№ 1325
гр. Русе, 12.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520103110 по описа за 2022 година
Ищецът Девил Синема Груп ЕООД твърди, че на 31.01.2021 г. между него и
ответника Д. К. Т. в качеството на законен представител на Н.Ц.М. като „Персонаж“ бил
сключен договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу. Договорът бил
сключен в изискуема писмена формата. Агенцията следвало да предостави на Персонажа
обучение в 5 модула, като продължителността на всеки модул бил два месеца, организирани
4 посещения на месец с продължителност от 60 до 90 минути всяко. Място на провеждане
на обучението било посочено – гр. Русе, СОУ Йордан Йовков в залата училището, като
ползването на залата ставало въз основа на Договор за сътрудничество и съвместна дейност
от 15.02.2021 г. със спортен клуб по Муай Тай „Торус“, стопанистващ обекта.
Със собствени кадри по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от
15.12.2020 г. с ЛИ ЕООД осигурило квалифицирани преподаватели, които да водят
заниманията – М.Д.П., Ц.Ц., Л.П. и Н.Б..
Предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната, ищецът след
консултация на обучаващите с техните родители, взел решение за намаляване риска за
здравето, като обученията вместо всяка седмица, да се провеждат през една седмица с
посочените часове и дни от уикенда, в продължение а общо 20 посещения, всяко с
продължителност от 120 до 180 минути.
Ответницата трябвало да заплати на ищеца такса от 1020 лева за участие в риалити
формата „Младите модели на България“/„Изиграй го“ и проведения курс на обучение, като
й била предоставена възможност да заплати еднократна такса или на 12 равни вноски от по
85 лева за срок от 12 месеца след подписване на договора, като ответницата избрала втория
1
начин на плащане. Тя заплатила капаро в размер на 50 лева, което се приспаднало от
първата й вноска.
Съгласно чл. 7, т. 4 от договора, той можел да бъде прекратен едностранно от
Персонажа или от законният му представител при подаване на двумесечно писмено
предизвестие. В този случай съгласно чл. 8, т. 2 от договора при едностранно прекратяване
на този договор, той дължал на агенцията всички месечни вноски до изтичане на срока на
предизвестието.
На 09.08.2021 г. било получено предизвестие за прекратяване на договора от страна
на ответницата. На 12.08.2021 г. ищецът уведомил ответница посредством Покана за
доброволно изпълнение, че счита договора за прекратен, считано от 09.10.2021 г., като я
кани да заплати дължимата сума доброволно по посочена банкова сметка.
Ищцата била заплатила единствено сумата 425 лева, представляваща от първа до пета
поред вноски. Тя не заплатила оставащите дължими вноски от шеста до девета вноски за
периода от 01.07.2021 г. до 05.10.2021 год. в размер на 340 лева, тъй като прекратяване на
договора било считано от 09.10.2021 год.
За събиране на вземането си ищецът подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 301/2022 г. по описа на РРС.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 141/25.01.2022 г.
било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумата 340 лева – дължими месечни
вноски по Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, сключен на
31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и 178 лева – разноски за производството, но тъй като
ответницата подала възражение в срок, било образувано настоящото производство.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата 340 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2022 г. до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В отговора ответникът прави възражение и счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства,
поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми в размер на 340.00 лева по Договор за предоставяне на
обучение и участие в риалити шоу, сключен на 31.01.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, по която длъжникът е подал възражение. Разгледан по същество, същият
се явява неоснователен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
2
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът не доказа своето
вземане срещу ответника Д. К. Т..
По делото е представен Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити
шоу, сключен на 31.01.2021 год. между Девил Синема Груп ЕООД и Д. К. Т. като майка и
законен представител на малолетното към този момент дете Н.Ц.М., ЕГН **********
/персонаж/, по силата на който дружеството се задължило да предостави на последния
обучение в пет модула, всеки с продължителност от два месеца – чл.1.2 срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 1 020 лева еднократно или на 12 месечни вноски от по 85 лева
всяка– чл. 4.1.
Изрично е посочено в титулната част, че законният представител на детето обявява и
гарантира, че е напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметка на
персонажа, с цел поемане на задълженията по него в съответствие с разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 от ЗЗД – последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания. Въз основа на тези уговорки и тълкувайки клаузите на целия
договор на основание чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че страни по договора са ищцовото
дружество и малолетното тогава дете Н., а ответникът има само качеството на негов законен
представител. Следователно съобразно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД договорът има
действие, респективно породил е права и задължения само за страните по него, а не и за
техните представители по закон – управителят на ищцовото дружество и майката- ответник
по делото. Липсва уговорка, според която някой от двамата да отговаря солидарно за
задълженията, поети от името и за сметка на представляваните от тях лица.
В чл. 8. 2, вр. с чл. 7, т. 4 от процесния договор, на който основава претенцията си
ищецът е предвидено, че при едностранното му прекратяване от персонажа, последният
дължи на дружеството месечните вноски за срока на предизвестието. Дори да се приеме, че
в случая е налице сочената хипотеза, то задължението за заплащане на сумата би
възникнало пряко за страната по договора – персонажа, а не за законния му представител –
неговата майка /ответник по делото/.
При това положение, следва да се приеме, че Д. К. Т. не разполага с пасивна
материалноправна легитимация по така предявения срещу нея иск и не дължи в лично
качество претендираната сума на Девил Синема Груп ЕООД.
Искът е неоснователен и поради неизпълнение от страна на ищеца да проведе
планираното и уговорено обучение. Не се представиха доказателства дружеството да е
уведомило конкретния персонаж за изменения график, удължения период на изпълнение,
променената продължителност и промененото място на провеждане на обученията.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от Закона за задълженията и договорите,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, са
предмет на разглеждане в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според указанията в т. 3 от решението, неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД тогава, когато единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество
и размер на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между размера на неустойката и
очакваните вреди от неизпълнението. В решението е признато служебно правомощие на
3
съда да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави и принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения, предвид значимостта им за
действителността на договора и на отделните негови клаузи.
Неустойката е уговорена от страните, т. е. че тя е израз на признатата им в чл. 9 от
ЗЗД свобода на договарянето. Фактът на двустранното уговаряне на неустойката обаче сам
по себе си е ирелевантен за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на
императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. В чл.8 на
договора страните са обективирали съгласието си в случай на едностранното му
прекратяване от персонажа, последният дължи на дружеството месечните вноски за срока на
предизвестието. Това излиза извън обичайната функции на неустойката - обезщетителната и
санкционната Следва да се посочи, че в договора липсват реципрочни санкции за ответника.
Санкционирането на персонажа с неустойка е предвидено в резултата на едностранно
прекратяване на договора с предизвестие, като такава обаче не е предвидена за ответника.
Уговореният начин на формиране на неустойката, преценяван съобразно конкретните
обстоятелства по делото и изброените в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.07.2010 г. на ОСТК на ВКС примерни критерии, предпоставя отнапред недопустимо
обогатяване на Агенцията за сметка на Персонажа. Изложеното дава основание да се
приеме, че съдържащата се в чл.8 от сключения договор клауза за неустойка противоречи на
основния принцип за справедливост и добросъвестност и като накърняваща добрите нрави е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Гореизложеното мотивира съда да отхвърли предявения иск, като на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК присъди на ответника направените от него разноски в размер на 500.00
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 112, ет. 3,
офис 1, против Д. К. Т., ЕГН ********** от ********** иск, с който се иска да бъде
признато за установено, че дължи сумата 340 лева, ведно със законната лихва, считано от
21.01.2022 г. до окончателното й изплащане по Договор за предоставяне на обучение и
участие в риалити шоу, сключен на 31.01.2021 год., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 141/25.01.2022 год. по ч.гр.д. № 301/2022 год на РРС.
ОСЪЖДА ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 112, ет. 3, офис 1, да заплати на Д.
К. Т., ЕГН ********** от **********, сумата 500.00 лева, разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4