Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 29.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд -
Харманли, в публично съдебно заседание на двадесет и девети август две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Венцеслава Запрянова
и в присъствието на прокурора Петър Петров, като разгледа
докладваното от съдия Аврамова ЧНД № 332 по описа на РС – Харманли за 2019 г., въз
основа на закона и доказателствата по делото:
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА
Е.М.Д.,
роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен,
ЕГН **********, на задължително лечение в „ЦПЗ – Хасково” ЕООД за срок от 1
/един/ месец при стационарна форма на лечение.
ЛИПСВА
способност
на Е.М.Д. да дава информирано съгласие за лечение.
НАЗНАЧАВА
на
основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ майката на Е.М.Д. , ЕГН: **********, адрес: ***, за лице изразяващо информирано
съгласие за лечението му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест пред Окръжен съд - Хасково в 7 дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви към
решение от 29.08.2019 г.,
постановено по ЧНД
№
332/2019 г. по описа на РС - Харманли
Производството е по реда на чл. 155
и следващите от Закона за здравето.
Образувано е по искане на Районна
прокуратура – Харманли за задължително настаняване и лечение в ДПБ – Кърджали
на лицето Е.М.Д., ЕГН: **********.
В
искането се твърди, че лицето страда от психично заболяване – психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди. Многократно
бил хоспитализиран в ЦПЗ – Хасково, като последно в периода от 21.04.2019 г. до
30.05.2019 г. Според представителя на държавното обвинение Е.М.Д. страда от
психично заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ и се нуждае от
специални здравни грижи, като поради заболяването си може да извърши
престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето му.
В съдебно
заседание представител на РП – Харманли пледира за уважаване на направеното
искане, като сочи, че са налице изискуемите от закона предпоставки за
задължително настаняване и лечение на лицето Е.М.Д..
Служебният защитник на настаняемия – адв.
Ю.С. изразява становище за неоснователност и недоказаност на депозираното
искане. Излага съображения, че употребата на наркотици и проявилото се по тази
причина психично разстройство не води автоматично до наличие на опасност
настаняемия да извърши престъпление, в каквато насока сочи, че не са ангажирани
доказателства от РП – Харманли. Моли съда да остави искането без уважение.
Настаняемото лице – Е.М.Д. заявява, че не
желае да бъде настаняван за лечение.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Е.М.Д. е роден на ***
***, ЕГН **********. Същият е българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, безработен.
На 21.04.2019 г. Е.Д. се намирал в района
на бензиностанция „GO – petrol”, находяща се на ул. „Македония” в гр.
Харманли. Същият започнал да хвърля камъни по стъклата на обекта, вследствие на
което счупил някои от тях. Очевидец на действията му бил Васил Д. Зарков,
собственик на намираща се в съседство автокъща, който сигнализирал органите на
реда. На място били изпратени служители в РУ – Харманли – Г.Тои М0 Д, които
установили Е.Д. и го отвели в сградата на РУ - Харманли. При проведения с него
разговор, същият заявил, че е хвърлял камъни, защото искал да затваря
бензиностанцията. В хода
на извършената проверка били снети обяснения от В. Д. З., П. В. в Д. /собственик на бензиностанцията/
и С Т Ма /майка на Е.Д./. Образуваната по случая преписка № 271р-11915/22.04.2019 г. по
описа на РУ – Харманли била изпратена в РП – Харманли с мнение, че се съдържат данни
за психично заболяване на Е.М.Д., който с поведението си представлява заплаха
за себе си и за околните.
От писмо от ЦПЗ – Хасково се установява, че лицето Е.М.Д.
не се води на диспансерен отчет, като е лекуван в центъра през 2014 г., 2015 г.
и 2018 г. Последната му хоспитализация е била в периода 21.04.2019 г. –
30.05.2019 г. с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на канабиноиди”, представляващо остатъчно и късно появило се
психотично разстройство.
