Решение по адм. дело №1012/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., против Заповед № ДК-02-Х-4/03.09.2024 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково.

Жалбоподателят оспорва заповедта с искане да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че същата е издадена от некомпетентен орган и поради това е нищожна. Сочи, че неправилно в оспорената заповед било посочено, че извършител на строежа, подлежащ на премахване, е „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, съответно незаконосъобразно дружеството било посочено, като адресат на заповедта. Навежда доводи, че цялото административно производство по издаването на оспорената заповед е проведено без участието на задължителните заинтересовани страни. Заповедта била незаконосъобразна, тъй като в нея не било индивидуализирано точното местоположение на строежа, който се нареждало да бъде премахнат. Сочи, че целта на административното производство по чл. 225 ЗУТ било премахването на конкретен, точно индивидуализиран строеж, както по параметри, местонахождение и др., така и с оглед неговия извършител, адресат на заповедта, чиято правна сфера се засяга чрез вменяване на задължение за доброволното му премахване или понасяне на разноските за принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед. Навеждат се и доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципите на законност, истинност и безпристрастност, засилен приоритет на служебното начало, в резултат на неспазване на императивната разпоредба на чл. 35 от АПК. Твърди се, че посоченият в заповедта строеж е с характер на търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване и с оглед на това оспорената заповед е незаконосъобразна.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваната заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващия чрез процесуален представител, който развива допълнителни съображения в подкрепа на наведеното твърдение за нищожност и незаконосъобразност на заповедта в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли обжалваната заповед да бъде потвърдена. Счита, че събраните по делото доказателства, включително и заключението на представената съдебно-техническа експертиза,се установява,че процесния строеж е незаконен и подлежи на премахване. Моли се за присъждане на разноски.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, като се установява от заключението на вещите лица, а и е видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 911, дело № 53/2017 г. на Нотариус с район на действие РС-Свиленград(л.24-26), Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 720, дело №78/2016 г.на Нотариус с район на действие РС-Свиленград(л.27-30) и Нотариален акт за делба на недвижими имоти № 34, том IV, рег. № 3251, дело № 433/2016 г. на Нотариус с район на действие РС-Свиленград(л.31-34), че дружеството-жалбоподател „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на поземлени имоти с идентификатори №48698.107.19,(стар № 107019), [ПИ](стар № 107020), и ПИ с № 48698.105.4(стар № 105004), по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], Община Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1272/22.06.2018г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с начин на трайно ползване за трите имота - нива.

Не е спорно между страните по делото и се установява от заключението на вещите лица и че [ПИ] по КККР на [населено място] е публична общинска собственост, с НТП за селскостопански, горски, ведомствен път.

С писмо вх.№ СВ-827-01-572/09.07.2024 г. на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), адресирано до Началника на РДНСК – Хасково(л.70), последният е уведомен за постъпило в ДНСК и заведено с вх. № Х-1436-07-892/03.07.2024 г. писмо изх. № И-4091/01.07.2024 г. на арх. А. К. – Кмет на Община Свиленград, във връзка с установени нарушения в поземлени имоти, касаещи изграждането на водни обекти (микроязовири) с насипи и язовирни стени от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, с молба за предприемане на действия по компетентност. Изпратено е копие от писмото и за извършване на проверка по изнесените в него данни, с оглед изясняване на случая от фактическа и правна страна.

Със Заповед № ДК-14-Х-16/11.07.2024г. от Началника на РДНСК – Хасково(л.109-110) е наредено извършване на проверка в [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] и други по КККР на [населено място], община Свиленград по повод констатирани нарушения от страна на Община Свиленград в посочените имоти изразяващи се в изграждане на язовир и прилежащите му съоръжения (бент, подпорно-насипни стени, водохващания) от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. Със същата заповед е поименно определен състава на комисията, която да извърши проверка и е указано комисията да започне своята работа на 19.07.2024 г.

На 16.08.2024г. работна група служители на РДНСК-Хасково осъществила проверка в [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място], в присъствието на представител на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. Резултатите от проверката били закрепени в Констативен акт № Х-5 от 16.08.2024г.(л.18). Видно от същия проверката е осъществена по отношение на строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо хидромелиоративно съоръжение), намиращ се имотите, в които е осъществена последната. Контролните органи са установили, че имотите и строежът са собственост на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. Строежът е описан като изпълнена земнонасипна стена/дига с размери в план: дължина 60 м., ширина 5 м. на билото на стената, и височина от по-ниския терен 2 м., чрез която и вследствие на естественото удълбочаване на терена се е образувал водосбор. Посочено е, че строежът е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3б от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Отбелязано е, че строителството е изпълнено през 2016 г. – 2017г. по данни от извършителя. Посочено е, че строежът е изпълнен без одобрени проекти, без издадено разрешение за строеж и без учредено право на строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 182, ал.1, от ЗУТ. Посочено е също, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж (по реда на чл. 225, ал.2 от ЗУТ).

