Определение по в. гр. дело №5438/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 12350
Дата: 21 май 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Атанасова
Дело: 20191100505438
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 21.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Б въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

Мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 5438 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 443710/04.07.2018г., постановено по гр.д. № 71463/2015г. по описа на СРС, 50ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове за признаване на установено, че К.Г.И. и Ф.Л.И. дължат в условията на разделна отговорност при квоти от ½, сумата в размер на 1298.56 лева – главница представляваща стойността на незаплатената и доставена топлинна енергия за периода от м.07.2012г. до м.04.2014г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. „******, аб.№ 371275, сумата от 239.99 лева – законна лихва за забава от 31.08.2012г. до 28.07.2015г., сумата от 6.12 лева – разпределение на топлинна енергия за периода м.07.2012г. – м.04.2014г. и сумата от 0.91 лева – законна лихва за забава за периода от 31.08.2012г. до 28.07.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 46874/2015г. по описа на СРС, ГО, 50ти състав.    

            След извършване на служебна проверка по реда на чл. 267 от ГПК въззивният съд установи, че е налице несъответствие между формираната от Софийски районен съда воля в мотивите на обжалваното решение и обективирането и в диспозитива на същото. В мотивите на решението съдът е посочил, че претенцията на ищцовото дружество е за признаване за установено, че ответниците дължат разделно при квоти от ½ сума в размер на 2609.35 лева – главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден имот в периода от м.07.2012г. до м.04.2015г. и мораторна лихва в размер на 481.80 лева за период от 31.08.2012г. до 28.07.2015г. или че всеки един от ответниците дължи по 1298.56 лева – главница представляваща стойността на незаплатената и доставена топлинна енергия за периода от м.07.2012г. до м.04.2014г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. „******, аб.№ 371275, 239.99 лева – законна лихва за забава от 31.08.2012г. до 28.07.2015г., 6.12 лева – разпределение на топлинна енергия за периода м.07.2012г. – м.04.2014г. и 0.91 лева – законна лихва за забава за периода от 31.08.2012г. до 28.07.2015г. Първоинстанционният съд е посочил в мотивите си още,че предявените искове се явяват недоказания, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Същевременно в диспозитива на решението съдът е посочил, че отхвърля предявените срещу двамата ответници искове за установяването, че двамата дължат в условията на разделна отговорност при квоти от ½ сумата в размер на 1298.56 лева, а не  по 1298.56 лева (както е посочено в мотивите)  – главница представляваща стойността на незаплатената и доставена топлинна енергия за периода от м.07.2012г. до м.04.2014г. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул. „******, аб.№ 371275, сумата от 239.99 лева, а не по 239.99 лева  – законна лихва за забава от 31.08.2012г. до 28.07.2015г., сумата от 6.12 лева, а не по 6.12 лева  – разпределение на топлинна енергия за периода м.07.2012г. – м.04.2014г. и сумата от 0.91 лева, а не по 0.91 лева – законна лихва за забава за периода от 31.08.2012г. до 28.07.2015г.

            Настоящият състав намира, че така констатираните несъответствия между мотиви и диспозитив в решението на Софийски районен съд представлява очевидна фактическа грешка, доколкото с оглед практиката на ВКС, обективирана в решение № 138/03.12.2014г. по гр.д. № 1982/2014г., на ВКС, ІІ г.о., решение № 321/26.09.2012г. по гр. д. № 54/2012г. на ВКС, І г.о., решение № 168/02.08.2013г. по гр.д. № 580/2012г. на ВКС, ІV г.о, очевидна фактическа грешка е налице когато първоинстанционният съд е формирал волята си в мотивите на решението, но същата е погрешно изразена в диспозитива на решението.

Предвид изложеното, съдът счита, че делото следва да бъде прекратено и върнато на Софийски районен съд за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка.

След изпълнение на настоящите указания, делото следва да бъде върнато обратно на Софийски градски съд, ГО, ІV Б въззивен състав за произнасяне по въззивната жалба.

Воден от горното,  Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр. дело № 5438 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, ГО, ІV Б въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд,  Гражданско отделение, 50-ти състав за провеждане на производство по реда на чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 443710/04.07.2018г., постановено по гр.д. № 71463/2015г. по описа на СРС, 50ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

 

 

                  

 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.