По делото е назначена съдебно психиатрична
експертиза, от която се установява, че при всяко постъпване на Е.М.Д. *** в
периода 2014 г. – 2019 г. е правен тест за наркотици, който е отчитал
положителен резултат. Поведението му било грубо и агресивно, повлиявал се от
провежданото лечение, но след изписване спирал поддържащата терапия. По
отношение на психичния статус е отбелязано, че Е.Д. е психомоторно видимо
спокоен, вътрешно напрегнат, адистантен, арогантен, ало и ауто психично
ориентиран, контактен, но неинформативен. Констатирано е, че е без съзнание за
психично заболяване, абсолютно некритичен към злоупотребата с канабиноиди и
поведението си. Вещото лице е посочило още, че Е.Д. отрича наличие на сетивни
измами, мисловният му процес е беден по съдържание, несъгласуван, с налудности
за повишени възможности, злонамереност и увреда, като е емоционално и волево
неустойчив, склонен към гневни реакции и агресия, с ниско ниво на интелекта.
Според заключението на вещото лице Е.М.Д. страда от психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди. Остатъчно и късно появило
се психотично разстройство. Няма съзнание за болест, като при приемането в
болничното заведение се е демонстрирал психотичен, некритичен. Заключението на
психиатъра е, че с оглед продължаването на лечението е уместно да бъде настанен
на задължително лечение в „ЦПЗ – Хасково” ЕООД за срок от 1 месец.
Съдът кредитира заключението на приетата
по делото съдебно психиатрична експертиза като изготвено компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстващо на
останалите доказателства, относими към предмета на изследване.
При така установената
фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до извода, че по
делото безспорно се установява наличие на основанията, предвидени в чл. 155 от
ЗЗ за задължително настаняване и лечение на предложеното лице Е.М.Д.. Посочената
разпоредба изисква да са налице две кумулативно предпоставки за настаняване за
принудително лечение. Първата обуславя извод, че предложеното за настаняване лице
попада в някоя от категориите, посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ, а
именно: психичноболни с установено сериозно нарушение на
психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена
трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;
или лица с умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция. Втората предпоставка е социална и
касае възможността поради заболяване си лицето да извърши престъпление, което
представлява опасност за близките, околните, обществото или сериозно урежда
здравето му.
В своята съвкупност събраните
по делото доказателства обосновават извод, че Е.Д. страда от психично
разстройство и попада в първата категория от субекти по смисъла на чл. 146, ал.
1, т. 1 от ЗЗ - психично болни с установено сериозно нарушение на психичните
функции. Личното впечатление от предложеното за настаняване лице, както и
заключението на съдебно психиатричната експертиза дават основание на настоящия
съдебен състав да приеме наличие и на втората кумулативна предпоставка, а
именно, че Е.Д. би могъл да извърши престъпление, като същият представлява
опасност за себе си, за околните и за обществото. Вещото лице е категорично, че
Е.Д. е емоционално и волево неустойчив, проявява злонамереност и увреда, като е
склонен към гневни реакции и агресия. По изложените съображения съдът постанови
задължително настаняване и лечение на лицето Е.М.Д., което съобразно
становището психиатъра да се извърши в „ЦПЗ – Хасково” ЕООД за
срок от 1 месец при стационарна форма на лечение.
С оглед събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства съдът прие липса на
способност на лицето Е.Д. за изразяване на информирано съгласие за лечението.
Този извод е обоснован от обстоятелството, че предложеният за настаняване няма
съзнание за психично заболяване и е некритичен към поведението си. При
изслушването си в съдебно заседание Е.Д. заявява, че не страда от заболяване и
не знае за какво е лекуван. Поради тази причина съдът назначи майката на
настаняемия – С. Т. М., която е лице
от кръга на посочените в чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, да дава информирано съгласие за
лечението му.
По изложените съображения и на основание
чл. 162 от Закона за здравето постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: