Определение по дело №25053/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48287
Дата: 27 ноември 2024 г. (в сила от 27 ноември 2024 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20241110125053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48287
гр. София, 27.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110125053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.253 ГПК, във вр. чл.140, ал. 1 ГПК.
С определение, обективирано в протокол от проведеното на 12.11.2024 г. открито
съдебно заседание съдът е констатирал, че съобщението до ответника, ведно с препис от
исковата молба и приложенията към нея, не са били редовно връчени. Със същото
определение и на основание чл.131 ГПК съдът е връчил препис от исковата молба и
приложените й на ищеца с указание за отговор в 1-месечен срок.
В изпълнение на предходното, по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
С оглед предходното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.253 ГПК,
поради което и постановеното по реда на чл.140 ГПК определение бъде частично изменено.
Обективираните в писмения отговор доказателствени искания за събиране на гласни
доказателства и разпореждане на ответника за даване на обяснения по реда на чл.176 ГПК,
са неотносими с оглед предмета на спора и подлежащите на доказване факти. Следва да се
отбележи още, че по делото е приложено влязло в сила решение, което е недопустимо да
бъде опровергавано със събиране на гласни доказателства.
Към писмения отговор са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
По отношение на представените към исковата молба документи и обективираните в
същата доказателствени искания не са налице основания за преразглеждане на вече
изложените мотиви в предходното определение по чл.140 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.253 ГПК, във вр. чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.253 ГПК свое определение № 27324/04.08.2023 г. В
1
ЧАСТТА, в която съдът е приел, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, като го допълва, както следва:
ПРИЕМА представените с писмения отговор документи по описи, обективирани в
същите, като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника за събиране на гласни
доказателства и разпореждане на ответника за даване на обяснения по реда на чл.176 ГПК.
ИЗМЕНЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от *** против
***, с която се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо 5 100,00 лева,
представляваща ½ част от пазарната наемна цена за ползването на съсобствен недвижим
имот, представляващ апартамент № 89, находящ се в гр.***, през периода от 01.12.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им
е прекратен с решение № 550511/30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 80319/2017 г. по описа
на СРС, влязло в законна сила на 28.12.2018 г. Твърди още, че с горецитираното решение
съдът е постановил на основание чл.56 СК след прекратяването на брака семейното жилище
- апартамент № 89, находящ се в гр.***, да се ползва единствено от съпругата – настоящ
ответник. Ищецът поддържа, че процесното жилище е придобито по време на брака с
ответницата, в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и съгласно чл.57
СК между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение. Поддържа още, че въз основа
на подадена от него предходна искова молба на същото правно основание, в Софийски
районен съд е образувано гр.д.№ 9118/2023 г., по което е постановено решение, с което
настоящата ответница е осъдена да му заплати сумата от общо 9000,00 лева за лишаване от
правото да ползва процесния недвижим имот, съобразно припадащата му се идеална част,
през периода от 01.11.2019 г. до 27.11.2022 г. Сочи, че решението все още не е влязло в сила,
тъй като се обжалва. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
обуславя правния си интерес от предявения иск за процесния период. Претендира и
сторените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че след
прекратяване на брака между страните била постигната устна уговорка за разпределение
ползването на придобитите в режим на СИО движими и недвижими вещи, както следва: за
сметка на изплатени от ответницата лични задължения на ищеца в размер на около 25000лв.
било договорено ответницата и синът им да ползват безвъзмездно процесния недвижим
имот, считано от 01.01.2019г. за срок от 10 години, а ищецът да ползва безвъзмездно за срок
от 10 години, считано от 01.01.2019 г. ***, модел **, рег. № ***. Ответницата твърди още, че
е изпълнила поетите задължения, като е погасила за своя сметка още и задълженията на
ищеца към банкови и финансови институции в размер на повече от 25 000 лв. По
изложените в отговора доводи и съображения, моли за отхвърляне на предявения иск.
Предявен е иск с правно основание чл.57, ал.2 СК, вр.чл.31, ал.2 ЗС /в този смисъл е
2
решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д.№ 154/2017 г., I г.о. на ВКС, съгласно което, когато в
исковата молба са изложени факти за имуществени отношение на бивши съпрузи относно
ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична
сума от неползващия съпруг, правната квалификация е от специалната към общата норма/.
УКАЗВА на ищцата, че за уважаване на така предявения иск следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице влязло в сила решение
за развод, по силата на което семейното жилище е било предоставено на ответницата, че
същата е ползвала същото през процесния период, както и размера на претенцията.
Отправянето на покана не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.57, ал.2
СК /в този смисъл е решение № 71/29.06.2018 г. по гр.д.№ 2750/2017 г., II г.о. на ВКС/.
При доказване на горепосочени предпоставки, в тежест на ответницата е да докаже
плащане.
ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила решение №
550511/30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 80319/2017 г. по описа на СРС, както и че със
същото семейното жилище, находящо се гр.***, е предоставено за ползване от настоящата
ответница.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3