№ 21491
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело №
20251110122405 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, срещу С. Х. Х., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 33502/25.10.2024 г. по ч.гр.д. № 60883/2024 г. по описа на СРС, I
ГО, 41 – ви състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане №
121590/03.08.2025 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, район
Триадица, ул. Х., за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на
услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал
в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител адв. Р., оспорва
исковете при доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на
претенциите вкл. и по размер. Оспорва по делото да има дори един документ, който да
го обвързва. Твърди за него да липсва освен материална, а също и процесуална
легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва да има качеството
1
собственик или ползвател на имота. Заявява възражение за изтекла погасителна
давност. Излага съображения, че исковете за лихви са неоснователни, доколкото не е
изпаднал в забава. Оспорва общите условия на ищеца да са надлежно публикувани.
Заявява, че оспорва представените от ищеца документи. Моли за прекратяване на
производството, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове.
Претендира сторените в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известен фактът на
публикуване на ОУ, приложими към договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 г., доколкото в откритото съдебно заседание на 03.07.2025 г. по
гр.д. № 17066/2025 г. по описа на състава, процесуален представител на ищеца е
представил в оригинал броевете от печатните издания „Монитор“ и „19 минути“, в
които тези ОУ са били публикувани. Ненуждаещо се от доказване с оглед техния
публичен характер е съдържанието на същите ОУ от 2016 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
2
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия,
респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност не водят до
извода, че по наследяване от своята майка М. Х.а ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния имот, както твърди ищецът. За установяването на този
факт по делото, макар да е представеното удостоверение за наследници от 27.11.2017
г., от което е видно, че М. Й. Х.а е починала през 2010 г. и е оставила за единствен
свой наследник сина си С. Х. Х. (ответника по делото), не са ангажирани
доказателства, че М. Х.а е била собственик на имота към настъпването на смъртта й.
На л. 23 от делото е приложен списък, в който фигурират имената М. Х.а и подпис,
който не е оспорен, но от този списък не става ясно за кой имот лицето се е подписало.
Списъкът на л. 24 от делото е относно броя на живущите по апартаменти на адрес: ул.
„Х., като имената на М. Х.а са посочени относно апартамент във вх. А, ет. 3. По
делото е изискана и е представена от страна на Столична община в препис подадената
от наследодателя на ответника М. Й. Х.а данъчна декларация, съгласно която пред
общинската приходна администрация Х.а е декларирала, че притежава по наследство
1/2 ид.ч. от имот на адрес: гр. София, ул. „Х., .. При това положение не може да се
приеме, че ищецът пълно и главно е установил в производството главната
предпоставка на предявените искове, а именно наличието на договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия на адреса на процесния
топлоснабден имот (ап. 3 на трети етаж във вх. А, ул. „Х., гр. София). Извод на съда,
че М. Х.а е подала декларация пред общинските органи именно относно притежаване
на право на собственост върху процесния ап. 3 не може да бъде направен, тъй като
такъв извод би бил необоснован. В представения документ не е посочен номер на
апартамент, както и че имотът, във връзка с който се подава декларацията е на
четвърти, а не на трети етаж. Ето защо и доколкото по делото не е установено страните
да са се намирали в договорно правоотношение, не е доказана и материалната
легитимация на ответника да отговаря по предявените искове. Същите следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
Съдът констатира, че на страните не е връчен препис от разпореждане №
121590 / 03.08.2025 г. по ч.гр.д. № 60883/2024 г. по описа на СРС, 41 състав, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендират се разноски за исковото и за
заповедното производство – заплатени адвокатски възнаграждения в размер на сумата
..лева за исковото и сумата 400 лева за заповедното производство.
Ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед ниската
3
фактическа и правна сложност на спора и срочното приключване на делото намира за
основателно. Разноските за заповедното производство следва да се намалят до сумата
200 лева, а тези за исковото – до 1000 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК срещу С. Х. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III” № 137, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Х. Х. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата 6 586,66 лева (шест хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 66
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, УЛ.Х., сумата 1 282,86 лева (хиляда двеста осемдесет и два лева и 86
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 27.09.2024 г.,
сумата 68,23лева (шестдесет и осем лева и 23 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г.,
сумата 17,67 лева (седемнадесет лева и 67 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.11.2021 г. до 27.09.2024 г., за които суми по ч.гр.д. № 60883/2024 г. по
описа на СРС, 41 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 33502/25.10.2024 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане
№ 121590/03.08.2025 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на С. Х. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III”
№ 137 сумата 1000 лева, представляваща разноски за производството по гр.д. №
22405/2025 г. по описа на СРС, 41 състав и сумата 200 лева, представляваща разноски
за производството по чл гр.д. № 60883/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач "Далсия" ООД,
ЕИК *********, адрес: *****@******.*** на страната на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от разпореждане № 121590/03.08.2025 г., постановено
по ч.гр.д. № 60883/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4