Р
Е Ш Е
Н И Е
№
21.03.2016 година, град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ
СЪСТАВ в проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и шестнадесета
година открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
При участието на секретар Г.Д. разгледа
гражданско дело № 2249 по описа на съда за 2013 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано
след като с решение № 121 от 21.03.2013г. по в.гр.д.№ 741 по
описа за 2012г. на Окръжен съд – Добрич е обезсилено изцяло решение № 86 от
6.07.2012г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 5401/2011г. и делото е върнато за
ново разглеждане от Добричкия районен съд в друг състав от стадия му по
временастъпване на процесуалното
правоприемство в лицето на ищеца И.Й.Ш., починал на 10.05.2009г.
Подадена е искова молба от Д.Н.Б. ЕГН **********
***; А.А. Ш. ЕГН ********** ***; Х.Й.Ш. ЕГН ********** ***; И.Й.Ш. ЕГН ********** ***; Я.Й.Ш. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш.
ЕГН ********** ***; В.В.Ш. ЕГН ********** ***, вилна зона****; Ю.Г.С. ЕГН **********
***; Г.Д.П. ЕГН ********** ***; М.Д.Ш. ЕГН ********** *** (В. И.) № ***, вх. ***,
ет. ***, ап. ****, с която против А.К.И.
*** и Й.К.И. ***, е предявен иск за
установяване на престъпни обстоятелства при съставянето на документ - нотариално
удостоверен препис от предварителен договор от 5.12.1941г., заверен под № ***
от Заместник - околийски съдия Н.С..
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: наследодателят на ищците – Д.К. ***, починал на 25.12.1948г.,
притежавал 17 дка земеделска земя в землището на село К., община Б.. По искане
на ищците ОС „Земеделие и гори“ град Б. им признала и възстановила
собствеността върху тази земя. Ответниците – наследници на К. И., повдигнали
спор за материално право за собствеността върху тези земи, разгледан по гр.д.№
13/1997г. по описа на БРС. За доказване на твърдението си, че земите са били
притежание на наследодателя им преди обобществяването им представили пред
Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№ 96/1998г. предварителен договор с нотариална
заверка като препис, рег. № 666 от 05.12.1941г., извършена от зам.околийски
съдия Н.С.. Този препис бил видимо манипулира, защото липсвали части от текста,
от гербовите марки и от печати. Подписът за наследодателя на ищците Д.К. И. не
бил автентичен, защото той не бил подписал този договор. Нотариалната заверка
на подписите не била извършена от длъжностното лице, описано в нотариалното
удостоверяване, защото на датата, посочена в същото, той не е изпълнявал
функциите на заеманата длъжност (след 07.07.1941г.), тъй като е бил повикан във
войската за временно обучение, съгласно Доклад от съдебен инспектор до
Министъра на правосъдието от 27.10.1942г., представляващ извлечение от ЦДА, ф.
№ 242 К, оп. № 3, арх.ед. 631 № 7/20.12.2004г. Ищците сезирали прокуратурата за
използването на неистинския документ от ответниците; извършената проверка
изключвала наличието на престъпни обстоятелства при съставянето на неистинския
документ, предвид на изтеклата абсолютна давност по отношение на съставителите
на документа, както и умисъла на лицата, които го използвали и не предприела
наказателно преследване по отношение на същите – така постановление на ДОП по
преписка № 1705/2007г. Отправено е искане за установяване, че документът: нотариално
удостоверен препис от предварителен договор от 5.12.1941г., заверен под № 666
от Помощник - околийски съдия Н.С. (представен от ответниците по в.гр.д.№
96/1998г. със заверка за верност от адв. Г., л. 252 от делото) е съставен при
условията на престъпни обстоятелства, защото подписът за продавач не е положен
от Д.К. И., както и нотариално удостоверяване № *** от 05.12.1941г. не е
извършено от Помощник околийски съдия Н. Б. С., тъй като той не е бил на работа
на датата на нотариалното удостоверяване и подписът не е негов.
В първото по делото съдебно заседание,
проведено на 30.09.2008г., по гр.д.№ 106/2008г. по описа на Районен съд – Б.,
пълномощникът на ищците изрично е уточнил, че съставен при условията на
престъпни обстоятелства е именно заверен под № **** препис от оригинал на
предварителен договор от 05.12.1941г. с рег. № ***.
С допълнителна молба от 13.02.2009г. (л.142
и 144 от гр.д.№ 106/2008г. по описа на Районен съд – Б.), след дадени указания
от съда за отстраняване нередовност на исковата молба, ищците са уточнили, че
процесният документ е съставен вероятно в периода юни 1943г. – ноември 2000г. от
неизвестен извършител, който е имитирал (подправил) подписите на съдия С. и на Д.К.И..
Тъй като атакуваният документ е частен по отношение на съставянето му от частни
лица и официален по отношение на нотариалната заверка, се твърди неистинност на
целия документ, респ. твърди се неавтентичност - не са автентични подписите на Д.К.И.
и съдия Н.С. и неверност - материализираните в документите изявления не са
направени от тях. Посочено е, че номерът на нотариалното удостоверяване (666)
вероятно е избран произволно от извършителя (така удостоверение № 752 от
03.07.2001г. на СВп при БРС). Освен това липсата на имената и подписите на
двама свидетели на действителното полагане на подписите на страните по договора
прави документа неавтентичен.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговор, с
който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Недопустимостта е
обоснована с отсъствието на основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5, чл. 25 чл. 26
от НПК - с постановление на Районна прокуратура - Б. било отказано образуване
на наказателно производство по причина, че липсват данни за извършено
престъпление и поради това разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК е неприложима.
