О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 22.06.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 417
по описа за 2021г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило
е искане изх.№ ШМ-982-23948/2022 от 31.10.2022г. по описа на НБПП, рег.№
ДА-01-2738/18.11.2022г. по описа на ШАдмС, депозирано от председателя на
Националното бюро за правна помощ (НБПП) за присъждане в полза на бюрото на
разноски за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ за процесуално
представителство на ищеца С.В.М. в производството по административно дело №
417/2021 г. по описа на Административен съд – гр.Шумен, в размер на 360 лв.,
определен с решение № ШМ-982-23948/2022 от 31.10.2022г. по описа на НБПП по
представен отчет № 982/2022г. за предоставена правна помощ от адвокат С.П.З.-С.
– 5693, по посоченото дело. Иска се на основание чл. 189 от НПК и чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП),
след влизането в сила на съдебния акт, да бъде присъдена сумата и да бъде
издаден изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
С
Разпореждане от 24.11.2023г. съдът е указал на съдебен деловодител при ШАдмС да
докладва искането след приключване на съдебното производство по адм.д.№
417/2021г. по описа на ШАдмС с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът,
като се запозна с материалите по делото, констатира следното по направеното
искане от фактическа страна:
Производството по
адм. д. № 417/2021 г. по описа на ШАдмС е приключило с Решение № 74 от 17.06.2022г., с което е отхвърлена
исковата претенция на С.В.М. срещу Агенция по заетостта – гр.София, с която на
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът претендира да бъде осъдена Агенция по заетостта
да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му от
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция «Бюро по
труда», гр.Шумен при Агенция по заетостта, в размер на 32 500,00 лева,
представляващи брутното трудово възнаграждение, което би получавал като учител
в периода от 05.07.2016 г. до 01.08.2021 г.; както и да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на Дирекция «Бюро по труда», гр.Шумен при Агенция по
заетостта, в размер на 46 800,00
лева, изразяващи се в неприятни
изживявания, вътрешно страдание, чувство, че не е оценен, обида, чувство за
несправедливост, болка, разочарование, огорчение, че на човек с благородна
професия не е предложена подходяща работа, претърпени в периода от 05.07.2016
г. до 01.08.2021 г.
Цитираното решение е оставено в сила с Решение
№ 4281/21.04.2023г. по адм.д. № 7749/2022г. по описа на ВАС, респективно е
влязло в сила на 21.04.2023г.
В
хода на съдебното производство по адм.д. № 417/2021г. по описа на ШАдмС на
ищеца С.В.М. е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП, чрез адвокат С.П.З.-С.
***8/2022 от 31.10.2022г. по описа на НБПП по представен отчет № 982/2022г. за
предоставена правна помощ от адвокат С.П.З.-С. – 5693 по адм.д.№ 417/2021г. по
описа на ШАдмС, е определено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева за
осъществената правна помощ по делото, съгласно представен отчет.
От
правна страна съдът намери следното:
Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК (редакция ДВ бр. 102
от 2022 г.), когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена
правна помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част
от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е
предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПП, дължи разноски
съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на
разноските за предоставената му правна помощ. В идентичен смисъл е разпоредбата
на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП, според която
в тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената
правна помощ.
В
конкретния случай правната помощ е предоставена за процесуално представителство
по дело, образувано по иск на лицето, на което е предоставена правната помощ,
против Агенция по заетостта, на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от ЗПП, а именно
поради това, че лицето - страна по административно дело, не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това. Съдебното производство е приключило с решение, с което искът е
отхвърлен и съответно е налице хипотезата по чл. 78, ал. 7, изр. 2 от ГПК и чл. 23, ал. 2, изр. 2 от ЗПП, според която
в тези случаи лицето, на което е предоставена правната помощ, не дължи
възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.
Същевременно,
разноските не следва да се присъдят в тежест на ответника Агенция по заетостта,
в чиято полза е решен съдебният спор, тъй като той не е предизвикал с
поведението си правния спор и от друга страна – последният е бил разрешен в
полза на ответника. Изложеното не съответства на правната логика на присъждане
на разноските в тежест на страната, която е спечелила правния спор.
Не
е налице и друго основание, въз основа на което на НБПП да бъде възстановена
сумата, изплатена на адвоката за предоставената правна помощ. В чл. 27а от ЗПП е предвидено, че лицата, на
които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски
само в определени със закон случаи. Правната помощ се финансира от държавния
бюджет в интерес на правосъдието, за да се гарантира равен достъп до правосъдие
на лицата, които нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл. 3 и чл. 4 от ЗПП). Съгласно чл. 94 от ГПК, субсидиарно приложим на
основание чл. 144 от АПК, адвокатската защита с
характер на правна помощ, е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22, ал. 1 от ЗПП. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е предвидено само в
хипотезата на чл. 97, ал. 1 от ГПК, когато съдът е лишил страната
от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували
изобщо или отчасти, какъвто настоящият случай не е. Разпоредбите на НПК, и в
частност на чл. 189 (която е посочена като правно основание в подадената молба
от НБПП), не намират субсидиарно приложение в съдебните производства по АПК.
По
изложените съображения подаденото искане за присъждане на разноски в полза на Националното
бюро за правна помощ в размер на определеното възнаграждение на адвокат С.П.З.-С.,
предоставила правна помощ по по адм.д.№ 417/2021г. по описа на ШАдмС на ищеца С.В.М.,
е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане изх.№ ШМ-982-23948/2022 от 31.10.2022г.
по описа на НБПП, рег.№ ДА-01-2738/18.11.2022г. по описа на ШАдмС, подадено от Председателя
на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски в размер на 360
лева, заплатени за възнаграждение на адвокат С.П.З.-С. ***, осъществила правна
помощ за процесуално представителство на ищеца С.В.М., с ЕГН **********, с адрес ***, в производството по административно
дело № 417/2021 г. по описа на Административен съд – град Шумен.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в седемдневен срок от връчването му.
Препис от настоящото определение да се изпрати на НБПП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: