Решение по адм. дело №2268/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е В. П. ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [жк], [улица]. В производството жалбоподателят участва чрез управителя В. Г. Б. и чрез процесуален представител – адв. Г. Н. от АК Бургас.

Ответник по делото е директорът на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП София. В производството ответникът участва чрез пълномощник – главен юрисконсулт В. М..

Предмет на оспорване е ревизионен акт № Р-02000223005066-091-001/13.08.2024г., издаден от началник сектор Ревизии, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е обжалван по административен ред от жалбоподателя, по повод на което е постановено решение № 125/22.11.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. С решението оспореният акт е потвърден изцяло.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, основани на оплаквания за неправилно непризнати разходи. Изложени са подробни съображения за издаване на РА в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорения ревизионен акт. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира допълнителни доказателства. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ответника оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представя административната преписка. Ангажира доказателства. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 298.00 лева.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, при което прие от фактическа и правна страна следното.

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000223005066-020-001/22.08.2023г. (л.1225), изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-02000223005066-020-002/30.11.2023г. (л.559), ЗИЗВР № Р-02000223005066-020-003/02.01.2024г. (л.554). Производството е спряно със заповед № Р-02000223005066-023-001/23.01.2024г. (л.324) и е възобновено със заповед № Р-02000223005066-143-001/02.07.2024г. (л.318). Заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедите за нейното изменение и заповедите за спиране и възобновяване на производството са издадени от Г. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди по делото са приложени заверени преписи.

Констатациите на екипа ревизори са отразени в представен по делото заверен препис от ревизионен доклад № Р-02000223005066-092-001/25.07.2024г. В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 от ДОПК, ревизираното лице не е подало възражение срещу ревизионния доклад.

Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който е приключила ревизията, от който се установи издаването му. С акта, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, по отношение на жалбоподателя са определени задължения за корпоративен данък за 2021г. в размер на 4487.50 лева и лихва в размер на 1175.55 лева и за 2022г. в размер на 7420.00 лева и лихва в размер на 1133.06 лева, както и е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е определен ДДС за внасяне, както следва: ДДС за м.10.2020г. в размер на 397.51 лева и лихва в размер на 169.40 лева; ДДС за м.08.2021г. в размер на 8975.00 лева и лихва в размер на 3071.65 лева; ДДС за м.07.2022г. в размер на 4300.00 лева и лихва в размер на 1071.48 лева; ДДС за м.08.2022г. в размер на 10540.00 лева и лихва в размер на 2538.54 лева; ДДС за м.12.2022г. в размер на 255.76 лева и лихви в размер на 52.63 лева.

Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 125/22.11.2024г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С решението е потвърден процесния ревизионен акт, в частта на описаните по-горе задължения за корпоративен данък и ДДС. С оспорения ревизионен акт е установено и задължение за лихва в размер на 539.97 лева за незаплатен в срок ДДС за м.05.2020г., което не е било оспорено по административен ред и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионният акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис. Компетентността на лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез представените заповеди за възлагане на правомощия – заповед № РД-693/21.06.2024г., заповед № РД-937/21.12.2023г. и заповед № РД-458/30.06.2023г., и трите на директора на ТД на НАП Бургас.

При така събраните доказателства и установените чрез тях факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съответно да се приемат за съществени.

За да се произнесе по правилното приложение на материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

В. П. ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 30.09.2013г., а от 15.10.2013г. е регистрирано и по ЗДДС. Едноличен собственик и управител на дружеството е В. Б.. Основната дейност на дружеството е търговия на едро с плодове и зеленчуци. В. П. ЕООД не разполага със собствени обекти, като за целите на дейността си ползва нает склад на стокова борса в [населено място], както и собствени МПС – товарни автомобили: „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер], „ДАФ ФАС ХФ“ с рег.№ [рег. номер], „Ивеко Дейли“ с рег.№ [рег. номер] и „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер]. Дружеството има регистрирани 4бр. ЕКАФП. През ревизирания период същото има назначени 21 лица на трудов договор на длъжности: продавач-консултант, общи работници, шофьори, пласьори, помощник-магазин, както и през същия период са прекратени 16 трудови договора.

През ревизирания период В. П. ЕООД е отчело фактури, издадени от доставчиците А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., които имат отношение към настоящото производство, както следва:

А/ фактури, издадени от А. С. ЕООД:

• ф.№ **********/18.08.2021г. с данъчна основа – 525.00 лв., ДДС – 105.00 лв., с предмет на доставката – 10500 кг. дини, съответно с цена от 0.054 лв./кг с ДДС (л.460);
• ф.№ **********/18.08.2021г. с данъчна основа – 11400.00 лв., ДДС – 2280.00 лв., с предмет на доставката – 228т. лук, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.460);
• ф.№ **********/18.08.2021г. с данъчна основа – 17500.00 лв., ДДС – 3500.00 лв., с предмет на доставката – 350т. картофи, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.461);
• ф.№ **********/20.07.2022г. с данъчна основа – 12500.00 лв., ДДС – 2500.00 лв., с предмет на доставката – 250т. лук, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.455);
• ф.№ **********/27.07.2022г. с данъчна основа – 9000.00 лв., ДДС – 1800.00 лв., с предмет на доставката – 180т. картофи, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.456);
• ф.№ **********/18.08.2022г. с данъчна основа – 15000.00 лв., ДДС – 3000.00 лв., с предмет на доставката – 300т. лук, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.457);
• ф.№ **********/22.08.2022г. с данъчна основа – 25000.00 лв., ДДС – 5000.00 лв., с предмет на доставката – 500т. картофи, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.458);
• ф.№ **********/24.08.2022г. с данъчна основа – 450.00 лв., ДДС – 90.00 лв., с предмет на доставката – 10т. дини, съответно с цена от 0.054 лв./кг с ДДС (л.458).

Б/ фактури, издадени от ЗП Д. Т. С.:

• ф.№ **********/23.08.2021 г. с данъчна основа – 2800.00 лв., ДДС – 560.00 лв., с предмет на доставката – 56т. лук, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.462);
• ф.№ **********/23.08.2021 г. с данъчна основа – 8000.00 лв., ДДС – 1600.00 лв., с предмет на доставката – 160т. картофи, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.463);
• ф.№ **********/17.08.2022 г. с данъчна основа – 12250.00 лв., ДДС – 2450.00 лв., с предмет на доставката – 245т. лук, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.455).

В/ фактури, издадени от ЗП Р. П. К.:

• ф.№ **********/18.08.2021г. с данъчна основа – 3100.00 лв., ДДС – 620.00 лв., с предмет на доставката – 62т. лук, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.459);
• ф.№ **********/18.08.2021г. с данъчна основа – 1550.00 лв., ДДС – 310.00 лв., с предмет на доставката – 31т. картофи, съответно с цена от 0.06 лв./кг с ДДС (л.459).

Описаните фактури са осчетоводени от ревизираното дружество (получател по същите) и съответните доставчици по фактурите, както и са намерили отражение в дневниците за покупки и продажби и СД за съответните периоди. В хода на ревизията приходните органи правят констатации за липса на реални доставки по описаните фактури с издатели А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., като въз основа на тези констатации увеличават финансовия резултат на дружеството за 2021г. и 2022г. и отказват право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури за съответните периоди и съответно са определени задължения за корпоративен данък и ДДС.

На следващо място, от страна на В. П. ЕООД е издадена фактура № **********/31.10.2020г. с получател Джейелпи ЕООД с данъчна основа 1987.55лв. и ДДС 397.51лв., с предмет – доставка на стоки, която е намерила отражение в ГДД и ОПР за финансовата 2020г., но не е била включена в дневника за продажби и СД за месец 10.2020г. През 2022г. дружеството е отчело също и продажби към населението в размер на 1278.80лв., които са намерили отражение в ГДД и ОПР за финансовата 2022г., но не са включени в дневника за продажби и СД за месец 12.2022г. Приходните органи са счели, че така извършените продажби по описаната фактура и към населението е следвало да бъдат включени в дневниците за продажби и СД за съответните периоди и съответно да бъдат отразени в резултата за ДДС, поради което за същите е начислен ДДС.

За изясняване на обстоятелствата, касаещи данъчното облагане през ревизирания период, от В. П. ЕООД с ИПДПОЗЛ №Р-02000223005066-040-001/02.10.2023г. (л.564) и ИПДПОЗЛ №Р-02000223005066-040-002/12.01.2024г. (л.336) са изискани писмени обяснения и доказателства относно реализацията на доставките от посочените трима доставчици, както и във връзка с извършените продажби. В отговор от страна на дружеството са представени: аналитични регистри на сметка 411 „Клиенти“ и сметка 401 „Доставчици“; оборотни ведомости и главни книги за относимите периоди; инвентаризационни описи на ДМА (сметки 204 „Машини, съоръжения и оборудване“ и 206 „Стопански инвентар“); справки за движимо и недвижимо имущество, вземания и инвестиции и др.; декларация за стопанисван обект; копия на свидетелства за регистрация на МПС; копия на разглежданите фактури; банкови извлечения; договори за покупко-продажба и доставка на земеделска продукция и споразумения за продажба с право на обратно изкупуване, сключени с процесните доставчици; писмо за потвърждаване от страна на доставчиците на натоварeна и извозена продукция; копия на пътни листи; както и писмени обяснения, обозначени като декларация (л.1221) и обяснителни записки (л.444 и л.445). В настоящото производство с протокол № 1702300/10.07.2024г. (л.239) са приобщени и доказателства, събрани в хода на предходна проверка на В. П. ЕООД за ревизирания период, приключила с протокол № П-02000223080173-073-001/10.08.2023г. (л.241), както и доказателства събрани в други производства.

В представените писмени обяснения управителят на В. П. ЕООД заявява, че дружеството има дългосрочни отношения с доставчиците А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К.. В тази връзка представя договор за покупко-продажби и доставки на земеделска продукция от 04.06.2018г., сключен с А. С. ЕООД - продавач, договор от 09.05.2018г., сключен със ЗП Д. Т. С. – продавач и договор от 15.07.2021г., сключен със ЗП Р. П. К. (л.451-454). Трите договора са с идентично съдържание, като предмет на същите е покупко-продажба на земеделска продукция, отгледана от продавача и закупена от купувача и с неопределен срок на действие. Договорено е между страните, че натоварването, транспортирането, изтеглянето, окачествяването и сортирането на стоките се извършва от купувача. По отношение на цената в договора е разписано, че същата се определя на пазарен принцип, като се взема предвид качеството на добитата продукция, а допълнителните разходи по окачествяване и сортиране се отразяват в цената в полза на страната, която ги е извършила. От ревизираното дружество са представени още и 5бр. споразумения за продажба с право на обратно изкупуване, съответно от 01.04.2021г. и от 01.04.2022г., сключени с А. С. ЕООД, от 01.04.2021г. и от 01.04.2022г., сключени със ЗП Д. Т. С. и от 01.04.2021г., сключено със ЗП Р. П. К. (л.346-348). Предмет на споразуменията е продажба на картоф за семе с право на обратно изкупуване от страна на В. П. ЕООД.

В писмените си обяснения управителят на ревизираното лице посочва още, че доставените стоки по разглежданите фактури са натоварвани от землището на [населено място] в присъствието на Д. С. и Р. К., като самото натоварване на превозните средства е извършвано с техника на доставчика. Превозът е извършван с МПС, собственост на В. П. ЕООД, управлявани от В. Б., Г. Б., Д. К. и Т. Х., по маршрут: [населено място], ул.О. Б. Бургас – ж.к.М. Р. – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място].

В тази връзка са представени свидетелства за регистрация на МПС, собственост на дружеството, както следва: за товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер], с допустима максимална маса 3500кг., или в композиция – 4500кг.; за товарен автомобил „ДАФ ФАС ХФ“ с рег.№ [рег. номер], с допустима максимална маса 26000кг., или в композиция – 50000кг.; за товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.№ [рег. номер], с допустима максимална маса 3500кг., или в композиция – 6500кг.; за товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер], с допустима максимална маса 3500кг., или в композиция – 5500кг. Представено е също и свидетелство за регистрация на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ [рег. номер], собственост на В. Б., с допустима максимална маса 3500кг., или в композиция – 5500кг. (л.1142-1144)

Относно транспортирането на процесните стоки от страна на В. П. ЕООД са представени 813бр. пътни листи, за извършен транспорт през 2021г. и 2022г. (л.1418-1827). От пътните листи се установява, че в периода 18.08.2021г. – 10.11.2021г. ежедневно, с изключение на събота и неделя, е извършван транспорт с МПС с рег.№ [рег. номер] и МПС с рег.№ [рег. номер]. Всяко от двете МПС в посочения период е осъществявало по три доставки на ден, като същите са започвали съответно в 08.00ч, 12.00ч и 16.00ч. Маршрутът е [населено място] – [населено място]. Управлението на МПС през този период е извършвано от Г. Б. и Д. К..

През 2022г. според представените пътни листи транспорт е извършван ежедневно, с изключение на събота и неделя (без 03.09 и 04.09., когато е извършван транспорт), както и на 06.09., 22.09., 23.09., 21.10. и 31.10., за периода 18.08.2022г. – 21.11.2022г. Транспортът по посочените пътни листи е извършван с МПС с рег.№ [рег. номер], МПС с рег.№ [рег. номер], МПС с рег.№ № [рег. номер] и МПС с рег.№ [рег. номер]. Изпълнени са следните курсове в посока [населено място] – [населено място]: през м.08.2022г. – по 3 курса на ден съответно с МПС с рег.№ [рег. номер], МПС с рег.№ [рег. номер], МПС с рег.№ № [рег. номер] (общо 9курса на ден); м.09.2022г. - по 3 курса на ден съответно с МПС с рег.№ [рег. номер], МПС с рег.№ [рег. номер], МПС с рег.№ [рег. номер] (с изключение на 13.09 и 27.09, когато са извършени общо по осем курса за ден); м.10.2022г. – от 03.10-28.10 са извършвани по три транспорта с МПС с рег.№ [рег. номер] (с изключение на 20.10 и 26.10, когато е извършен един транспорт с посоченото МПС), както и от 24.10-28.10 са извършвани по три курса на ден с МПС с рег.№ [рег. номер]; м.11.2022г. – в периода от 1.11-08.11 и от 11.11 – 18.11 е извършван транспорт по три пъти на ден съответно с МПС с рег.№ [рег. номер] и с рег.№ [рег. номер] (общо 6 доставки на ден), а на 09.11 – по две доставки с посочените МПС, на 10.11 – две доставки с МПС с рег.№ [рег. номер] и една доставка с МПС с рег.№ [рег. номер], и на 21.11 – две доставки с МПС с рег.№ [рег. номер]. Съответните МПС са управлявани от Д. К., Г. Б., В. Б. и Т. Х..

Самите пътни листи представляват попълнени на компютър бланки, които съдържат име на дружеството В. П. ЕООД, съответно номер и дата на пътния лист, МПС, водач, начален и краен час на транспорта, маршрут и пробег, начална и крайна стойност на километраж, данни за гориво. Пътните листи са разписани от В. Б. като разрешил и приел и проверил транспорта (като управител на дружеството) и от съответния водач.

С преписката са представени още множество пътни листи, които обаче касаят период на доставка преди 2021г. и съответно нямат отношение към спорните задължения на В. П. ЕООД.

От страна на ревизираното дружество, в хода на производството е представено писмо от 16.01.2024г., изготвено от представителите на А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., с което се потвърждава натоварена и извозена продукция с транспорт на В. П. ЕООД (л.464). Самото писмо съдържа в табличен вид 271 реда, на всеки от който са посочени регистрационен номера на МПС – тези вписани в пътните листи, и дата срещу него. Таблицата съдържа и данни за дати на натоварване през 2019г.

Ревизираното дружество е представило движение по сметка в У. Б. АД, в което са отразени плащания към А. С. ЕООД на 20.09.2022г., 09.09.2022г., 05.09.2022г. и 15.03.2022г. (л.445). Представени са също и аналитични регистри на сметка 401 „Доставчици“ (л.447-459), от които е видно че от страна на В. П. ЕООД са осчетоводени процесните фактури.

Приходните органи са изискали записи от регистър „Събиране на данни за автомобилния трафик в Република България“, воден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), относно регистрирано движение на превозните средства, посочени в представените от ревизираното лице пътни листи. Извършена е съпоставка между данните от АПИ и пътните листи, която е обобщена в приложена с преписката таблица и ще бъде коментирана по-долу в изложението (л.247).

В хода на ревизионното производство са извършени и насрещни проверки на А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., приключили съответно с Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) №П-02000224005123-141-001/31.01.2024г., № П-02000224005117-141-001/01.02.2024г. и № П-02000224005112-141-001/01.02.2024г. В хода на извършените насрещни проверки от доставчиците на В. П. ЕООД са изискани писмени обяснения, копия на спорните фактури, данни за предаване на стоките по фактурите (дата, място, МОЛ и др.), данни за начина на съхранение на стоките, информация относно транспорта на стоките (за чия сметка е бил, транспортни средства и др.), начин на извършване на разплащанията, взетите счетоводни операции, данни за предходни доставчици, регистрация като земеделски производител, информация за кадровата обезпеченост (наети лица), данни за сключени договори с В. П. ЕООД, както и писмени доказателства относно изисканата информация.

В отговор от тримата доставчици са представени писмени обяснения (л.533, 510 и 485), в които заявяват че са земеделски производители, регистрирани в съответните институции, за което представят писмени доказателства (регистрационна карта). И тримата посочват, че нямат предходни доставчици, а сами произвеждат стоките, с които търгуват. Декларират, че закупуват семена за посев от В. П. ЕООД, като след това продават реализираната продукция на същото дружество и на други търговци. По отношение на доставките към В. П. ЕООД посочват, че стоките са произведени в стопанисваните от тях ниви в землището на [населено място], от където директно се предават на получателя без да са окачествени и претеглени. Стоките се изтегляни на кантар (до 500кг) и натоварвани с мотокар на транспорт, организиран от получателя. Доставчиците декларират, че сортирането, окачествяването и транспорта на стоките е за сметка на получателя В. П. ЕООД и се организират и извършват от него. Предаването на стоките на нивата се осъществявало в присъствието на представителя на земеделския производител – управител или съответния ЗП. Доставчиците сочат още, че работният процес за производство на доставените стоки е максимално механизиран, за което са сключени договори за ползване на техника и работна ръка. Тримата правят уточнение, че прибирането на реколтата основно се извършва с помощта на роднини и приятели.

В хода на извършените насрещни проверки и тримата земеделски производители представят удостоверения за декларирани площи/животни по схеми, съответно А. С. ЕООД и ЗП Д. Т. С. за Кампания 2019, 2020, 2021 и 2022г., а ЗП Р. П. К. за Кампания 2021г. Представени са и справки за дейността на А. С. ЕООД и ЗП Д. Т. С., изготвени от Министерство на земеделието, храните и горите, в които е отразено, че същите обработват земи в землището на [населено място], в това число отглеждат картофи, дини и други зеленчуци. От А. С. ЕООД и ЗП Д. Т. С. са представени и сключени договори с В. П. ЕООД за покупко-продажба на стоки, съответстващи на тези представени от ревизираното лице. От представените документи е видно, че ЗП Р. П. К. през Кампания 2021 е декларирала пред ОД „Земеделие“ площи от 104.72ха, от които засети с протеинови култури 20.65ха и със зеленчуци (картофи, лук, чесън) – 42.01ха. От ЗП Д. Т. С. за Кампания 2021г. са декларирани площи 40.00ха, от които 4.88ха засети с протеинови култури и 35.12ха – със зеленчуци (картофи, лук, чесън), а за Кампания 2022г. са декларирани площи 37.24ха, от които 3.72ха засети с протеинови култури и 33.52ха – със зеленчуци (картофи, лук, чесън). От А. С. ЕООД за Кампания 2021г. са декларирани площи 297.05ха, от които 171.44ха засети със зеленчуци – картофи, лук, чесън, и 1.37ха – моркови, зеле, дини, пъпеши, а за Кампания 2022г. са декларирани площи 280.10ха, от които 168.53ха засети със зеленчуци – картофи, лук, чесън, и 0.36ха – моркови, зеле, дини, пъпеши.

Тримата земеделски производителя представят разчетно-платежни ведомости за м.април, март, февруари и януари 2021г., съответно от ЗП Д. Т. С. е представена РПВ и за м.ноември и м.декември 2022г., а от А. С. ЕООД и за м.май 2021г. и м.декември и м.май 2022г. Видно от представените РПВ през 2021г. ЗП Д. Т. С. има назначени трима служители – управител, продавач-консултант и пчелар, а през 2022г. – двама (управител и общ работник). От страна на А. С. ЕООД има назначени трима общи работници, а през м.май 2022г. има назначен и тракторист. В представените от ЗП Р. П. К. РПВ са вписани трима служители – управител, пчелар, общ работник. При извършена справка от страна на органите по приходите е установено, че А. С. ЕООД има регистрирани 6 трудови договора през 2021г. – един за длъжност „тракторист“ и пет за длъжност „общ работник“, от които два са прекратени през м.08.2021г., а през 2022г. има регистрирани 5 трудови договора - един за длъжност „тракторист“ и четири за длъжност „общ работник“. По отношение на ЗП Д. Т. С. е установено от приходните органи, че през 2021г. има регистрирани два трудови договора – за длъжност „продавач-консултант“ и „пчелар“, първият от които е прекратен на 16.09.2021г., а през 2022г. има регистриран и действащ един трудов договор за длъжност „общ работник“, сключен на 21.10.2022г. ЗП Р. П. К. през 2021г. има регистрирани четири трудови договора – един за длъжност „пчелар“, и три за длъжност „общ работник“, като двама от общите работници са назначени през 2021г. и в същия период са им прекратени трудовите договори (назначен 09.06.2021г. – прекратен на 11.10.2021г. и назначен на 06.07.2021г. и прекратен на 12.08.2021г.), трудовият договор на третия общ работник е прекратен на 01.06.2021г., а на длъжността „пчелар“ е прекратен на 23.04.2021г.

От доставчика А. С. ЕООД не са представени копия на процесните фактури. От страна на дружеството се твърди, че при извършени оперативно-издирвателни дейности от страна на органите на МВР са били иззети множество доказателства, включително и фактури, които са изискани от органите на НАП. Същевременно доставчикът представя хронологична справка на сметка 411 „Клиенти“, от която е видно че фактурите издадени на В. П. ЕООД, предмет на настоящото производство, са осчетоводени заедно с разплащания от този клиент (л.529). От А. С. ЕООД са представени също и банкови извлечения (л.535, 543-545), от които се установява, че задълженията по процесните фактури са били заплатени, съответно ф.№140, № 141 и № 142 на 15.03.2022г., а останалите фактури през м.09.2022г.

В хода на извършените насрещни проверки от ЗП Д. Т. С. са представени копия на процесните фактури. Представена е и хронологична справка на сметка 411 „Клиенти“, от която е видно че фактурите издадени на В. П. ЕООД, предмет на настоящото производство, са осчетоводени заедно с разплащания от този клиент (л.497). От земеделския производител е представено също и банково извлечение (л.512), от което е видно че са постъпили плащания от В. П. ЕООД по трите процесни фактури, съответно на 25.03.2022г. и на 11.10.2022г.

