Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1401 06.10.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Гергана Славова
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 770 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.96 Закона за ДАНС, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Г.П.Х., със съдебен адрес ***, против Заповед № З-613 от
17.03.2021г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ -гр.София.
Според жалбоподателя заповедта е неправилна, незаконосъобразна, издадена в
противоречие с материалния и процесуалния закон. В резюме, доводите на
оспорващата страна, с които се иска отмяна на заповедта са следните: според заявеното
в жалбата, при извършената проверка е участвал служител, който не е
безпристрастен, поради което е следвало да се отведе; сочи се, че са образувани
три отделни дисциплинарни производства, като са вменени на жалбоподателя три
нарушения и са определени три наказания, въпреки че всички произтичат от едни и
същи факти; твърди се, че в обстоятелствената част /мотивите/ на заповедта и
нейната разпоредителна част /диспозитив/ действията на жалбоподателя са описани
по различен начин, като са описани различни по вид нарушения, за които съответно
са предвидени различни по вид наказания, а не е обосновано налагането на
конкретното по вид и размер от тези възможни наказания. Ангажира гласни и
писмени доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован не се явява, а се представлява от адвокат С.С. ***, която поддържа
жалбата и пледира за отмяната й, като незаконосъобразна. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, респективно сторените по делото разноски по делото, включващи
внесена държавна такса по сметка на съда.
Ответникът
– Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София, редовно
призован, не се явява, а се представлява от служител с юридическо образование.
Оспорва се жалбата, като неоснователна и се иска да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Представя административната преписка. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Бургас,
конституирана като страна в настоящото съдебно производство, се представлява от
прокурор А.Червеняков, който дава заключение за основателност на оспорването и
пледира за отмяна на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна.
Административен съд-Бургас, в настоящият състав, като
обсъди доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото
са представени Заповед
за командировка № БС-191 06.10.2020г.
без подпис на ръководител, за
командироване на жалбоподателя до гр.Сливен и обратно на 07.10.2020г. със
задача Координация по ДОО екз.1 и екз.2- подписан и подпечатан в ТДНС-Сливен,
Заповед за командировка № БС-192 от
06.10.2020г. на директор на ТДНС-Бургас за
командироване на Я.С. и Заповед
за командировка № БС-193 от 06.10.2020г.
на директор на ТДНС-Бургас за командироване на Д.Л. до гр.Сливен на
07.10.2020г. със задача координация по ДОО, тримата служители е следвало да
извършат пътуването със служебен автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ СА 8941 ХТ.
Доклад по
отношение на осъществената командировка № БС-31-4133 от 09.10.2020г. от
директор на ТДНС-Бургас, в която посочва че на 07.10.2020г. е осъществил
командировка в гр.Сливен във връзка с провеждане на работна среща със служители
на ТДНС-Сливен, като целта е била обсъждане на средата за сигурност по
направление на дейност „М“ и работата по конкретни дела за наблюдение.
В
преписката се съдържа и Заповед № З-512 от 06.04.2010г. на Председател на ДАНС
относно реда и начина на командироване на служители на ДАНС и определяне на
размера на средствата за командироване. В заповедта са посочени длъжностите,
които могат да издават заповед за командироване и компетентността им по
отношение на лицата, както и лимитите за нощувка и използване на личен
автомобил, заповедите следва да се регистрират в регистър на съответното
деловодство с номер и дата.
В
процесният случай, доклад по отношение на осъществената командировка №
БС-31-4110 от 08.10.2020г. е депозиран от Д.Л., който към този момент заема
длъжността „началник сектор в ТДНС-Бургас“. В документът се сочи, че на
07.10.2020г. е бил командирован в гр.Сливен със Заповед за командировка № БС-193 от 06.10.2020г. със задача координация
по ДОО. Посочва, че по време на командировката е осъществена работна среща с .
Ва.-служител в ТДНС- Сливен, в която е обсъдена средата за сигурност по
направление по дейност „М“ и работата по ДН „Незаконна миграция“ –„М-1“ и ДН
„Рискова миграция“-„М-2“
Директор
на САД „Инспекторат“ е изготвил доклад № ИС-872/22.10.2020г. до Председателя на
ДАНС чрез зам. председателя
на ДАНС, където посочва ,че в САД „Инспекторат“
е постъпил доклад № БС-31-4133 от 09.10.2020г. от директор на
ТДНС-Бургас по отношение на служебна командировка в гр.Сливен на
07.10.2020г. с приложена Заповед за
командировка № БС-191 06.10.2020г. без подпис на ръководител/заместник- председател/,
който да е разпоредил осъществената командировка.
