№
41
гр. Силистра, 12.04.2019 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на дванадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Теодора
Василева
Виолета Александрова
При
секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев
въззивно гражданско дело № 34/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена чрез процесуален представител от „Мишън” ЕООД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Тутракан” № 14,
представлявано от Димитричка Георгиева Борисова, против Решение № 472 от
19.12.2018г. постановено по гр. дело № 667/2018г. на РС - Силистра. С
атакуваното решение СРС е отхвърлил, като неоснователни исковете, предявени от
„Мишън” ЕООД, против М.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез които ищецът моли съда
да осъди ответницата да му заплати сумата от 3408 лв., представляваща част от
наемната цена с включен ДДС по договор за наем от 28.07.2014г. (сключен с
наследодателя й Мартин Драгомиров Димитров) за периода от 28.07.2015г. до
28.07.2016 г., сумата от 6868,80 лв., представляваща наемна цена с включен ДДС
по същия договор за наем за периода от 28.07.2016 г. до 28.07.2017 г., сумата
от 5151.60 лв. представляваща наемна цена с включен ДДС за периода от
28.07.2017 г. до 28.04.2018 г., през който тя продължила да ползва имота,
предмет на договора за наем, след изтичане срока на договора, както и законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба в съда -
28.05.2018 г., до окончателното им плащане. Със същото решение
първоинстанционния съд е отхвърлил, като неоснователен и иска, предявен от
„Мишън” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Тутракан” № 14, представлявано от Димитричка Георгиева Борисова, против М.И.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез който ищецът моли съда да осъди ответницата да
предаде държането на имота, предмет на договор за наем от 28.07.2014 г. (сключен
с наследодателя й Мартин Драгомиров Димитров) - стопански двор, находящ се в с.
Кайнарджа с площ от 57231 кв.м. и е осъдил „Мишън” ЕООД, да заплати на М.И.Д. с
ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1600 лв. (хиляда
и шестстотин лв.) за адвокатски хонорар, както и е отхвърлил искането на
„Мишън” ЕООД, за присъждане на деловодни разноски.
Въззивника
– „Мишън” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Тутракан” № 14, не ес доволен от атакуваното решение, като го намира за
неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи в подкрепа на
жалбата си и моли въззивния съд да отвени атакуваното решение, а вместо него да
постанови друго, с което да уважи исковите претенции. Претендира разноски за
двете съдебни инстанции. Моли съда да изиска служебно от ОД „Земеделие“ –
Силистра, информация относно това дали ответницата е вписана в регистъра на
земеделските стопани на територията на област Силистра и за какъв период,
респективно съда да му издаде удостоверение, с което да се снабди с посочената
информация.
Въззиваемият – М.И.Д.
с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител в срок подава отговор на
въззивната жалба, в който изразява становище за нейната допустимост но
неоснователност. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски за въззивното
производство.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за основателна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение
първоинстанционният съд е приел, че процесният договор за наем със страни - ищеца, като наемодател и
наследодателя на ответницата, като наемател е сключен с оглед личността на
наемателя поради, което след смъртта му следва да се прекрати. Този извод на
съда е обусловен от обстоятелството, че наемателя е бил земеделски производител
и ползвал наетия имот за осъществяване на стопанската си дейност. Районният
съдия е направил аналогия с хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗАЗ, според
която договора за аренда в земеделието се прекратява след смъртта на
арендатора. Приемайки, че специфичния предмет на настоящия договор за наем
обуславя вида на облигационната връзка, като близък с този по арендно
правоотношение първоинстанционния съд приел, че със смъртта на наемателя
наемното правоотношение е прекратено, съответно и отговорността на универсалният
правоприемник на наемателя по процесния договор е отпаднала.
За да мотивира жалбата си въззивникът
оспорва извода на първоинстанционния съд, че предмет на процесния договор е
наем на земеделска земя. Въззивникът сочи, че се касае за стопански имот със
складово и производствено предназначение поради, което аналогията с
разпоредбите на ЗАЗ е неприложима, като в допълнение се коментира, че
правоприлагането по аналогия е допустимо само при липса на нормативна уредба
регламентираща конкретното правоотношение, което в настоящия случай не е налице
предвид наличието на ЗЗД. Коментира се и етимологията на понятието „договор с
оглед личността“, което обуславя наличието на незаменимост на престацията при,
която дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от конкретен
длъжник. Коментира се и липсата на активност по реда на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД,
която според въззивника допълнително обуславя основателност на исковите му
претенции.
ОС споделя аргументите на въззивника и
не кредитира мотивите на първоинстанционния съд. Според настоящият въззивен
състав процесното наемно правоотношение е изцяло регулирано от разпоредбите на
чл. 228 и следващите от ЗЗД, което обуславя приложението на общия правен режим
при наличие на универсално правоприемство, каквото е наследяването по закон.
Според ОС се касае за договор за наем уреден от ЗЗД, както и от клаузите на
самия договор. В договора липсва уговорка регламентираща прекратяването му при
смърт на някоя от страните, уговорено е единствено задължение на наемателя за
тридесет дневно предизвестие в случай,че едностранно реши да прекрати договора.
По делото липсват данни такова предизвестие да е направено включително и след
смъртта на наемателя от неговия универсален правоприемник. Предвид
обстоятелството, че се касае изрично за договор за наем на стопански обект –
„стопански двор“ ОС не споделя изводите на първоинстанционния съд, че договора
е сключен с оглед личността на наемателя, и че за прекратяване на наемното
правоотношение са приложими по аналогия разпоредбите на ЗАЗ. Законът за
арендата в земеделието е специален и урежда специфични правоотношения, които
според ОС не са аналогични на процесното. По тези причини съдът намира, че
ответницата в качеството си на наследник, съответно универсален правоприемник
на ЗП Мартин Драгомиров Димитров, съобразно общите разпоредби на ЗН е
суброгирана в неговите права и задължения щом, като не е направено възражение
за отказ от наследство. Изложеното мотивира ОС да приеме, че атакуваното
първоинстанционно решение е неправилно и следва да се отмени, а вместо него да
се постанови друго, с което да се осъди ответника да плати на ищеца
претендираните парични суми.
Предвид изхода на делото основателно се
явява и ищцовото искане за присъждане на деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 472 от 19.12.2018г. постановено по гр. дело № 667/2018г. на РС –
Силистра, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Мишън”
ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Тутракан” № 14, сумата
общо от 15428.40лв. /петнадесет хиляди четиристотин двадесет и осем лева и
четиридесет стотинки/, от които - 3408 /три хиляди четиристотин и осем/ лева представляващи
част от наемната цена с включен ДДС по договор за наем от 28.07.2014 г.
(сключен с наследодателя й Мартин Драгомиров Димитров) за периода от 28.07.2015
г. до 28.07.2016 г., сумата от 6868,80 лв. /шест хиляди осемстотин и шестдесет
лева и осемдесет стотинки/, представляваща наемна цена с включен ДДС по същия
договор за наем за периода от 28.07.2016 г. до 28.07.2017 г., сумата от 5151.60
лв. /пет хиляди сто петдесет и един лева и шестдесет стотинки/ представляваща
наемна цена с включен ДДС за периода от 28.07.2017 г. до 28.04.2018 г., през
който тя продължила да ползва имота, предмет на договора за наем, след изтичане
срока на договора, както и законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.05.2018 г., до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** ***, да предаде държането на
имота, предмет на договор за наем от 28.07.2014г. (сключен с наследодателя й
Мартин Драгомиров Димитров) представляващ стопански двор, находящ се в с.
Кайнарджа с площ от 57231 кв. м. на „Мишън” ЕООД с ЕИК ********* и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Тутракан” № 14.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Мишън”
ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Тутракан” № 14,
сумата от 1631 /хиляда шестстотин тридесет и един/ лева, от които 1340 /хиляда
триста и четиридесет/ лева разноски за първоинстанционната фаза на процеса и
291 /двеста деветдесет и един/ лева за втората.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: