РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Троян, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20254340200049 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С наказателно постановление № 1 от 06.01.2025 г., издадено от П.В. Д. –
министър на околната среда и водите, на М. Д. В., ЕГН **********, с адрес:
***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00
(хиляда) лева за нарушение по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии
( ЗЗТ). На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза
на държавата мотоциклет марка „Хонда“, модел „CRF“, без регистрационен
номер, с номер на рама: ***.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок от
М. Д. В., чрез адв. Б. К. от АК-Хасково, като с жалбата се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Основните доводи, които са изложени в
жалбата, касаят твърдения, че нарушението е несъставомерно от субективна
страна, тъй като жалбоподателят не е знаел, че е навлязъл в защитена
територия на резерват, както и че случаят е маловажен. По отношение на
отнетия в полза на държавата мотоциклет като средство на нарушението, адв.
К. е изложил възражения, че вещта не е собственост на жалбоподателя, а на
неговия баща, както и че при отнемането АНО не е съобразил, че стойността
на вещта не съответства на тежестта на конкретното административно
нарушение.
1
Жалбоподателят М. Д. В. се явява лично в съдебно заседание и със своя
пълномощник адв. Б. К. от АК-Хасково, който поддържа жалбата и по
същество на делото и в представена писмена защита доразвива аргументи в
подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемият министър на МОСВ в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт Д. К. - Н., която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Процесуалният представител на АНО в хода по същество и в
представена писмена защита мотивира подробно становище за правилност и
законосъобразност на издаденото НП с доводи и правни аргументи.
Ангажирани са доказателства.
За Районна прокуратура гр. Ловеч, ТО-Троян, не се явява представител в
с.з. От прокуратурата не е взето становище по жалбата.
От приложените към делото и приети писмени доказателства, от
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. П. М., К. Н. А., Б. Г. В. и
П.П.Г., от обясненията на жалбоподателя, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза и веществените доказателствени средства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 02.11.2024 г. служители на Дирекция „Национален парк Централен
Балкан“ гр. Габрово – свидетелите Д. П. М., К. Н. А. и Б. Г. В., заедно с други
служители на ДНПЦБ, в т.ч. и директора на дирекцията, осъществявали
контрол на територията на НПЦБ, Парков участък - Карлово, охранителен
участък „Дерменка“, землището на с. Черни Осъм, в района на местност
„Дермен дере“, в района на резерват „Стенето“. Около 13.10 часа служителите
възприели идващи откъм хижа „Дерменка“ към тях няколко мотоциклетисти.
Първите двама били жалбоподателят М. В. и неговият брат А. В., които били
спрени след подаден сигнал със стоп палка и възпрепятстване възможността
да продължат движението си, а останалите трима обърнали своевременно
посоката на движение и успели да се отдалечат без да бъдат проверени.
Жалбоподателят М. В. управлявал мотоциклет марка „Хонда“, модел „CRF“,
без регистрационен номер, с номер на рама: ***. В. бил спрян от служителите
на ДНПЦБ на място, намиращо се на разстояние около 100 м. навътре в
резервата. Самото място било локализирано с GPS координати посредством
служебно техническо средство (джипиес устройство). След като
жалбоподателят спрял, служителите на ДНПЦБ му обяснили, че е извършил
нарушение, изразило се в навлизане с МПС на територията на резервата,
където всички дейности с МПС са забранени. В хода на проверката били
изготвени фотоснимки със служебен фотоапарат, след което служителите и
жалбоподателят, както и неговия брат, се придвижили до хижа „Дерменка“,
като мотоциклетите били избутани дотам.
Свид. Д. М. съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с № 0240032 на М. Д. В. за нарушение по чл. 17, ал. 1 от
Закона за защитените територии, за това, че на 02.11.2024 г. в 13.10 часа, в
защитена територия - резерват „Стенето“ - част от територията на
НПЦБ, зона „Резервати“, ПУ-Карлово, ОУ Дерменка, в района на м.“Дермен
дере“, на място с посочени GPS координати, управлява МПС - мотоциклет
марка „Хонда“, модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама:
2
***, в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в
резерватите.
В АУАН са посочени като свидетели К. Н. А. и Б. Г. В..
АУАН е съставен в присъствие на М. Д. В., в качеството му на
нарушител, който подписал същия и удостоверил с подписа си, че е получил
екземпляр от него на датата, на която е съставен, а именно - 02.11.2024 година.
В. отразил собственоръчно, че има възражения във връзка със съставения
АУАН, изразили се в твърдения, че при спирането представител на ДНПЦБ не
се представил, както и че без да е дал разрешение бил сниман той и мотора му.
След като на жалб. М. Д. В. бил съставен и връчен екземпляр от АУАН,
служителите на ДНПЦБ-Габрово обяснили, че изземват мотоциклета,
управляван от В., което било отразено и в самия акт.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е направено писмено възражение
срещу АУАН.
На 06.01.2025 г. П.В. Д. – министър на околната среда и водите, е издал
атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от
компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед
разпоредбата на чл. 85, ал. 1, изр. 2 от ЗЗТ, поради което издалото НП лице е
компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя и във връзка
със Заповед № РД-559 от 01.08.2023 година на Министъра на околната среда и
водите, издадена в съответствие с чл. 85, ал. 1, изр. 1 ЗЗТ, съдът намира, че
АУАН е съставен от компетентен орган при изпълнение на неговите служебни
задължения.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в рамките на
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При извършената проверка
3
относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като и АУАН, и НП
съдържат изискуемите по закон реквизити.
Съдът не приема за основателно направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя адв. К., че е допуснато
съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на
защита на М. В., изразило се в неточно посочване на актосъставителя в
издаденото НП. Безспорно е, че в оспореното НП е посочен като
актосъставител К. Н. А., а от съставения АУАН е видно, че актът е бил
съставен от Д. П. М. – обстоятелство, установено и при проведения разпит на
свид. М.. В случая се касае за допусната техническа грешка при посочване в
НП имената на лицето, съставило АУАН с № 0240032 на М. Д. В.. И тъй като
съставения акт е бил връчен на жалбоподателя, съдът счита, че не е нарушено
правото на защита на санкционираното лице.
След извършената проверка за законосъобразност съдът счита, че в хода
на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя и да обосновават отмяна на
наказателното постановление.
По приложението на материалния административен закон:
Съдът счита, че нарушението по чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените
територии, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на М. Д. В., е осъществено от санкционираното лице, както от обективна, така
и от субективна страна, и е доказано със събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.1 от Закона за защитените
територии, в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение
на тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по
маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен
материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им
на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в
екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите,
увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.
Съгласно чл. 16 ЗЗТ, за резервати се обявяват образци от естествени
екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и
животински видове и местообитанията им.
(2) Резерватите се управляват с цел:
1. запазване на естествения им характер;
2. научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг;
3. опазване на генетичните ресурси;
4. запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени
редки, ендемитни и реликтни видове;
5. развитие на мрежа от представителни за България и Европа
екосистеми и застрашени местообитания.
4
По делото е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че същият на
02.11.2024 г. в 13.10 часа се е движил с управлявания от него мотоциклет без
регистрационна табела по горски път в землището на с. Черни Осъм, обл.
Ловеч. Мястото, на което В. е бил установен да управлява мотоциклет и е бил
спрян от служители на ДНПЦБ-Габрово, е в резерват „Стенето“, на място с
GPS координати, посочени в АУАН и в НП.
Извършеното нарушение се установява, на първо място, от показанията
на разпитаните трима свидетели – служители на ДНПЦБ-Габрово, които са
очевидци на деянието. Свидетелите посочиха, че при извършване на
проверката жалбоподателят е бил спрян с управлявания от него мотоциклет на
около 100 м. навътре от границите на резервата. Той не е направил възражения
при съставяне на АУАН относно липсата на маркировка или относно това, че
не е бил наясно къде се намира, което потвърждава, че режимът за движение
по пътя е бил ясно обозначен и В. е съзнавал, че нарушава забраната за
движение по този път.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. П. М., К. Н. А. и Б. Г. В.
като съответстващи, както помежду си, така и с приети писмени
доказателства и заключението на СТЕ.
Съдът не приема за основателни твърденията на адв. К., че
жалбоподателят и другите мотоциклетисти са е били загубили и затова са
навлезли в резервата, без да са наясно, че са в защитена територия.
Жалбоподателят също оспорва, че навлизането в района на НПЦБ, в частност
- в резерват „Стенето“ е станало съзнателно, като излага твърдения, че заедно
с другите мотоциклетисти са се загубили. Отрича да е възприел поставени
табели, указващи навлизането защитената територия на резервата. В дадените
обяснения В. твърди, че заедно с другите мотоциклетисти тръгнали от мах.
„Нешковци“, землище Черни Осъм, към посоченото село и тогава объркали
пътя. Ангажираният от жалбоподателя свидетел П. Г. в своите показания
твърди други обстоятелства - че петимата мотоциклетисти, сред които В. и
брат му, тръгнали от с. Черни Осъм до х. „Дерменка“ и на връщане от хижата
се загубили.
Обясненията, дадени от жалбоподателя, се опровергават както от
показанията на ангажирания от него свидетел, така и от показанията на
служителите на ДНПЦБ, както и от заключението на СТЕ, в частта от което се
установява, че мястото на нарушението по описаните координати в извадка от
Google Earth попада в гориста местност, до която се стига по пътека от хижа
„Дерменка“.