От страна на ЗП Р. П. К. също са представени копия на разглежданите фактури, както и хронологична справка на сметка 411 „Клиенти“, от която се установява, че фактурите и плащания по тях са осчетоводени в счетоводството на дружеството. Представено е също и банково извлечение, видно от което В. П. ЕООД е заплатило стойността по ф.№ 31 и 32 на 25.03.2022г.

В хода на ревизионното производство са приобщени Ревизионен акт № Р-02000223004610-091-001/02.07.2024г. (л.264), издаден по отношение на А. С. ЕООД, и Ревизионен доклад № Р-02000223004077-092-001/05.07.2024г. (л.276), издаден по отношение на ЗП Д. Т. С..

Съгласно приложения ревизионен акт предметът на ревизията на А. С. ЕООД обхваща задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2020г.-31.12.2022г. и за ДДС за периода 01.08.2020г.-30.06.2023г., включително са разгледани и извършените доставки към В. П. ЕООД, предмет на настоящото производство. В резултат на извършената ревизия приходните органи са достигнали до извод, че дейността на дружеството е организирана по начин, който не позволява да се установи действителния размер на добитата продукция, приход и разход. Дружеството не е представило първични документи за заприхождаване на продукцията с данни за вид и количество, предаване и приемане на добитите количества продукция, изтегляне на дневния добив, както и липсва заведена сметка 303 „Продукция“. Прието е, че не е доказано транспортирането на стоките, тъй като липсват пътни листи, товарителници, товарни бележки, кантарни бележки и др. Поради липсата на трудов ресурс, складова, транспортна и кадрова обезпеченост е направен извод, че не е доказана физическата възможност за произвеждане на сочените количества продукция, които са продадени в последствие. Прието още, че липсват годни доказателства за предаване на стоките от ревизираното дружество към неговите клиенти. В резултат на тези констатации е направен извод за липса на реални доставки, извършени от А. С. ЕООД към неговите клиенти, в това число и В. П. ЕООД.

Предмет на ревизията на ЗП Д. Т. С. е годишен финансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2020г.-31.12.2022г. и ДДС за периода 01.01.2020г.- 31.05.2023г. В хода на ревизията е извършен анализ на стопанството на земеделския производител – обработвани площи, отглеждани култури, регистрирани продажби, единични цени, както и е направена съпоставка между декларираната от него произведена и реализирана продукция с данни за среден добив на съответните култури, съгласно Бюлетин на Министерство на Земеделието, храните и горите, вследствие на което е констатирано, че декларираният добив на различни култури значително се разминава от средния добив за региона по статистически данни. Този анализ е довел до извод, че декларираните количества добита продукция са завишени за сметка на продажната цена. Въпреки това, тези констатации не са довели до определяне на допълнителни публични задължения на ревизираното лице.

В хода на съдебното производство са представени, като част от преписката, протоколи за извършени насрещни проверки на Денито ООД, Джейелпи ЕООД и Т. Й. ЕООД, ведно с доказателствата събрани в хода на проверките.

В хода на ревизията приходните органи са констатирали, че данъчните основи, включени в кл.1 от СП по ЗДДС за 2020г., са в размер на 1821687.17лева (след приспадане на ДО на отразените ВОП), което е с 1987.55лева по-малко от декларираните приходи по ГДД в общ размер на 1823674.42лева. Установено е, че разликата се дължи на осчетоводена продажба към Джейелпи ЕООД по фактура № **********/31.10.2020г., която не е намерила отражение в дневника за продажби и СД за месец октомври 2020г., съответно не е участвала в резултата за ДДС.

Констатирано е също, че данъчните основи, включени в кл.1 от СП по ЗДДС за 2022г., са в размер на 2112696.39лева (след приспадане на ДО на отразените ВОП), което е с 1278.80лева по-малко от декларираните приходи по ГДД в общ размер на 2113975.19лева. Установено е, че разликата се дължи на осчетоводени продажби към населението в размер на 1278.80лева, ДДС за които погрешно е било начислено по сметка 4531, а не по сметка 4532, поради което не са намерили отражение в дневника за продажби и СД за м.декември 2022г., съответно прихода не е участвал в резултата за ДДС.

Въз основа на събраните в хода на ревизията данни, писмени доказателства и писмени обяснения, приходните органи са приели, че доставките по описаните по-горе фактури, с издатели А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., не са били реално извършени, поради което разходите извършени по тях не са признати за данъчни цели и е отказано право на приспадане на данъчен кредит, вследствие на което на В. П. ЕООД са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС. Допълнителни задължения за ДДС са определени и по отношение на установените разлики в декларираните данъчни основи по ГДД и СП по ЗДДС за 2020г. и 2022г.

За да достигнат до този извод, приходните органи са приели, че в хода на извършените проверки и тримата доставчици не са представили доказателства за начина на обработване на декларираните земи през ревизирания период, с какъв технически и трудов потенциал произвеждат и събират отглежданите зеленчуци и плодове в установения голям обем. Приели са още, че доставчиците не са представили договори, фактури и др. документи за ползване на техника и работна ръка, документи относно съхраняването на стоките до реализацията им, не са посочили регистрационните номера на транспортните средства, имената на шофьорите извършили транспорта, не са представили кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и др., също така и не са представили и аналитични извлечения на сметки от група 20, 30, 50, 70, свързани с доставките по посочените фактури, както и оборотни ведомости за съответните периоди. Наред с това, същите не са предоставили и информация относно това кои лица имат право да се разпореждат със сметките им. Приходните органи са се позовали още и на резултатите от извършените ревизии на А. С. ЕООД и ЗП Д. Т. С. и констатациите, изложени в приложените актове. Установена е също така от приходните органи и липса на безспорни доказателства, удостоверяващи извършването на транспорт на стоките – пътни листи, товарителници, товарни бележки и др., в това число от получените данни от АПИ. Констатирано е, че данните постъпили от АПИ, относно движението на автомобилите по републиканската пътна мрежа не съответстват на данните посочени в приложените пътни листи, поради което е обоснован извод за неистинност на последните. При тези констатации приходните органи са достигнали до извод, че документираните доставки между ревизираното лице и тримата доставчици изразяват привидни сделки, без по тях реално да са извършени доставки на фактурираните стоки, съответно издадените фактури не отразяват вярно стопанските операции и липсва документална обоснованост по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗКПО. При тези изводи е прието, че разходите по процесните фактури не следва да се признават за данъчни цели по смисъла на чл.26, т.2 от ЗКПО и съответно с размера на тези разходи следва да се увеличи финансовия резултат за периода (в случая за 2021г. и 2022г.). Наред с това, е прието, че поради липсата на реални доставки, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС по разглежданите фактури не възниква право на приспадане на данъчен кредит, поради което на ревизираното лице са определени задължения за ДДС в размер на отказания данъчен кредит. Отделно от това е прието, че за установените несъответствия в данъчните основи по ГДД и СД, изразяващи се в неотчетена фактура в СД и неправилно отчетен ДДС от продажби към населението също са определени допълнително задължение за ДДС. При тези съображения, с оспорения РА на ревизираното лице са определени задължения за корпоративен данък и ДДС, описани подробно по-горе в изложението.

Резултатът от проведената ревизия е оспорен от жалбоподателя пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас. С жалбата не са представени допълнителни доказателства относно установените с РА задължения, които се оспорват.

В хода на проведеното административно оспорване на РА решаващият орган е изискал от В. П. ЕООД допълнителни доказателства – хронологична ведомост и аналитична главна книга на сметка 304 „Стоки“; инвентаризационен опис на наличните стоки към 31.12.2020г.; фактура № **********/31.10.2020г., издадена от Джейелпи ЕООД; ако се съставят документи за заприхождаване на стоките, да се представят такива; документи за извършени продажби към населението на стойност 1534.56лева, осчетоводени на 31.12.2022г.; фактури за продадени картофи за семе на процесните доставчици; както и писмени обяснения относно метода при изписване на стоки при продажбата им и информация относно това дали стоките, предмет на разглежданите доставки, са продадени в годината на закупуването им и ако не да се посочи количеството и отчетната стойност на тези продадени в друг период. Изисканите писмени обяснения и доказателства са представени от ревизираното лице, ведно с опис към тях.

В представените писмени обяснения В. П. ЕООД посочва, че при изписване на стоките се прилага метода на среднопретеглената стойност. Стоките, закупени със спорните фактури, са реализирани през годината на закупуването им. Сочи, че дружеството не изготвя документи за заприхождаване на стоките на склад през периода 2020г., 2021г. и 2022г. Последното обяснява с обстоятелството, че предприятието е семейно и заетите служители са в родствени връзки, както и необходимостта от предприемане на мерки по повод разпространението на COVID в този период. Дава се обяснение, че в началото на годината В. П. ЕООД извършва продажба на картофи за семе с цел последващо изкупуване на продукция.

В обяснителната записка е посочено още, че при обработване на ф. № **********/31.10.2020г., издадена от Джейелпи ЕООД, е допусната техническа грешка, като ДДС по същата е отразено по кредита на сметка 4531 и съответно не е намерило отражение в дневника за продажби. Разяснява се, че грешката е коригирана като фактурата е отчетена в дневника за продажби за м.11.2020г., когато е било извършено и плащането по нея. По отношение на изисканата информация за извършени продажби към населението през 2022г. се сочи, че е допусната техническа грешка при отчитане на ДДС по кредита на сметка 4531, но продажбите са намерили отражение в ГДД за периода.

След приключване събирането на допълнителни доказателства решаващият орган е потвърдил РА в оспорената му в настоящото производство част. Решаващият орган споделя доводите на ревизиращия екип, че от страна на В. П. ЕООД не е доказана реалност доставките от страна на А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К.. В тази връзка в мотивите на решението, след анализ на събраните в хода на производството доказателства, се достига до извод, че доставчиците не разполагат с материално-техническа и ресурсна обезпеченост, както и е недоказан фактът на предаване на стоките по тези доставки – ревизираното дружество не разполага с достатъчно детайлна информация и документи, удостоверяващи мястото на приемо-предаване на стоките, претеглянето им, транспорта и др. В мотивите на решението подробно е извършен анализ на събраните доказателства и са направени изводи относно тяхното отношение към реалността на разгледаните доставки и основанията за начисляване на ДДС и определяне на задължения за корпоративен данък. Според решаващия орган, поради липсата на доказателства относно фактът на предаване на стоките, лицата, участващи в сделките, съзнателно и целенасочено са създали изгодна за тях ситуация с цел избягване плащане на данъчни задължения, което обуславя наличието на изискуемия субективен елемент, който изключва добросъвестността на ревизираното лице. Прието е още, че в случая, доколкото фактурите не са подкрепени с първични документи за наличието и движението на стоките като материални ценности, не може да се приеме, че е налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите и действителните стопански операции, тъй като наличието на фактура не води до извод, че разходът е извършен, така както е документиран. Констатирано е, че ревизираното лице не води аналитична отчетност, поради което не може да се установи какви точно количества от всеки вид стоки са закупени и продадени. Доколкото обаче стоките са изписани, то решаващият орган е приел, че е налице относителна симулация, при която предметът на доставките е наличен, тъй като с него са извършени последващи доставки, но стоката не е доставена от издателя на фактурите. Изложеното е довело до извод, че ревизираното лице не е положило достатъчно усилия за да минимизира риска от данъчна измама. В резултат на направените констатации и изводи, решаващият орган е приел, че правилно приходните органи не са признали за данъчни цели разходите по разглежданите фактури, както и правилно е отказано право на признаване на данъчен кредит по същите, съответно правилно са установени и задълженията за корпоративен данък и ДДС.