Отрича се правният интерес на ищците от водене на иска по следните съображения:
оспореният с исковата молба препис от предварителен договор от 05.12.1941г. бил
представен по гр.дело № 13/1997г. по описа на Районен съд - Б., по което между
същите страни бил разрешен с влязло в сила решение спор относно право на
собственост върху земеделски земи от 17 дка в село К., община Б.; с това
решение със сила на пресъдено нещо било прието, че оспорения документ - предварителен
договор се ползва с доказателствена стойност за отразените в него факти, а ищците
се стремят да ревизират по недопустим начин влезли в сила съдебни решения с
настоящия процес.
След настъпилата на 10.05.2009г. смърт
на ищеца И.Й.Ш. процесуалните му правоприемници по чл. 229 от ГПК – наследниците
му С.Г.Ш. ***, И.И.Ш. *** и Р. И. *** поддържат предявения иск.
След настъпилата на 16.08.2008г. смърт
на ищцата А.А. Ш. нейни правоприемници – наследници по закон са останалите ищци
(които поддържат иска) и лицата М. А. У., Р. А. У. и В. Г. У. С определение от 08.06.2012г. по
отношение на последните трима производството по делото е прекратено поради
оттегляне на иска.
Въз основа събраните по делото
доказателства и доводите на страните съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищците са наследници по закон на Д.К.И.,
починал на 25.12.1948г. (така представени удостоверения за наследници № 70/17.04.2000г.
и № 006385/22.06.2006г.).
На 05.12.1941г. между Д.К. И. и К. Д.И.
е сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите за покупко - продажба
на недвижим имот - нива с площ 19 дка в село К., община Б., местността „***”, в
който изрично е отбелязано, че владението е предадено на купувача. Нотариалното
удостоверяване (засвидетелстване) на подписите на договарящите е извършено от Н.С.
– Заместник околийски съдия, под № 665/05.12.1941г.
Земеделска земя в посоченото количество
е било възстановено от ПК – Б. първоначално на наследниците на К. Д.И.; в
последствие (след съдебно производство) е отказано реституиране на земята в
полза на наследниците на К. Д.И., защото тя е възстановена в лицето на наследниците
на Д.К. И.. Наследниците на К. И. са предявили срещу наследниците на Д. И.
искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за земята, предмет на предварителния договор
от 05.12.1941г., за разглеждането на които е образувано гр.д.№ 13/1997г. по
описа на БРС. Пред Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№ 96/1998г. в заседание от
29.11.2000г. процесуален представител на наследниците на К. И. е представил (на
л. 252) заверено за вярност от него (адвоката) ксерокскопие на нотариално
удостоверен препис от предварителен договор от 05.12.1941г. с рег. № 665,
заверен под № 666 от Заместник - околийски съдия Н.С.. Въззивният съд е приел
този договор като писмено доказателство от категорията на тези по чл. 12, ал. 7
от ЗСПЗЗ, поради което изтеклата придобивна давност с начало установеното по
предварителния договор владение е направила наследниците на купувача по него
собственици на земята.
С Постановление от 30.06.2003г. на Върховна
касационна прокуратура е оставена без уважение жалбата на ищеца Д.Н.Б. срещу
постановление на Апелативна прокуратура – В. и Окръжна прокуратура – Д., с
които е прието, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер по
чл. 316 вр. чл. 309 от НК от ответниците по гр.д.№ 13/1997г. по описа на БРС –
ползване на неистински или преправен документ по гражданското дело, когато от
тях за самото съставяне не може да се търси отговорност. С постановление от
11.09.2007г. на Окръжна прокуратура – Добрич по преписка № 1705/10.09.2007г. е
потвърдено постановлението на Районна прокуратура – Б. от 20.03.2007г. по
преписка № 97/2007г., с което е отказано образуване на наказателно производство
поради липса на данни за извършено престъпление, като в мотивите на
постановлението е прието, че времето от 05.12.1941г. (приета за момент на
съставяне на документа) до сега (65 години) погасява всяка възможност за
търсене на наказателна отговорност, свързана със създаването на документа. В
настоящото производство, след отстраняване нередовност на исковата молба, въз
основа дадени указания от съда по гр.д.№ 106/2008г. но БРС, с молби вх. № 693 и
694 от 13.02.2009г. (л. 142 и 144 от делото на БРС), се твърди извършена
документна подправка по чл. 308 – 309 от НК (съответно чл. 242 и 247 от НК, Обн.,
Изв., бр. 13 от 13.02.1951г., отм. бр. 26 от 2.04.1968г., в сила от 1.05.1968г.;
чл. 352 и 361 от Наказателния закон, Обн., ДВ, бр. 40 от 21.02.1896г.; отм. бр.
26 от 02.04.1968г., в сила от 01.05.1968г.), като при подправката е засегнат едновременно
частният документ (неистинност на подписа на продавача по предварителния
договор) и нотариалната заверка (неистинност на подписа на зам.околийския
съдия, извършил нотариалното засвидетелстване на верност на препис от
оригинал). Искът по чл. 124, ал. 5 от ГПК е допустим - наказателно преследване
не може да бъде възбудено, защото наказателната отговорност е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност. Представените по делото прокурорски
постановления установяват отказа на органите на прокуратурата да образуват
наказателно производство за използване на неистински или преправен документ (по
чл. 316 вр. чл. 309 от НК) по причина, че липсват данни за извършено
престъпление от А.К.И. и Й.К.И.. В
настоящото производство се навеждат доводи за извършени други престъпления от
неизвестен извършител. Наказателното преследване е изключено по давност, защото
не е възбудено в сроковете по чл. 80, ал. 1 от НК и по чл. 80, ал. 3 от НК.
Погасителната давност за престъпление, извършено в периода от 1943г. до ноември
2000г. (по твърдение на ищците след тяхното уточнение с молба от 13.02.2009г.)
е изтекла най-късно през ноември 2015г. (в хода на настоящото производство),
поради което наказателно преследване вече не може да бъде възбудено. Това
определя иска като допустим. Тук следва да се отбележи и това, че дали искът по
чл. 124, ал. 5 от ГПК е допустим преценява съдът, който е сезиран с него. При
тази си преценка съдът не е обвързан от становището на прокуратурата. Затова
искът е допустим и когато прокуратурата е прекратила наказателното преследване
поради липса на данни, че деецът е извършил деянието или че то не е
престъпление (така проф. д-р Ж.Сталев, Българско гражданско процесуално право,
ИК Сиела, 2000г., стр. 198).
Налице е правен интерес от предявяване
на иска. Оспореният документ е бил представен по в.гр.дело № 96/1998г. по описа
на ДОС; и въз основа на него въззивният съд е признал, че възстановената с
решение № 61/04.12.1995г. по адм.д. № 553/94г. на Районен съд - Б. и с решение
№ 127/14.02.1996г. по преписка № К 146/10.02.1992г. на ПК - Б. на наследници на
Д.К. И. земеделска земя с площ 17 дка в землището на село К., общ.Б.,
местността Ендектарла, е собственост на К.дин /К./ Д.И., починал на 19.07.1977г.
и следва да се възстанови на неговите наследници (сега ответници), като въз
основа преписа на предварителния договор е обоснован доказателствен извод за
установено начало на давностно владение. При евентуално позитивно решение по настоящото дело за ищците би възникнала
възможност за провеждане на извънредния способ по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК
за отмяна на влязлото в сила решение на ДОС, като тук не се коментира
евентуалната основателност на тази молба.
Когато се претендира установяване на
престъпно обстоятелство по реда на ГПК, следва да се има предвид, че съдът
трябва да обсъди наличието или отсъствието на всички елементи от фактическия
състав на престъплението - както обективните, така и субективните. В този
смисъл следва да се има предвид, че за съставомерността на деянието по чл. 309
от НК от обективна страна е необходимо освен съставянето на неистински частен
документ още и неговата употреба от дееца, за да докаже, че съществува или не
съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или
някое правно отношение, което означава, че деянието ще бъде довършено, когато
документът е употребен, т. е. когато е осъществена и втората съставка на
двуактното престъпление (употребата е налице при представяне на документа пред
съответното длъжностно или частно лице).
По съществото на спора с участието на
конституираните наследници на починалия на 10.05.2009г. ищец И.Й.Ш. след
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане са събрани
писмени доказателства; заключение по съдебно - графическа експертиза на вещо
лице Щ.К.Н., вписан в списъка на БОС (л. 57 от том І на делото); заключение по
съдебно - почеркова (графическа) експертиза на три вещи лица – Х.Д.С. (по
списъка на БОС), Щ.К.Н. (изготвил единичната експертиза) и Г.И.Д., вписан в
списъка на ВОС (л. 115 от том І на делото); повторно заключение по съдебно –
почеркова експертиза на други три вещи лица (специалисти от ЦЕКИИ към НИКК –
МВР, София) П.Х.Т., И.Е.С. и К.В.И. (л. 384 от том ІІ на делото); допълнително
заключение от същите вещи лица (л. 545 от том ІІ на делото).
Нотариалното засвидетелстване с рег. №
666 на препис от оригинал на предварителен договор с нотариална заверка на
подписите с рег. № 665 е извършено на датата на самото засвидетелстване на
подписите на договарящите – 05.12.1941г. Съгласно чл. 36 от Закона за
нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариалните дела - ЗНОСКИНД
(утвърден с Указ № 14 от 31.01.1885г., обн. ДВ бр. 15 от 14.02.1885г.,.., доп.
ДВ бр. 119 от 01.01.1941г., отм. 1948г.) всякакви договори, освен изброените в
чл. 31 и 32, могат да се извършват частно и да се представят за засвидетелстване
на нотариуса или на околийския съдия, ако страните желаят. Преписи от
първообразните актове също могат да се представят за засвидетелстване. Чл. 38
изисква на издаваните преписи, справки, засвидетелствувания да се прилага
печата на нотариуса или околийския съдия и да се означава номерът, под който
засвидетелстването е записано в регистъра и времето на издаването. Извършените
засвидетелствания се означават от нотариуса/околийския съдия в регистрите по
реда, установен в чл. 38 (така чл. 87). Засвидетелстването истинността на
подписите се извършва върху самия подписан документ (чл. 93). Действията при
засвидетелстване верността на преписите са указани в чл. 90. Самоличността на
лицата, които не са известни на околийския съдия, трябва да бъде удостоверена
по установения ред в чл. 41 и 42 със забележка за това в засвидетелстването –
от две грамотни познати тем лица, а когато не е възможно да се увери в
самоличността на някой от участващите, или когато засвидетелстване
самоличността няма повече от едно лице, околийският съдия споменава за това в
засвидетелстването със забележка, имал ли е други доказателства и сведения пред
вид относително самоличността, какви именно, или не. Върху засвидетелствания
като препис от оригинала на предварителния договор е поставен щемпел за
удостоверяване на подписите на договарящите, в чиято самоличност
зам.околийският съдия се е уверил въз основа представени му лични карти, както
и щемпел за удостоверяване верността на преписа, снет от оригинала. Липсват
имена на двама свидетели, но това е било допустимо по разпоредбата на чл. 42 от
ЗНОСКИНД, а липсата на нарочна бележка за това съставлява нарушение на
изискванията за форма на нотариалното засвидетелстване, което само по себе си
не сочи на престъпното съставяне на документа като неистински (не от лицето,
сочено за негов автор). Неавтентичност на положените щемпели и на печата на
околийския съдия по делото не е установена.
Предварителен договор с нотариална
заверка на подписите с рег. № 665 е вписан по партида № 108 на Д.К. И. със
записка № 28, том І от 02.06.1943г. (така копие от партида № 108 на л. 251 от
гр.д.№ 13/2007г. по описа на БРС, удостоверение № 15 от 08.01.1999г. на Съдия
по вписванията при БРС и официално заверен препис от Служба по вписванията – Б.
на самата записка на л. 13 и 14 от том І от настоящото дело – в опровержение на
удостоверение 752/2001г. на Съдията по вписванията при БРС, на л. 26 от гр.д.№
106/2008г. на БРС). По делото не е изследван въпросът дали изобщо в регистъра
на съда за дата 05.12.2014г. липсва записване (регистриране) на извършеното под
номер 665 нотариално засвидетелстване, за да се приеме за доказано твърдението
на ищците, че такова действие не е регистрирано в регистъра и не съществува
реално, а номерата 665 и 666 са избрани произволно от съставителя на документа.
Очевидно, според приетия официално заверен препис от Служба по вписванията – Б.
на записка за вписване № 28, том І от 02.06.1943г. предварителният договор е
вписан от приобретателя по него на основание чл. 25 от Закона против спекулата
с недвижими имоти, обн., ДВ, бр. 13 от 13.02.1942г., изм. и доп. ДВ, бр. 79 от
09.04.1943г.), който предвижда изискването за вписване в тримесечен срок от
влизане в сила на закона на договорите за обещание за продажба на недвижим
имот, сключени до 06.12.1941г., по които купувачът се намира във владение на
имота, като условие за прехвърляне правото на собственост от момента на
вписването. Изискване за вписване преди влизане в сила на допълнението на
закона (ДВ, бр. 79 от 09.04.1943г.) няма и за това от невписването на
предварителния договор преди този момент не може да се съди за престъпното му
съставяне, а както вече се посочи ищците не са представили доказателства, от
които да е видно, че в регистъра на нотариалните засвидетелствания за 2041г.
липсва отразяване за извършеното от зам.околийския съдия Н.С. удостоверяване на
подписите на договарящите по предварителния договор с номер 665 от 05.12.2041г.
За доказване невъзможността
зам.околийският съдия Н.С. да е извършил оспорваното засвиделстване ищците
представят Доклад от 17.10.1942г. на съдебен инспектор Д. Д. до Министъра на
правосъдието, заведен под № 1783/17.10.1942г., в който е посочено, че
зам.околийският съдия С. е бил първият титулярен зам.околийски съдия в Б.
околийски съд; встъпил е в длъжност на 11.04.1941г. и с Указ от 04.02.1942г. е
бил преместен в друг съд; работил е в
Балчишкия съд фактически до 07.07.1941г., когато е бил повикан на временно
обучение във войската. Съгласно чл. 19 от Закона за гражданската мобилизация,
утвърден с Указ № 12 от 01.05.1940г., обн., ДВ, бр. 100 от 04.05.1940г., изм. и
доп., отм.) с постановление на Министерския съвет периодически се викат на
временно обучение подлежащите на гражданска мобилизация лица. Разпоредбата на
чл. 33а от Глава VІІ на същия закон предвижда, че при повикване на временно
обучение за повече от три седмици, Министерският съвет, по доклад на съответния
министър, може да постанови да се въведат в действие (пълно или частично)
законите, правилниците и наредбите, предназначени за военно време. Това
указание на закона разкрива ограничения във времето период на военното обучение
в рамките до три седмици и опровергава твърдението, че отсъствието на съдия С.
е продължило от 07.07.1941г. до датата на процесното нотариално
засвидетелстване – 05.12.1941г., а и след това – до преместването му с Указ в
друг съд. Този извод не следва и от
оспорените от ищците (но без ангажиране на доказателства за
опровергаването й) справка на административния секретар на районен съд – Б. (л.
40 от гр.д.№ 106/2008г. по описа на БРС) и втора такава (л. 183 от същото
дело), според които зам.околийският съдия С. е бил на работа в Балчишкия
околийски съд от месец април 1941г. до месец февруари 1942г. включително. Ето
защо съдът не намира за доказано твърдението на ищците за обективна
невъзможност зам.околийският съдия Н.С. да е извършил процесното нотариално
засвидетелстване на подписите и на верността на преписа, снет от оригинала, поради
това, че не е бил на работа на датата 05.12.1941г., а е бил на временно военно
обучение.
От Служба по вписванията – Б. по делото
са представени нотариални актове за публични завещания: № 1 от 23.01.1942г.; №
7 от 11.12.1941г.; № 6 от 08.12.1941г. (оспорени от ищците като неавтентични за
подписа на съдия С.); № 5 от 02.06.1941г.; № 4 от 28.05.1941г.; (л. 185 – 199
от гр.д.№ 106/2008г. по описа на БРС). Допълнително от ищците са представени
нотариален акт за покупко-продажба № 1, том І, н.д.№ 6/28.04.1941г.; нотариален
акт за покупко-продажба на движимост № 2, том І, н.д. № 8/23.05.1941г. (л. 211,
212 от гр.д.№ 106/2008г. по описа на БРС). Всички актове са съставени от
зам.околийския съдия Н.С.. Ищците са представили подписани от наследодателя им
молба за анкета от 23.12.1941г. и пълномощно за адвокати Ч. и П. от
30.09.1943г. (л. 213 – 215 от гр.д.№ 106/2008г. по описа на БРС). Ответниците
са представили по делото като образци от подписите на Д. И. бележка и разписка
на л. 48 от гр.д.№ 106/2008г. по описа на БРС, които обаче след оспорване като
неавтентични от ищците, са изключени от доказателствения материал.
Безспорни по делото, като образци от
подписите на съдия С., са съставените преди 07.07.1941г. нотариални актове - №
5 от 02.06.1941г.; № 4 от 28.05.1941г.; № 1/28.04.1941г.; № 2/23.05.1941г., а
като образци от подписите на Д. И. - молба за анкета от 23.12.1941г. и
пълномощно за адвокати Ч. и П. от 30.09.1943г. Допълнително от ищците по гр.д.№
2249/2013г. по описа на ДРС са представени 7 броя документи с образци от
подписа на Д. И. – в плик на л. 10 от
делото: молба вх. № 3247/28.01.1944г.; разписка от 01.08.1941г.; удостоверение
№ 25061/08.07.1941г.; пълномощно от 29.09.1948г.; клетвено потвърждение от
29.04.1943г.; нотариална покана от 08.03.1943г.; молба от 20.04.1943г.
Заключението на вещото лице Щ.Н. (л. 57
– 67 от том І на настоящото дела) е изготвено при използване като сравнителни
образци от подписите на Д. И. на представените от ищците описани по -горе 7
документа, а от подписа на съдия С. – посочените като безспорни подписи на
четирите нотариални акта. Според експерта подписът на продавач в оспорения
документ – препис от оригинал на предварителен договор, не е положен от Д. И. и
подписът за зам.околийски съдия Н.С. не е положен от него. Отречена е
автентичността на подписа на съдията и в оспорените от ищците нотариални
завещания № 6/08.12.1941г., № 7/11.12.1941г. и № 1/23.01.1942г. При изследване
почерка на И. в седемте документа е констатирано съвпадение по транскрипция,
обработеност, размер, разстояние между буквите и имената, наклон, разтегнатост,
конфигурация на буквите; подписът е равномерен, обработен. Вещото лице е
установило различие в тези подписи (за които е приело, че са положени от едно и
също лице - Д. И.) с подписа за продавач в оригинала на предварителния договор
с рег.№ 665 - посочено е, че подписът за продавача е неравномерен, с влошена
координация на движенията при изписване, по-ниска обработеност и забавен темп
на изписване; налице са множество различия в частни признаци (подробно
описани). Така е прието, че признаците на подписите в предварителния договор с
рег. № 665 са характерни, не са типични за почерка на Д. И. (по 7-те документа)
и в съвкупност обосновават извода, че подписът не е негов. За това
предварителният договор е изключен като сравнителен образец за почерка на И..
Обектът на изследване – подписа на продавача в препис с рег. № 666 от оригинал
на предварителен договор с рег. № 665, е описан като ниско обработен,
неравномерно написан, с нарушена координация на движенията при изписване. В
сравнение с образците по 7-те документа са констатирани различия като:
обработеност, координация на движенията при изписване на буквите, несъвпадение
на буквения състав, темп на изписване, както и множество различия по частни
признаци (форма на движение при изписване, големина и количество на движение
при изписване, направление на движение при изписване, вид на съединение на
отделните елементи на буквите и т.н.). Отчетено е и наличието на съвпадения при
изследвания подпис и сравнителните образци, но посочените различия са приети за
характерни, съществени и устойчиви и в съвкупност – достатъчни за извода, че
подписът за продавача в преписа на предварителния договор не е положен от Д. И..
При изследване на почерка на съдия С. в
безспорните като автентични нотариални актове № 5 от 02.06.1941г.; № 4 от
28.05.1941г.; № 1/28.04.1941г.; № 2/23.05.1941г. вещото лице е установило, че
подписът се състои от транскрипция – две свързани главни букви „Н“, „Б“,
отделени със знак точка от започваща с главна буква „С“ част от фамилията
„Си,м,е“, последващ подредов дясноокръжен примковиден елемент и няколко
дясноокръжни дъговидни примки с намаляваща височина и низходяща парафна линия
(почеркът е обработен, прекъснат, с десен наклон, разтегнат по хоризонтала).
Изследваният подпис на съдия С. в преписа от предварителен договор има
транскрипция – свързани букви „Н“, „Б“, „С“, последвана от вълнообразни
зигзагообразни нечитаеми елементи, падащи надолу. Подписът е непрекъснат,
разтегнат по вертикала, снижаващ се надолу. При сравнителното изследване с
образците са установени различия в: свързаност, транскрипция, графичната форма
и строежа на буквите, разтегнатост, пространствена ориентация, обработеност, а
също и в изброени частни признаци (общо осем). Различаващите се признаци са
определени като характерни, съществени, трайни и в съвкупност достатъчни за
извода, че изследваният подпис не е положен от Наум Б. С..
При изследване на оспорените три
нотариални акта за публични завещания: № 1 от 23.01.1942г. № 7 от 11.12.1941г.
и № 6 от 08.12.1941г. (както и в оригинала на предварителния договор) вещото
лице е констатирало, че те имат транскрипция „Н“, „Б“, точка, „Си“, м.,
безбуквени зигзагообразни нечитаеми елементи, падащи надолу. Устойчиво се
проявява отсъствие на разстояние между главните букви, различен начин на
свързване на „Б“ със „С“, различна форма на буква „С“, както формата,
големината, вида и разположението на зигзагообразните безбуквени щтрихи. При
сравнителното изследване с подписите на съдия С. от образците са установени
различия в обработеност, разтегнатост, свързаност, пространствена ориентация,
наклон, както и трайни различия в частни признаци. Като характерна особеност е
отбелязана липсата на движения със смесено направление при изписване на
фамилното име, докато в сравнителните образци е в наличност такова. Така е
обоснова изводът, че подписите не са положени от зам.околийския съдия Н.С..
Заключението на вещите лица по
тричленната експертиза Щ.Н., Х.С. и Г.И.Д. (л. 115 – 125 от том І на настоящото
дело), изготвено при използване на същите сравнителни образци от подписите на
лицата, потвърждава тези изводи с аналогични констатации.
Повторната тричленна експертиза,
изготвена от вещите лица П.Х.Т., И.Е.С. и К.В.И. (л. 384 от том ІІ на делото) и
допълнителното заключение към нея (л. 545 от том ІІ на делото) обосновават
противоположни изводи. При първоначалното изследване вещите лица са обследвали
автентичността на подписите на преписа с рег. № 666 от предварителния договор
като са използвали за сравнителни образци: от подписа на Д. И. – подпис върху
оригинал на предварителен договор с рег. № 665 от 05.12.1941г., договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 19.02.1946г. (оригинал със заверка №
87/46) и седемте представени от ищците документа (на л. 10 от том І на делото);
от подписа на съдия Н.С. – подпис върху оригинал на предварителен договор с
рег. № 665 от 05.12.1941г.
Оспореният подпис за продавач е
обследван като ръкописен текст, тъй като съставлява ръкописно изписване на
имената „Т. К. И.“. Почеркът е определен като среднообработен, средно свързан,
усложнен, с допълнителни елементи към буквените знаци, среден размер, смесен
наклон. Текстът е изписан с пишещо средство от типа на писец или писалка с
черен цвят на мастилото. Наблюдавани са видими нарушения на линейността на
щтрихите в дъговидните и овални елементи, същевременно – над среден темп на
движение и остри начала и краища на буквените знаци. Почеркът е определен като
устойчиво оформен, с настъпили допълнителни темпорални старчески изменения,
дължащи се на естествени процеси, причинили описаните нарушения в линейността
на щтрихите, а оттам и снижаването на обработеността му. Експертизата е
установила наличие на два различни почерка при имената на Д.К. И. при
разделното изследване на използваните сравнителни образци. Първата група
съдържа представените от ищците 7 на брой документа (в плик на л. 10 от том І
на настоящото дело), почеркът в които се характеризира със следните особености:
средна степен на обработеност, средна степен на свързаност, усложнен строеж с
допълнителни елементи към буквените знаци, среден размер и десен наклон. Тук не
са наблюдавани установените в обекта на изследване известни нарушения в линейността
на щтрихите на елементите, темпът на движение е видимо забавен, равномерна
дебелина на щтрихите и тъпи начала и краища. Втората група образци включва два
документа – оригинала на предварителния договор с рег.№ 665 и договор за
продажба на недвижим имот от 19.02.1946г. със заверка № 87/46. Почеркът в тази
група образци се характеризира с под средна степен на обработеност, средна
степен на свързаност, усложнен с допълнителни елементи към буквените знаци
строеж, среден размер и смесен наклон; наблюдава се ясна диференциация в
дебелината на щтрихите, както и нормален (над среден) темп на движение, остри
начала и краища на буквените знаци. При сравнителното изследване между подписа
за продавач на преписа с рег.№ 666 от предварителен договор (обект на експертизата)
и втората група сравнителни образци (оригинала на предварителния договор и
договора от 1946г.) вещите лица са установили съвпадения в общи признаци
(степен на обработеност, свързаност, сложност, размер, наклон) и частни
признаци (форма и количество на движенията при изписване на елементите на
буквите „Д, К, т, ъ, р, с, ь, в, м“, направление и темп на движенията,
относително топографско местоположение на елементите на буквите и буквите едни
спрямо други). Така е обоснова изводът, че в трите документа ръкописно
изписаните имена „Д.К. И.“ са изпълнени с един и същ почерк, т.е. от едно и
също лице. Въпреки установените съвпадения в общи и частни признаци
(преобладаващи количествено) между почерка в обследвания документ и 7-те сравнителни
образци (на л. 10 от том І от делото), на базата на констатираните различия в
степента на обработеност, забавения темп на движенията, равномерните щтрихи и
тъпите начала и краища на елементите на буквите в сравнителните образци, вещите
лица са категорични, че имената „Д.К. И.“ в заверения препис от предварителен
договор (обект на експертизата) и имената в 7-те документа – сравнителни
образци, не са изпълнени от едно и също лице. Поставени са на допълнително
разделно изследване само сравнителните образци от първата група, при което е
установено с помощта на видео-спектрален компаратор по метода на съпоставянето
и налагането на изображения по оптико-електронен път, че има пълно или почти
пълно съвпадение във формата, относителният размер, количеството на елементите,
наклона и местоположението на отделните букви и думи между всички общо седем
документа, което е обосновало извода, че всичките седем документа са изготвени
чрез прекопиране от един документ (донор). Описаните обстоятелства са внесли
съмнение относно автентичността на всичките седем сравнителни образци и те са
определени от вещите лица като негодни за сравнително изследване спрямо обекта.
Това заключение не е категорично дали наследодателят на ищците е изпълнил
ръкописният текст „Д.К. И.“, подписвайки се като продавач в преписа на
предварителния договор на базата на представените на вещите лица сравнителни
образци, а е докладвало, че за отговор на този въпрос е необходимо да бъдат
осигурени сравнителни образци с доказан произход спрямо подписите от името на
лицето, като те следва да бъдат отнесени към период, близък на датировката на
документа, съдържащ обекта. Такива са посочени – това са молба за анкета,
датирана от 10.12.1941г. и пълномощно, датирано от 30.09.1943г., които вещите
лица са изследвали в оригинал в ДА „Архиви“, София при изготвяне на възложеното
им допълнително заключение (л. 545 от том ІІ на делото). Извършено е
сравнително изследване между оспорения текст (подпис на продавач в препис от предварителен
договор) и сравнителните почеркови образци от Д.К. И. (които страните изрично
са приели за автентични), при което са установени съвпадения в общи признаци
(степен на обработеност, свързаност, сложност, размер и наклон) и частни
признаци (формата и количеството на движенията при изписване на елементите на
буквите „Д, К, т, ъ, р, с, в, м“, направлението на движенията при изписване на
елементите, продължителността и темпа на движенията, относителното топографско
местоположение на елементите на буквите, както и на буквите едни спрямо други и
спрямо редовата линия), които са съществени, индивидуални и по количество
достатъчни за извода, че оспореният текст е саморъчно изписан от Д.К. И..
Съдът възприема това заключение на
вещите лица, защото то е дадено след сравнително изследване с образци от
подписите на наследодателя на ищците, които не са спорни по делото и са
огледани в оригинал от експертите в ДА „Архиви“. То е обосновано с констатации
за достатъчност на съвпадащите си общи и частни почеркови признаци в
сравнителните образци и обекта на изследване и не се опровергава от останалите
събрани по делото доказателства. При възникнало съмнение в автентичността на
седемте документа (на л. 10 от том І на настоящото дело) и безспорност на
авторството на двата образеца (в молба за анкета и пълномощно, съхранявани в
оригинал в ДА „Архиви“), съдът следва да даде вяра на заключението, основано на
сравнителния анализ с тези безспорни документи. Ето защо недоказано остава по
делото твърдението на ищците, че подписът на Д.К. И. в заверен под № 666 препис
от оригинал на предварителен договор от 05.12.1941г. с рег. № 665 от същата
дата не е положен от него, а от неизвестно лице, което го е имитирало. Нещо
повече – дори и при установеност на това обстоятелство, то не покрива напълно
от обективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 309 от НК,
защото ищците дори не са твърдели, че неизвестният съставител на неистинския
частен документ го е употребил, за да докаже, че съществува или не съществува
или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно
отношение.
При изготвяне на първоначалното
заключение по повторната тричленна експертиза вещите лица са обследвали подписа
на зам.околийския съдия Н.С. в преписа от предварителен договор в сравнение с
оригинала на същия. Подписът (обект на изследване) е определен като
среднообработен, едър по размер, с десен наклон и смесена транскрипция,
състояща се от първоначални букви „Н“, „Б“ и „С“, вълнообразно-ъгловата средна
част и параф във формата на последователно изписани ъгловато свързани
вертикални вълнообразни елементи с дъговиден край под нивото на реда. Подписът
е положен с нормален темп на движенията на пишещия прибор, като не се
наблюдават необичайни спирания или прекъсвания на щтрихите, както и нарушения в
линейността им. Установени са при сравнителното изследване на този подпис с
подписа в оригинала на предварителния договор с рег. № 665 съвпадения в общи
признаци (степен на обработеност, размер, наклон, вид и съдържание на
транскрипцията, както и на частни признаци (формата на движенията при изписване
на елементите на букви „Н“ и „Б“, формата на движенията при изписване на
елементите от втората част, формата на движенията при свързване на буквите
както и на възлообразните елементи от втората част, посоката на движенията при
изписване на елементите, количеството на движенията, както и относителното
топографско местоположение на елементите, както един спрямо друг, така и спрямо
редовата линия), поради което вещите лица са заключили, че подписите върху
двата документа са изпълнени от едно и също лице. При изготвяне на
допълнителното си заключение вещите лица са обследвали електрофотографски копия
на нотариални завещания № 6/08.12.1941г., № 7/11.12.1941г. и № 1/23.01.1942г. и
на базата на сравнителния анализ с подписа на длъжностното лице в заверен под №
666 препис от оригинал на предварителен договор от 05.12.1941г. с рег. № 665 от
същата дата са установили достатъчно съвпадение (съществени, индивидуални и
количествени), за да обосноват извода, че те са положени от едно и също
лице. При изследване на почерка на съдия
С. в безспорните като автентични нотариални актове № 5 от 02.06.1941г.; № 4 от
28.05.1941г.; № 1/28.04.1941г.; № 2/23.05.1941г. в сравнение с четирите
оспорени документа - нотариални завещания № 6/08.12.1941г., № 7/11.12.1941г. и
№ 1/23.01.1942г. и заверен под № 666 препис от оригинал на предварителен
договор от 05.12.1941г. с рег. № 665 от същата дата, експертите са установили
съвпадения в общи и частни признаци, които са им дали основание да заключат, че
автор на подписите е едно и също лице. Установени са и известни различия,
проявени във формата на движенията при свързване на вълнообразно-дъговидните елементи
от втората част, които обаче на база констатираните съвпадения са обяснени с
вариативност, поради което имат по-скоро случаен характер.
Така по делото са дадени заключения,
които въз основа на едни и същи сравнителни образци обосновават различни изводи
относно автентичността на подписа на зам.околийския съдия С.. Основното в
различията по заключенията е в това, че вещите лица Х.Д.С., Щ.К.Н. (изготвил и единичната
експертиза) и Г.И.Д., приемат, че констатираните несъответствия в подписа на
съдията С. с изследваните документи са
съществени, а вещите лица П.Х.Т., И.Е.С. и К.В.И. определят тези
несъответствия като несъществени и дължащи се на вариативност на подписа на
съдия С.. Поради противоречието в заключенията на вещите лица е необходимо
съдът да съобрази всички останали събрани по делото доказателства относно
фактическата невъзможност съдията да извърши нотариалното засвидетелстване. В тази
посока обаче не се събраха категорични доказателства. Не се доказва,че към
датата на нотариалното удостоверяване съдия С. не е бил на работа, поради което
не е могъл фактически да положи подписа си върху документа. В доклада на съдебен инспектор Д. е отразено, че
зам.околийският съдия Н. Б. С. е встъпил в длъжност на 11.04.1941г. и е
преместен с Указ от 04.02.1942г. за зам.околийски съдия в Нова Загора, както и
че „той фактически е работил в съдилището
само до 07.07.1941г., когато е бил повикан във войската за временно обучение”.
Както вече по-горе се посочи, не е установено от ищците какъв е бил периодът на
обучението, което е било временно, а по аргумент от разпоредбата на чл. 33а от
Особените разпоредби на Закона за гражданската мобилизация може да се приеме,
че се касае за период от няколко седмици. В съда са съставени и други
нотариални удостоверявания в същия период, в които участници са били различни
лица и за които изводите на вещите лица са, че са съставени от едно и също лице.
При липсата на категорични доказателства, че всичките те са неавтентични –
несъставени от съдия С., тезата на ищците остава недоказана.
С оглед всичко изложено, искът подлежи
на отхвърляне.
В полза на ответниците на основание чл.
78, ал. 3 ГПК се следват направените от тях разноски от образуване на делото
пред Районен съд – Б. до сега – на А.К.И. сумата от 1400 лева платено
адвокатско възнаграждение; на Й.К.И. сумата от 1400 лева платено адвокатско
възнаграждение и сумата от 2812,57 лева внесени депозити за вещи лица. Ищците
са представили най-късно в заседанието, в което съдът е дал хода на делото по
същество, доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 2800 лева общо
(1500 лева по гр.д.№ 106/2008г. на БРС; 500 лева по гр.д.№ 5401/2011г. на ДРС и
800 лева по гр.д.№ 2249/2013г. на ДРС). Доказателство за платен хонорар от 200
лева по договор № 79571/12.05.2014г. по делото не е представено, а
доказателството за платения хонорар от 565 лева по договор № 13268/19.02.2016г.
е представено несвоевременно (едва с писмената защита).
Водим от изложеното, РАЙОННИЯТ СЪД
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Н.Б. ЕГН ********** ***; Х.Й.Ш. ЕГН ********** ***; С.Г.Ш. ЕГН **********
***, И.И.Ш. ЕГН ********** *** и Р. И.Г. ЕГН ********** *** – трите като
процесуални правоприемници по чл. 229 от ГПК - наследници на починалия в хода
на процеса И.Й.Ш.,***; Я.Й.Ш. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш. ЕГН ********** ***; В.В.Ш.
ЕГН ********** ***, вилна зона***; Ю.Г.С. ЕГН ********** ***; Г.Д.П. ЕГН **********
***; М.Д.Ш. ЕГН ********** *** (Вълчо И.) № 326, вх. Б, ет. 4, ап. 37, против А.К.И. *** и Й.К.И. ***, иск за
установяване на извършени престъпни обстоятелства при съставянето на документ -
нотариално удостоверен препис от предварителен договор от 5.12.1941г., заверен
под № 666 от Заместник - околийски съдия Н.С., вероятно в периода юни 1943г. –
ноември 2000г. от неизвестен извършител, който е имитирал (преправил) подписите
на Заместник-околийския съдия Н.С. и на Д.К.И..
ОСЪЖДА
Д.Н.Б. ЕГН ********** ***; Х.Й.Ш. ЕГН ********** ***; С.Г.Ш. ЕГН ********** ***,
И.И.Ш. ЕГН ********** *** и Р. И.Г. ЕГН ********** *** – трите като процесуални
правоприемници по чл. 229 от ГПК - наследници на починалия в хода на процеса И.Й.Ш.,***;
Я.Й.Ш. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш. ЕГН ********** ***; В.В.Ш. ЕГН ********** ***,
вилна зона***; Ю.Г.С. ЕГН ********** ***; Г.Д.П. ЕГН ********** ***; М.Д.Ш. ЕГН
********** *** (Вълчо И.) № 326, вх. Б, ет. 4, ап. 37, да заплатят на А.К.И. ***, сумата от 1400 лева, представляваща
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Д.Н.Б. ЕГН ********** ***; Х.Й.Ш. ЕГН ********** ***; С.Г.Ш. ЕГН ********** ***,
И.И.Ш. ЕГН ********** *** и Р. И.Г. ЕГН ********** *** – трите като процесуални
правоприемници по чл. 229 от ГПК - наследници на починалия в хода на процеса И.Й.Ш.,***;
Я.Й.Ш. ЕГН ********** ***; З.Й.Ш. ЕГН ********** ***; В.В.Ш. ЕГН ********** ***,
вилна зона***; Ю.Г.С. ЕГН ********** ***; Г.Д.П. ЕГН ********** ***; М.Д.Ш. ЕГН
********** *** (Вълчо И.) № 326, вх. Б, ет. 4, ап. 37, да заплатят на Й.К.И. ***, сумата от 1400 лева платено адвокатско
възнаграждение и сумата от 2812,57 лева внесени депозити за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.