Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2093 25.10.2018 година
град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На седемнайсети
октомври две хиляди и осемнайсета година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна Кирякова
Секретар:
Зинаида Монева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
гражданско дело номер 2063 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският
районен съд е сезиран с искова молба от А.Н.Н.,
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Г.П. ***, с адрес на кантората град
Б, ул. № , ет. срещу С.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Т.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Т.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Г.Н.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците да му предадат собствените му 1/6 идеална част от
недвижими имоти, придобити по наследство от осиновителя му С. Т. П., ЕГН **********,
починал на 17.05.1986 г. и по заместване от наследодателите Т.П. Д, роден на ***
г., б. ж. на с. Челни връх, починал на 19.01.1973 г. и неговата съпруга И. Г. Д./П./,
с ЕГН **********, починала на 25.01.1990 г., възстановени с решение № 12095 от
02.02.1998 г. на Поземлена комисия-К и поделени между останалите съсобственици,
с договор за доброволна делба на земеделски земи, peг. № 7254/29.12.2005 година
на нотариус Е. Б, peг. № 342 в Нотариалната камара, вписан на 30.12.2005
година, в том XII, под № 141, вх. рег. № 19794 на Служба по вписванията-град
Бургас. Претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства. Твърди,
че извършената делба без неговото участие е нищожна.
В
хода на делото, с влязло в сила определение на съда от 08.09.2017 год., на основание
чл. 232 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/, е прекратено производството по
делото по отношение на ответника Г.Н.П., с ЕГН **********.
Искът
е процесуално допустим и е с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността/ЗС/. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу
надлежни ответници, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл.
127 и 128 от ГПК.
Ответниците
П, своевременно с отговора си на исковата молба, навеждат доводи за
неоснователност на иска като твърдят, че ищецът А.Н.Н.
не е наследник по заместване на С. Т. П., един от синовете на
първоначалния собственик на процесиите земеделски имоти Т.П. Д, б. ж. на с. Ч.
в, Община К, поч. на 19.01.1973 г. Молят, с решението по делото съдът да
отхвърли иска като неоснователен и да им присъди направените по делото
разноски. Ангажират доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите на страните намира, че ревандикационният иск е
основателен, поради следното:
Направено
е по делото оспорването на верността на приетите като доказателства по делото
удостоверенията за наследници № 189/21.11.2016 г. и № 190/21.11.2016 г. на
Община К/листи 15-18 от делото/, в които ищецът А.Н.Н. е вписан като наследник
на С. Т. П., както и удостоверение № АУ100009ПР/16.11.2016 г. на Община В,/лист
21 от делото/, за идентичност на лице с различни имена, в което е удостоверено,
че имената А.Н.Н. и Ивайло Стоянов П. са имена на едно и също лице, по което не
е проведено успешно доказване. Недоказано е също от ответниците по делото и
оспорването на верността, по реда на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК, на приетото като
доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № 192
от 25.11.2016 г. на длъжностно лице при Община Камено, относно общата
наследодателка на страните по делото Ирина Г. Д./И. П. Д, не са ангажирани
доказателства във връзка с оспорването. С оглед това, съдът приема, че посочените
официални свидетелстващи документи отразяват действителните факти, за които са
създадени.
От
приетото като доказателство по делото решение на Варненски районен съд от
02.06.1983 г., постановено по гражданско дело №1907/1983 г. по описа на съда,
влязло в сила на 10.06.1983 г./лист 236 от делото/, настоящият съд установява,
че по съдебен ред е допуснато осиновяване на ищеца А. В. В, роден на *** ***,
от С. Т. П., с ЕГН ********** и С. Д. З, с ЕГН **********,***, при условията на
чл. 54 от Семейния кодекс от 1968 г./отм/. Нормата предвижда като правна последица, че между
осиновителя и неговите роднини, от една страна, и осиновения и неговите
низходящи, от друга, възникват права и задължения като между роднини по
произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи, от
една страна, и роднините им по произход, от друга, се прекратяват, т. нар.
пълно осиновяване/Adoptio plena/. Създадена е връзка
родители-дете и това е юридическият път, по който тези лица са се свързали
както по произход. По-късно, с решение на Варненския окръжен съд от 11.10.1999
г., постановено по гражданско дело № 108/1998 г. по описа на съда, влязло в
сила на 26.11.1999 г. поправено с
решение от 23.02.2001 г., е прекратено осиновяването, допуснато с решението на Варненски
районен съд по гражданско дело №1907/1983 г. по описа на съда от осиновителката
С. Д. З, с ЕГН **********, което собствено име е поправено по-късно на Стайка.
В тази хипотеза, на основание чл. 55 от СК от 1968 г./отм./ правата и
задължения между осиновителя С. Т. П., с ЕГН ********** и ищеца по делото Н. са
се запазили като между роднини по произход. Поради останалото непълно осиновяване/Adoptio
minus plena/ осиновеният не е наследил роднините на осиновителя, по
предвиждането на чл. 5, ал. 3 от ЗН. С. Д. З, има свои наследници по закон-сестра
и брат: В. Д. З, и Д. Г. З, които са наследили по заместване половината част на
преживялата съпруга от наследството на осиновителя С. Т. П., починала като
вдовица на 27.02.2014 г., видно от удостоверението от 16.11.2016 г. на община
Варна/лист 20 от делото/. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко
дете/чл. 9, ал. 1 от ЗН/.