По отношение на констатация на ревизиращия екип относно определеното задължения за ДДС за м.10.2020г., произтичащо от невключена в дневника за продажби фактура, издадена на Джейелпи ЕООД, и след анализ на извършените счетоводни операции, в мотивите на решението е изложено, че от приложените счетоводни документи се установява, че фактурата, издадена към Джейелпи ЕООД не е намерила отражение в дневника за продажби за м.11.2020г., каквото е твърдението на жалбоподателя. По отношение на осчетоводените продажби към населението през 2022г., решаващият орган е констатирал, че установената сума съответства на осчетоводено плащане в брой на 31.12.2022г., което плащане не е намерило отражение в справките декларации за периода или за следващите периоди. При тези съображения изводите на приходните органи относно основанието и размера на начисления ДДС по отношение на посочените операции са изцяло потвърдени. При подробно изложени мотиви, решаващият орган е потвърдил оспорения РА и съответно определените с него задължения по основание и размер.

В хода на съдебното производство е изготвено заключение по съдебна агрономическа експертиза от вещо лице К. С. – агроном (л.1274). Въз основа на представените по делото удостоверения за декларирани площи/животни по схеми, издадени от ОД „Земеделие“- Бургас, установените данни от вещото лице от Регистъра на земеделските стопани – справка за дейността, подавана ежегодно към ОД „Земеделие“-Бургас и данните за средни добиви на култури от годишните доклади за отчет на работата на ОД „Земеделие“-Бургас за съответните години, вещото лице е установило за периодите 2020г., 2021г. и 2022г. обработваните площи със съответната култура от земеделските стопани и средният добив от същата култура за региона по статистически данни, въз основа на което е изчислил годишен добив за всяка култура, както следва:

А/ А. С. ЕООД през 2020г. - обработва 11.55ха площи с картофи, което при среден добив 9970кг/ха определя продукция от картофи – 115.15тона; обработва 84.87ха площи със зрял лук, което при среден добив 10856кг/ха определя продукция от зрял лук – 920.37тона; обработва 0.18ха площи с дини, което при среден добив 14090кг/ха определя продукция от дини – 2.53тона; през 2021г. - обработва 95.64ха площи с картофи, което при среден добив 27010кг/ха определя продукция от картофи – 2583.23тона; обработва 104.09ха площи със зрял лук, което при среден добив 12707кг/ха определя продукция от зрял лук – 1322.04тона; обработва 1.00ха площи с дини, което при среден добив 24630кг/ха определя продукция от дини – 24.63тона; през 2022г. дружеството обработва 74.91ха площи с картофи, което при среден добив 20030кг/ха определя продукция от картофи – 1500.44тона; обработва 104.09ха площи със зрял лук, което при среден добив 11846кг/ха определя продукция от зрял лук – 1241.34тона; обработва 0.60ха площи с дини, което при среден добив 25380кг/ха определя продукция от дини – 15.22тона.

Б/ ЗП Д. Т. С. през 2020г. - обработва 26.73ха площи с картофи, което при среден добив 9970кг/ха определя продукция от картофи – 266.49тона; обработва 12.35ха площи, засети със зрял лук, което при среден добив 10856кг/ха определя продукция от тези площи – 134.07тона; през 2021г. - обработва 24.73ха площи, засети с картофи, което при среден добив 27010кг/ха определя продукция от тези площи – 667.95тона; обработва 11.41ха площи, засети със зрял лук, което при среден добив 12707кг/ха определя продукция от тези площи – 144.91тона; през 2022г. - обработва 9.89ха площи, засети с картофи, което при среден добив 20030кг/ха определя продукция от тези площи – 198.09тона; обработва 26.02ха площи, засети със зрял лук, което при среден добив 11846кг/ха определя продукция от тези площи – 308.23тона.

В/ ЗП Р. П. К. през 2020г. - обработва 37.58ха площи, засети с картофи, което при среден добив 9970кг/ха определя продукция от тези площи – 374.67тона; обработва 22.48ха площи, засети със зрял лук, което при среден добив 10856кг/ха определя продукция от тези площи – 244.04тона; през 2021г. - обработва 42.55ха площи, засети с картофи, което при среден добив 27010кг/ха определя продукция от тези площи – 1149.27тона; обработва 24.70ха площи, засети със зрял лук, което при среден добив 12707кг/ха определя продукция от тези площи – 313.71тона; през 2022г. - обработва 21.47ха площи, засети с картофи, което при среден добив 20030кг/ха декларира продукция от тези площи – 430.04тона; обработва 28.03ха площи, засети със зрял лук, което при среден добив 11846кг/ха определя продукция от тези площи – 332.04тона.

Обобщено за цялото стопанство (тримата земеделски производители с оглед тяхната семейна връзка): през 2020г. – общо обработвани площи 75.81ха, засети с картофи, което при среден добив 9970кг/ха определя обща продукция от тези площи – 756.31тона; общо обработвани площи 119.61ха, засети със зрял лук, което при среден добив 10856кг/ха определя обща продукция от тези площи – 1298.48тона; общо обработвани площи 0.18ха, засети с дини, което при среден добив 14090кг/ха определя обща продукция от тези площи – 2.53тона; през 2021г. – общо обработвани площи 162.92ха, засети с картофи, което при среден добив 27010кг/ха определя обща продукция от тези площи – 4400.45тона; общо обработвани площи 140.20ха, засети със зрял лук, което при среден добив 12701кг/ха определя обща продукция от тези площи – 1780.66тона; общо обработвани площи 1.00ха, засети с дини, което при среден добив 24630кг/ха определя обща продукция от тези площи – 24.63тона; през 2022г. – общо обработвани площи 106.27ха, засети с картофи, което при среден добив 20030кг/ха определя обща продукция от тези площи – 2128.57тона; общо обработвани площи 158.84ха, засети със зрял лук, което при среден добив 11846кг/ха определя обща продукция от тези площи – 1881.61тона; общо обработвани площи 0.60ха, засети с дини, което при среден добив 25380кг/ха определя обща продукция от тези площи – 15.22тона.

Вещото лице е извършило оглед в общото стопанство на тримата доставчици в [населено място], при който е установило, че същото разполага с машини и инвентар, както следва: Трактор John Deere - 150 к.с; Трактор Pronar — 240 к.с.; Трактор CASE; Трактор New Holland - 170 к.с.; Верижен трактор - Т 150; Плуг Alpler; Комбайн New Holland; Комбайн CASE - 240 к.с.; Картофокомбайн Grime; Сеялка за картофи; Сеялка за лук; Пневматични сеялки - 2 броя; Разсадопосадъчна машина; Картофовадачка; Луковадачка; Сортировачка; Торачки — 2 броя: лентова и центробежна (Торнадо); Брана тежък вид X образна; Брана лек тип; Култиватори - 2 броя: Azim и дисков Мадара; Пръскачка за растителна защита - Hardi 20 m; Мулчиращи машини - 2 вида; Валяци КАМТ; Коли за товари — 4 броя: Ифа 4x4, UAZ - бордова, UAZ – буханка, Ford transit бордови; Пикал Ford Ranger 4x4; Ремарке - 4 тона; Товарачи, кофи, вилици; Селскостопански дрон XAG; селскостопански инвентар. Установено е още, че стопанството разполага и с оборудвана ремонтна работилница за извършване на бързи и дълготрайни ремонти и място за нагласяване на машините за технологичните процеси.

Вещото лице е приложило технологична карта за отглеждане на картофи, средноранно производство на 1150дка при разстояние 0.70/0.30м, средно за 2020г., 2021г. и 2022г., както и технологична карта за отглеждане на лук зрял на 1400дка при разстояние 1.50/0.10м, през същия период.

Експертът обяснява, че отглеждането на картофите започва още от есента с подготовка на почвата, където напролет ще се засаждат картофите. Вегетацията е целогодишна, от октомври с оранта до октомври с прибиране на продукцията, което става поетапно. Изчислено е още, че годишно за отглеждане на картофите са необходими средно по 12 литра гориво на декар, а за целия процес са необходими средно 137 човекодни, приравнени към 8 часа, основно за механизатори. Процесът на отглеждане на картофите е механизиран, автоматизиран и се извършва с малко работници, основно при картофосаденето, при сортирането и др.

За процеса на производство на зрял лук вещото лице посочва, че е изцяло механизиран през вегетацията, като разглежданото стопанство разполага с необходимия инвентар за отглеждането му. Експертът уточнява, че след като се прибере, продукцията се оставя на полето за известно време за да изсъхне и дозрее, след което се изнася на етапи. За производството на лук в заключението е посочено, че са необходими средно по 12 литра гориво на декар, а за целия процес са необходими средно 133 човекодни, приравнени към 8 часа, основно за механизатори.

Относно процеса на отглеждане на дини вещото лице уточнява, че подготовката на почвата започва през месец октомври (дискуване, дълбока оран, дълбоки култивирания, торене, ново култивиране, брануване и изравняван на почвата, пръскане с препарати против плевели, лехообразуване, мулчиране и полагане на капково), през месец май започва засаждането поетапно на готовия разсад – механизирано, а брането се извършва поетапно, според зреенето и на ръка, директно в ремаркета, бокспалети. Експертът дава заключение, че стопанството разполага с подходящи условия, механизация и работници за отглеждане на 6дка дини годишно.

В съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че ваденето на картофи започва от месец юли, август, септември, тъй като се садят поетапно и имат поне два месеца процес на вадене. Посочва още, че картофите обикновено се товарят в боксове и заминават веднага по заявки, но ако няма такива могат да преседят известно време. Прави уточнение, че стопанството на тримата доставчици разполага с подходящо помещение за складиране на картофи. По отношение на лука, експертът заявява, че след изваждане от почвата е необходимо да престои на полето 10-15-20 дни, след което може да се съхранява за дълго време. Вещото лице сочи още, че годишните добиви зависят от почвата, климатичните условия, проведената обработка, поради което могат да бъдат различни всяка година.

В хода на съдебното производство е извършена и съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице С. А.. В изготвеното заключение е посочено, че съобразно процесните фактури: А. С. ЕООД е продало на В. П. ЕООД през 2021г. - 350т. картофи, 228т. лук и 10.5т. дини, а през 2022г. - 680т. картофи, 550т. лук и 10т. дини; ЗП Д. Т. С. е продал на В. П. ЕООД през 2021г. общо 160т. картофи и 56т. лук, а през 2022г – 245т. лук; и ЗП Р. П. К. е продала на В. П. ЕООД през 2021г. общо 31т. картофи и 62т. лук. При извършена съпоставка между фактурираните от доставчиците количества от посочените култури и данните за годишно производство на същите, описани в заключението по агрономическата експертиза, вещото лице е направило извод, че тримата доставчици са разполагали с достатъчно произведена продукция от картофи, лук и дини, с които да обезпечат продадените количества от същите стоки на В. П. ЕООД през ревизираните периоди.

Експертът е описал и наличните в счетоводствата на земеделските производители данни за притежаваните от тях активи (земя, техника и машини), както и наетите работници.

Вещото лице е установило още, че процесните фактури са заплатени по банков път, както следва: фактури, издадени от А. С. ЕООД, съответно на 15.03.2022г., 05.09.2022г., 09.09.2022г. и 20.09.2022г.; фактури, издадени от ЗП Д. Т. С., съответно на 25.03.2022г. и 11.10.2022г.; и фактури, издадени от ЗП Р. П. К. – на 25.03.2022г.

