№ 6062
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100505651 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5651/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. С. И., ЕГН
******** от гр.Перник срещу решение №4645 от 18.03.2025 г постановено по гр.д.
№13129/2023 г на СРС , 90 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
да се осъдят солидарно на основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД В. К. В., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ******** и Център за Спешна медицинска помощ – София, БУЛСТАТ
********* от гр. София, бул. „******** да й заплатят сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и стрес, причинени
вследствие на противоправни действия и бездействия на В. К. В. в качеството му на
служител на Центъра за Спешна медицинска помощ – София на 16.03.2018 г при спешна
необходимост от мадицинска помощ на М.Ш. .
Въззивникът А.В.П. излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната от
нея част/ . Счита , че като служител на Спешна помощ В. не е изпълнил служебните си
задължения , не е транспортирал М.Ш. до болнично заведение и не е помогнал за пренасяне
на същия до автомобила на спешната помощ . В. не е положил дължимата професионална
грижа , а не може да се вменява на близките задължение да предоставят „хеликоптер-
линейка“ или частна линейка . Пренасянето на болни по стълбите чрез одеяло противоречи
на медицинските стандарти и добрата медицинска практика . Нарушено е достойнството на
ищцата като инвалид , а районният съдия „с противоправно хленчене се позовава на
1
непристойните налудности“.
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба и
изразяват съгласие с мотивите на СРС . В случая пренасянето на М.Ш. от жилището до
линейката е било обективно невъзможно . Няма данни В. да е действал неправомерно .Във
въззивната жалба се съдържат неетични обиди към районния съдия , а исковете са изцяло
недоказани .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниса на 25.03.2025 г и
е обжалвано в срок на 08.04.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Съгласно чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не
се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното .
Според разпитания пред СРС свидетел Д.Г. /служител в центъра за спешна медицинска
помощ – гр. Банкя / същата е запозната с инцидента, въпреки че в случая не е придружавала
д-р В. на адреса. Виждала е ищцата няколко пъти в град Банкя и е посещавала г-н М.Ш. в
квартирата му в хотел „Емали“. Спомня си, че той бил много болен. Тя е приела обаждането
на ищцата към Спешна помощ. Посочва, че стълбите, по които се стига до помещението на
трети етаж, в което живеят г-н Шах и ищцата, са много тесни, а носилките на спешна помощ
са прекалено обемисти и тежки, за да бъдат пренесени по тях. В сградата няма асансьор.
Поради това в конкретния случай е било невъзможно болният да бъде свален с носилката на
Спешна помощ само от доктора и шофьора. Другият способ за сваляне на пациенти е в
одеяло, носено от всяка страна от четирима здрави мъже .
Според разпитания пред СРС свидетел К.С., същата е позната на ищцата и М.Ш. и работи в
неправителствена организация с район на действие – гр. Банкя. Свидетелката посочва, че в
средата на март 2018 г. М. И. отишла в групата им и помолила за помощ при намирането на
квартира, тъй като от хотел „Емали“ отправили едномесечно предизвестие за напускане на
стаята, която тя обитавала с М.Ш.. Те обещали да съдействат, но тя прекъснала връзката си с
тях. След известно време ищцата се свързала отново със свидетелката. Била разплакана,
разстроена и я помолила да усилят търсенето. Казала, че с М.Ш. са преживели много тежки
неща. Той получил инсулт, викали държавната бърза помощ, но тя отказала да го вземе,
защото станали неразбории. Тогава собственичката на хотела извикала частна линейка и
заплатила 120 лв. През това време М.Ш. бил в болница, а организацията не можела да
2
намери подходящо място за настаняване поради специфичното му състояние – бил в
инвалидна количка. Ищцата споделила на свидетелката в средата на април, че една вечер се
прибирала в хотел „Емали“, когато видяла, че стаята е разбита и багажът е изхвърлен.
Причината да бъде освободена квартирата била, че хазяйката се опасявала, че отново може
да има някакъв инцидент, както когато е идвала процесната линейка, за да не се безпокоят
останалите гости на хотела.
Според Фиш за спешна медицинска помощ , М.Ш. е бил посетен на 16.03.2018 г. сутринта в
квартирата му в хотел „Емали“ от екип на Спешна помощ, като е бил диагностициран с
исхемичен инсулт и други заболявания.
Пред СРС са представени договор за наем на процесния недвижим имот между Е.З. и М. И.