От
заключението на допуснатата, изслушана и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза съдът установява, че с решение № 12095 от
02.02.1998г на ПК-К, на наследниците на Т. Д. и И. П. са възстановени, с план
за земеразделяне, на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и на основание влезлия в сила
план за земеразделяне, следните земеделски имоти в землището на село Ч.в: 1. нива
с площ от 6.208 дка, девета категория, представляваща имот № 013009 по плана за
земеразделяне в м. „Казан дере“; 2. нива с площ от 10.701 дка, четвърта и трета
категория, представляваща имот № 015025 по плана за земеразделяне в м. „Бей
юнак“; лозе с площ от 1.127 дка, седма и четвърта категория, имот № 023160 по
плана за земеразделяне, в м. „Лозята“; 4. нива с площ от 9.800 кв. м., втора
категория, м. „Доманлъка“, представляваща имот № 034001 по плана за
земеразделяне; 5. нива от 4.186 дка,
четвърта категория, м. „Клюнчетата“, имот №038009 по плана за земеразделяне; 6.
нива от 29.398 дка, четвърта категория, м. Андончов гроб, имот № 072043 по
плана за земеразделяне; 7. Келеме от 24.248 дка, четвърта и девета категория,
м. „Дебелата кория“, имот № 078037 по
плана за земеразделяне. Тези земи са възстановени по заявление вх. № 196 от
12.1991 г., подадено от единия от синовете на общите наследодатели-П. Т. П.,
ЕГН **********, жител тогава на с. Ч. в, починал на 16.06.2008 г., видно от
приетите като доказателства по делото удостоверения за наследници, за което е била
образувана преписка № 6631 от 12.1991 г. по описа на ПК-Камено. В
реституционното производство наследниците са обикновени другари и следователно
ищецът А.Н., като наследник по закон, на основание чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона
за наследството, се легитимира като съсобственик на 1/6 идеална част от
реституираните имоти. Квотите на наследодателите са, както следва: С. Т. П./поч./-1/3,
Г. Т. П./поч./-1/3 и П. Т. П./поч./-1/3. По заместване понастоящем квотите на наследници
на С. Т. П. се разпределят, както следва: А.Н.Н.-1/6; С. Д. З./поч./;1.2.1. Д.
З.-1/12; 1.2.2. В. Д. З,-1/12; 2.1. Т.Г.П.-1/6; 2.2. Г.Н.П.-1/6; 3.1. С.П.П.-1/6;
3.2. Т.П.П.-1/6. Ето защо, съдът приема, че делбата между останалите
съсобственици, с приетия като доказателство по делото договор за доброволна
делба на земеделски земи, peг. № 7254/29.12.2005 година на нотариус Е. Б, peг.
№ 342 в Нотариалната камара, вписан на 30.12.2005 година, в том XII, под № 141,
вх. рег. № 19794 на Служба по вписванията-град Б, е нищожна/Negotium nullum/
и не е породила правните последици към които е насочена. Когато делбата е
извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна, по
предвиждането на чл. 75, ал. 2 от ЗН. Състоянието на съсобственост продължава
да съществува. Затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от
съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по
нищожната делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по
смисъла на чл. 299 ГПК да бъде извършена нова делба, с участието на всички
съсобственици. В този аспект практиката на ВКС в този смисъл е константна. Това
разрешение е възприето по реда на чл. 290 от ГПК, с решение № 60 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 3431/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Б. П..
Доказан
е по делото и фактът, че искът по чл. 108 от ЗС не е насочен към цялото
наследство. Има и друго наследствено имущество, извън предмета на делото, но
това не е материалноправна пречка за ревандикиране на процесните идеални части
от земеделските имоти. Настоящият съдебен състав споделя практиката в този
смисъл на ВКС с решение № 35 от 27.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6594/2014 г.,
II г. о., ГК, докладчик съдията К. М, по реда на чл. 290 от ГПК, с която е
прието, че ревандикационният иск може да бъде предявен като частичен. Силата на
присъдено нещо при частичния иск обхваща основанието, от което са придобити
правата и техния размер, но няма пречка като частичен да бъде предявен и
петиторен иск-установителен или ревандикация. Ограничения на правата на
собственика могат да бъдат да бъдат въвеждани само със закон.
Не
могат по делото основателно да се слушат и възраженията на ответниците П, за
изтекла в тяхна полза погасителна давност по чл. 50 от Закона за наследството,
тъй като разпоредбата е отменена-ДВ, бр. 60 от 1992 г., преди горепосоченият
договор за доброволна делба да стане юридически факт. Касае се за
материалноправно възражение, което се прави през 2018 г. и 5 г. срок по
разпоредбата обхваща времето до 2013 г., а тя няма действие от 1992 г.
В
исковата молба са посочени осем имота, а съдът въз основа на събраните писмени
доказателства и заключението на техническата експертиза по делото е възприел
седем имота, тъй като по т. 5 и 6 от исковата молба два пъти е записан един и
същи имот. На основание чл. 23а и чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, по отношение на
един от тях/по т. 4 от исковата молба-нива в местността „Дебелата кория“/ е
била допусната промяна в плана за земеразделяне-имот № 078037, с площ от 24.25
дка е бил отреден за остатъчен общински
фонд на Община К, със съдебно решение № 11-111 от 28.05.2001г на Окръжен
съд-Бургас, постановено по административно дело № 289/1998 г. по описа на съда,
влязло в сила на 26.06.2001 г., което се съдържа по делото в преписката на
ОСЗ-Камено. Следователно, този имот 078037, с площ от 24.248 дка в местността
„Дебелата кория“, не бил в патримониума на наследодателите Т. Д. и И. П. към
2005 год. С решението по посоченото административно дело на наследниците вместо
този имот е бил отреден друг имот-новоситуиран в парцел № 14а, с площ от 24.25
дка, ІV категория, м. „Клюнчетата“, землището на с. Черни връх, с № 037014А в
цифровия модел за обезщетение, след което ОСЗ-Камено е поставила на този същия
имот друг номер-037034 в плана за земеразделяне. Под този нов номер имотът се води понастоящем и представлява нива от
24.25 дка, с граници: от югозапад имот № 37035; от северозапад имоти № 37008, №
37007, 37006 и 37005; от североизток имот № 37015; от югоизток-път.
При
иск с правно основание по чл. 108 от ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик
на процесната вещ, че вещта се намира във владение на ответниците, както и, че
последните я владеят без основание. В конкретния случай, трите предпоставки са
налице до размера на собствените на ищеца Н. 1/6 част от реституираните
земеделски имоти, възстановени с решение № 12095 от 02.02.1998 г. на
Поземлена комисия-К, с допусната промяна в плана за земеразделяне. Ето защо,
ревандикационният иск по делото, като основателен и доказан, следва да бъде
уважен изцяло.
С
оглед изхода на делото, молбата на активно легитимираната по делото страна по
чл. 78, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски, се явява
основателна и следва да бъде уважена, съобразно събраните по делото
доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 642.00 лева,
от който 50.00 лева-държавна такса за производството, такси за издаване на
съдебни удостоверения и скици, такса за вписване на исковата молба и адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираните
по делото следва да бъде възложено и заплащането на изплатеното
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, в размер на 300.00 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
С.П.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Т.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да
предадат владението на А.Н.Н., с
ЕГН **********, с адрес ***, върху собствени 1/16 идеални части от придобити по
наследство от осиновителя му С.Т. П., ЕГН **********, починал на 17.05.1986 г.
и по заместване от наследодателите Т.П. Д, роден на *** г., б. ж. на с. Ч.в,
починал на 19.01.1973 г. и неговата съпруга И. Г. Д./П./, с ЕГН **********,
починала на 25.01.1990 г., възстановени с решение № 12095 от 02.02.1998 г. на
Поземлена комисия-К, с последваща допусната промяна в плана за земеразделяне, представляващи понастоящем:
1. нива с площ от 6.208 дка, девета категория, представляваща имот № 013009 по
плана за земеразделяне в м. „Казан дере“; 2. нива с площ от 10.701 дка,
четвърта и трета категория, представляваща имот № 015025 по плана за
земеразделяне в м. „Бей юнак“; 3. лозе с площ от 1.127 дка, седма и четвърта
категория, имот № 023160 по плана за земеразделяне, в м. „Лозята“; 4. нива с
площ от 9.800 кв. м., втора категория, м. „Доманлъка“, представляваща имот №
034001 по плана за земеразделяне; 5. нива
от 4.186 дка, четвърта категория, м. „Клюнчетата“, имот № 038009 по плана за
земеразделяне; 6. нива от 29.398 дка, четвърта категория, м. Андончов гроб,
имот № 072043 по плана за земеразделяне; 7. нива от 24.25 дка, ІV категория, м.
„Клюнчетата“, землището на с. Ч.в, с № 037034 в плана за земеразделяне представлява
нива от 24.25 дка, с граници: от югозапад имот № 37035; от северозапад имоти №
37008, № 37007, 37006 и 37005; от североизток имот № 37015; от югоизток-път.
ОСЪЖДА
С.П.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Т.П.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** и Т.Г.П.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на А.Н.Н., с ЕГН **********,
с адрес ***, направените по делото разноски, в размер на 642.00 лева(шестстотин четиридесет и два лева).
ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН **********, с адрес ***, Т.П.П., с ЕГН **********, с адрес *** и
Т.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноските за извършената по
делото съдебно-техническа експертиза, в размер на 300.00 лева(триста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия:/п/ Райна Кирякова
Вярно с оригинала: З.М.