В заключението е описано, че самите фактури са намерили отражение в счетоводството и на тримата доставчици, като отчетен приход по сметки от група 70 „Приходи от продажби“ и начислен ДДС като задължение към бюджета по сметка 4532 „Начислен данък за продажбите“ и съответно кореспондентска сметка 411 „Клиенти“. Според експерта, фактурите са осчетоводени и от страна на ревизираното лице, получател по същите, като стоките са заприходени стойностна по цена на придобиване с основание номер и дата на фактура по сметка 304 „Стоки“, начислен е ДДС по сметка 4531 „Начислен данък за покупките“ и отразено задължение по сметка 401 „Доставчици“. Освен пътни листи вещото лице не е установило други придружаващи фактурите документи.

Вещото лице е установило в счетоводството на В. П. ЕООД, че изписването на стоките е извършвано въз основа на съставен към 31.12 на съответната година инвентаризационен опис при прилагане на метода на средно претеглената стойност. Експертът прави уточнение, че в този случай кредитните обороти, съответно кредитното салдо, представлява разликата между дебитните обороти и дебитното салдо в края на периода (последното е стойността на стоките по инвентаризационен опис). Поради стойностното водене на стоките и изписването на база инвентаризационен опис, както и извършваните продажби към населението, вещото лице не може да посочи конкретни последващи доставки с изписаните стоки. В съдебно заседание прави уточнение, че счетоводството на ревизираното лице не дава възможност да се проследи даден продукт от датата на доставка до дата на продажба.

В изготвеното по делото допълнително заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е изследвало всички продажби на доставчиците през ревизирания период, като ги е съпоставило с данните от агрономическата експертиза, при което е установило следното:

• през 2021г. А. С. ЕООД е продало 1273т. картофи, а съобразно агрономическата експертиза е произвело предполагаемо количество картофи от 2583.23т.;
• през 2022г. А. С. ЕООД е продало 1380т. картофи, а съобразно агрономическата експертиза е произвело предполагаемо количество картофи от 1500.44т.;
• през 2021г. А. С. ЕООД е продало 1343т. лук, а съобразно агрономическата експертиза е произвело предполагаемо количество лук от 1322.04т.;
• през 2022г. А. С. ЕООД е продало 1240т. лук, а съобразно агрономическата експертиза е произвело предполагаемо количество лук от 1241.34т.;
• през 2021г. А. С. ЕООД е продало 38.75т. дини, а съобразно агрономическата експертиза е произвело предполагаемо количество дини от 24.63т.;
• през 2022г. А. С. ЕООД е продало 10.00т. дини, а съобразно агрономическата експертиза е произвело предполагаемо количество дини от 15.22т.;
• през 2021г. ЗП Д. Т. С. е продал 473.75т. картофи, а съобразно агрономическата експертиза е произвел предполагаемо количество картофи от 667.95т.;
• през 2021г. ЗП Д. Т. С. е продал 141.55т. лук, а съобразно агрономическата експертиза е произвел предполагаемо количество лук от 144.91т.;
• през 2022г. ЗП Д. Т. С. е продал 300т. лук, а съобразно агрономическата експертиза е произвел предполагаемо количество картофи от 308.23т.;
• през 2021г. ЗП Р. П. К. е продала 208.2т. картофи, а съобразно агрономическата експертиза е произвела предполагаемо количество картофи от 1149.27т.;
• през 2021г. ЗП Р. П. К. е продала 360т. лук, а съобразно агрономическата експертиза е произвела предполагаемо количество лук от 313.71т.

В заключението е направено уточнение, че доколкото НСИ не анкетира 100% от земеделските производители, както и с оглед начина на определяне на среден добив при изготвяне на годишните доклади за отчет на работата на ОД „Земеделие“ (като се отчитат високите и ниските нива на добиви), то установеният среден добив не представлява конкретно произведено количество от дка, а относителна стойност. Направено е още уточнение, че референтните добиви не отчитат фактори като – наличие на капково напояване, отглеждан сорт и др.

В хода на съдебното производство са разпитани и свидетелите Д. И. К. – назначен шофьор при жалбоподателя през ревизирания период, и Д. Т. С..

Свидетелят К. разказва, че в периода от 2017г. до 2023г. е извършвал транспорт основно на картофи и лук и по-малко дини от ниви на Станчеви в [населено място]. Продукцията товарел директно от полето, като натоварването се извършвало от Д. С. с негова техника. Картофите били натоварване в биг бегове с вместимост от 800кг. до 1 тон, а лукът – в бокс палети, като съответно транспортните средства събирали до три биг бега с картофи или шест бокса с лук. Свидетелят посочва, че извозването на стоката е извършвано в периода м.юли – м.ноември, съответно лук – юли-септември, а картофите до по-късно. Готовата продукция се транспортирала до склад на „Зеленчукова борса“-Бургас, където В. П. ЕООД разполагали с няколко склада. Претеглянето на стоките се извършвало в складовете на жалбоподателя, като такова не се извършвало преди натоварване. Транспортиране на семена към [населено място] извършвал рядко – когато семето е било около 2 тона, тъй като обикновено същото било в големи количества и се транспортирало с тирове.

К. уточнява, че транспорт е извършван по минимум два пъти на ден, а в повечето случаи по три курса. Маршрутът е бил Меден рудник-Твърдица-М.-Индже Войвода. Всеки курс е описван от него в пътна книжка, която в края на месеца е предавана на управителя и въз основа на нея в счетоводството са изготвяли пътни листи (тези приложени по делото), които в последствие са били разписвани от съответния шофьор. Управителят на В. П. ЕООД му е предоставял средства за закупуване на гориво.

Свидетелят С. пояснява, че с Р. К. живеят на семейни начала, като документално упражняват дейността си отделно, но фактически отделните стопанства работят общо. Посочва още, че обработва ниви в [населено място], както и в [населено място], [населено място] и [населено място] вода. Прави уточнение, че по документи обработва около 7000дка земя, но поради теренните условия в действителност се обработват около 5000дка. Потвърждава, че в стопанството се отглеждат картофи, лук и дини, както и други култури. С. заявява, че стопанството разполага с четири трактора, челен товарач, фадрома, малък челен товарач, скидстиър, дискови култиватори, пръскачка, дрон (селскостопански), ремарке, товарен камион 4х4 „Ифа“, картофокомбайн, вадачка за лук, комбайн за жънене с различни приспособления, работна работилница, оборудвана със струг, фреза и други машинни съоръжения за поддръжка, както и разполага с четириредова картофосадачка автоматична, сеялка за арпаджик и чесън, две торачки.

Свидетелят обяснява, че за производството на 800кг-1000кг. картофи са необходими около 2-3 души при разработения в стопанството механизиран подход на работа. Разказва още, че семената, които се закупуват от В. П. ЕООД също са на биг бегове, съдържащи около 1100кг семе, който се доставят от продавача с тирове, превозващи 24-25 торби. Относно семето се извършва договорка единствено относно големината на картофа. Биг беговете се разтоварват с челен товарач, след което се изсипват в коша на сеялката, като в същото време човек обработва с моторна пръскачка изпадналите картофи. Картофите се засяват с помощта на трактор, който се управлява от С., като за един ден се засаждат 30-35тона семе. Останалите дейности по пръскане и окопаване се извършват механизирано с един човек, а за събирането са необходими двама. Самото събиране на реколтата се извършва с комбайн, който автоматизирано пълни картофите в биг бегове, които се обработват с челен товарач. Свидетелят прави уточнение, че с оглед отношенията с В. П. ЕООД не е необходимо семето или готовата продукция да стоят на склад при производителя, тъй като семето се доставя на полето, а готовата продукция се товари директно на камионите, които са осигурени на В. П. ЕООД. Прибирането на картофите според свидетеля може да започне от края на юни до край на ноември.

С. прави уточнение, че продукцията не се тегли преди натоварването, а се броят биг беговете, и след това се уточнява точното количество въз основа на броя на торбите. Посочва, че производителят и получателят не са имали проблеми относно количествата. Уточнява че при изпращане на продукцията, същата не е категоризирана и може да съдържа едри, дребни, повредени картофи също и парчета пръст и камъни, което е причината за договорената ниска цена.

Свидетелят разказва, че от В. П. ЕООД правят поръчка за определено количества картофии за след няколко дни, след което той с комбайна изкарва готова продукция в големите торби, които складира на нивата, обикновено за не повече от 1-2 дни, докато пристигне транспорта, изпратен от купувача. С. уточнява, че В. П. ЕООД е единствен голям клиент на стопанството му, като дейностите по сортиране на картофите се извършват от получателя. Свидетелят уточнява, че сортиране се извършвало рядко за някои дребен клиент.

По отношение на производството на лук, С. заявява че сами произвеждат семето, а засаждането и отглеждането е механизирано, като само за прибирането на реколтата се вземат хора. Самият лук се вади с машина, след което се събира от работници на купове, които стоят известно време на полето за да изсъхне лука, за да е траен. Според свидетеля периодът на съхнене зависи от слънцегреенето. След изсъхване, работниците отстраняват стеблото на лука и събират главите в бокс палети, които се изнасят машинно. С. уточнява, че кампанията по изваждане на лука и по неговото прибиране продължава от три до пет дни, като за целта са ползвали около 20 човека средно през последните 5 години. По отношение извозването на лука, посочва, че се извършва по същия начин като картофите. Събирането на лука според свидетеля може да започне от края на юли и трябва да приключи до край на септември. Уточнява още, че продукцията от лук се събира в бокс палети, съдържащи около 240-250кг средно, като в бусовете се товарели около 3-4тона.

По отношение на използваната техника, която е закупувана и от тримата доставчици, свидетелят заявява че основно се управлява от него, но може да се възложи и на друг. Посочва още, че Р. К. също може да управлява тази техника.

При така установените данни от проведената ревизия, както и въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, и като взе предвид правилата за доказателствената тежест, указани на страните, съдът достигна до следните правни изводи относно приложението на материалния закон.

За да определят задълженията на жалбоподателя по ЗДДС приходните органи са приели, че дружеството неправомерно е начислило ДДС по фактурите, издадени от А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., през ревизирания данъчен период, съответно неправомерно е приспаднало данъчен кредит по същите фактури.

Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Когато стоките и услугите се ползват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, това лице има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави (л.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС).

Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо данъкът да е правомерно начислен. За правомерно начислен данък се счита този, който е деклариран по доставка, за която е издаден съответният данъчен документ – фактура с посочен на отделен ред ДДС (съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), както и която е извършена реално.

В определение от 03 септември 2020 година по дело С-610/19, т.46, СЕС изтъква, че материалноправните изисквания, които обуславят упражняването на правото на приспадане, са изпълнени само ако доставката на стоки или услуги, за която се отнасят фактурите, е действително извършена, като проверката за наличието на облагаема доставка трябва да се осъществи в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай. Съответно в диспозитива на определението е прието, че Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, във връзка с принципите на данъчен неутралитет, на ефективност и на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, при която данъчната администрация отказва да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, начислен за покупки на стоки, които са му били доставени, по съображения за недостоверност на фактурите, които удостоверяват тези покупки, тъй като, първо, стоките не могат да бъдат произведени или доставени от издателя на фактурите поради липсата на необходимия персонал или материали, и следователно посочените стоки в действителност са придобити от неидентифицирано за данъчните цели лице, второ, не са спазени националните счетоводни правила, трето, веригата от доставки, обусловила покупките, не е икономически оправдана, и четвърто, налице са нередности при някои от предходните сделки, които са част от веригата от доставки. За да бъде обоснован такъв отказ, следва надлежно да се докаже, че данъчнозадълженото лице активно е участвало в измама или е знаело, или е трябвало да знае, че посочените сделки са част от измама, извършена от издателя на фактурите или от всеки друг оператор, който се е включил в предходен етап във веригата от доставки, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Идентични изводи са направени и в т.31 и т.32 от решение от 06 декември 2012 година по дело С-285/11 (Боник ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите).