На 14.10.2020г.
Заместник- председателят на ДАНС се е запознал с доклада, но не е подписал
приложената заповед за командировка, като в разговор е посочил, че не е
разпореждал, нито е давал предварителна санкция за извършване на командироването.
Обосновал е извод за наличие на данни за евентуално осъществени незаконни или
неправилни действия/бездействия на директора на ТДНС-Бургас, изразяващи се в
неспазване на нормативни или вътрешноведомствени актове, регламентиращи реда за
командироване на държавните служители на ДАНС.
По повод
на сезиращият доклад е издадена Заповед № З-2797 от 26.10.2020г. за извършване
на проверка в срок до 22.12.2020г. на данни за евентуално осъществени
неправомерни действия от служител на ТДНС-Бургас, изложени в доклад № ИС-872/22.10.2020г. и е назначена комисия. Тази
заповед е връчена на 05.11.2020г. на жалбоподателя. Последвала е Заповед №
З-3270 от 21.12.2020г. с която е удължен срокът на проверката до 22.01.2021г.
Във
връзка със Заповед № З-2797 от 26.10.2020г. са депозирани Доклад с рег.№ RB-303114-001-09/СЛ-6-5194/
06.11.2020г. и доклад с рег.№ RB-303114-001-09/СЛ-6-5403/ 19.11.2020г. от
директор на ТДНС-Сливен във връзка със Заповед № З-2797 от 26.10.2020г.; Доклад
с рег.№ RB-303114-001-09/СЛ-6-5210/ 06.11.2020г. от началник сектор „11“ в
ТДНС-Сливен.
Изготвен
е доклад от директор на САД „Инспекторат“, с рег.№ ИС-910 от 09.11.2020г. по
повод проведена среща със Сливенския митрополит Йоаникий, с оглед изясняване на
обстоятелствата по проведената среща с Директора на ТДНС-Бургас, Директора на
ТДНС-Сливен и г-н С., заемащ към момента длъжността „началник отдел в
ТДНС-Бургас“. Установено е, че срещата не е била с конкретна насоченост, а
израз на уважение към него и Църквата.
С писмо
рег.№ ИС-937 от 16.11.2020г. по повод на проверката е изискана информация от
Директора на СД „М“-ДАНС, съответно с писмо рег.№ ИС-929 от 13.11.2020г. са
изискани писмени обяснения от Я.С., а с писмо рег.№ ИС-931 от 13.11.2020г. са
изискани писмени обяснения и от Д.Л.. С писмо рег.№ ИС-932 от 13.11.2020г. са
изискани писмени обяснения от Г.Х., а с писмо рег.№ ИС-948 от 18.11.2020г. са
изискани писмени сведения от Директора на ТДНС-Сливен.
В изготвеният
отговор с рег. № М-8274 от 19.11.2020г. Директорът на СД „М“-ДАНС е посочил, че директорът на
ТДНС-Бургас не е съгласувал с него необходимост от осъществяване на работна
среща между служители на ТДНС-Бургас, Сливен и Ямбол, с цел обсъждане средата
за сигурност по направление на дейност „М“. Посочва, че средата за сигурност не
се е променила от последното тримесечие, за да обуславя среща, не му е известно
да е била необходима координация и взаимодействие по воденото в ТДНС-Бургас
ДОР, последната среща по това дело била проведена на 12.04.2019г. От Формуляр
за оценка степента на изпълнение на методическите указания по линиите на СД „М“
в ДАНС за периода 01.07.2020г. до 30.09.2020г.
и формуляр за оценка за следващ период 01.10.2020г. до
31.12.2020г. се установява, че ТДНС –Бургас не е получила оценка.
По
преписката са представени, както следва: Обяснение рег. № БС-31-4622 от
05.11.2020г. и Обяснение рег. №
БС-31-4805 от 19.11.2020г. от Я.С.; Обяснение рег. № БС-31-4634 от 05.11.2020г. и Обяснение рег. № БС-31-4794 от 18.11.2020г.
