№ 2330
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С. В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от С. В. ТАЧЕВА Административно наказателно
дело № 20251110204102 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Б. Г., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № СО-ОД-В-24-23-087/07.02.2025 г., издадено от
заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на основание чл. 154а, ал. 1 от Наредбата за организация
на движението на територията на Столична община (НОДТСО) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000. 00 лева за административно нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 14 от
НОДТСО.
В жалбата се твърди, че не са взети предвид представените от
жалбоподателя документи - пътен лист и товарителница, които доказват, че
превозваният товар е хумус за доставка до съседен имот с друг
идентификатор. От това следвало, че дейността е била законна и не е
представлявала заплаха за околната среда. На следващо място се посочва, че
не е взето предвид, че мястото на нарушението е отдалечено от урбанизирани
зони и няма пряка заплаха за околната среда или инфраструктурата. Освен
това, на жалбоподателя не била предоставена възможност да даде
допълнителни обяснения или да предостави доказателства. Поддържа, че
1
размерът на глобата от 1000 лева е непропорционално висок спрямо характера
на нарушението. Излага твърдения, че решението на наказващият орган да не
сключи споразумение е субективно и не е обосновано с конкретни факти или
доказателства, свързани с тежестта на нарушението. По изложените
съображения се иска отмяната на обжалваното НП, а алтернативно – да бъде
намален размерът на наложената глоба. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв. П.,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 16.08.2024 г., около 15:15 ч., свидетелите Д. Д. и И. С. – и двамата на
длъжност „главен инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община,
във връзка с подаден сигнал, извършили проверка на място в гр. София, район
„Панчарево“, с. Герман, поземлен имот с идентификатор 14831.6542.660, при
което констатирали, че жалбоподателят В. Б. Г., в качеството си на водач на
товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. ****, изхвърлял земни маси в
дере, което било общинска собственост. Проверяващите изготвили и снимков
материал, като заснели самото изсипване на земни маси. Контролните органи
поискали от жалбоподателя да представи документи за извършваната от него
дейност, при което Г. им заявил, че не разполага с такива, а транспортираните
от него земни маси били от строителен обект в кв. „Младост 4“.
Въз основа на посочените обстоятелства свидетелят Д. Д. съставила
срещу жалбоподателя АУАН № 24-23-087/16.08.2024 г., в който посоченото
поведение било квалифицирано като нарушение на л. 29а. ал. 1, т. 14 от
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с която на основание чл. 154а, ал. 1 от НОДТСО
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000. 00 лева за административно нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 14 от
НОДТСО.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Д. Д. и И. С.,
изготвения снимков материал, както и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства. Свидетелите Д. и С. лично и непосредствено са
възприели, че на посочените в акта време и място жалбоподателят е
управлявал процесния товарен автомобил, като в тяхно присъствие е изсипал
натоварената в него земна маса в дере – общинска собственост. От
показанията им се установява още, че контролните органи са поискали от
жалбоподателя да представи документи за извършваната от него дейност, при
което Г. заявил, че не разполага с такива, а транспортираните от него земни
маси били от строителен обект в кв. „Младост 4“. Изложеното от свидетелите
Д. и С. кореспондира помежду си, както и с писмените доказателства и
снимковия материал по делото, поради което се кредитира от съда. Доколкото
между посочените доказателствени източници по делото не са налице
съществени противоречия, не се налага по-подробното им аналитично
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, по изложените по-долу
съображения.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр.
с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни
органи, при спазване на предвидения за това процесуален ред и отговарят по
форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП констатираното нарушение е изчерпателно
описано, като са посочени всички негови съставомерни признаци, както и
датата и мястото на неговото извършване. Спазени са и сроковете по чл. 34,
3
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН
издаването на наказателно постановление, без да е направено предложение по
ал. 1, изречение второ (за сключване на споразумение), не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед на изложеното
съдът намира, че в случая не са допуснати съществени процесуални
нарушения, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 14 от НОДТСО забранява
изхвърлянето и натрупването на земни маси и/или строителни отпадъци край
пътища, пътеки, граници между имоти, кариери, речни корита и дерета. За
нарушение на посочената забрана, извършено от физическо лице, в чл. 154а от
НОДТСО се предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в
размер от 300 до 1000 лв.
В случая е установено, че на 16.08.2024 г., около 15:15 ч.,
жалбоподателят В. Б. Г., като водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. ****, е изхвърлял земни маси в дере - общинска собственост, находящо се
в гр. София, район „Панчарево“, с. Герман, поземлен имот с идентификатор
14831.6542.660. С това си поведение жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.
29а, ал. 1, т. 14 от НОДТСО, действайки в условията на пряк умисъл, тъй като
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасни му
последици, искайки настъпването на последните. Без значение е, че товарът
представлява хумус, доколкото законодателят не е направил разграничение на
вида на земната маса, каквато безпорно представлява и тази от хумус.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за квалифициране
на нарушението като маловажно и прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В
случая деянието разкрива типичен случай на нарушение от този вид и
неговата обществена опасност с нищо не се отличава от обикновения случай
на подобни нарушения.
Съдът констатира, че в случая административното наказание е
определено в рамките на предвиденото в приложимата санкционна норма на
чл. 154а от НОДТСО, като обаче административнонаказващият орган
необосновано е наложил наказание в максимален размер. За да достигне до
този извод, АНО е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства това,
4
че земните маси са изхвърлени в дере, в близост до водоизточници, при което
е налице риск от затлачване на коритото при продължителни валежи,
съответно е създадена предпоставка за наводнения и инциденти в
урбанизираните територии в близост, както и потенциалния риск от
замърсяване на реките и водоемите, поради което е приел, че извършеното
деяние се отличава с по-висока обществена опасност, което обуславя
налагането на глоба в максимален размер. Съдът обаче намира, че
наказващият орган не е съобразил обстоятелството, че в случая става въпрос
за първо нарушение от този вид, извършено от страна на жалбоподателя,
поради което налагането на санкция в максимален размер се явява
прекомерно. Ето защо съдът счита, че следва да упражни правомощията си по
чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, като намали размера на наложената глоба до 500 .
00 лева, като намира, че така определено наказанието ще способства за
постигане целите по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Доколкото никоя от страните не е направила искане за присъждане на
разноски по делото, нито са представени доказателства за извършени такива,
то съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № СО-ОД-В-24-23-
087/07.02.2025 г., издадено от заместник-кмет на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 154а,
ал. 1 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична
община (НОДТСО) на В. Б. Г., ЕГН: **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000. 00 лева за административно нарушение по
чл. 29а, ал. 1, т. 14 от НОДТСО, като НАМАЛЯВА размера на глобата от
1000. 00 лева, на 500. 00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6