Отделно от това в Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gabor Toth, т. 45, Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahageben и Peter David, т. 66, Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, М. Пен, т. 32, Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 47, на Съда на ЕС се приема, че обстоятелствата, че доставчиците не са разполагали с персонал, материали и активи, необходими за извършването на услугите, разходите за услугите не са намерили счетоводно отражение в счетоводството им, не са декларирали работниците си, не са разполагали със стоките, предмет на доставката, и с транспорт, за да ги доставят, не са достатъчни, за да се изключи правото на приспадане на получателя, освен ако приходните органи не докажат, че данъчнозадълженото лице е разполагало с данни за извършена данъчна измама от доставчика/доставчиците или пък самото то извършва такава.

Съгласно решение от 04 септември 2025 година по дело С-726/23 членове 168 и 178 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/45, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат данъчната администрация да изисква от данъчнозадължено лице, което иска приспадане на платения по получени доставки данък добавена стойност, да представи документи, различни от фактурата, за да докаже наличието на посочените във фактурата услуги и използването им за целите на облагаемите сделки на това данъчнозадължено лице, стига представянето на тези доказателства да е необходимо и пропорционално за тези цели. В т.60 от същото решение е уточнено, че необходимите доказателства могат да включват и документи, държани от доставчика. В т.57 е посочено, че съгласно съдебната практика обаче ако доставката на услуги нагоре по веригата от друго данъчнозадължено лице не е действително извършена, не може да възникне право на приспадане. Следователно въпросът дали услугата, на която се основава правото на приспадане, е била действително извършена и впоследствие използвана от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, е релевантен за преценката дали е изпълнено второто материалноправно условие за това право, посочено в точка 55 от настоящото решение, а именно качеството „данъчнозадължено лице“. В тази връзка в т.31 и т.36, 37, 38, 39 от решение от 25 май 2023 година по дело С-114/22 е посочено, че съгласно член 167 от Директива 2006/112 правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а съгласно член 63 от тази директива този данък става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. От това следва, че правото на приспадане по принцип зависи от доказването на действителното извършване на сделката. Така, ако доставката на стоки или услуги не е действително извършена, не може да възникне право на приспадане. Съответно е упоменато също, че оценката на доказателствата за наличие на облагаема сделка трябва да се осъществи от националния съд в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, като се извърши цялостна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай и ако в резултат на тази оценка се стигне до извода, че дадена продажба не е действително извършена, то не може да възникне право на приспадане, съответно ако в резултат на оценката се стигне до извода, че продажбата действително е извършена и че стоките впоследствие са били използвани от данъчнозадълженото лице за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип на това лице не може да му бъде отказано право на приспадане.

В обобщение на цитираните законови разпоредби, както и посочената съдебна практика на Европейския съд, следва да се приеме, че не възниква право на приспадане на данъчен кредит, съответно са налице основания за отказ за признаване на такова право, независимо от наличието на фактура, когато получател по дадена доставка – данъчнозадължено лице, не може да докаже, че стоките/услугите предмет на фактурираната доставка са му били реално доставени. В противния случай, когато е имало извършени доставки, т.е получени са стоките и същите са ползвани за последващи облагаеми доставки, но издадените фактури са недействителни по отношение на техния издател (т.е. стоките са доставени от лице различно от издателя на фактурите и което е неидентифицирано за данъчни цели), за да се откаже право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се установи, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е знаело или е трябвало да знае, че участва в такава. В този случай, отказът на право на приспадане на данъчен кредит не може да се позовава единствено и само на липса на материална и техническа обезпеченост на съответния доставчик, посочен във фактурата.

Основният спорен момент в настоящото производство е това дали действително са извършени доставки на картофи, лук и дини от „Аграрика Странджа ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К. към В. П. ЕООД, обективирани в процесните фактури, издадени през ревизирания период, както и дали се доказва участие на жалбоподателя в данъчна измама. При анализа на събраните доказателства приходните органи са приели, че от страна на жалбоподателя – получател по фактурите, не се доказва реално получаване на стоките, предмет на разглежданите фактури - не са представени доказателства или събраните такива са противоречиви, и съответно не могат да обосноват извод за реално извършване на процесните доставки, както и в допълнение са изведени съображения, че доставчиците не разполагат с необходимите ресурси да обезпечат извършването на доставките. Прието е, че е налице относителна симулация, при която жалбоподателят е получил съответните стоки (не се оспорва, че тези са получени стоки и те са били впоследствие използвани за данъчни цели от ревизираното лице), но не от лицата, посочени във фактурите. В тази връзка е изложено, че жалбоподателят доколкото твърди, че е транспортирал стоките, които действително не са му били доставяни, няма как да не е знаел, че се ползва от фактура, която не отразява вярно стопанската операция, съответно участва в данъчна измама.

Наличието на възникнало данъчно събитие, т.е. действително извършване на доставка, се установява съобразно националните изисквания относно вида декларирани доставки, като единствено наличието на фактура и нейното отразяване в счетоводствата на насрещните контрагенти, както и включването и в дневниците за продажби/покупки и СД по ЗДДС, което не е спорно и се установява от данните по делото в конкретния случай, не е достатъчно да се обоснове извод, че доставките са реално извършени.

Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка от страните следва да разполага с писмени доказателства – преки и косвени, които да доказват реалното предаване на стоките. Липсата на такива или оборването на тяхната достоверност съответно може да обоснове извода за неизвършени реално доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице носи тежестта да докаже материалноправните предпоставки по ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане, съответно в тежест на приходните органи е да докажат фактите и обстоятелствата на които се позовават за да достигнат до извод за липса на реални доставки.

В случая предмет на процесните доставки са родово определени вещи – картофи, лук и дини, поради което за да се установи дали са реално извършени от съществено значение, както правилно са приели и приходните органи и решаващият орган, са редица обстоятелства – наличие на доказателства удостоверяващи предаването на стоките от доставчика на клиента, съответно тяхното транспортиране (особено в случая, доколкото тази дейност е била за сметка на жалбоподателя като получател по разглежданите фактури), възможността на доставчика да извърши разглежданите доставки, и др., т.е. обстоятелства доказващи прехвърлянето на собствеността върху стоки от продавача на купувача. При доставки на движими вещи, определени по рода си (каквито са процесните), търсеният правен ефект ще е настъпил, ако правото на собственост върху тях е прехвърлено от доставчика с предаването им на получателя с оглед придобиването му по разпоредителна правна сделка, т.е. за да е налице реално извършена доставка на родови вещи е необходимо същите действително/фактически да бъдат предадени на купувача.

Практиката на СЕС отрича строго формалистичния подход относно удостоверяване на реалното извършване на доставки, като приема, че допуснати неточности в документооборота не представляват основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит. Същевременно обаче не отрича необходимостта такива документи да бъдат съставени, или поне да бъдат състеви документи, които при съвкупен анализ да удостоверяват реалното предаване на стоките предмет на доставките и да създават възможност за установяване на техния вид, количество, място на предаване и други данни, касаещи предпоставките за настъпване на данъчно събитие, т.е. фактическо предаване на стоките.

В общия случай, а и в трайната търговска и съдебна практика, се е наложило, че доказването на реалното предаване на стоките се извършва с приемо-предавателен протокол, който в достатъчна степен индивидуализира стоката – вид, количество и др. относими обстоятелства. В настоящия случай разглежданите фактури не са придружени с такива приемо-предавателни протоколи.

Следва да се отбележи, че липсва нормативна уредба, която да сочи изготвянето на конкретни документи, в това число приемо-предавателни протоколи, или изисквания към тяхното съставяне при предаване на дадена стока, поради което преценката дали една доставка е действително извършена, следва да се изгради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Съдът намира, че в случая, независимо от липсата на приемо-предавателни протоколи за доставените стоки, жалбоподателят, в качеството си на купувач, не е доказал по обективен начин получаването на стоките по процесните фактури, доколкото липсват каквито и да било други доказателства (стокови разписки, товарителници, кантарни бележки) въз основа на които да се извърши обоснован извод за индивидуализация на стоките, съответно тяхното предаване от доставчиците. Този извод не може да се опровергае от представените по делото договори за покупо-продажба и доставка на земеделска продукция и пътни листи за извършен транспорт, както и от събраните гласни доказателства. (Решение № 14011 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2024 г.)

В тази връзка, не може да се сподели становището на жалбоподателя, че доколкото дружеството е семейно, не е имало необходимост от подобен документооборот. Създаването на документ за получените, съответно заприходените стоки, създава гаранция на купувача, че са му доставени заявените количества от самия доставчик, а също така му предоставя и възможност да докаже получаването на доставката пред трети лица. Отделно от това, в показанията си свидетелят К. сочи, че доставяните количества продукция са били изтегляни в склада на В. П. ЕООД, но противно на търговската сигурност - кантарни бележки или други документи за тези действия не са издавани. Липсват също складови разписки или други вътрешни счетоводни документи, които да удостоверят какви стоки са били получени, което пък от своя страна свидетелства за начина на водене на счетоводството на дружеството, а именно начин, който не позволява проследяването на дадена стока. Последното се потвърждава и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице сочи, че не е възможно дадена стока да бъде проследена от покупката до нейната продажба.

Липсата на посочените документи е още по-нелогична и неоправдана с оглед на данните за извършване на доставките. Жалбоподателят твърди, че представените пътни листи удостоверят превоз на доставките по процесните фактури. Прави впечатление обаче, че пътните листи са с дати след издаване на фактурите. Ако се приеме този модел на доставка, т.е. с предварително фактуриране, което се среща в търговската практика, то за жалбоподателя би било логично да следи доставките и да документира същите с цел обезпечаване на цялото фактурирано количество, което дори в последствие е заплатено. Тук следва да се посочи още, че съобразно сключените договори, а също и показанията на свидетеля С., стоката не се сортира от доставчика, както и торбите (биг беговете), в които се превозва могат да съдържат определени количества пръст и други. Следователно жалбоподателят следва да е извършвал претегляне на доставените стоки, най-малкото след сортирането им, за установяване на действително доставеното количество, но такива действия не са документирани. Отделно от това, се установяват и противоречия в показанията на свидетеля С. и начина на документиране на доставките, в случая единствено чрез издаване на фактура. Издадените фактури касаят доставка на големи количества лук, картофи или дини, които фактури са издадени през м.08. на всяка от проверяваните години. Пътните листи са с дати след тези фактури, т.е. декларира се, че доставките се извършват след фактуриране. Същевременно свидетелят С. обяснява в показанията си, че от страна на В. П. ЕООД е давана предварителна заявка за конкретна доставка, след това той (като фактически действащо лице от името на тримата доставчици) подготвял стоката, като събирал съответната продукция директно на полето, след това купувачът изпращал кола, която да превози стоката. Следователно още преди започване на доставките В. П. ЕООД следва да е знаело какво количество ще му бъде необходимо и доставено, тъй като е приело фактурите. Същевременно обаче С. не сочи практика, при която предварително е заявявано цялото количество, а такава при която периодично са постъпвали заявки. Установеното несъответствие между документирането на доставките и показанията на свидетеля разколебава тяхната достоверност.

