Решение по дело №13/2022 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 2
Дата: 4 януари 2023 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия: Искра Кирилова Трендафилова
Дело: 20221240200013
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Разлог, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело №
20221240200013 по описа за 2022 година

Настоящето производство е образувано по жалба на ДП"УСЯ" /ДПУСЯ/, седалище в г.С., р.
„С.“, у.„К.А.I“№12, представлявано от ИД инж. Ц.М.Б., против НП №НЯСС-223/14.10.2021
г. на Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
от 1`000. 00 лв., във вр. с адм. нарушение по 190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.
С жалбата се застъпва, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при
допуснати нарушения на процесуалните правила регламентирани в ЗАНН, в това число и
нарушение на сроковете по чл.34 от същият нормативен акт. Алтернативно се застъпва
становището, че деянието е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и са иска
отмяната на НП.
Председателят на ДАМТН - редовно призован, не се явява в откритото съдебно заседание. В
писмено становище чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна.
РП-Б., ТО-Р. - надлежно призована, не ангажира представител по делото и становище по
жалбата.
Районният съд след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена от санкционираното с НП лице и в срока по ЗАНН, поради което
същата е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От приложения договор за дарение на недвижим имот от 15.04.2020 г. се установи, че между
О.Р. и държавата представлявана от областният управител на О.Б. е сключен договор за
дарение на поземлен имот - общинска собственост, находящ се в с.Г., о.Р., м.„Б.б.“ с цел
прехвърляне право на собственост върху язовир „Б.б.“ (Б.б.15). Във връзка с последното е
съставен акт за публична държавна собственост №3776 от 09.07.2020 г. за същия имот и
находящият се в него язовир, след което на основание чл.139а, ал.6, вр. с чл.196, ал.3, вр. с
чл.139д от ЗВ, на ДПУСЯ е предоставено упражняването на правата и задълженията на
собственика по отношение стопанисването на язовирната стена и съоръженията към нея.
На 14.07.2020 г. в изпълнение на Заповед №ОА-РР-127/17.06.2020 г. на областният
управител на Б.о. е извършена проверка относно стопанисване на язовира от лицата: К.К.
(гл. експерт при АКРРДС/, И.М. /инспектор към ГД НЯСС към ДАМТН/, В.Я. /инспектор
1
при РДПБЗН-Б./, Л.Б. /инспектор при БДЗБР/, Х.Т. /служител при ДПУСЯ/и И.Ш. служител
при О.Р./. В хода на тази проверка и след посещение и обход на място е констатирано от
съответните длъжностни лица, че има налична храстовидна и дървесна растителност по
въздушния откос, която следва да се премахне от жалбоподателя. Тези предписания са били
материализирани в нарочен Констативен протокол от 14.07.2020 г. /л.14 и л.37 от делото/. С
Протокола на ДПУСЯ е определен и срок за изпълнението на предписанията до 16.11.2020
г. За страните не е спорно, че този протокол е изпратен и предоставен своевременно за
сведение и изпълнение на жалбоподателя. След изтичането на този срок и за да се провери
дали предписанията са изпълнени от страна на жалбоподателя, свидетелите М.И. и Л.Т.
служители при РО НЯСС "ЮЗБ."/, са извършили нова проверка на 17.02.2021 г., в
изпълнение на чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ. Свидетелите посетили язовир "Б.б.1" (Б.б.15) на място,
извършили обход и оглед на язовирната стена, на съоръженията към нея и преглед на
предоставената документация за експлоатация на язовира, като установили отново наличие
на храстовидна и дървесна растителност по въздушния откос, която възпрепятствала
своевременното откриване на неизправности по язовирната стена. Проверяващите органи
приели, че не са изпълнени дадените предписания с Протокол от 14.07.2020 г. в указания
срок до 16.11.2020 г. С бездействието си ДПУСЯ е застрашила сигурността на язовирната
стена, тъй като наличието на дървесина и храстовидна растителност по въздушния откос,
създава предпоставки за нарушаване на повърхността, еднородността на насипа и
възпрепятства достъпа до въздушния откос, извършване на визуален оглед, като се създават
и предпоставки за възникване на филтрация през тялото на язовирната стена, което води до
разрушаването й. Тези констатации на проверяващите лица са отразени в нарочен Протокол
от 17.02.2021 г. /л.16 и л.35 от делото/. Описаното деяние е квалифицирано като
неизпълнение на предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, което е прието за адм. нарушение
по чл.190а, ал.2 от същият Закон и за последното, св. Т., в присъствието на св. И. и И., е
съставил срещу жалбоподателя АУАН №01-014/10.05.2021 г. Преди съставянето на акта, на
жалбоподателя е изпратена нарочна покана за явяване в тази процедура /л.31/, връчена на
процесното дружество чрез известие за доставяне на 27.04.2021 г. След съставянето му, акта
е връчен на датата на съставянето му на упълномощено от жалбоподателя лице.