от Д.Л.; Обяснение рег. № БС-31-4616 от 05.11.2020г. и Обяснение рег. № БС-31-4801 от 18.11.2020г.
от жалбоподателя Г.Х..
По делото е приложен и Протокол № RB-202001-001-03/ИС-6-7
от 15.01.2021г. във връзка извършена проверка по повод Заповед с рег.№ З-2797
от 26.10.2020г., изменена със Заповед рег.№ З-3270/21.12.2020г. на Председателя
на ДАНС, в който е посочено, че е извършено предварително проучване по случая и
е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу
жалбоподателя.
Постъпило
е сведение от Н. Н.- зам.председател на ДАНС, в което посочва, че не е
разпореждал, нито е съгласувал командировка на директора на ТДНС-Бургас за 07.10.2020г.
до гр.Сливен.
С писма
са изискани писмени обяснения от жалбоподателя, като е определен срок, същите
са надлежно връчени на адресата и в указания срок са депозирани отговори на
поставените въпроси.
В
материалите е представена справка, с рег.№ RB-202001-001-03/ЧР-6-265/
17.03.2021г. относно фактическите основания за издаване на заповед за налагане
на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, сочещи липса на необходимост за
осъществяване на работна среща на 07.10.2020г. в гр.Сливен. Справката е връчена
на 24.03.2021г. на жалбоподателя.
Със
Заповед № З-512 от 06.04.2010г. /л.201-204 от делото/ Председателят на ДАНС е
регламентирал реда и начина за командироване на служители на ДАНС и определяне
на размера на средствата при командироване в страната.
С
оспорената по делото Заповед № З-613 от 17.03.2021г. на Председателя на ДА „НС“,
на жалбоподателя е наложено наказание „недопускане до израстване в ДЛЪЖНОСТ
за срок от една година“ за това че на 06.10.2020г.
е издал заповед за командировка № БС-192
от 06.10.2020г., с която е командировал на 07.10.2020г. в гр.Сливен служителят Я.С.,
без наличието на служебна необходимост.
Освен заповедта –предмет на оспорване, срещу
същият ръководен служител са издадени още две заповеди, а именно Заповед №
З-614 от 17.03.2021г. и Заповед № З-616 от 17.03.2021г.
Със
Заповед № З-614 дисциплинарнонаказващият орган -Председателят на ДА „Национална
сигурност“ гр.София е приел, че на 07.10.2020г.
жалбоподателят в нарушение на чл.8, ал.1 от НКС –командировките се извършват въз основа на предварително издадена
писмена заповед, вр. с чл.10, ал.1 от НКС-заповедта за командировка се издава от ръководителя или упълномощено от
него лице, е осъществил пътуване до гр.Сливен, в работно време, със
служебен автомобил без да е налице служебна необходимост за изпълнение на
конкретна служебна задача в гр.Сливен и без да има предварително издадена
писмена заповед от упълномощено длъжностно лице от ДАНС. С тази заповед, на
основание чл.92, ал.1, изр.1, вр. с чл.90, ал.1, т.3 и чл.88, ал.2, т.2 от
ЗДАНС, вр. с чл.110г, ал.1 т.7 от ППЗДАНС на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „недопускане до
израстване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на
връчване на заповедта.
С третият
административен акт, а именно Заповед № З-616 от 17.03.2021г. на Председателя
на ДА „Национална сигурност“, на Г.Х. е наложено наказание „понижаване в ранг „специален агент първа
степен за срок от 3 месеца“ за това че на 08.10.2020г. е изготвил доклад, с посочен рег. номер до Заместник-
председателя на ДАНС, относно осъществената от него командировка на
07.10.2020г. в гр.Сливен, с цел провеждане на работна среща със служители на ТД
Сливен и обсъждане на въпроси по посоченото направление на дейност, без реално
да е присъствал на обсъждането им.
В хода на
съдебното производство са представени и длъжностна характеристика на директора
на ТДНС, с рег.№ от 11.03.2016г., извършените проверки от САД „Инспекторат“ в
ТДНС-Бургас за периода 2019г., 2020г., 2021г., доклад рег.№ БС-31-1025 от 08.03.2021г.,
писмо №БС-31-2528 от 07.12.2015г. за унищожаване на втори екземпляр, поради
отпаднала необходимост, подписано от директор ТДНС-Бургас, справка за
разходваното гориво от л.а. „Форд фокус“, с рег. № СА 8941 ХТ.