Констативният акт е връчен на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството.

С вх. № СВ-827-01-903/21.08.2024 г. в РДНСК – Хасково е постъпило възражение от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД против съставения констативен акт(л.36). Във възражението е посочено, че в описаните в констативния акт имоти няма извършен от дружеството строеж, с посочените в акта параметри, дружеството няма качеството на възложител и изпълнител на описания в констативния акт строеж, а в посочените в констативния акт имоти няма строеж , който да е от трета категория. Теренът на описаните имоти бил естествено удълбочен и водел до образуването на водосбор през различни периоди от годината.

Въз основа на съставения Констативен акт № Х-5/16.08.2024 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-Х-4/03.09.2024 г. от Началника на РДНСК – Хасково(л.14), с която, на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо – хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място] по КККР на [населено място], община Свиленград, извършен от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, едноличен собственик на капитала и управител С. С. С..

Заповедта е връчена на 11.10.2024 г. на Ю. К. Р. – пълномощник на дружеството, срещу подпис.

Жалбата срещу оспорената заповед е депозирана в АдмС-Хасково на 17.10.2024г. и регистрирана с вх.№ 6921 от същата дата.

По искане на жалбоподателя по делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят Н. Н. С. посочи при разпита си в съдебно заседание, че работел за собственика на дружеството „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД още от 2010 г. в Англия, където последният притежавал фирми за производство на разсад и плодове. През 2015 г. регистрирали дружество в България, и в началото на 2016г. започнали дейност в землището на [населено място]. Дейност развивали и в землищата на [населено място] и в землищата на [населено място]. Основната причина да изберат точно тези терени било наличието на изградена инфраструктура и съществуващи микроязовири. Изкупили имоти в които имало такива микроязовирчета, а някои от тях се използвали и от местното население.

За конкретния водоем посочен в Констативен акт № Х-5/16.08.2024 г.,свидетелят заявява, че обектът му е познат и се намира в имоти собственост на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД. Когато фирмата била основана в България, този водоем бил наличен,като единствените действия, които извършили, били почистване на обекта и пълнене на същия с вода. Дейности по осъществяване на насип, стена, дига, копаене, удълбочаване, разширяване на водоема не били извършвали. След възникналия проблем инициирали проучване, при което се установило, че съоръженията са изградени през 50-60-те години на миналия век, по времето на социализма, най-вероятно от ТКЗС. Счита, че дружеството след като е собственик на земята, в която е изградено съоръжението е собственик и на последното.

Свидетелят И. А. Ш., който работил във фирмата от 2014 г. до лятото на 2024 г., сочи, че през 2016 г. се включил в дейността в България. Описал, че терените били избрани именно заради наличието на малки язовирчета, тъй като им трябвала вода за поливане. Представлявали водоемчета, изградени около 50-те години, от ТКЗС. За конкретния водоем, посочен в Констативен акт № Х-5/16.08.2024 г., свидетелят заявява, че го знае, и обектът съществувал още когато дошли в България. Те единствено го почистили.

Свидетелката Ю. К. Р., заяви в показанията си пред съда, че не е присъствала на проверката, извършена на 16.08.2024 г., само подписала констативни протоколи. Прочела ги и се съгласила с всичко. Заявява, че не е давала обяснения относно датата на изграждане на съоръженията и че “ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД ги е изградило. Към момента на постъпването й на работа водоемите вече съществували, познавала ги и знаела разположението им. Не била заявявала, че съоръженията са изградени от „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД през 2016–2017 г., нито имала конкретни сведения кой ги е изградил. При предявяване на свидетелката на Констативен акт № Х-5 от 16.08.2020г. същата посочи, че подписът за присъствал на проверката е нейн, а на снимката от същия на л. 20 от делото на която се виждат язовир и дига, се намират в имот на „ЕУРО ПЛАНТС.“ЕООД

За изясняване на релевантните обстоятелства по делото по искане на жалбоподателя по делото бе допусната, изготвена и изслушана съдебно - техническа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните.

При изслушване на вещите лица в о.с.з. същите заявиха, че при проверка в Гугъл мапс са установили, че там дигата е видима, както и че от същите карти може да се установи от кога е съществувал и кога е изграден обекта.