с дата 01.08.2010 г., както и едномесечно предизвестие за напускане от 16.03.2018 г.,
връчено на ищцата. Между страните не се спори и се установява от приложеното писмо от
Центъра за спешна медицинска помощ – София, че д-р В. К. В. е бил служител в Спешна
помощ към датата на процесните събития - 16.3.2018 г.
Според СРС между страните не е спорно и се установява, че екипът на Спешна помощ, от
който е бил част д-р В., не е транспортирал М.Ш. до болнично заведение. Това не е било
сторено, тъй като първо, носилката, с която разполага Спешна помощ, е твърде голяма и
тежка, за да бъде пренесена по тесните стълби в къщата и второ, не били намерени четири
лица, които да извършат изнасянето на болния в одеяло, което била единствената възможна
опция за преместването му до линейката на Спешна помощ. Ищцата и наемодателят
извикали частна линейка за транспортирането на пациента до лечебно заведение.
Според СРС в случая са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД за солидарното осъждане на извършителя
на непозволеното увреждане и възложителя на работата му да заплатят обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на ищцата. Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е обективна, гаранционно-
обезпечителна и безвиновна. Съгласно ППВС № 7/1958 г. на ВС, това е отговорност за
чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е причинена вреда на пострадалия и
цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо обезщетяването му. Тя е функционално обусловена
и възниква само тогава, когато са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД по отношение на
поведението на прекия причинител. Същите следва да бъдат установени от страна на
ищцата, чиято е доказателствената тежест. Тя следва по пътя на пълното и главно доказване
да установи наличието на вреди от неимуществен характер, техния размер и причинната
връзка между вредите и деянието на ответника д-р В., както и неговата противоправност.
Според СРС легитимиран да отговаря по настоящия иск по чл. 49 ЗЗД е Центърът за спешна
медицинска помощ-София („ЦСМП-София“) в качеството му на работодател на д-р В. .
ЦСМП-София притежава и необходимата процесуална правоспособност, за да отговаря по
настоящия иск. Съгласно чл.24 от ЗЛЗ център за спешна медицинска помощ е лечебно
заведение, в което медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна
3
помощ на заболели и пострадали лица, включително в дома, на местопроизшествието и по
време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация. ЦСМП София е
юридическо лице, съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на Център за
спешна медицинска помощ и има самостоятелен бюджет. Той осъществява дейността си на
територията на София област, вкл. и в град Банкя, в който е живеела ищцата заедно със своя
съжител. Следователно в случай, че д-р В. чрез свои виновни и противоправни действия
и/или бездействия при или по повод изпълнение на работата си е причинил имуществени
или неимуществени вреди на трети лица, следва да се ангажира отговорността и на
работодателя му ЦСМПСофия на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Според СРС в исковата молба е визирано виновно и противоправно поведение на д-р В. в
качеството му на служител на ответника ЦСМП София , което се изразява в неполагане на
дължимата професионална грижа по отношение на г-н М.Ш. поради отказ да бъде
хоспитализиран, което довело до забавяне на лечението и застрашаване на живота му. В тази
връзка константна е практиката на ВКС, че когато се касае за деликт при изпълнение на
медицинска дейност, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или
липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с
конкретно посочените вреди, съдът следва да съобрази, че медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност /така напр. в Решение № 60289/4.07.2022 г., гр. д. № 131/2021
г., ІІІ г.о., ВКС, Решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбите на чл.79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Текстът на чл. 80 ЗЗ предвижда, че качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.
1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина. Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в
чл. 81, ал. 2 ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество. Посочените разпоредби налагат
извода, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ, както и с основните принципи на
правото на медицинска помощ. Задължителните медицински стандарти в сферата на
спешната медицина са уредени в Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Спешна медицина", издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения от министъра на здравеопазването.
Според СРС съгласно глава втора, раздел I, т. 1.11 от Приложението към наредбата един от
основните елементи на практикуването на медицинската специалност "Спешна медицина" е
транспортът на спешния пациент. Раздел V от Приложението разглежда по-детайлно как се
осъществява спешният транспорт. Според медицинския стандарт обект на спешен
транспорт е всеки спешен пациент, по отношение на който са изпълнени относимите
4
критерии за необходимост от осигуряване на транспорт съобразно състоянието, нозологията
и нуждите на пациента в зависимост от конкретното му спешно състояние. Съгласно т. 2.1.5.