В
съдебното производство са изслушани в качеството на свидетели Д.Л. и Я.С.-***.
Видно от
показанията на служителите Л. и С., двамата, заедно с жалбоподателя са осъществили
пътуване със служебния автомобил, с оглед командироването им до гр.Сливен, през
месец октомври 2020г. Посочва, че задачата е била да се проведе работна среща
със служители от ТДНС-Сливен и ТДНС-Ямбол, тъй като са имали данни за незаконна
дейност, която се извършва на територията на ТДНС-Ямбол, а са засечени адреси
на територията на гр.Сливен. При пристигането им в гр.Сливен тримата са
посрещнати от директора на ТДНС-Сливен, който ги уведомил, че служители от
ТДНС-Ямбол няма да присъстват на тази среща, поради друг служебен ангажимент,
поради който са заминали за гр.София. В кабинета на ръководителя на ТД Сливен
жалбоподателят след като обсъдил в резюме въпросите на инициираната среща на
служители от трите дирекции, заявил, че при отсъствието на представители на ТД
Ямбол отпада обсъждането на въпроси по конкретното оперативно дело, а ще бъдат
обсъдени въпроси по направление на миграционните процеси. Според заявеното от
свидетелите, в един момент жалбоподателят, директорът на ТДНС-Сливен и Я.С. са излезли
от кабинета на директора, а свидетелят Л. обсъдил заедно с негов колега на
аналогична длъжност от ТДНС –Сливен „добри практики“, свързани с организацията
на дейността на територията на Сливен и Бургас. Сочи се, че подобна среща относно
въпросното оперативно дело е била проведена в гр.Ямбол /ТДНС/ през 2019г., а на
нея е присъствал директорът на ТДНС Сливен - С.Димитров, който към онзи момент
е бил ръководител на ТДНС Ямбол. Запознаването със заповеди в ДАНС се
осъществява посредством контролен лист, на който всеки като прочете заповедта
се разписва –дата и подпис под определената заповед. Срещата повод за
командировката не била инцидентна, по направление на миграцията и имала за цел
взаимодействие по общи въпроси от посоченото направление. Според показанията на
свидетелите повод за осъществената командировка, респективно необходимостта от
провеждане на обща среща между служителите на трите териториални дирекции е
била необходимостта да се координират действията по конкретното оперативно
дело. Именно отсъствието на представители на ТД Ямбол, за които възникнал друг
ангажимент свързан с пътуване до гр.София е причината такива въпроси свързани с
оперативното дело да не се обсъждат. При проведената среща в гр.Сливен са се
обсъждали въпроси, с оглед дейността на служителите от двете дирекции и начини
по които да се решават, т.нар. „добри практики“.
Въз основа на така направените фактически констатации
и в пределите на съдебната проверка, с оглед указаното в нормите на чл.168 и
чл.146 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, в настоящият съдебен състав, за да
се произнесе по съществото на спора, съобрази от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съдът
приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй
като препис от заповедта е връчен на оспорващия на 24.03.2021г., а жалбата е
постъпила в съда на 06.04.2021г. Оспорването е насочено срещу индивидуален
административен акт, по съществото си неблагоприятен за адресата, респективно подлежащ
на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в указаната от закона писмена
форма и реквизити, а жалбоподател е именно прекия адресат на акта, по отношение
на който е постановено дисциплинарно наказание. Следователно, жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането
й по същество, съдът взе предвид следното:
Съобразно
нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, независимо от основанията
посочени от оспорващия.
Процесната,
оспорена заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от
компетентен орган, овластен от нормата на чл.92, ал.1 от
ЗДАНС. Според цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се
налагат от Председателя на ДАНС. С Указ № 95 от 10.04.2018г., издаден от
Президента на РБ, обн. в ДВ бр.32/13.04.2018г. именно Димитър Здравков Георгиев
е назначен за Председател на ДАНС и заемал длъжността Председател на ДАНС към
момента, когато е издадена процесната заповед. Предвид изложеното,
постановеният административен акт е валиден.
Заповедта
е издадена в предвидената от закона писмена форма.
Дисциплинарното
наказание е наложено на жалбоподателя Г.Х. в срока, регламентиран в
разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДАНС и чл. 113, ал.
