№ 7007
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100504426 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 892 от 17.01.2025г., постановено по гр.д. № 69425/2023г. по описа на
СРС, 53-ти състав, е осъден „Дино – 07“ ООД да заплати на „Акавва“ ЕООД на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 5100 лева с ДДС - главница, представляваща стойността на
доставените и незаплатени услуги, по неформален договор за счетоводно обслужване,
обективирани във Фактура № **********/29.04.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура
№ **********/31.05.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/30.06.2022
г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/29.07.2022 г. за сумата от 300 лева с
ДДС; Фактура № **********/31.08.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура
№**********/30.09.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/28.10.2022
г: за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/29.11.2022 г. за сумата от 300 лева с
ДДС; Фактура № **********/29.12.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура №
**********/31.01.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/28.02.2023 г.
за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/30.03.2023 г. за сумата от 300 лева с
ДДС; Фактура № **********/28.04.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура №
**********/31.05.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/30.06.2023 г.
за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/28.07.2023 г. за сумата от 300 лева с
ДДС; Фактура № **********/01.09.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.12.2023 г. до
окончателното плащане. Със същото решение „Дино – 07“ ООД е осъден да заплати на
„Акавва“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1204 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от
ответника „Дино – 07“ ООД, в която са развити съображения за неправилност на
обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил
1
обсъдил всички доказателства по делото, както и че част от приложените доказателства
касаели друго дружество – „Дино – 7“ ООД, което имало сходно наименование като
жалбоподателя. Твърди, че от събраните доказателства не се установявало възникването на
правоотношение по договор за счетоводно обслужване, като не било налице съгласие и
възлагане на услугите. Договор бил налице единствено с дружеството „Дино – 7“ ООД, не и
с жалбоподателя. Сочи, че през процесния период от 01.04.2022г. до 01.09.2023г.
дружеството не било осъществявало дейност, а приложените по делото доказателства
касаели предходни периоди. Касаело се за фактури, които управителят на дружеството не
бил виждал и за които не знаел, а в поканата за доброволно изпълнение били посочени
номера на фактури без дати и без информация за какво се отнасят, като ищецът могъл да
начислява и осчетоводява суми по своя преценка, защото счетоводните книжа се намирали у
него. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Акавва“ ЕООД, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата.
Въззиваемата страна развива съображения за правилност на изводите на
първоинстанционния съд относно съществуването на облигационно правоотношение между
страните по договор за счетоводни услуги, както и относно приемането на изпълнението
чрез осчетоводяване на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях. Моли съда да
потвърди решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването му, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за счетоводно обслужване
/договор за изработка/; изпълнението на счетоводната дейност от страна на ищеца;
приемането на изпълнението от страна на ответника; размера и изискуемостта на
претендираното възнаграждение. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
възраженията си, както и извършване на плащане на процесното вземане.
Както е посочил и първоинстанционният съд, договорът за счетоводно обслужване
представлява разновидност на договора за изработка, по силата на който изпълнителят се
задължава на свой риск да извърши възложените му счетоводни операции, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение за това. Договорът е
неформален, консенсуален, доколкото изискване за сключването му в писмена форма
/каквато се твърди във въззивната жалба/ не се съдържа в Закона за счетоводството, нито в
Закона за задълженията и договорите. Ето защо съществуването на облигационното
правоотношение, неговото съдържание и изпълнение може да се установява с всички
допустими доказателства и доказателствени средства.