С оглед посоченото от вещите лица при изслушването им съдът възложи на същите изготвяне на допълнително заключение, по което след като се запознаят с Гугъл мапс да посочат налице ли са данни, в кой период строителството на процесния обект е осъществено.

В допълнителното си заключение вещите лица са посочили, че по данни от Констативния акт, строителството било изпълнено през 2016 – 2017г. година.

По свидетелски показания, водоемът и дигата са изпълнени около 50-те години през комунизма.

При направеното проучване в „Google Earth“ вещите лица установили, че заснетият терен най-рано визуализира водоем, в случая Резервоар 2, в изображението към м. септември 2020 г. В предходни изображения, към м. юли 2016 г. и към м. септември 2016 г., мястото видимо се откроявало като удълбочен естествен терен (дере). От изображението към м. 10.2019г. установили, че мястото представлява слабо удълбочен естествен терен-начало на дере, което според едромащабните топографски карти е със склонове от изток и запад и наклон на юг. От същите данни можело да се допусне, че след м.10.2019г. са започнали разчистващи дейности на терена, както и изкопни и насипни дейности за оформяне на дигата и водоема във вида й към м. 07.2021 г.

С оглед на установеното, мнението на експертизата за ориентировъчен период на изпълнение на процесния обект (земнонасипна стена/дига) бил м. октомври 2019 г. - м. юли 2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано да обжалва лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи. Видно от Заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на Началника на ДНСК(л.37), с т.10.23 от същата на Началниците на РДНСК са делегирани правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ да издават заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ от първа до трета категория включително(т.10.23). Следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, а възраженията в жалбата неоснователни.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Като фактически основания за издаването й административният орган е посочил и констатациите в Констативен акт № Х-5 от 16.08.2024г., като са посочени изрично и правните норми, които се считат за нарушени, следователно същата е мотивирана.

Спазени са съществените административно - производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ и АПК. Заповедта е издадена на базата на констативен акт № Х-5 от 16.08.2024г. изготвен по реда на чл.225, ал.3 от ЗУТ и съставен от длъжностни лица при РДНСК-Хасково, респ. разполагащи с необходимите правомощия за това по силата на закона.Констативният акт е достигнал до знанието на жалбоподателя, като е връчен на надлежно упълномощен представител дружеството в деня на съставянето му срещу подпис. Оспорващият се е възползвал от правото да подаде възражение срещу него и впоследствие възраженията са обсъдени от административния орган при издаване на обжалвания акт. Ето защо по никакъв начин не е било ограничено правото на на защита на жалбоподателя.

По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно съответства ли оспорения административен акт на материалния закон, съдът намира следното:

В обжалваната заповед е посочено, че процесния строеж е „Земно насипна стена/ дига/ хидротехническо - хидромелиоративно съоръжение“ находящ се в [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място], община Свиленград.

Съгласно легалната дефиниция на „строежи“ дадена в §5, т.38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Според заключението по допусната СТЕ, което е изготвено от специалисти разполагащи с необходимите знания и умения, извършили надлежна проверка на място и имащи конкретни впечатления от вида, и състоянието на строежа, поради което пълно и обосновано са отговорили на поставените им задачи, и по тази причина съдът го кредитира, описаният в заповедта обект земнонасипната стена/дига е изграден в поземлени имоти с идентификатори 48698.107.19, 48698.107.20, 48698.106.200, 48698.105.4 и 48698.105.3. Дължината на съоръжението, измерена по оста на билото, била 113 метра. Средната ширина на съоръжението – 4.5 метра. Максималната денивелация (височина от билото до най-ниската точка на сухия откос от юг) била 4.40 метра. Действителните технически параметри били установени на база извършени геодезически измервания, проучвания и огледи на място. Височината на стената била установена спрямо петата на сухия откос. Обектът, предмет на оспорената заповед, представлявал водопреградна земнонасипна стена (дига) на втория от четирите основни резервоара от изградената система за водоснабдяване на „Стопанство за отглеждане на ягодоплодни култури” в землището на [населено място], община Свиленград. Представлявал земнонасипно съоръжение към водохранилище, в случая Резервоар 2 от напоителната система на стопанството. В резултат на проведени проучвателни дейности по част „Геология“ било установено, че оградната дига била насипна, от глинест пясък до прахово - песъчлива глина, с водоплътен елемент от песъчлива глина червено - кафява. Имала оформени корона, сух и мокър откос, обрасли с трева. На места по сухия откос имало дървесна растителност и храсти. Билото на насипното тяло на Резервоар 2 служило за експлоатационен път. В зависимост от материалите (уплътнени земни маси) и по обобщени параметри се определял като малка земно насипна стена (чл. 7 на Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях). По технически характеристики и предназначение представлявал водопреградно съоръжение към Резервоар 2, застрояване по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗУТ и представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ. Процесния строеж се квалифицирал като строеж от трета категория строежи по смисъла на чл. 137, ал.1, т.3б от ЗУТ. Разрешава се по реда на чл. 148 от ЗУТ, въз основа на одобрен технически ли инвестиционен проект, оценен за съответствието с основните изисквания към строежите. При направено запитване в Община Свиленград на вещите лица е даден отговор, че такива не са заявявани и не са издавани.

С оглед установеното от вещите лица при извършената проверка на място, обективирано в заключението е видно, че описания в заповедта обект представлява малка земно насипна дига по смисъла на чл. 7 от Наредба № 13 от 29.01.2004г. за условията и реда за осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Ето защо същия безспорно представлява водопреградно съоръжение към Резервоар 2, и застрояване по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗУТ, според която норма това е разполагане и изграждане на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти, а оттук и строеж по смисъла на т.38 от §5 от ЗР на ЗУТ, както правилно е възприето и в оспорената заповед. Същия предвид нормата на чл.10, ал.2 от цитираната наредба вр. с чл. 137, ал.1, т.3б от ЗУТ следва да се приеме за строеж от трета категория. Безспорно е, че в случая строежа е изграден при липса на изискуемите строителни книжа - това не е спорно между страните обстоятелство, а и се установява от СТЕ, поради което обекта описан в обжалвания акт несъмнено представлява незаконен строеж.

Това налага съдът да извърши преценка дали процесния обект се намира в режим на търпимост, в който случай макар и незаконно изграден, не подлежи на премахване.

В жалбата се твърди, че процесния строеж е търпим такъв по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ, но не се сочи дата на изграждането му.
Нормата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, предвижда че строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Според ал.2 на същата разпоредба незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Съгласно ал.3 на нормата незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

В § 127 , ал.1 от ДР на ЗУТ от своя страна е посочено, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Според ал.2 на същата разпоредба, строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

За установяване на периода на изграждане на строежа жалбоподателят ангажира гласни доказателства чрез разпит на трима негови служители, единият от които към датата на разпита му в това качество не е негов работник. Свидетелите на оспорващата страна заявиха пред съда, че след закупуване на имотите, дружеството е извършило единствено почистване на процесните водоеми и е предприело действия, свързани с използването на обекта като водохранилище, като заявяват, че не били извършвани съществени строителни дейности, които да променят формата или параметрите на съоръжението, век и че по техни проучвания водоемите са изградени през 50-те години на миналия век. Тези им твърдения не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и най-вече от изготвените първоначално и допълнително заключение по съдебно-техническа експертиза. Напротив от допълнителното заключение се установява, че при извършените проучвания в Google earth вещите лица са установили, че заснетия терен на място в имотите най-рано визуализира водоем през м. октомври 2019г., и от данните за процесния имот в Google Earth може да се допусне, че след м. октомври 2019г. са започнали разчистващи дейности на терена, както и изкопни и насипни дейности за оформяне на дигата и водоема във вида й към м. 07.2021г. Експертизата отчита наличието на ясно изразени инженерно-технически характеристики, които не могат да бъдат резултат само от почистване, а категорично сочат на създаване и оформяне на ново строителство. От снимковия материал - приложение към заключението на вещите лица се установява състоянието на имотите посочени в оспорената заповед и осъществяването строителни дейности в същите към м. 10.2019г., м.09.2020г. и м.07.2021г. е безспорно, като и визуално ясно е видно, че към посочения на снимките от Google Earth времеви момент - м . октомври 2019г. изграждането на строежа е било в начална фаза, а е окончателно реализирано към м. 07.2021г. Т.е. работни дейности в обекта са започнали през м. октомври 2019г., и към м.07.2021г. там е налично съоръжение с ясно видими параметри, което обективно потвърждава извършването на строителни дейности именно в този период. Обстоятелството, че този снимков материал има за свой обект именно процесния строеж е видно и от заключенията на вещите лица и от изслушванията им в съдебно заседание. Липсват ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, че обекта е деклариран пред одобряващите органи по реда на пар.16 от ЗУТ, нито такива обстоятелства са установени от вещите лица при изготвяне на експертизата .

Предвид факта че разпитаните свидетели имат или са имали служебни отношения с дружеството, както и че твърденията им в тази част не се подкрепят от събрания доказателствен материал съдът намира че не следва ги кредитира касателно периода на изграждане на строежа, както и че същия е наличен в имотите на дружеството към датата на закупуването им. Необходимо е да се допълни, че макар св. Р. да заявява, че не е присъствала на проверката и не е заявявала на служителите на РДНСК-Хасково, че дружеството е извършител на описани в заповедта строеж и ще същия е изграден 2016-2017г. така както е записано в Констативния акт, същевременно изрично посочва че е прочела обективираното в същия, подписало го е лично в качеството на пълномощник на дружеството, като се е съгласила се е с отразеното в него, а следователно и с обстоятелството кой е извършител на строежа и кога той е осъществен.

Обстоятелстовото, че от експертните заключения се установява друг период на извършване на стоежа различен от посоченото в констативният акт и заповедта, не води до извод за нарушение на материалния закон обосноваващо отмяната й. Такова би било налице в случай, че вещите лица установяваха период на изграждане на строежа попадащ в хипотезите на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ или § 127, от ДР на ЗУТ. В случая това не е така. Дали строежът е изграден в периода м. 10.2019г.-м. 07.2021г. или 2016г-2017г. е без правно значение, тъй като и в двете хипотези строежът е нетърпим.

Ето защо като е приел, че е налице незаконен строеж от трета категория, който подлежи на премахване органът е постановил в тази част акта си при правилно приложение на материалния закон и съответно в тази й част заповедта следва да бъде потвърдена.

Правилно е възприето от ответника и че адресат на заповедта следва да е оспорващото дружество.

Съгласно представените по делото нотариални актове, „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е собственик на три от имотите, в които е разположено процесното съоръжение. От показанията на свидетелите е видно, че жалбоподателят използва обекта за напояване на своите агрокултури тоест съоръжението служи пряко за стопанската дейност на дружеството и е част от напоителната система, използвана от същото. Това функционално обвързване между имот и съоръжение е характерен белег за упражняване на собственически правомощия върху обекта.

След като по делото е доказано, че настоящият жалбоподател е собственик на три от имотите посочени в заповедта, върху които е изграден процесното съоръжение, както и че доказателствата по делото сочат на факта, че строежът е осъществен след закупуване на трите имота от оспорващото дружество, вкл. [ПИ] по КККР на [населено място], представляващ публична общинска собственост по отношение на които нито се твърди да му е учредявано право на строеж, а не са и събрани доказателства строежа да е изградени от трети различни от дружеството лица, то правилно заповедта е издадена спрямо „ЕУРО ПЛАНТС“ЕООД, [населено място], обл.Хасково, който е надлежният адресат на заповедта по силата на
§ 3, ал.1 от Допълнителните разпоредби от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол.

Безспорно оспореният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ.

Съдът не кредитира възраженията в депозираните писмени бележки от жалбоподателя, че конкретните параметри на процесния обект са напълно различни от посочените в обжалваната заповед (до степен, непозволяваща безспорна идентификация). В случая заповедта съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Действително налице е разминаване по отношение на размерите на обекта, като вещите лица са установили лека разлика в ширината на обекта в рамките на 0.5м., и разлика във височината и дължината му, в сравнение със стойностите в заповедта. Доколкото обаче е налице пълно съвпадение между останалите характеристики на обекта и местоположението му и доколкото последните позволяват неговото еднозначно индивидуализиране, констатираните несъответствия се явяват незначителни и в този смисъл - несъществени, тъй като по никакъв начин не се отразяват на индивидуализацията на строежа, подлежащ на премахване. Допуснатите неточности в посочването на размерите на строежа не се явяват съществени нарушения във формата на акта и са напълно обясними, предвид факта, че вещите лица са използвали геодезически измервания, които се характеризират с много по-голяма точност от традиционните измервания. В този смисъл съдът приема, че е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж с оглед на вида и местоположението му. Наред с това следва да се посочи, че вещите лица са установили, че процесния строеж преминава не само през [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ] по КККР на [населено място], но стига до и преминава през [ПИ] по КККР на [населено място] – имот непосочен заповедта. Това означава, че при посочване общата дължина на обекта вещите лица са съобразили и че част от строежа обхваща и площа от последния посочен имот. Обстоятелството, че този имот не фигурира в заповедта и частта от строежа попадаща в него не е предмет на заповедта не означава и не води на извода, че заповедта е незаконосъобразна, а означава че дружеството следва да премахне строежа само в частта попадаща в описаните в заповедта имоти.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на такива от страна на ответника представляващи разноски за експертиза, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника разноските за заплатения депозит за приетото по делото допълнително заключение по съдебно-техническата експертиза в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, представлявано от управителя С. С. С., против Заповед № ДК-02-Х-4/03.09.2024 г., издадена от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Хасково.

ОСЪЖДА „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Свиленград, Област Хасково, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – [населено място], разноски по адм.дело № 1012/2024г. по описа на Административен съд, [населено място], в размер на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.