От показанията на свидетелите К. и С., както и във връзка със сключените договори за покупко-продажба на земеделска продукция, би могло да се направи извод, че жалбоподателят и тримата доставчици имат някаква изградена търговска практика във времето. Това обаче по никакъв начин не може да обоснове извод относно действителното предаване на стоките по процесните фактури. Самите договори за покупо-продажба и доставка на земеделска продукция, сключени между жалбоподателя и тримата доставчици, действително свидетелстват за наличие на облигационно отношение между тях. Тези договори обаче са еднотипни и общи, т.е. не определят нито количествата продукция, които ще бъдат закупени, нито вида на тази продукция, нито цената, а още по-малко съдържат информация и за конкретните доставки през 2021г. и 2022г. Отделно от това показанията на свидетелите дават общо описание на установена практика между купувач и продавач, която практика обаче не може да бъде отнесена конкретно за ревизираните периоди и проверяваните фактури, доколкото показанията не съдържат конкретни данни за конкретни доставки. Съдът намира за нужно да отбележи, че доколкото липсва изискване за конкретен документ, удостоверяващ индивидуализацията на дадена стока и нейното предаване, то за тези обстоятелства е допустимо да се доказват със свидетелски показания, но същите следва да дават точни и конкретни данни за всяка една доставка, а случаят не е такъв. Следва да се отбележи още, че обичайната търговска дейност на продавача и купувача, също не може да бъдат основание да се приеме, че процесните доставки са извършени.

С административната преписка е представено потвърждение от страна на тримата доставчици, че на определени дати с определени МПС са извършени превози. Това потвърждение обаче е изготвено през 2024г., т.е. в хода на ревизията, поради което може да се приеме, че е изготвен именно във връзка с приключване на производството в полза на жалбоподателя. От друга страна, самото потвърждение не съдържа данни за превозвани стоки, няма деклариране, че конкретен вид и количество стока е предоставена за превоз с посочените МПС. В същото време при съпоставка на потвърждението и представените от жалбоподателя пътни листи, за които се твърди, че са издавани за извършени превози на стоките, предмет на разглежданите фактури, се установява, че по пътни листи на една дата, с едно МПС са документирани три превоза, а в потвърждението е вписано единствено, че на дадена датата, която съвпада с дати от пътните листи, е извършен превоз с определено МПС, без да е посочен броя на тези превози или каквито и да било други данни. При тези съображения, съдът приема, че така представеното потвърждение не може да се цени като удостоверяващо предаването на стоките и действителното им доставяне на жалбоподателя.

От данните по делото, което се потвърждава и от изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че в счетоводството на жалбоподателя фактурите, издадени от А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., са придружени единствено от пътни листи, надлежно приложени и по делото. Анализът на тези пътни листи обаче, както правилно е съобразил решаващият орган, не може да обоснове извод, че същите касаят именно процесните доставки.

С. по себе си пътните листи действително съдържат данни за извършен курс по направление [населено място] – [населено място] – [населено място]. Вписаните в пътните листи транспортни средства са собственост на В. П. ЕООД, съгласно представените свидетелства за регистрация на МПС, както и посочените водачи са били служители на дружеството през съответните периоди. Товароносимостта на МПС съответства на размера на товарите, които според свидетелите са били превозвани, а именно до 3т. готова продукция, обособена в биг бегове за картофите и бокс палети за лука. С оглед изминатите километри – отиване и връщане до съответната дестинация, от приблизително 100км, съдът намира, че е напълно допустимо и възможно в един ден, при отчитане на време за натоварване и разтоварване, да бъдат извършени три курса по вписаното в пътните листи направление от едно МПС с един и същ водач.

Тук следва да се посочи също, че извършената съпоставка между данните от пътните листи - посочените МПС, маршрути и дати на изпълнение, и данните от АПИ за регистрирано движение на същите МПС и дати, не може да доведе до категоричен извод за недостоверност на информацията, описана в пътните листи. Обстоятелството, че дадено МПС е заснето от една камера, монтирана да отчита трафик в определена точка, не може да гарантира, каква точно е крайната дестинация на това МПС. Наред с това, регистрирането на МПС по път контролиран от АПИ не изключва възможността в друго време от деня да е извършен превоз и в друга посока, по път, който не се контролира от АПИ. В приложената към преписката справка прави впечатление, че повечето от заснетите движения на МПС са в часовия диапазон преди 08.00ч. сутринта, което не изключва извършване на транспорт през останалата част от деня, т.е. след 08.00ч, независимо от отклоненията от началния час на тръгване и съответно приключване на транспорта по пътни листи. Същевременно се констатират и други несъответствия, например: за едно от МПС са вписани като засечени посоки на движение Равда-Слънчев бряг-Слънчев бряг-Равда през времето от 04.29ч-05.17ч на 15.10.2021г. и след това – Крайморие-Приморско-Царево - Царево-Приморко-Крайморие през времето от 07.47ч-10.37ч на същата дата. За да започне обаче описаната втора част от движението на МПС е необходимо същото да се придвижи в посока от Равда към Бургас и след това към Крайморие, но такива данни въобще липсват в изготвената справка. Прави впечатление, че същата тенденция се забелязва и с вписаното движение на същия автомобил на 18.10.2021г. (първо регистрирано движение след 15.10.2021г.), което започва в посока Равда, при приключило последно движение в Крайморие. Така описаното движение на автомобила е нелогично, доколкото [населено място] е областен град и се предполага, че в същия би следвало да има разположени камери на АПИ. Въобще в цялата справка липсват данни всяко от проверяваните МПС да е пътувало в посока [населено място], независимо, че са отразени посоки на движение намиращи се от двете страни на този град. Седалището и складовата база на В. П. ЕООД е позиционирана в [населено място], поради което е логично собствените му МПС да са преминавали през същия, но данни за това липсват в приложената справка. Липсата на данни за пътуване на дадено МПС по справката на АПИ също не обосновава, че в тези дни конкретното превозно средство не е извършвало транспорт, който да не включва маршрут, контролиран от АПИ. Във връзка с изложеното следва да се има предвид още, че TOЛ-системите в Република България не съдържат пълни данни по отношение на трафика по обществените пътища, за които се дължи ТОЛ такса и няма подобно нормативно установено изискване. При тези съображения, съдът намира, че справката за движение от АПИ не може да бъде годно доказателство, което да обоснове категоричен и необорим извод, че представените пътни листи не удостоверяват действително извършен транспорт, съобразно вписаните в тях данни за маршрут.

Независимо от горното обаче, съдът намира, че разглежданите пътни листи не доказват по категоричен начин извършването на транспорт на стоките, предмет на процесните фактури, а още по-малко и предаването на конкретните стоки на получателя.

Пътните листи, касаят извършен транспорт след датите, посочени на фактурите, а именно: през 2021г. първите издадени фактури са от 18.08.2021г., а последните – от 23.08.2021г., съответно първият пътен лист е с дата 18.08.2021г., като транспорт е регистриран с пътни листи всеки ден (без почивните дни) по три курса с две различни МПС до 10.11.2021г.; през 2022г. първата фактура е с дата 20.07.2022г. (втората фактура е от 27.07.2022г.), а последната – 24.08.2022г., а първият пътен лист е с дата 18.08.2022г. и съответно последният – 21.11.2022г., като през този период са извършвани основно по три курса на ден с три различни МПС. Съответно пътните листи не биха могли да бъдат отнесени към конкретна фактура. Дори да се приеме, че заявяването на необходимите за доставка количества на получателя е извършвано чрез предварително фактуриране на цялото количество за периода и след това извършване на транспорт, то отново стои въпросът, че представените пътни листи не могат да бъдат обвързани с конкретен предмет на доставка, още по-малко и с индивидуално превозвани количества от този предмет. В тази връзка съдът установи, че през 2021г. има издадени 360 пътни листа, а за 2022г. – 426 пътни листа, които пътни листи съобразно товароносимостта на МПС и данните от свидетелските показания относно превозваните количества не съответстват на необходимите за транспортиране на фактурираните стоки брой превози. През 2022г. са фактурирани 795т. лук и 680т. картофи, което при максимално натоварване на МПС от 3 тона, предполага извършени общо 491 курса. За същия период, ако се вземат предвид свидетелските показания и с оглед противоречията в тях – свидетелят К. сочи, че лукът е натоварван на два реда в бокс палети до 400кг, а свидетелят С. – че лукът е натоварван в бокс палети до 250кг., без да посочва на колко реда, то извършените курсове следва да са били 756 при 3тона товар картофи и 1.5 тона товар лук, съответно 544 при 3 тона картофи и 2.5тона лука. Съответно за фактурираните количества през 2021г. от 346т лук и 541т кортофи, при максимален товар от 3 тона за двата продукта е следвало да са необходими 295 курса, при товар от 3 тона за картофите и 1.5т за лука – са необходими 411 курса, и при товар от 3 тона за картофите и 2.5т. за лука – са необходими 318 курса. Прави впечатление, че през 2022г. при максимално натоварване на МПС за фактурираните стоки са били необходими повече превози от тези с представени пътни листи. От друга страна, през 2021г. превозите по пътни листи са повече от тези необходими за доставка на фактурираните количества при максимално натоварване на МПС, както и при съобразяване показанията на свидетеля К., а при съобразяване показанията на свидетеля С. относно обема на бокс палетите с лук и тези на свидетеля К. относно броя на палетите, са били необходими значително повече курсове от тези, за които са издадени пътни листи.

В случая се касае за превоз на товари за собствена сметка с МПС с товароносимост до 3.5т, за които Закона за автомобилните превози и издадените въз основа на него наредби не изискват съставяне на пътни листи или придружаващи транспорта документи. Въпреки това такива са били издаване, но не по установения ред. Съгласно показанията на свидетеля К. пътните листи са съставяни в края на месеца от счетоводителя, т.е. същите не са придружавали транспорта. Отново според показанията на К. тези пътни листи са издавани въз основа на пътна книжка, която била водена от водачите на МПС при всеки транспорт. Такива пътни книжки обаче не са представени от страна на жалбоподателя. Изложеното буди съмнение относно достоверността на съставените пътни листи и целта на тяхното съставяне.

При тези съображения, съдът приема, че пътните листи не съдържат никаква достоверна информация относно товара, който е транспортиран, както и същите не са придружени с товарителница или какъвто и да било друг документ, който да съдържа такава информация. В същите липсват и данни за доставчика. Единствено вписаното направление – [населено място] не може само по себе си да доведе до извод за транспортиране на стоки именно от стопанството на процесните доставчици. Наред с това, установените несъответствия между броя на пътните листи и данните за превозвани количества от свидетелските показания, също въвеждат и основания да се приеме, че посочените транспорти не могат да обезпечат превоз на конкретните количества фактурирани стоки. Следователно тези пътни листи, като единствени съпровождащи фактурите документи, не могат да докажат индивидуализацията, предаването и превоза на стоките, предмет на доставките по процесните фактури, съответно не могат да докажат реалност на фактурираните доставки.

С оглед на изложеното съдът приема, че от страна на жалбоподателя не се представени каквито и да било доказателства, които да докажат реалност на доставките по процесните фактури. Липсват както приемо-предавателни протоколи, така и други първични счетоводни документи, въз основа на които да се направи извод, че същият е получил фактурираните стоки. Съответно и приложените пътни листи не могат да обосноват извод за действително извършен транспорт, а още по-малко и извод, че същите касаят превоз на стоките предмет на процесните фактури. Всички посочени документи е следвало да бъдат изготвени от В. П. ЕООД в качеството на получател и превозвач, или съвместно с доставчика при изготвянето на двустранните документи, каквито са приемо-предавателните протоколи, поради което дружеството е следвало да разполага с тези документи. В случая обаче такива документи, които да доказват предаването/получаването на конкретни стоки не са представени. Предвид това самият факт на предаване на стоките не е обезпечен с материални доказателства. При тези съображения съдът приема, че от страна на В. П. ЕООД не е доказано реалното извършване на доставките по процесните фактури, доколкото липсват каквито и да било данни за фактическото предаване на стоките от доставчика на получателя.