1 от ППЗДАНС. Съгласно посочените разпоредби дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Съдът счита, че нарушението е
открито, когато дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното и
самоличността на извършителя, като това се осъществява след получаване на
материалите от производството. В конкретният случай, дисциплинарнонаказващият
орган е получил информация за извършеното нарушение с представянето на протокол
с рег. № RB202001-001-3/ИС
6-7/ 15.01.2021г., изготвен в резултат на извършената проверка от САД
„Инспекторат“, като с полагане на подпис, върху документа е обективирана датата
26.01.2021г. В този смисъл, съдът приема, че датата 26.01.2021 г. е най-ранният
възможен момент, в който ответникът е узнал, че са налице данни за извършено
дисциплинарно нарушение и лицето, което се предполага, че го е извършило,
респективно този момент следва да се счита за начален при изчисляване на
упоменатите законни срокове за налагане на дисциплинарно наказание. При
положение, че заповедта е издадена на 17.03.2021г. очевидно сроковете са
спазени. Дисциплинарнонаказващият орган е спазил и изискването на чл. 3, ал. 1
от ЗДАНС като е изискал и приел неговите писмени обяснения преди налагане на
дисциплинарното наказание, видно от материалите по преписката и съдържащите се
писмени обяснения на жалбоподателя. Така депозираните писмени обяснения са
разгледани от дисциплинарно наказващия орган, но не са кредитирани от
решаващият орган, с оглед освобождаване на жалбоподателя от дисциплинарна отговорност.
Извършеното
деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.88, ал.2, т.1,
предл.3-то от ЗДАНС, в хипотезата „неизпълнение на заповедите на председателя на
агенцията“, във връзка с чл.110г, ал.1, т.4 от ППЗДАНС „неизпълнение на заповед“.
Служебните
задължения на жалбоподателя са регламентирани в длъжностната характеристика на
всеки служител, в този смисъл дисциплинарно-наказващият орган, след като е
квалифицирал извършеното по този законов текст задължително следва да посочи съответстващото/
неизпълнено служебно задължение от длъжностната характеристика на
жалбоподателя, която му е надлежно връчена.
В
обстоятелствената част на заповедта се сочи, че тази неизпълнена заповед е
Заповед, с рег.№ З-512 от 06.04.2010г. относно реда и начина на командироване
на служители от ДАНС и определяне на средствата при командироване в страната.
Описано е, че неизпълнението на заповед се отнася САМО досежно Заповед за
командироване, с рег.№ БС-192 от 06.10.2020г., като се сочи, че това
командироване е извършено без да е налице служебна необходимост от
командироването конкретно на специален агент втора степен Я.С., който към онзи
момент заемал длъжността Началник на отдел „01“ към ТДНС-Бургас.
При
съобразяване със задължителните указания на ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3
от 7 юни 2007 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния
административен съд по т.д. № 4 от 2007 г. „При упражняване на правомощията си
в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна
квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата
длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или
бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила,
които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат
наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията
на служебните задължения.“
Вече бе
посочено, че според обстоятелствената част на процесната заповед дисциплинарнонаказващият
орган се позовава на неизпълнение на Заповед № З-512 от 06.04.2010г. на Председател на
ДАНС относно реда и начина на командироване на служители на ДАНС и
определяне на размера на средствата за командироване.
По делото
е приложено представено придружително писмо, с което са изпратени документи за
унищожаване, поради отпаднала необходимост, а към последното са приложени опис
с номера и дати на документи, като е посочена и посочената заповед. Макар, да
не са ангажирани нарочни доказателства за запознаването на конкретният
ръководен служител с тази заповед, съвсем логично е да се приеме, че
оспорващият е запознат с нейното съдържание, тъй като описаното в заповедта
засяга принципни въпроси с командироването на служители в страната, а несъмнено
прилагането на този институт е свързано пряко с правомощията на ръководния
служител.
Действително,
следва да се отбележи, че нарушаването на тази заповед би могло да се
квалифицира като дисциплинарно нарушение по чл.88, ал.2, т.1, предл.3-то от
ЗДАНС „неизпълнение на разпоредбите на
този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на председателя,
заместник-председателите, административния секретар на агенцията и на преките
ръководители“.
Дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на т.6.1 от Заповед
№ З-512 от 06.04.2010г. на Председателя на ДАНС, с оглед издаване само на
цитираната командировъчна заповед- с
рег.№ БС-192 от 06.10.2020г., без да е налице служебна необходимост от такова
командироване на конкретният държавен служител- свидетеля Я.С..
