Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260306
гр.
Пловдив, 01.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6648/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.К.П. ***Т. против
Наказателно постановление № 20-1030-008682/26.08.2020 г. , издадено от Началник
група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.42,
ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1
т.5 пр.5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв., както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. С жалбата
не се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка,
изтъква се, че неправилно наказаващият орган не е изследвал обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и че неправилно е санкционирал на
нарушителя, тъй като са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен конторол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 28.07.2020 г. около 13:20 ч. в гр.Пловдив, на
бул.Пещерско шосе срещу № 154, посока запад-изток жалбоподателят управлявал
автобус с рег.№ ***, марка ***, чужда собственост. По време на движението
водачът предприел маневра изпреварване, като се опитал да изпревари друго ППС
–велосипед. По време на изпреварването обаче водачът на автобуса не осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, в резултат
на което се сблъскал странично в него и допуснал причиняване на ПТП. Във връзка
с настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол, както и план-схема.
Въз основа на събраните доказателства бил съставен акт
за установяване на административно нарушение от мл. автоконтрольор Г.М., а въз
основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което установената от
актосъставителя фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Г.В.М., копие на констативен
протокол от 28.07.2020 г.и план-схема от 28.07.2020 г.
В съдебно заседание жалбоподателят потвърди
направените в съставения от него акт констатации.
От приложеното към административнонаказателната
преписка копие на схема се установява посоката и местоположението на двамата
участници в движението, както и че ППС –велосипед се е намирало на близко
разстояние от автобуса, също и приетата маневра изпреварване от водача на
автобуса
В приложения към преписката протокол, съставен на процесната
дата, е обективирана причината за ПТП, а именно водачът на автобуса не осигурил
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС, поради което
измежду двамата участници е наложена санкция спрямо водача на автобуса, който
според органите на Пътна полиция КАТ е бил виновният участник в движението.
Съдът намира, че събраните по делото писмени и устни
доказателства са взаимнодопълващи се и логични.
Обстоятелства, които да опровергават така напарвените
констатации, не се представиха в хода на развилото се съдебно следствие.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗАНН редовно съставените актове имат доказателствена
сила до доказване на противното.
Въз основа на събраните устни и писмени доказателства
съдът направи следните правни изводи. Посочената за нарушена норма, а именно
чл. 42, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата, предвижда че
водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство. Като не е преценил разстоянието между управляванато от него и това на
управлявания от другия участник в движението успоредно с него велосипед,
водачът на автобуса е причинил ПТП. Налице е виновно нарушение на цитираната разпоредба, тъй като водачът е
съзнавал ясно, че предприема изпреварване, при което разстоянието между управляваното
от него ППС и това на другия водач следва да е достатъчно, за да се избегне
какъвто и да е контакт между двете, въпреки това не е спазил нужната дистанция
и в резултат на неговото поведение е настъпило описаното в АУАН и НП ПТП.
Налице е правилно приложение на материалния
закон и на съответната на нарушението санкционна разпоредба. Правилни са
основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност, съгласно
разпоредбата чл.179, ал.2, вр.
ал.1 т.5. пр.5 от Закона за движение по пътищата. Така определеното и наложено
на жалбоподателя наказание е в размер на 200 лв., което е във фиксиран размер и
не подлежи на редуциране. Правилно и съответно на чл.16 от Наредба №I з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на виновния водач са
били отнети 10 контролни точки.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
на издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения. Спазен е срокът за съставяне на акта за
установяване и за издаване на наказателното постановление, предвиден в чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на датата на нарушението, а наказателното постановление
един месец след съставяне на акта за установяването му. Актът е сътавен в присъствие
на нарушителя и му е бил предявен срещу подпис. В графа възражения нарушителят
е формулирал, че има такива. Административнонаказващият орган е
издал процесното НП, като се е запознал с всички събрани в хода на образуваното
административнонаказателно производство доказателства. Това означава, че
наказващият орган е счел, че е налице нарушение и не е съгласен с възражението.
Преценката на наказващия орган за съставомерността на нарушението не е
необходимо да бъде мотивирана, същата следва да бъде обоснована, да се подкрепя
от събраните доказателства. Нарушението
е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се
състои нарушението и да организира защитата си. Налице е и предвидената
материална компетентност за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и за издаване на наказателното постановление, което
се доказва от приложената към административнонаказателната преписка заповед
8121з-515/14.05.2018 г.
По отношение на оплакванията, че неправилно
наказващият орган не е преценил всички релевантни по случая обстоятелства и не
е бил приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН съдът прие, че осъщественото от
жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Обществената опасност на
нарушението е типична. С осъщественото нарушение се засягат важни обществени
отношения, свързани с безопасността на всички участници в движението. В конкретния случай опасността от настъпване
на ПТП не е хипотетична, като вследствие виновното поведение на водача ПТП е
настъпило. Налице е и висока степен на обществена опасност на самия водач,
който видно от справката за нарушител има множество нарушения по ЗДвП на свое
име. Всички тези обстоятелства изключват възможността за приложимост на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и за квалификация на случая като маловажен.
С оглед всичко изложеното съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1030-008682/26.08.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив,
с което на С.К.П. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от
Закона за движение по пътищата на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1 т.5 пр.5 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.