Този извод не може да се опровергае от обстоятелството, че от данните по делото, в частност изготвените експертизи, въвеждат общ извод, че доставчиците са разполагали с продадените на В. П. ЕООД количества от картофи, лук и дини и са имали възможност да произведат същите, доколкото липсват каквито и да било доказателства, че тази продукция е предадена именно на В. П. ЕООД. Въпреки това, съдът намира, че този извод в експертизите не може да бъде споделен. При изготвяне на заключението по съдебната агрономическа експертиза на вещото лице е поставена задача да се установят средните добиви от съответните продукти съобразно заявената от доставчиците обработвана площ. Тези добиви експертът е установил на база статистически данни и данни обобщени в годишните доклади на ОД „Земеделие“. Въз основа на техническата и кадрова обезпеченост на доставчици е дадено заключение, че същите могат да произведат установените средни добиви. Така установената стойност е относителна и не дава яснота относно действително произведените количества продукция от земеделските производители. Същевременно обаче при изготвяне на експертизата, доколкото такъв въпрос не е бил задаван, независимо от указаната доказателствена тежест, не е изследвано какви материали (семена, разсад и други) и тяхното количество са били вложени и на база тези данни, наред с кадровата и техническа обезпеченост на производителите, да се определи възможността на доставчиците да произведат продадените от тях количества картофи, дини и лук. От друга страна прави впечатление, че при извършване на съдебната агрономическа експертиза, вещото лице е взело предвид редица техника, която според съдебно-счетоводната експертиза е заприходена едва през 2023г., като например – картофокомбайн (или комбайн, доколкото такъв не е описан в съдебно-счетоводната експертиза като придобит от земеделските производители в предходен период), култиватор, сеялка (трета за стопанството), приставка за разпръскване на семена и др., което разколебава изводите относно наличието на необходимата техническа обезпеченост на земеделските производители. Отделно от това, изчислените човекодни, необходими за добиване на продукцията, касаят основно механизатори, което предполага наличие на механична техника при всеки един от етапите на производство, а както се посочи по-горе комбайн за вадене на картофи е закупен от А. С. ЕООД едва през 2023г. Същевременно от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че тримата производители са разполагали през 2021г. общо с един тракторист и шестима общи работници, а през 2022г. – един тракторист и петима общи работници, т.е. механизаторите са значително по-малко от останалите работници, дори да се приеме, че освен назначения тракторист и С. е управлявал машините. Относителността на данните за среден добив, установени с агрономическата експертиза, както и несъответствията при установяване на необходимата техническа и кадрова обезпеченост на земеделските производители, води до необоснованост на направения извод, че земеделските производители са имали възможност да произведат продадените количества продукция от лук, картофи и дини. Изложеното води до извод за необоснованост и на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, според което доставчиците са разполагали с продукцията, която са продали на В. П. ЕООД, доколкото същата се основава единствено на агрономическата експертиза. Следователно не може да се приеме за доказано, че земеделските производители са имали възможност и действително са произвели продукцията, продадена на В. П. ЕООД, още повече, че през ревизираните периоди има регистрирани и други продажби.

Независимо от изложеното, дори да се приеме за доказано, че действително доставчиците А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К. са разполагали с необходимите количества продукция, която да продадат на В. П. ЕООД, то следва да се има предвид, че произходът на стоките не е обективен признак за доставка по чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, нито е предпоставка за възникването или упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Съответно недоказването на произхода или възможността на доставчика да я произведе, не означава автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпоредителна сделка. От друга страна, доказването на произхода действително може да е индиция за физическото съществуване на стоките като обекти на собственост, годни като такива да бъдат прехвърляни, съответно същият е важен информационен източник относно реалността на доставките. Този произход обаче не може да е самостоятелно основание да се приеме, че е налице реална доставка, особено при липсата на каквито и да било други документи удостоверяващи предаването на стоките на получателя.

При изложените съображения, а именно поради липсата на доказателства удостоверяващи фактическото предаване на стоките от продавача на купувача, съдът приема, че жалбоподателят не доказва наличие на реална доставка по процесните фактури, съответно издадените фактури съдържат невярна информация.

В случая, приходните органи не оспорват, обстоятелството, че жалбоподателят е получил стоки от вида и количеството на процесните и че същите в последствие са били реализирани при последващи облагаеми доставки. Следователно доколкото се обосновава извод за липса на реалност на доставките по издадените фактури, но е налице получена стока, то правилно приходните органи са достигнали до извод, че разглежданите доставки представляват относителна субективна симулация. В случая са налице и обективни предпоставки да се приеме, че жалбоподателят сам е взел участие в данъчна измама, доколкото декларира, че за негова сметка е извършен транспорт на стоки по нереални доставки, както правилно е прието в РА и решението, с което същият е потвърден. Следователно В. П. ЕООД не само е получило стоки от неизвестен доставчик, но и знаейки това обстоятелство декларира, че същите са доставени от друго лице, а именно процесните доставчици и съответно неправомерно се възползва от издадените фактури като ползва данъчно облекчение чрез ползването на право на данъчен кредит по същите.

С оглед на изложеното съдът приема, че правилно на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС на В. П. ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., и съответно правилно по основание и размер е начислен ДДС за внасяне и лихва за забава, както следва: ДДС за м.08.2021г. в размер на 8975.00 лева и лихва в размер на 3071.65 лева; ДДС за м.07.2022г. в размер на 4300.00 лева и лихва в размер на 1071.48 лева; ДДС за м.08.2022г. в размер на 10540.00 лева и лихва в размер на 2538.54 лева. Следователно в тази част оспореният РА е законосъобразен.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗПКО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е прието, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция (чл. 4, ал. 2 от ЗСч). Цитираните разпоредби водят до извод, че за да е обоснована една стопанска операция, то не е достатъчно да е налице само и единствено издаден първичен счетоводен документ. Нужно е този документ да отразява и вярно стопанската операция. Верността на отразената операция се обуславя, както в числовите параметри, така и в основанието на което е издаден документа, в това число и на обстоятелството дали стопанската операция съответства на действително извършени действия, т.е. дали реално е извършена. Следователно реалността на доставката и документите подкрепящи информацията в първичния счетоводен документ, удостоверяват документалната обоснованост на разходите по смисъла на чл. 10 от ЗКПО, поради което е необходимо данъчнозадълженото лице, което претендира съществуването на една стопанска операция, да има възможност да докаже нейната реалност.

В настоящия случай, направените констатации в частта относно задълженията за ДДС, касаещи фактурите издадени от А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., обосноваващи и формирания резултат за допълнителни задължения за корпоративен данък, са относими и при определяне основанията за начисляване на допълнителни задължения по ЗКПО. Следователно при констатирана липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., следва категоричен извод, че отчетените във връзка с тях разходи не отразяват вярно стопанските операции, съответно не са документално обосновани и на основание чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО същите не следва да се признават за данъчни цели. Като са достигнали до този извод, приходните органи правилно и законосъобразно са преобразували финансовия резултат на В. П. ЕООД за 2021г. и 2022г. в посока на увеличение с размера на данъчните основи по разглежданите фактури и съответно правилно по основание и размер е определено и задължение за корпоративен данък за тези периоди. При тези съображения съдът приема, че оспореният РА е законосъобразен и в тази част.

Правилно и законосъобразно е определено и задължение за ДДС за м.10.2020г. в размер на 397.51 лева и лихва в размер на 169.40 лева и за м.12.2022г. в размер на 255.76 лева и лихви в размер на 52.63 лева, като съдът изцяло споделя доводите на решаващия орган в тази част. Не е спорно по делото, че ДДС за м.10.2020г. произтича от невключена в дневника за продажби фактура, издадена от Джейелпи ЕООД. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства тази фактура да е намерила отражение в друг данъчен период. Наред с това жалбоподателят не оспорва, че в справка-декларация за ДДС за 2022г. са декларирани продажби към населението с данъчна основа 474.42лева и ДДС 94.80лева. Същевременно, видно от представения аналитичен счетоводен регистър на сметка 411 „Клиенти“ се установява, че на 31.12.2022г., освен продажбите описани в справка-декларация, е осчетоводено плащане в брой по продажби към населението в размер на данъчна основа 1278.80лева и ДДС 255.76лева. Тази сума представлява и разликата между декларирания приход по ГДД за 2022г. и справки декларации по ЗДДС за 2022г. Съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Съгласно чл.119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Следователно жалбоподателят е имал задължение да впише в дневника си за продажби, съответно в справка-декларация по ЗДДС, както фактурата издадена на Джейелпи ЕООД, така и регистрираните продажби на дребно към крайни потребители и съответно тези продажби да намерят отражение в резултата за ДДС. Ето защо, на основание чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ЗДДС, съдът приема, че правилно на жалбоподателя са определени задължения за ДДС и лихва във връзка с посочените две продажби и оспореният РА в тази част е законосъобразен.

Сумирайки изложеното съдът приема, че с оспорения РА правилно и законосъобразно по отношение на дружеството-жалбоподател, във връзка констатацията за липса на реални доставки по фактури, издадени от А. С. ЕООД, ЗП Д. Т. С. и ЗП Р. П. К., са определени задължения за данък върху добавената стойност, както следва: ДДС за м.08.2021г. в размер на 8975.00 лева и лихва в размер на 3071.65 лева; ДДС за м.07.2022г. в размер на 4300.00 лева и лихва в размер на 1071.48 лева; ДДС за м.08.2022г. в размер на 10540.00 лева и лихва в размер на 2538.54 лева, както и е изменен финансовият резултат за 2021 г. и 2022г. в посока увеличение с размера на непризнатите за данъчни цели разходи и е определен дължим корпоративен данък: за 2021г. в размер на 4487.50 лева и лихва в размер на 1175.55 лева и за 2022г. в размер на 7420.00 лева и лихва в размер на 1133.06 лева. Наред с това, правилно на жалбоподателя са определени и задължения за ДДС за м.10.2020г. в размер на 397.51 лева и лихва в размер на 169.40 лева и за м.12.2022г. в размер на 255.76 лева и лихви в размер на 52.63 лева, произтичащи от неотразени в дневниците за продажби и справки за декларации фактури за продажби и продажби към населението.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че ревизионен акт № Р-02000223005066-091-001/13.08.2024г., потвърден с решение № 125/22.11.2024г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, се явява законосъобразен, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода от спора право на разноски в настоящото производство има ответната страна, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер 4 298 лева, определени съобразно приложен списък с разноски.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В. П. ЕООД, [ЕИК] с адрес [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя В. Г. Б., срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000223005066-091-001/13.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 125/22.11.2024г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт са установени задължения за корпоративен данък за 2021г. в размер на 4487.50 лева и лихва в размер на 1175.55 лева и за 2022г. в размер на 7420.00 лева и лихва в размер на 1133.06 лева, както и е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е определен ДДС за внасяне, както следва: ДДС за м.10.2020г. в размер на 397.51 лева и лихва в размер на 169.40 лева; ДДС за м.08.2021г. в размер на 8975.00 лева и лихва в размер на 3071.65 лева; ДДС за м.07.2022г. в размер на 4300.00 лева и лихва в размер на 1071.48 лева; ДДС за м.08.2022г. в размер на 10540.00 лева и лихва в размер на 2538.54 лева; ДДС за м.12.2022г. в размер на 255.76 лева и лихви в размер на 52.63 лева.

ОСЪЖДА В. П. ЕООД, [ЕИК] с адрес [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя В. Г. Б., да заплати на ОДОП Бургас при ЦУ на НАП 4 298 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.