Съгласно
т.6.1 от посочената заповед на Председателя на ДАНС, съответният ръководител е
длъжен за всеки случай на командироване да извърши прецизиране необходимостта и
целесъобразността при командироването, с цел спазване на бюджетната дисциплина.
В
случаят, по делото е безспорно, че оспорващият е оправомощен, по смисъла на
т.3.1 от заповедта от 06.04.2010г.
и в тази връзка е имал правомощието по принцип да издаде такава заповед.
Различни са само тезите на страните относно съблюдаване на вменените задължения
на конкретния ръководител /териториален директор/, като според оспорващият
такова нарушение на задълженията не е налице, а тезата на ответника отрича
наличието на служебна необходимост от командироването на служителя Я.С..
Вярно е,
че ответната страна е анализирала детайлно установените в хода на
дисциплинарното производство факти и обстоятелства, относно конкретният
служител, както и другите двама представители на ТДНС-Бургас, като е обсъдено
кога, къде са пътували, с какво превозно средство, с кого са се срещали, от
какво естество са проведените разговори, като в тази връзка са изведени изводи,
че е опровергана тезата на жалбоподателя относно наличието на служебна
необходимост от осъщественото командироване. Макар, да се съдържа детайлно
описание на тези факти и обстоятелства и подробен анализ на установеното от
гледна точка на дисциплинарнонаказващия орган, настоящият съдебен състав намира
така изведените изводи за необосновани и незаконосъобразни. Това е така, поради
следното:
Първо,
следва да се отбележи, че вменените на жалбоподателя задължения относно
координиране на самата командировъчна процедура, с представители на централното
ръководство на агенцията, не намира опора в приложените материалноправни
разпоредби, които според ответника са нарушени. Не би могло да се твърди, че
директорът на ТДНС- Бургас не е осъществил вмененото му със Заповедта от
06.04.2010г. задължение и по-конкретно цитираното в т.6.1. от същата, според
която следва да се извърши прецизиране на необходимостта и целесъобразността
при командироването, с цел спазване на бюджетната дисциплина. Такава преценка
очевидно е извършена, в противен случай, няма как да се командирова конкретен
служител на точно определено място, при което следва да се обсъждат въпроси от
конкретно цитирано в материалите по преписката оперативно дело, както и въпроси
свързани с дейността на териториалните звена във връзка с миграционните
процеси. Обстоятелствата, че са командировани точно тези служители, за среща с техни колеги от други
структурни звена, на която да се обсъждат точно описани теми, съответно
конкретно оперативно дело онагледяват тази преценка на ръководителя. Ако такава
преценка не бе извършена би се стигнало до командироване на произволен брой
служители, без значение заеманата от тях длъжност и направление на дейност, но
в случаят по делото е безспорно, че командированият служител, заемащ към онзи
момент длъжността „началник отдел 01“ в териториалната структура на ДАНС в
гр.Бургас е ръководел направлението, в чийто ресор са дейностите свързани с обсъжданите
на срещата въпроси, както и конкретното оперативно дело. Нещо повече, не се
спори по делото, че другият командирован служител- свидетеля Д.Л. е бил пряко
подчинен на началника на отдела- свидетеля Я.С., с оглед заявеното и в техните
показания пред съда. С други думи, освен свидетелят Д.Л. е командирован
неговият непосредствен ръководител към онзи момент- св.Я.С., който факт по себе
си е показателен за пряката ангажираност на командирования служител Я.С. с
темите, предмет на обсъждане на срещата между служители на трите териториални
дирекции на агенцията. Тезата на ответника за липса на подобна служебна
необходимост става още по-необоснована, поради факта, че не се и твърди в
оспорената заповед командироването на служителя Д.Л. да е в нарушение на
задълженията на директора по т.6.1. от Заповед № З-512 от 06.04.2010г. В този
смисъл, дисциплинарнонаказващият орган е изградил един необоснован извод за
липса на такава служебна необходимост. Никъде в обстоятелствената част на
заповедта не се сочи, че съществуват правила, според които следва да се
командирова само един служител, а са налице пречки за едновременното командироване
и на непосредствения му ръководител, каквато пречка би била в противоречие дори
с формалната логика.
От
доказателствата по делото се установява, че за процесната командировка на
07.10.2020г. именно жалбоподателят разполага с т.нар. оперативна самостоятелност
да прецени необходимостта от командироването на един или друг служител, като в
цитираната нарушена норма на т.6.1. от заповедта на Председателя на ДАНС въобще
не е предвидена процедура по координиране на така осъществяваното командироване
с който и да висшестоящ служител от централното ръководство. Обстоятелството,
дали са проведени съгласувания с такива висши служители /например
заместник-председател на ДАНС или ръководител на някоя от специализираните
дирекции в агенцията на централно ниво/ няма никакво отношение към вмененото на
жалбоподателя деяние, за което му се налага дисциплинарно наказание. Това е
така, защото не са вменени нарушения на такива заповеди, указващи
необходимостта от съгласуване на подобна процедура и не би могло такива действия
да се отнесат към релевантните към предмета на делото и спора факти.
В случай,
че се вменяват нарушения на субординацията при командироването то следва да са
посочени конкретните норми от определени източници- заповеди, инструкции или
др., които да вменяват подобни задължения, но такива в настоящият казус не са
налице.
Успоредно с изложеното, съдът приема за
достоверна и непротиворечаща на останалите по делото доказателства тезата на
жалбоподателя, подкрепена и от показанията на изслушаните свидетели, според които
задачата на командировката е била
координация по оперативно дело между трите дирекции, но преди началото
на срещата е станало ясно, че поради служебен ангажимент на служителите от
ТДНС-Ямбол, срещата и по-конкретно обсъждане на въпроси по това оперативно дело
не може да бъде осъществено. Видно и от докладите по повод на командировката се
установява това обстоятелство, както и че са коментирани въпроси, свързани с
направление „М“. Независимо от факта, дали служителят С. е присъствал на
разговора между колегата си Л. и другия служител от ТД Сливен или не, това
обстоятелство по никакъв начин не опровергава, че поначало целта на
командироването е обсъждането на точно посоченото оперативно дело и в този
смисъл е била налице служебна необходимост да присъства и непосредственият
ръководител на Л. към онзи момент- свидетелят С..
Въпросите, свързани с посещението на някои от
командированите служители, които са посетили Сливенския митрополит, независимо
от факта дали за това обстоятелство е изготвен доклад или не нямат отношение
към вмененото деяние и са ирелевантни към законосъобразността на оспорената
заповед и предмета на делото. Това е така, защото наличието на такова посещение
нито опровергава началната цел на командировката, нито е пречка за нейното
осъществяване, нито е вменено подобно нарушение на жалбоподателя, т.е. че се е
срещнал с конкретно длъжностно лице, в случаят високопоставен църковен
служител, за което да не е докладвал.
В
оспорената заповед не се съдържат никакви съображения относно вида на
наложеното наказание. Макар, същото да е в минималния предвиден размер, при
наличието на алтернативно възможни дисциплинарни наказания, след като органът е
решил да наложи конкретно от тях, следва да се посочат конкретни съображения за
този избор, а в случая такива не са налице.
В
подкрепа на извода за липса на осъществено нарушение, от обективна страна,
следва да се посочи, че и тримата служители са осъществили командираването с
един и същи служебен автомобил, по едно и също време и маршрут на движение. В
този смисъл не би могло обективно да се причинят вредоносни последици от
командироването на Я.С., след като е прието,че командироването на служителя Д.Л.
не е в нарушение на правилата и най-малкото за неговото пътуване до гр.Сливен и
обратно до гр.Бургас е използван същият този автомобил.
В
заповедта са посочени само получаваните награди от жалбоподателя, което води до
извод за постигнати високи резултати в осъществяването на служебната дейност и
не обосновават налагането на по-тежко по вид наказание от другите предвидени в
ЗДАНС, което за пореден път обосновава извода за незаконосъобразност на
наложеното наказание.
Липсата
на мотиви съставлява съществено нарушение на процедурата по реализиране на
дисциплинарната отговорност на служителя, което води и до опорочаване на
формата и съдържанието на издадения въз основа на тази процедура краен акт за
налагане на дисциплинарното наказание.
Фактически,
нарушено е правото на защита на жалбоподателя, който при липсата на мотиви не е
могъл да узнае конкретните причини, довели до санкционирането му с това по вид
наказание, както и съдът е лишен от възможността да упражни контрол за
законосъобразност на заповедта, още повече че наложеното наказание не е
най-лекото, което би могло да се наложи за това нарушение. Това процесуално
нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната
заповед, като издадена в противоречие на изискванията на чл. 146, т. 2 и т. 3
от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд,
обективирана в решение № 2674/19.02.2020 г. по адм. д. № 4942/2019 г., решение
№ 13835/13.11.2018 г. по адм. д. № 9905/2018 г., решение № 12971/25.10.2018 г.
по адм. д. № 380/2018 г., решение № 9474/11.07.2018 г. по адм. д. № 10378/2017
г., решение № 9472/11.07.2018 г. по адм. д. № 7969/2017 г., решение №
9131/04.07.2018 г. по адм. д. № 1676/2017 г. и други.
По
отношение на възражението направено от жалбоподателя за нарушаване на чл.10,
ал.2 от АПК, поради участие в проверката на лице, което е заинтересовано от
изхода или има с някои от заинтересованите лица отношения, които пораждат
основателни съмнения в неговата безпристрастност. Наличието на тези
обстоятелства са основание лицето да бъде отведено от
участието в проверката по почин на органа и по искане на лицето. Жалбоподателят
твърди, че е имал предходни взаимотношения с председателя на комисията
извършила проверката и изготвила Протокол № RB-202001-001-03/ИС-6-7 от 15.01.2021г.,
които в резултат на неудовлетворяване на искане от страна на този служител са били
влошени.
При положение, че този протокол е част от процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание и е изготвен за изясняване на обстоятелствата в тази
връзка, поради което неговото значение не би могло да бъде пренебрегвано, но
следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя в тази връзка не са
подкрепени от конкретни доказателства, обосноваващи извода за пристрастност на
проверяващия служител, поради което не следва да се приема наличието на такава пристрастност
на председателя на комисията.
За пълнота, възражението на
жалбоподателя че при едни и същи факти, чрез използване на различни описания на
действията на жалбоподателя са наложени три дисциплинарни наказания, съдът
намира за неоснователно.
Не би могло да се твърди, че е нарушено
правилото на чл.90, ал.2 от ЗДАНС „За едно и също дисциплинарно нарушение може
да се наложи само едно дисциплинарно наказание.“ След като вече бе отбелязано,
че трите отделни деяния предмет на отделни производства вменяват неизпълнение
на различни задължения на оспорващия, като имат и различна правна квалификация,
т.е. са нарушения от различно естество. Нещо повече, дори времето на
извършването им е различно, като са извършени според описаното в тези три
заповеди, приложени към жалбата, на три различни дати- на 6, на 7 и на 8
октомври 2020г., поради което очевидно не става въпрос за идентичност на
деянията, а напротив, за различни вменени нарушения, всяко от които е предмет
на съответното производство и следва да се обсъди в това отделно дисциплинарно
производство.
При тези
констатации, заповед № З-613 от 17.03.2021г. на Председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност“ гр.София, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила ив нарушение на материалния закон и неговите
цели.
С оглед изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в
съдебното производство за държавна такса -10лв. и адвокатско възнаграждение. По
отношение на държавната такса, същата следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя. Процесуалният представител на ответника представя пълномощно и
договор за правна помощ с основание за плащане чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата урежда друг ред
за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК
вр.144 от АПК. Това е право на адвоката да претендира възнаграждение, не да се
търсят реално направени от страната разноски, защото защитата е безплатна. За
да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да
изпълни условие да представи писмен договор със страната, в което да е вписано
някое от основанията по чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата / определение №
11057 по адм.д.№ 10184/ 2017 г. на ВАС, определение № 12518/ 18.10.2017 г. по
адм.д.№ 10142/2017 г. на ВАС/. В представения договор не е посочено конкретното
основание по чл.38, ал.1 от ЗА, поради което не са налице предпоставките за
присъждане на възнаграждение в полза на адвоката.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, първи
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.П.Х.-***, Заповед № З-613 от 17.03.2021г. на Председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност“ гр.София, с която на Г.П.Х. ***, е наложено
дисциплинарно наказание „недопускане до
израстване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на
връчване на заповедта, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ДАНС да
заплати на Г.П.Х. сумата от 10 /десет/ лева разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
на страните.
СЪДИЯ: