземанията са прехвърлени от „Т.Б. А. Б.“ЕАД на
ищеца „А. за с. на в.“ЕАД с Приложение №1 от 29.10.2021г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., а именно за следните суми: за сумата-
главница от 1685.93 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
*, сключен на 07.02.2018г., както и за сумата от 265.33 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 11.10.2018г. до 15.10.2019г., както и за сумата от 750.77 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2018г. до 27.07.2022г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 27.07.2022г. /датата на подаване
на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Горната заповед е връчена на длъжника В. Х. Н. лично на 15.08.2022г. Депозирала е
възражение с вх.№4768 от 02.09.2022г., в което е посочила, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение; в договора за потребителски кредит са
налице клаузи, които са недействителни, а въз основа на тях е възникнало за нея парично
задължение; уговореното обезщетение за забава е прекомерно и непосилно за нея. С
разпореждане № 1005 от 16.09.2022г. е била дадена възможност на ищеца да предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си, като съобщението е връчено на
28.09.2022г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 1974/2022г. по описа на
РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана в РС-Б. на 28.10.2022г.,
изпратена по куриер с дата от 27.10.2022г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в
ГПК.
Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, заверени копия от:
Договор за потребителски кредит № * от 07.02.2018г., от заявление-декларация за
установяване на договорни отношения, от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 31.08.2018г., от Приложение № 2 към Рамков договор за продажба на вземания
(цесия) от 31.08.2018г., от Приложение № 3 към Рамков договор за продажба на вземания
(цесия) от 31.08.2018г., от Приложение № 4 към Рамков договор за продажба на вземания
(цесия) от 31.08.2018г., от Приложение № 5 към Рамков договор за продажба на вземания
(цесия) от 31.08.2018г., от Приложение № 2 към Рамков договор за продажба на вземания
(цесия) от 31.08.2018г., сключен между „Т.Б. А. Б.“ ЕАД и „А. за с. на в.“ ЕАД, изменен и
допълнен с Анекс от 29.10.2021г., от Приложение № 1/29.10.2021г. към Рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018г.-л.3, от пълномощно, от Анекс към Рамков
договор за продажба на вземания (цесия) между „Т.Б. А. Б.“ ЕАД и „А. за с. на в.“ ЕАД от
31.08.2018г., от уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) изх. №
УПЦ-П-ТБИ/* от 29.10.2021г. и от известие за доставяне.
2
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК са допустими, тъй като ищецът има правен интерес, същите са предявени в срока,
регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК и между надлежни страни.
Във връченото Разпореждане по чл.131 и сл. от ГПК заедно с препис от исковата молба,
приложенията и съобщението, ответникът е бил предупреден, че при непредставяне на
отговор в указания срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направено
искане за разглеждането му в отсъствие на ответника, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е подал отговор
на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото на 20 февруари 2023г.
В исковата молба и в първото по делото заседание ищецът, чрез депозирана молба е
поискал постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Формалните предпоставки по чл. 238, ал.1 от ГПК са налице: ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание – чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице е и материалноправната предпоставка по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение по отношение на ответника, с
което да уважи предявените искове.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 104.04лв. за направени разноски в хода на заповедното
производство / по ч.гр.д.№ 1362/2022г. по описа на БРС/, както да заплати и сумата от
163.40лв. за направени разноски по настоящето дело за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на В.
Х. Н. от Б., ул.Х. А.№*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на ”А. за с. на
в.”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д., бул.Д-р П. Д. №*,
офис сграда лабиринт, ет.*, офис *, с ЕИК:*, за което е издадена Заповед № * за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.07.2022г. по ч.гр.д.№ 1362/2022г. по описа
на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 1685.93 лева /хиляда шестстотин осемдесет и
пет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № *, сключен на 07.02.2018г., както и за сумата от 265.33 лева
/двеста шестдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода от 11.10.2018г. до 15.10.2019 г., както и за сумата от 750.77 лева /седемстотин и
петдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.10.2018г. до 27.07.2022г., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 27.07.2022г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
3
ОСЪЖДА В. Х. Н. от Б., ул.Х. А.№*, с ЕГН: ********** да заплати на ”А. за с. на
в.”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М. Д., бул.Д-р П. Д. №*,
офис сграда лабиринт, ет.*, офис *, с ЕИК:* сумата от 104.04лв./сто и четири лева и 4
стотинки/ за направени разноски в хода на заповедното производство /по ч.гр.д.№
1362/2022г. по описа на РС-Б./, както да заплати и сумата от 163.40лв./сто шестдесет и три
лева и 40 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не
подлежи на обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се
връчи на страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено В. Х. Н., че
може да поиска от ОС-С. неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от
неприсъственото решение.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4