В конкретния случай в първоинстанционното производство са приети 17 броя
фактури, издавани всеки месец през периода от м.04.2022г. до м.09.2023г. от „Акавва“ ЕООД
на „Дино – 07“ ООД, всяка за сумата от по 300 лева с ДДС, представляваща възнаграждение
за счетоводно обслужване, извършено през предходния месец, както следва: Фактура №
**********/29.04.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/31.05.2022 г.
2
за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/30.06.2022 г. за сумата от 300 лева с
ДДС; Фактура № **********/29.07.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура №
**********/31.08.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура №**********/30.09.2022 г. за
сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/28.10.2022 г: за сумата от 300 лева с ДДС;
Фактура № **********/29.11.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура №
**********/29.12.2022 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/31.01.2023 г.
за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/28.02.2023 г. за сумата от 300 лева с
ДДС; Фактура № **********/30.03.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура №
**********/28.04.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/31.05.2023 г.
за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура № **********/30.06.2023 г. за сумата от 300 лева с
ДДС; Фактура № **********/28.07.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС; Фактура №
**********/01.09.2023 г. за сумата от 300 лева с ДДС.
От приетата и неоспорена от жалбоподателя електронна кореспонденция между
представителите на двете дружества, проведена през периода м.04.2023г. – м.06.2023г. се
установява, че представителят на въззиваемата страна „Акавва“ ЕООД е уведомявал
представителя на дружеството- жалбоподател за дължими суми във връзка със счетоводното
обслужване на две дружества /“Дино – 07“ ООД и „Дино – 7“ ООД/. С електронно
съобщение от 04.05.2023г. представителят на ответника е посочил, че предходната седмица
бил заплатил 1500 лева за фактурите на „Акавва“ към „Дино – 07“, както и да бъдат
предоставени оставащите неплатени суми за двете фирми.
От приетото преводно нареждане от 05.05.2023г. за извършен превод на сумата от
1500 лева се установява, че жалбоподателят е заплатил на „Акавва“ ЕООД така посочената
сума с основание „Фактури Дино 07 ООД В.В.Д.“.
От приетото преводно нареждане от 16.03.2023г. за сумата от 3000 лева се установява,
че жалбоподателят е заплатил на „Акавва“ ЕООД така посочената сума с основание
„Счетоводни услуги за Дино – 07 ООД, м.06.2021 до 03.2022г. включително“.
В първоинстанционното производство е приета и покана от „Акавва“ ЕООД до „Дино
– 07“ ООД и „Дино – 7“ ООД, в която са описани подробно фактурите и дължимите суми от
всяко едно от двете дружества, като е посочено, че за „Дино – 07: ООД се дължи сумата от
5100 лева по процесните фактури, а за „Дино – 7“ ООД дължимата сума по фактури е 2100
лева. От приетата и неоспорена обратна разписка се установява, че поканата е връчена на
представителя на ответното дружество на 16.10.2023г.
От приетото от СРС и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че всички процесни фактури са осчетоводени и от двете
дружества – „Акавва“ ЕООД и „Дино – 07“ ООД. В счетоводството на жалбоподателя
фактурите са осчетоводени по сметка 602 – разходи за външни услуги с доставчик „Акавва“
ЕООД. Жалбоподателят „Дино – 07“ ООД е включил фактурите в дневниците за покупки за
съответния данъчен период и в подадените справки-декларации за ДДС, като е ползвало
данъчен кредит по всички фактури с изключение на последната издадена фактура №
**********/01.09.2023 г.
По делото са приети още пълномощно от представителя на „Дино – 07“ ООД за
„Акавва“ ООД с правата да заявява, попълва, подписва и подава заявления за обявяване на
годишен финансов отчет и всички придружителни документи, изисквани от закона, заверено
на 24.06.2011г., както и годишни ддинансови отчети на „Дино – 07“ ООД за предходни
години преди процесния период.
От така събраната доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин
както наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
счетоводни услуги, така и приемането на изпълнението на счетоводните услуги за
процесния период от жалбоподателя. Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл
Решение № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК и цитираните в него
актове/, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с
осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено
признание на задължението по тях. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за
търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като
3
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете
страни, както и е ползван данъчен кредит по нея.
В случая представените фактури не са подписани, но са предоставени на
жалбоподателя и са осчетоводени от него, с което осчетоводяване е признато вземането по
тях, ползван е и данъчен кредит. Същевременно фактурите съдържат всички елементи от
същественото съдържание на договора за счетоводни услуги – страни, предмет, месечно
възнаграждение и срок и начин на неговото плащане. Ето защо с осчетоводяването на
фактурите, включването им в дневниците за покупко-продажби и справките-декларации по
ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит, се установява по недвусмислен начин, както
съществуването на неформалния договор, така и неговото изпълнение, респ. приемането на
изпълнението от възложителя.
Релевираните от жалбоподателя оплаквания, че доказателствата касаели различно
дружество със сходно наименование /“Дино – 7“ ООД/, както и че не бил виждал фактурите,
нито бил уведомяван за тях, респ. въззиваемата страна могла недобросъвестно да фактурира
и осчетоводява всякакви суми, са неоснователни. Всички представени по делото и описани
по-горе доказателства и доказателствени средства касаят конкретно процесните вземания
срещу въззивника „Дино – 07“ ООД с посочване на неговото наименование /във фактурите,
кореспондецията и платежните документи/ и единен идентификационен код /във фактурите
и поканата за плащане/. Също така във връчената на жалбоподателя на 16.10.2023г. покана за
плащане са ясно индивидуализирани сумите, дължими от всяко от двете дружества – „Дино
– 07“ ООД и „Дино – 7“ ООД, както и издадените на всяко от тях фактури, като не е налице
смесване между тях. Видно от приетата и неоспорена електронна кореспонденция между
страните, фактурите са били представяни на жалбоподателя и преди това по електронната
поща, включително въззивникът е извършвал плащания по тях конкретно по отношение
задълженията на „Дино – 07“ ООД според посочените в платежните нареждания основания
и електронното съобщение от 04.05.2023г. Същевременно не се установява жалбоподателят
да се е противопоставил на приемането на фактурите, както при уведомяването за тях, така и
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК в първоинстанционното производство.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че сумите не били дължими, тъй
като дружеството „Дино – 07“ ООД не било извършвало търговска дейност през процесния
период. От приетите по делото доказателства се изяснява, че неформалното правоотношение
по договор за счетоводно обслужване е възникнало значително време преди началото на
периода и се касае за договор с продължаващо /периодично/ изпълнение при установен
месечен размер на възнаграждението. По делото не се твърди, нито се установява
неформалният договор да е бил прекратен през периода от м.04.2022г. до м.09.2023г., а
същевременно вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е категорично, че през този
период счетоводството на „Дино – 07“ ООД е водено редовно. Също така от вписванията по
партидата в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че дейността на „Дино – 07“ ООД е
прекратена едва през 2024г., след края на процесния период, когато в регистъра е вписано
започване на производство по ликвидация на дружеството /неприключила към настоящия
момент/. При това положение изпълнителят по неформалния договор за счетоводни услуги
не отговаря за обема на реализираната от възложителя търговска дейност през периода, респ.
това обстоятелство не рефлектира върху задължението на жалбоподателя-възложител за
плащане на уговореното възнаграждение.
Ето защо, при кумулативното наличие на всички материапноправни предпоставки за
възникване на процесното вземане за сумата от общо 5100 лева, предявеният иск е
основателен и правилно е бил уважен изцяло с обжалваното решение. Предвид
съвпадението в крайните изводи на въззивната интанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна „Акавва“ ЕООД. Същата е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева, платено изцяло в брой съгласно представения
договор за правна защита и съдействие. Релевираното от въззивника с молбата му от
28.10.2025г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
4
Предвид липсата на проведено съдебно дирене и ниското ниво на фактическа и правна
сложност на делото във въззивното производство, както и с оглед материалния интерес, на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 810
лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 892 от 17.01.2025г., постановено по гр.д. №
69425/2023г. по описа на СРС, 53-ти състав.
ОСЪЖДА „Дино-07“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Светослав Тертер“ № 23, ет. 4, да заплати на „Акавва“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 320, вх.
Д, ет. 6, ап. 104, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 810 лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5