вр. т. 2.1.5.8 от Раздел V спешен транспорт трябва задължително да се осигури на лица с
исхемичен инсулт. Спешният транспорт по-конкретно се изразява в транспорт от мястото на
инцидента до подходящо приемно лечебно заведение с определени съгласно наредбата
мобилен екип и медицинско превозно средство (т. 2.1 от Раздел V). Никъде в наредбата не се
предвижда възможност за изискване от пострадалия и/или неговите близки да използват
услугите на частна линейка за превозването на спешен пациент до лечебно заведение при
вече пристигнал на място екип на Спешна помощ. Подобно изискване представлява
нарушение на медицинския стандарт за специалност „Спешна медицина“, утвърден с
посочената наредба, който налага всеки спешен пациент да бъде транспортиран до лечебно
заведение. Пренасянето на болни по стълбите чрез одеяло също противоречи на
медицинските стандарти за безопасност и добрата медицинска практика, тъй като създава
предпоставки за влошаване на състоянието на пациента, особено когато той има фрактури,
кръвоизливи или инсулт.
Според СРС съгласно общата формулировка на раздел V, т.2. от Приложението към
наредбата задължение именно на екипа на Спешна помощ е да извърши пренасянето на
болния от мястото, където той се намира, до линейката. В някои случаи, разбира се, това би
могло да бъде невъзможно поради обективни обстоятелства, дори и да са осигурени всички
материални условия. В настоящия обаче се касае за невъзможност да бъде пренесен пациент,
която се дължи изцяло на лошото оборудване и липсата на достатъчно персонал в Спешна
помощ. С оглед развитието на науката и техниката пренасянето на пациента от последния
етаж на къща в населено място обективно не е прекомерно трудно или невъзможно при
осигуряването на подходящи носилки и достатъчно хора. Както се изясни от обясненията на
ответника д-р В. и показанията на свидетелите, свалянето на г-н М.Ш. по стълбите на хотел
„Емали“ е могло да се извърши от няколко души със сгъваема брезентова носилка, с каквито
разполагат частните линейки. Пациентът всъщност е бил пренесен по-късно на 16.03.2018 г.
и закаран в болница от такава частна линейка срещу заплащане на 120 лв.
Според СРС съгласно приложимите медицински стандарти и правилата на добрата
медицинска практика пациентът М.Ш. е трябвало да бъде пренесен от дома си до линейката
и транспортиран до болница от екип на Спешна помощ, като не е било необходимо да се
прибягва до услугите на частно дружество. Посоченото нарушение на задължението за
транспортиране на болния обаче в никакъв случай не може да се вмени във вина на екипа,
пристигнал на място, и по-конкретно на д-р В.. При липсата на осигурени подходящи
носилки, както и на лица, на които да е възложено по трудово правоотношение да носят
пациентите от мястото на произшествието до линейката, това не може да се изисква от
лекарите и шофьорите. Те не само имат други задължения, но и при тази численост
физически не биха могли да се ангажират с пренасяне на пациентите дори и доброволно. Д-р
В. лично не е извършил никакво нарушение на закона и медицинските стандарти при
изпълнение на служебните си задължения, тъй като е прегледал и диагностицирал пациента,
5
както и е констатирал, че е необходимо той да бъде заведен в болница, като това не е било
възможно поради липсата на адекватни носилки и хора, които да пренесат пациента, а не
поради виновни действия на лекаря. Поради това и единствената останала възможност за
превозване на пациента е била частната линейка.
Според СРС при липсата на установено противоправно поведение на д-р В., което да е в
причинно-следствена връзка с твърдените от ищцата неимуществени вреди, не следва да се
ангажира личната му деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД. Тъй като отговорността на
работодателя по чл.49 ЗЗД е функционално обусловена от тази на служителя, ЦСМП-София
не може да отговаря за поведение на д-р В., което само по себе си не е виновно и
противоправно. Предявените искове следва да се отхвърлят . Отговорността за осигуряване
на необходимото оборудване и персонал в линейките и центровете за спешна помощ
принадлежи на Министъра на здравеопазването чрез неговите служители.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , при следните уточнения и мотиви по
доводите във въззивната жалба .
Преди всичко трябва да се посочи , че процесните искове са предявени от М. С. И. , която не
е пряк потърпевш от инцидента , като за такъв трябва да се счита лицето М.Ш. , за който се
твърди , че е трябвало да бъде изнесен от жилището му , за да бъде лекуван в лечебно
заведение . Евентуални неимуществени вреди , които са понесени от ищцата не са пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.51 ал.1 ЗЗД , а представляват
косвен резултат от същото. Да се приеме обратното би означавало при всеки инцидент с
нанесени неимуществени вреди на увредено лице /вкл.при телесни увреждания и/или
лекарска грешка / да се приемат за пострадали и близките на това лице в различна степен на
родство или фактическа близост , което противоречи на основни принципи на деликтното
право и на справедливостта . Отделно , в случая ищцата не е съпруга или роднина на М.Ш.
и не е установено по безспорен начин същата да е в трайно фактическо съжителство с него .
Присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата е нелогично и
необосновано с оглед наличните доказателства .
Следва да се споделят водещите мотиви на първоинстанционния съд , че в случая не е
доказано противоправно поведение на ответника В. като служител на Център за Спешна
медицинска помощ – София. По делото липсват каквито и да е преки доказателства
какви точно са били действията/бездействията на В. при инцидента , а отделно от това
дали същият като лекар е имал законово задължение и задължение по длъжностната му
характеристика да извършва физическото изнасяне на М.Ш. и на други пациенти от
жилищата им . По-вероятно е това да е било задължение на друго лице , защото лекарската
професия по принцип не предполага успоредно полагане на тежък физически труд . Отделно
няма и категорични данни какво точно е било състоянието да М.Ш. към момента на
инцидента и дали то наистина е налагало транспортирането му до лечебно заведение .
Евентуално В. е можел да участва в пренасяне на М.Ш. „с одеяло“ по стълбите , но самата
ищцата признава , че това не е било вариант в случая , предвид предполагаемото тежко
6
състояние на М.Ш. .
По делото не е представена медицинска документация в необходимия обем , нито е
изслушана съдебно-медицинска експертиза за състоянието на М.Ш. преди и след 16.03.2018
г . Липсват доказателства и дали ответника В. е имал обективна възможност да участва
в пренасянето на М.Ш. предвид възрастта си и физическото си състояние , както и как е
трябвало да стане това пренасяне според констатираното състояние на Шах и особеностите
на жилището , в което се е намирал .
Като краен резултат правилно СРС е счел , че е възможно други лица да носят
отговорност за инцидента , но това не са ответниците по делото предвид визираното в
основанието на иска действия и бездействия единствено на В. В. . От друга страна не могат
да се споделят мотивите на първоинстанционния съд в частта , в която се приемат „за
безспорни“ факти по деликта , които не са признати изрично от ответниците и които не
са приети за безспорни с изрично определение от СРС . Ако се сравнят твърденията на
ищцата в исковата молба и отговорите на ответниците се установява , че последните са
оспорили съществена част от твърденията на същата и има множество разминавания за това
какви са били действията на В. , какво е казал същият на ищцата , дали е отказал
медицинска помощ и съдествие , насочил ли е същата към участие и на друг екип на
спешната помощ и пр .
На практика ищцата не е провела доказване , още по-малко пълно такова , на исковете
си и това не може да бъде заменено като се приеме от съда хипотетична фактическа
обстановка /какво вероятно се е случило/. Относно прекратяване на наемен договор на
ищцата , за това действие на трето лице ответниците очевидно не могат да носят
отговорност . Ищцата може да предяви претенции към това лице .
Дори да имаше установен деликт - противоправно поведение на В. в причинна връзка с
притеснения и стрес на И. , претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необосновано и изключително завишено . Не са доказани болки и страдания от
претендирания вид и в претендирания размер , а показанията на св.Стоичкова изглеждат
недостоверни и заучени и възпроизведени за нуждите на процеса .
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната
част .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4645 от 18.03.2025 г постановено по гр.д.№13129/2023 г на
СРС , 90 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на М. С. И., ЕГН ******** от
гр.Перник да се осъдят солидарно на основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД В. К. В., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ******** и Център за Спешна медицинска помощ –
София, БУЛСТАТ ********* от гр. София, бул. „******** да й заплатят сумата от 10 000 лв.,
7
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и стрес,
причинени вследствие на противоправни действия и бездействия на В. К. В. в качеството му
на служител на Центъра за Спешна медицинска помощ – София на 16.03.2018 г при спешна
необходимост от мадицинска помощ на М.Ш. .
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН ******** от гр.Перник да заплати на Център за Спешна
медицинска помощ – София, БУЛСТАТ ********* от гр. София, бул. „******** сумата от
760 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8