Въз основа на АУАН, на 14.10.2021 г., Председателя на ДАМТН е издал срещу
жалбоподателя обжалваното НП №НЯСС-223, с което за неизпълнените от него
предписания за язовир "Б.б.1" (Б.б.15) по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1,
т.39, вр. с чл.190а, ал.2 от същият закон, му е наложил имуществена санкция от 1`000. 00 лв.
НП е връчено /л.25 чрез известие за доставяне на жалбоподателя на 08.12.2021 г. и в
законният срок срещу него е депозирана и разглежданата по делото жалба.
При разпита на свидетелите М.И. (свидетел при съставяне на акта и при констатиране на
нарушението) и Л.Т. (актосъставител), същите установяват, че лично са посетили язовир
„Б.Б.1“, находящ се в с.Г., о.Р. и извършили процесната проверка през м.02.2021 г. На място
установили, че по въздушния откос язовирната стена има наличие на дървесна и
храстовидна растителност, което било неизпълнение на дадени такива предписания на
жалбоподателя при предходна проверка за състоянието и стопанисването на същият язовир
и съоръженията към него. За това неизпълнение на дадените предписания, на жалбоподателя
е издаден от св. Т. процесният АУАН, в присъствието на св. И. и св. И., след което акта бил
надлежно връчен. Св. Т. допълва, че протокола от предходната проверка, с който са дадени
на жалбоподателя неизпълнените от него предписания към м.07.2020 г., е изпратен и
надлежно връчен на процесното дружество. Свидетелят Т. сочи също така, че язовир "Б.б.1"
е класифициран като такъв от първа и висока степен на потенциална опасност от Комисията
по проверката.
При тези установени фактически дадености в разгледаният казус, съдът счита, че
законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение
по чл.190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.
2
НП и за страните не е спорно, че е издадено от компетентен за това орган по смисъла на
чл.201, ал.12 от ЗВ.
НП и АУАН съдържат всички задължителни реквизити за такива документи по чл.57 и респ.
чл.42 от ЗАНН, както следва: дата и място на съставяне на акта, дата и място на извършване
на твърдяното нарушение, описание на нарушението /бездействие/, правна квалификация на
нарушението и посочване на доказателства, които го обосновават. В тази връзка съдът
констатира, че в НП и АУАН коректно и безпротиворечиво е посочено, че процесното
нарушение чрез бездействие /неизпълнение на дадени предписания в срок/ е констатирано
при проверка на 17.02.2021 г., но то е започнало след изтичането на срока за изпълнение на
предписанията, а именно на 17.11.2021 г. В такава хипотеза датата на установяване
нарушението, не е изтичането на срока за изпълнение на предписанията, както
неоснователно навежда жалбоподателя в жалбата си, а именно датата процесната проверка и
констатацията на нарушението, поради което и в казуса при издаването на АУАН е спазена
нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. От своя страна, издаването на НП на 14.10.2021 г., е именно
в 6-месечният срок след издаването на АУАН и несъмнено е спазена и нормата на чл.34,
ал.3 от ЗАНН, поради което и тези възражения на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Неоснователно е и възражението на защитата за неспазване на нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, защото АУАН не е съставен при липса на свидетели, а от св. Л.Т. и в присъствието
на още двама такива, от които св. И. и св. И., като последната е участвала лично при
извършената на място проверка на 17.02.2021 г., с която е констатирано процесното
нарушение на жалбоподателя.
Предвид изложеното и след като страните не спорят, че и АУАН и НП са надлежно връчени
на жалбоподателят и това също се установи в процеса, съдът констатира, че обжалваното
НП е процесуално законосъобразно и всички възражения на жалбоподателя в обратна
насока са неоснователни.
Отделно от горното съдът констатира, че с всички събрани и цитирани по-горе писмени и
гласни доказателства по делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с чл.138а,
ал.3, т.5 от ЗВ.