Видно е от показанията на свидетелите М., А. и В., че жалб. В. не е
правил подобни възражения след като е бил спрян за проверка. В съставения
му акт той е изложил единствено възражения, че е бил сниман той и
мотоциклетът без разрешение, като и че служителят от ДНПЦБ не му се е
представил, които възражения са ирелевантни за извършеното нарушение.
Отделно от това и тримата свидетели заявиха в показанията си за ясната
и видима маркировка, указваща навлизането в резерват „Стенето“. Според
показанията на свид. М. „на мястото, където преминават двамата
мотоциклетисти има достатъчно табели, указващи, че навлизат на
територията на резервата. Поставя се и боя на частта от горските
5
екосистеми на стволовете, както и част върху поставени от нас метални
колове. Боята е бяло и червено. Голяма табела също има, която указва
навлизането на това място на територията на резервата“.
Свид. А. сочи в показанията си, че „табела с обозначение, че се навлиза
на територията на резерват „Стенето“ има на входа на резервата. …
която указва, че е забранено движението на МПС и забранено
преминаването на селскостопански животни. Има и маркировка. Има
табели на 5-10-15 метра разстояние една от друга. Маркировката означава,
че се движат по маршрут, която маркировка е с бяла и червена боя“.
Идентични са и показанията на свид. В.: „При навлизане в резервата
маркировка и табели има. На две от дърветата има табели, като на едната
табела пише, че е резерват и е описано кой е резерватът, а на другата има
табела задраскано МПС и АТВ и за селскостопански животни също, че е
забранено навлизането в територията на резервата.“
Неоснователни са твърденията на адв. К., че маркировка на изготвените
фотоснимки не се вижда, тъй като мястото на проверката, където са правени и
част от снимките, е на около 100 м. навътре в територията на резервата, а
табелите, указващи че територията на НПЦБ става резерват, са на границите
на резервата.
От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че
записаните в НП GPS координати, нанесени от вещото лице в КККР на с.
Черни Осъм, попадат в поземлен имот с № 80981.138.3, който представлява
резерват, публична държавна собственост.
Съдът кредитира заключението по СТЕ като обосновано и изготвено от
специалист, притежаващ необходимата компетентност.
С оглед на изложеното настоящият състав приема за доказано
извършването на административното нарушение по чл. 17, ал.1 от ЗЗТ от М.
Д. В. на 02.11.2024г., изразило се в управление на МПС - мотоциклет марка
„Хонда“, модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: ***, на
територията на резерват „Стенето“, в нарушение на забраната за извършване
на всякакви дейности в резерватите.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, като
жалбоподателят е съзнавал забраната за движение на мотоциклети в района на
НПЦБ ( според свид. А., М. В. и А. В. за заявили, че знаят, че са на
територията на НПЦБ). Макар и да отрича възприемане на табели, указващи
навлизането на територията на резервата, съдът счита, че се доказа, че по пътя,
идващ от х. Дерменка към мястото на проверката, е имало табели и
маркировка, с оглед на което навлизането с мотоциклет на територията на
резервата е осъществено от жалб. В. при съзнаване на забрана за това.
За извършеното нарушение на жалбоподателя М. В. е наложена глоба в
размер на 1000.00 лева. Съгласно разпоредба, на чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗЗТ
параметрите на глобата за конкретното нарушение са от 500.00 до 5000.00
лева. По отношение на наложеното наказание съдът счита, че при
определяне размера му са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН и наказанието е определено както в законоустановеният размер, така и
при съобразяване, както на тежестта на извършеното, така и на липсата на
6
предходни нарушения от същия вид, но при преценка на значимостта на
засегнатите с конкретното деяние обществени отношения, свързани с опазване
на природните ресурси и богатсва в резерватите. Глоба в този размер съдът
счита, че би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а
именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН и случаят следва да се квалифицира като „маловажен”, тъй като, от
една страна, В. е пребивавал на територията на резервата за много кратко
време, а от друга страна, не са настъпили никакви увреждания по природния
ресурс.
Съгласно чл. 28 ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. Обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод, че е
налице маловажен случай на горецитираното административно нарушение. В
ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но
предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно маловажен
случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.
Конкретното нарушение е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. Освен това обстоятелствата по
извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от този вид, поради което не са
налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Посоченото
нарушение засяга обществените отношения, свързани с опазване на
природния ресурс на резерват, представляващ защитена територия от най-
висока степен, поради което обществената му опасност е висока, а не е явно
незначителна.
АНО е съобразил тежестта на конкретното нарушение и значимостта на
засегнатите обществени отношения, поради което правилно е приел, че
деянието не може да се квалифицира като маловажно.
Съдът счита, че неоснователно и незаконосъобразно с НП е отнет в
полза на държавата на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ във вр. чл. 20 от ЗАНН
мотоциклет марка „Хонда“, модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер
на рама: ***.
Според разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, наред с предвидените в
чл. 13 административни наказания, наказващият орган постановява отнемане
в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са
послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако
това е предвидено в съответния закон или указ.
7
Действително в чл. 84, ал. 1 ЗЗТ е предвидено вещите - предмет на
нарушение и вещите, послужили за неговото извършване в защитени
територии - изключителна държавна собственост, да се отнемат в полза на
държавата.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЗТ парковете с национално значение, посочени в
приложение № 1, и природните резервати, посочени в приложение № 2 (в т.ч.
и резерват „Стенето“), са изключителна държавна собственост.
Специалната уредба на чл. 84, ал. 1 ЗЗТ следва общата, уредена в ЗАНН,
тъй като не е изрично предвидено вещите, послужили за извършване на
административното нарушение, да се отнемат независимо от това чия
собственост са ( както е в специалната уредба на чл. 273, ал.1 от Закона за
горите). С оглед на което съдът приема, че за да се отнеме в полза на
държавата мотоциклетът, управляван от жалб. В. при извършване на
нарушението по чл.17, ал.1 ЗЗТ на 02.11.2024г., то следва същият да е негова
собственост.
По делото е установено, че мотоциклет марка „Хонда“, модел „CRF“,
без регистрационен номер, с номер на рама: ***, не е регистриран на
територията на РБългария ( съгласно справка, изискана от КАТ-ПП при
ОДМВР-Ловеч).
Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че мотоциклет марка
„Хонда“, модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: ***, е
собственост на неговия баща, е представен писмен договор от 07.12.2015 г., от
който се установява, че Д. М.в В. е придобил чрез покупко-продажба
посоченият мотоциклет. Представени са и документи относно посоченото
МПС, от които се установява, че работния обем на двигателя на мотоциклета е
250 куб. м. Съгласно разпоредбата на чл. 144 ЗДвП, в процесния случай не се
изисква договорът да е с нотариална заверка на подписите.
С оглед изложеното съдът намира, че мотоциклет марка „Хонда“, модел
„CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: ***, е собственост на Д.
М.в В., ЕГН **********, а не е собственост на нарушителя М. Д. В.. С оглед
на което незаконосъобразно АНО е постановил неговото отнемане в полза на
държавата. (А в диспозитива на НП неправилно е посочена друга разпоредба
– чл.21 от ЗАНН, вместо чл.20 ЗАНН - посочена в обстоятелствената част на
НП, където е изписано и текстово основанието- отнемане на вещ, послужила
за извършване на нарушението).
На следващо място, допуснато е съществено процесуално нарушение в
частта на отнемането на посочената вещ, изразила се в нарушаване на
разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда в случай, че с НП са
отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя,
препис от НП да се връчи на техния собственик. В случая в
административнонаказателното производство изобщо не е изследван въпроса
чия е собствеността на иззетия мотоциклет, също и каква е неговата стойност (
с оглед преценката по чл.20, ал.4 от ЗАНН), но предвид че в съдебното
производство се установи безспорно, че мотоциклетът не принадлежи на
нарушителя, то НП в тази част следва да бъде отменено.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде потвърдено в частта на извършеното нарушение и наложеното
8
наказание, като единствено в частта на постановеното отнемане в полза на
държавата на мотоциклет марка „Хонда“, модел „CRF“, без регистрационен
номер, с номер на рама: ***, следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и с оглед направеното своевременно искане от
юрисконсулт К.-Н. за присъждане на разноски, ще следва на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят да бъде осъден да заплати на АНО
сумата 500.00 лева, включваща депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 във вр. ал.2, т.5 и
ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1 от 06.01.2025 г.,
издадено от П.В. Д. – министър на околната среда и водите, с което на М. Д.
В., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000.00 (хиляда) лева за нарушение по чл. 17, ал. 1 от
Закона за защитените територии ( ЗЗТ), тъй като в тази част не са налице
основания за неговата отмяна или изменение, като ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 1 от 06.01.2025 г., издадено от П.В. Д. – министър на
околната среда и водите, В ЧАСТТА, в която на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗТ
във вр. чл. 20 от ЗАНН е отнет в полза на държавата мотоциклет марка
„Хонда“, модел „CRF“, без регистрационен номер, с номер на рама: ***, тъй
като вещта не принадлежи на нарушителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН М. Д. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на Министерство на околната среда и
водите на Р България, с адрес: гр. София, бул. „Кн. Мария-Луиза“ № 22,
сумата 500.00 (петстотин) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК, на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9