РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Тутракан, 21.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100589 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3815/07.08.2025 на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** срещу Б. А. А. с ЕГН **********.
Предметът на спора касае установяване на вземането по Заповед №
163/24.06.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 417/2025 на РС Тутракан, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
настоящ адрес на ответника в гр. Тутракан – чл. 105 ГПК, и от цената на иска
за главницата 294,79 лева и за мораторната лихва 16,75 лева.
Исковата молба е подадена в едномесечния срок от съобщението по чл.
415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Доплатена е дължимата държавна такса, дори е надплатена, тъй като
при дължими 25 лева, са внесени 75 лева. Разликата от 50 лева подлежи на
връщане на ищеца при поискване.
Ищецът „Е.-п. п.“ АД излага доводи, че сумата по главницата
представлява фактурирана цена за ел. енергия с посочени период на
консумация в електроснабдения обект в ***. Моли съда да постанови
решение, с което да установи спрямо ответника, че същият дължи сумите, за
които е издадена Заповед № 163/24.06.2025 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 417/2025 на РС Тутракан,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски.
1
Ответникът Б. А. се представлява от назначен особен представител,
който оспорва иска. Счита го за неоснователен и недоказан. Оспорва
твърдението на ищеца, че ответникът е надлежно уведомен за дължимостта на
използваната ел.енергия на осн. чл. 26, ал. 6 от Общите условия.
В съдебното заседание ищецът не изпраща представител, депозира
писмено становище с вх.№ 6148/21.11.2025. Особения представител на
ответник поддържа отговора.
От фактическа и правна страна съдът намира следното.
Искът на „Е.-п. п.“ АД е установителен, предявен по реда на чл. 422 във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 98а, ал. 2, т. 2и т. 4 от Закона за
енергетиката във вр. чл. 26, ал. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби“ АД и чл. 86 ЗЗД
за сумите по фактурите – главница и лихви, за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Не се нуждае от доказване обстоятелството, че „Е.-п. п.“ АД е
лицензиран краен доставчик на ел.енегия за област Силистра.
Установява се от справка в търговския регистър, че предходната фирма
(разбирана като наименование на търговеца) на ищеца е „Е. Б. п.“ АД, поради
което публикуваните общи условия с тази фирма го обвързват.
Особеният представител не оспорва, а и от приложения нотариален
акт се установява, че ответникът е собственик на имота в ***. Той е подал
заявление на 20.04.2015 към ищцовото дружество за продажба на ел.енергия.
Видно от приложената справка извлечение, за фактури от октомври
2022 насетне и плащанията по тях, на абоната са начислявани суми за
консумирана ел.енергия, които редовно са били плащани. Това означава, че
имотът е обитаем и твърдението, че две от фактурите, издадени за периода
15.11.2024-17.02.2025, за консумация в отчетен период 08.10.2024-07.11.2024 и
09.01.2025-07.02.2025, в обекта с аб.№ **********, кл.№ **********, за
общата сума 294,79 лева не е лишено от логика. Особеният представител
също не оспорва консумацията на ел.енергия и дължимостта на цената за нея.
Като се има предвид и че тази консумация за всеки от двата периода е в
обичания за конкретния абонат размер, съдът намира за основателен искът за
главницата. Възражението, че фактурите не са връчени на ответника, не
отменят задължението му за плащане, а имат значение за основателността на
претенцията по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 3 от ОУ, фактурата трябва да се изпрати на абоната
по реда на чл. 18а. Последната разпоредба задължава ищцовото дружество да
изпраща фактурите на посочения от абоната адрес, освен ако изрично е
посочил електронен такъв. В заявлението липсва такова изрично посочване, а
във връзка с доказателствената тежест ищецът признава, че не е изпратил
фактурата на адреса по заявлението. При това положение няма значение, че
във фактурите е определен срок за плащането им. След като те не са връчени,
а е трябвало според ОУ, няма как потребителят да узнае за срока. Връчването
2
на фактурите има значението на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за
поставянето на длъжника в забава. Следователно, като не е поканен
ответникът, не е изпаднал в забава, не дължи лихва до момента на поканата.
Съдът приема, че ответникът е поканен да плати фактурите, когато е
връчена исковата молба на неговия особен представител – 02.10.2025.
Оттогава следва се уважи искането за начисляване на законна лихва за забава
върху уважената главница.
В обобщение, установителният иск се явява основателен за главницата
и за законната лихва от 02.10.2025 върху нея, но не и за начислените лихви до
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и от тогава до 02.10.2025.
По разноските
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна
такса 25 лева и му е уважено юрисконсултско възнаграждение 50 лева. Следва
да му се уважат пропорционално (чл. 78, ал. 1 ГПК) – за ДТ 23,66 лева и ЮВ
47,31 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса 25 лева и депозит за особения представител 300 лева. За юрисконсултско
възнаграждение за цялото вземане съдът определя 200 лева. Следва да се
уважат на ищеца пропорционално (чл. 78, ал. 1 ГПК) – за ДТ 23,66 лева, ЮВ
189,25 и депозит за ОС 283,87 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. А. А. с ЕГН
********** и „Е.-п. п.“ АД с ЕИК ***, че от сумите по Заповед №
163/24.06.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 417/2025 на РС Тутракан, Б. А. А. дължи на „Е.-п. п.“
АД:
главницата от 294,79 лева, представляваща цена за ел.енергия по
фактури, издадени за периода 15.11.2024-17.02.2025, за консумация в
отчетен период 08.10.202407.11.2024 и 09.01.2025-07.02.2025, в обект с
аб.№ **********, кл.№ **********, адрес на електроснабдения обект гр.
Тутракан, ул. "Рила" № 10; и
законната лихва за забава върху главницата от 02.10.2025 до изплащане
на задължението, и
ОТХВЪРЛЯ установителния иск за дължимост на:
мораторната лихва в размер на 16,75 лева от падежа на всяка фактура, за
първата от 05.12.2024, до 19.06.2025; и
за законната лихва за забава от 09.06.2025 до 02.10.2025.
3
ОСЪЖДА Б. А. А. с ЕГН ********** да плати на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК
***разноските:
за заповедното производство по ч.гр.д.№ 417/2025 на ТнРС в размер на
23,66 лева за държавна такса и 47,31 лева за юрисконсултско
възнаграждение; и
за исковото производство по гр.д.№ 589/2025 на ТнРС в размер на 23,66
лева за държавна такса, 189,25 лева за юрисконсултско възнаграждение и
283,87 лева за внесения депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в
двуседмичен срок.
Да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението в уважителната част, да се издаде
изпълнителен лист за уважения размер на вземането.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4