№ 390
гр. Шумен, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на "Водоснабдяване и Канализация-Шумен" ООД гр.
Шумен, ЕИК: *********, чрез пълномощника юриск. Л.З. против определение № 725 от
25.03.2022 год., с което е обезсилена Заповед № 1335/29.12.2021 г., по описа на РС Шумен, за
изпълнение на парично задължение против Р. Р. М. от гр. Ш., издадена по ЧГД № 3395/2021 г., по
описа на РС- Шумен. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му. Незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт се
обосновава с доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 415, ал. 5 от ГПК, тъй като
искът, който е указано на заявителя да предяви в едномесечен срок, е предявен пред ШРС. Излага
се довод, че това е достатъчно, за да се приеме, че е спазен закона и не следва да се обезсилва
заповедта за изпълнение. Моли да се отмени обжалваното определение.
От ответната страна по жалбата не е депозиран писмен отговор, като копие от същата не е
връчена, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение е била връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Шуменският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт,
представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Ч. гр. д. № 3395/2021 по описа на РС- Шумен е образувано по заявление на
"Водоснабдяване и Канализация-Шумен" ООД гр. Шумен, ЕИК: ********* за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК. Заявлението е уважено изцяло, като срещу длъжника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предприети са действия по връчването,
като заповедта за изпълнение на парично задължение и образеца за възражение са връчени на
длъжника Р. Р. М. по реда на чл.47, ал.7, във вр. с ал.5 от ГПК. При правилна преценка за наличие
на хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заповедният съд с разпореждане № 478 от 15.02.2022 г.
е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, указал е
представяне на доказателства за предявяване на иска в същия срок, указал е и последиците от
неизпълнение на указанията. Съобщението е било получено от заявителя на 22.02.2022 г. В
едномесечният срок заявителят не е представил доказателства по делото за предявяване на иска.
1
Поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск с обжалваното определение
районният съд е обезсилил заповедта за изпълнение.
Така постановеното определение е правилно и следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от ГПК искът за установяване на вземането се
предявява в едномесечен срок от получаване на съобщението, а съгласно ал. 5 когато заявителят не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за
изпълнение. Като доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК може да послужи, както
адресирано до заповедния съд заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена
дата на депозирането й в регистратурата на съда или данни за изпращането й по пощата, така и
нарочно съдебно удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е образувано исковото
производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска
- един месец от датата на уведомяване на заявителя за постъпилото възражение на длъжника по чл.
414 ГПК и неговото пропускане е основание по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на заповедта.
Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице
съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото
производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 5 ГПК.
Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със
заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането
й. Сроковете по чл. 415, ал. 4 и 5 от ГПК са преклузивни и спазването им ангажира служебната
преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК.
В случая от представените към частната жалба писмени доказателства се установява, че
искът е бил предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, но няма спор, че по заповедното
производство не са били представени доказателства от заявителя за предявяването му в указания
1-месечен преклузивен срок, изтекъл на 22.03.2022 г. Съгласно практиката на ВКС и
задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
които изрично е посочена настоящата хипотеза, когато законът задължава страната да представи
доказателства за настъпването на определен факт, съдът няма служебно задължение да изследва
дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е
изпълнила процесуалните си задължения.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 415, ал. 5 от ГПК, "когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение... ",
т. е. законодателят изисква не само предявяване на иска, но и възлага в тежест на заявителя
доказването на този факт като пречка пред обезсилването на заповедта за изпълнение. В същия
смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (напр. Определение № 123 от 27.01.2010 г.
на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 247 от 18.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 166/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т.
о., ТК, Определение № 360 от 19.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 282/2010 г., II т. о., ТК,
Определение № 337 от 4.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 273/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
315 от 13.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 314/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 115 от
11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 291 от 12.05.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 253/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
241/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 476 от 5.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2174/2013 г., I т. о.,
ТК, Определение № 944 от 16.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2010 г., I т. о., ТК, Определение
№ 924 от 19.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 646/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 897 от
11.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2010 г., II т. о., ТК, Определение № 483 от 5.10.2009 г. на
ВКС по ч. т. д. № 444/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 442 от 24.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
494/2010 г., II т. о., ТК), според която, в срока по чл. 415 ГПК заявителят трябва не само да
2
предяви иска относно вземането си, но в същия срок е длъжен и да представи по заповедното
производство доказателства за предявяването, а пропускът да извърши това води до обезсилване
на самата заповед, дори искът да е редовно и своевременно предявен.