На основание чл.139а, ал.6, във вр. с чл.196, ал.3, вр. с чл.139д от ЗВ, за страните е
безспорно, че на процесното държавно предприятие-жалбоподател по закон е възложено да
изпълнява задълженията и да упражнява правата на собственик на язовирите и
съоръженията към нея в това число и по отношение на процесният язовир "Б.б.“, който се
намира в землището на с.Г., О.Р..
С разпита на свидетелите И. и Т. и представеният по делото Констативен протокол от
14.07.2020 г. на Комисия, назначена с нарочна Заповед областният управител на Б.о., се
установи също по категоричен и безспорен начин, че въпросната комисия е посетила язовир
"Б.б.1" (Б.б.15) на място и констатирала лошо стопанисване на същият, като заварила
наличие на храстовидна и дървесна растителност по въздушният откос на язовира, заради
което дала предписания на жалбоподателя за премахването им в срок до 16.11.2020 г.
Страните не спорят, че тези предписания с въпросният протокол са изпратени и сведени до
знанието на жалбоподателя своевременно, но не са били изпълнени в срока до 16.11.2020 г.
и това е констатирано на място и към 17.02.2021 г., т. е. близо 3 месеца по-късно, от друга
нарочна комисия, с участието на свидетелите И. и Т.. Тези дадени от компетентните органи,
но неизпълнени в срок предписания по съществото си несъмнено са такива по чл.138а, ал.3,
т.5 от ЗВ, защото са дадени на практика на лице стопанисващо от името на собственика
процесният язовир, а тяхното изпълнение е щяло да обезпечи именно привеждане в
готовност за безопасна експлоатация на язовир "Б.б.1" (Б.Б.15) и съоръженията към него, в
нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и
други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в
изправно техническо състояние, като за целта е и определен срок за изпълнение на тези
3
предписания- до 16.11.2020 г. /В тази връзка съдът отчете, че в процесният АУАН изрично е
записано от проверяващите лица, че наличието на дървесна и храстовидна растителност по
въздушният откос на процесният язовир, застрашава сигурността на язовирната му стена,
състава предпоставки за нарушаване на повърхността на насипа, възпрепятства визуален
оглед на язовира и своевременно откриване на неизправности, което на свой ред
предпоставя филтрации през тялото на язовирната стена, което би довело до нейното
разрушаване. /Законодателят в нормата на чл.190а, ал.2 от ЗВ е въвел изрично задължение и
правило към стопанисващите и респ. собственици на язовири - да изпълняват предписанията
по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5 от същият Закон, каквото задължение се доказа, че не е
изпълнено от жалбоподателя в конкретният казус и именно с това е реализирал вмененото
му нарушение с обжалваното НП.
Касае се за нарушение извършено от юридически субект, който не е ФЛ и неговата
отговорност в казуса е обективна и безвиновна такава.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова, основание чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, санкционният орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция от
1`000. 00 лв., която е минимума, предвиден от законодателя за този вид санкция и за
нарушение като процесното, поради което съдът не счита, че това санкциониране е в
нарушение на чл.27 от ЗАНН.
Продължителността на процесното бездействие /близо 3-месечно неизпълнение на дадените
на жалбоподателя предписания/ въпреки че се касае за язовир от първа и висока степен на
потенциална опасност /справка л.39 от делото/, категорично изключват възможността да се
квалифицира процесният случай като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото
обществената опасност на процесното нарушение не го отличава с по-нисък интензитет или
незначителност на вредните последици, сравнение с обичайните подобни нарушения. Ето
защо и тези възражения на защитата, съдът намира за неоснователни.
Предвид изложеното и като констатира, че обжалваното НП е процесуално и материално
законосъобразно, съдът намира, че то следва да се потвърди и на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в
настоящото производство се изразява в писмено становище относно законосъобразността на
наказателното постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза
на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения
в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимум, а именно 80.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №НЯСС-223/14.10.2021 г. на
Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя ДП"УСЯ" /ДПУСЯ/, седалище в г.С., р.
„С.“, у.„К.А.I“№12, представлявано от ИД инж. Ц.М.Б., е наложена имуществена санкция от
1`000. 00 лв., във вр. с адм. нарушение по 190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ. Решението
може да се обжалва пред Бл.АС в 14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от
страните.
ОСЪЖДА ДП"УСЯ" /ДПУСЯ/, седалище в г.С., р.„С.“, у.„К.А.I“№12, представлявано от
ИД инж. Ц.М.Б., да заплати на ДАМТН с адрес: г.Со., б.„Г.М.Д“№52-А, сумата от 80.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Рг.РС до Бл.АС по
реда на глава 12-та от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне от страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4