Относно надлежния начин на уведомяване, ВКС приема, че представянето на доказателства
по смисъла на чл. 415, ал. 5 от ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата
на искова молба от страна на заявителя, но и уведомяване на заповедния съд, че искът е предявен -
напр. чрез представяне на копие от исковата молба и данни за депозирането й, или с нарочно
съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. И
обратно: самият факт на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице
съвпадение в институцията (т. е. един и същ районен съд и един и същ съдебен състав) по
заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията
по чл. 415, ал. 5 от ГПК. Съдебната практика е категорична, и по конкретно Определение № 945
от 23.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 631/2012 г., II т. о., ТК: "съдът, разглеждащ заповедното
производство, няма задължение да следи служебно дали заявителят е предявил иск до изтичане на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, включително в случаите, когато заповедното и исковото
производство са висящи пред един и същ съдебен състав".
От гореизложеното следва извода, че доказателствата за предявяване на иска следва да се
представят по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като те имат значение и са
годни да породят правни последици именно и само по това дело, както и че само съдията –
докладчик по това дело е компетентен да прецени, какви са тези правни последици. Дори
доказателствата да се представят пред същата съдебна институция, но по друго дело, няма
процесуален ред, по който те да бъдат приобщени като доказателства по делото, по което е
издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, и да предотвратят обезсилването им.
Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да извършва проверка, дали
е постъпила искова молба с предмет, съвпадащ с този по заявлението по чл. 410 от ГПК, нито да
събира данни за датата на депозирането й, тъй като такова задължение не му е вменено от закона.
Той би могъл единствено да извърши справка, ако представените му от заявителя доказателства са
неясни или съдържат противоречиви данни, но в настоящия случай такива доказателства липсват
въобще, поради което районният съд не е имал повод и основание за по-задълбочена проверка. С
разпореждане № 478 от 15.02.2022 г. съдът изрично е указал на заявителя не само, че има
възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, но и че следва да
представи доказателства за това в същия срок. Заповедният съд е имал основание да очаква, че
такива доказателства ще бъдат представени, ако искът действително е предявен.
От материалите по делото не се установява, че пред заповедния съд са представени
каквито и да било данни, допускащи предположение за претендираното от жалбоподателя
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК, които биха дали повод за извършване на служебна проверка
от страна на съда. Поради това в случая не е налице и някое от специфичните изключения,
предмет на разглеждане напр. в Определение № 729 от 31.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 695/2011
г., I т. о., ТК и Определение № 683 от 18.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 624/2011 г., I т. о., ТК, в
които е прието, че в случай на съмнение, съдът следва да укаже на страната да представи
допълнителни доказателства, респ. да зачете наличните такива.
Предвид обстоятелството, че заявителят не е представил в указания му срок доказателства
за предявяване на иска, то първоинстанционният съд правилно е обезсилил издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл е и Определение № 843 от 31.03.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.
№ 814/2022 г.; Определение № 171 от 14.03.2022 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 70/2022 г.;
Определение № 117 от 7.02.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 47/2022 г.; Определение №
266 от 21.01.2022 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 91/2022 г.; Определение № 36 от 12.01.2022 г.
на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 1836/2021 г.; Определение № 5 от 5.01.2022 г. на ОС - София
по в. ч. гр. д. № 815/2021 г.; Определение № 836 от 23.12.2021 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. №
543/2021 г.; Определение № 706 от 22.12.2021 г. на ОС - Добрич по в. ч. гр. д. № 822/2021 г.
По изложените съображения депозирата частна жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 725 от 25.03.2022 г., с което е обезсилена Заповед №
1335/29.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение против Р. Р. М. от гр. Ш., издадена по
ЧГД № 3395/2021 г., по описа на РС- Шумен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4